Р Е Ш Е Н И Е
№ 260492 19.03.2021 г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд граждански
състав
В
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при
секретаря Жасмина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№2850/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по повод подадена искова молба от А.Д.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, офис 1, срещу „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Б, кв.“ представлявано от инж.Г. Т, с която иска от съда да
отмени издадената от ответника Заповед №РД-09-359/09.03.2020 г., като
незаконосъобрзна.
Ищцата
твърди, че се намира в трудовоправни отношения с ответното дружество, като по
силата на сключен трудов договор и допълнително споразумение към него от
01.01.2020 г. заема длъжността „отчетник измервателни уреди в р-н Б“. Твърди се
още, че с обжалваната Заповед №РД-09-359/09.03.2020 г. на ИД на „ВиК“ ЕАД, й е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като я намира
за немотивирана, необоснована и издадена при грубо нарушаване на правото й на
защита, тъй като от съдържанието й не става ясно какви конкретни действия,
респ.бездействия е извършила и кои точно трудови задължения е нарушила. Наред с
това счита, че наложеното наказание е несъразмерно тежко спрямо твърдяното
нарушение. На подробно изложени в исковата молба аргументи се претендира
отмяната на обжалваната заповед като незаконосъобразна.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник-адв.Р., която поддържа
иска и моли за уважаването му.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
– работодател е депозирал писмен отговор, в който е оспорил иска по основание с
твърдението, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание на ищцата
е изцяло спазена, а заповедта е мотивирана. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
В съдебно заседание ответното
дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на
предявения иск е по чл.357, вр.чл.188, т.2 от КТ.
Не се спори между
страните, а и от представените по делото писмени доказателства-трудов договор
№**********/21.11.2017 г. и допълнително споразумение към него от 01.01.2020
г., действително се установява че страните са се намирали в трудово
правоотношение помежду си, като ищцата е заемала длъжността "отчетник
измервателни уреди в р-н Бургас“. Към настоящия момент по делото са налице
данни, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 22.05.2020 г. с акт
за прекратяване на трудово правоотношение №**********/21.05.2020 г., л.102.
От
представената по делото длъжностна характеристика, подписана от ищцата, се
установяват следните задължения и отговорности на отчетника, а именно: да
получава и описва регистрационните карнети /мобилен терминал/ на консуматорите
за обществени водомери, да отчита по график показанията на водомерите в определения
й район в присъствие на представител на консуматора, да представя отчет за
извършената работа след изтичане на месеца на прекия си ръководител, да
регистрира ежедневно в специален дневник повредените водомери, да предава в
срок отчетените карнети на отговорник инкасо, да спазва правилника за
здравословните и безопасни условия на труд, да подготвя и предава на
ръководството необходимите справки и отчети, свързани с дейността, в рамките на
работното време, по производствена необходимост или за уплътняване на работното
време да изпълнява всички други задачи, възложени й от прекия ръководител,
касаещи дейността на района; да следи за постъпленията по отчетените водни
количества, като изпраща съобщения на неплатилите в определения срок абонати,
да участва при спиране водоподаването на некоректни платци и разкриване на
кражби и нарушения, да не допуска рекламации от страна на клиентите за
неправилно отчитане на водомерите, злоупотреба и некоректно отношение към тях,
да е запозната с изискванията и начина на подаване на карнетите за компютърна
обработка, да следи за грешки в обработените карнети и при нужда да ги връща за
корекции пред фактуриране.
От
представения по делото доклад, вх.№ТрД-98/25.02.2020 г., л.67, става ясно, че на
26.06.2019 г., ищцата като инкасатор на водоснабден обект, находящ се в гр.Б
собственост на Л. С. П, титуляра на партида с №951751, е начислила 810
куб.м.вода от клиента при показание на водомера – 1828 куб.м., за което има издадена
фактура на стойност 2425,14 лева. По сигнал на собственика на обекта за
съмнение в отчета на водомера била извършена проверка, в хода на която било
констатирано от ищцата, че реалното показание на водомера е 1279 куб.м., т.е. между
първоначлните данни и последващо събраните такива е била налице разлика от 549
куб.м.
В
същия смисъл са и заключенията на в.л.К. по изготвената от нея
съдебно-счетоводна експертиза и на в.л.инж.Е. по изготвената от нея
съдебно-техничаска експертиза, съгласно които за отчетените от ищцата 810
куб.м. вода по партидата на абонатен №951751 е била издадена фактура
№**********/25.11.2019 г., във връзка с която впоследствие има издадено
кредитно известие №**********/28.02.2020 г., с което начислената в повече от
ищцата стойност в размер на 1643,71 лева с ДДС е била сторнирана.
По делото в качеството
на свидетели са разпитани Йонко Митев и Мара Тодорова, показанията на които са
безпротиворечиви единствено в частта, че подотчетни на ищцата са водомерите в
кв.Акациите в гр.Бургас, като от показанията на св.Митев става ясно, че районът
е тежък, голяма част от водомерите са в шахти, които не са почистени от
собствениците им и това затруднява отчитането.
Според заключението на
в.л.К., за периода 2019-2020 г. по щатно разписание при ответника се водят общо
145 очетника измервателни уреди, като 72 от тях са за 2019 г. и 73 за 2020 г.,
от които 2 бройки са незаети.
По делото са приети
като доказателства покана, изх.№ТрД-98-1/26.02.2020 г. и писмени обяснения,
обективирани в отговор вх.№ТрД-98-2/04.03.2020 г., от които в съвкупност се
установява, че от ищцата са били поискани писмени обяснения във връзка с
констатираните от работодателя дисциплинарни нарушение, като е указан тридневен
срок за депозирането им.
Със Заповед №РД-09-359/09.03.2020
г., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение". В мотивите на заповедта работодателят е посочил, че
служителката не е изпълнила служебните си задължения, залегнали в длъжностната
й характеристика, а именно – на 26.06.2019 г. е начислила 810 куб.м. вода от
клиент и е отразила показание от 1828 куб.м., във връзка с което е извършена
проверка, при която е констатирана действително показание на водомера от 1279
куб.м., т.е., налице е надписване с 549 куб.м. Посочено е още, че водомерът е
отчетен реално през м.02.2019 г., което представлява грубо нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 от КТ – неизпълнение на възложената
работа във връзка с т.2 и т.3 от раздели „Задължения“, съответно „Отговорности“
на длъжностната характеристика.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на
иска с правно основание чл.357, вр.чл.188, т.2 от КТ, съдът следва да
констатира незаконосъобразност на издадената заповед на формално или материалноправно
основание или несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание с
извършеното нарушение на трудовата диспциплина.
Процесната заповед е
издадена от компетентно длъжностно лице, в надлежна писмена форма, с очертаване
обективните признаци на нарушението, посочен е нарушителят, наказанието и
законовия текст, въз основа на който е постановено. Доводите на ищцата,
въведени в исковата молба и поддържани в съдебно заседание от пълномощника й за
незаконосъобразност на заповедта на формално основание, са неоснователни. Съгласно
даденото в Решение №164 от 22.06.2015 г. по гр.д.№6474/2015 г. на ВКС, III г.
о., разрешение, задължението по чл.195, ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта
за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 от КТ за
еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и
възможността на наказания работник да упражни правото си на защита в хода на
съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е в съответствие с изискванията
на закона. Такъв е и настоящият случай, при който целите на разпоредбата на чл.195,
ал.1 от КТ са постигнати, тъй като нарушението на трудовата дисциплина е
посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за
работника или служителя начин. Времето и мястото на извършване на деянието са
точно определени – 26.06.2019 г., когато неправилно е начислила 810 куб.м. вода
и считано от м.02.2019 г. до м.06.2019 г., когато не е извършвала реално
отчитане на водомера.
На следващо съдът
констатира, че е спазено и изискването на чл.193 от КТ за снемане на обяснения
преди налагане на дисциплинарното наказание, като същите са взети предвид от
органа на дисциплинарната власт.
Изложеното обосновава
извод, че не е налице нарушение в процедурата по налагане на дисциплинарната
санкция, което налага разглеждане на спора по същество, а именно – извършено ли
е вмененoтo на ищцата дисциплинарно нарушение и съразмерно ли е наложеното
наказание с него, при съобразяване с критериите по чл.189 от КТ.
Наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" е основано на
твърдения за извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизвършено
реално отчитане на водомера по партида №951751 за времето от м.02.2019 г. до
26.06.2019 г., когато погрешно е начислена стойността от 810 куб.м. вода, въз
основа на което начисление е била издадена фактура на стойност 2425,14 лева, а
впоследстве е констатирано надписване с 549 куб.м. вода.
На първо място, следва
да се изясни въпросът дали соченото обстоятелство съставлява дисциплинарно
нарушение.
За да е налице
нарушение на трудовата дисциплина е необходимо да се установи, че служителят не
е изпълнил задължение, произтичащо пряко от характера на трудовото му
правоотношение или свързано непосредствено с трудовата му функция.
В настоящия случай
задължение на ищцата е да отчита реално показанията на водомерите в
определенения й район и в присъствие на представител на консуматора, съобразно т.2
от Раздел „Задължения“ от длъжностната й характеристика, както и да не допуска
рекламации от страна на клиентите за неправилно отчитане на водомерите,
съгласно т.3 от раздел „Отговорности“ от дължностната й характеристика.
От анализа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че именно
тези дейности, изрично възложени от работодателя и включени в длъжностната
характеристика на ищцата не са били изпълнени коректно. Обстоятелството, че
водомерите в процесния район се намират в шахти, които са труднодостъпни,
непочистени, не освобождава ищцата от задълженията й по длъжностна
характеристика, поради което съдът намира, че обективираните в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание нарушения са действително допуснати.
Що се отнася до въпроса
за съразмерността на наложеното от работодателя наказание с извършеното от
служителката нарушение на трудовата дисциплина, то трайната съдебна практика стои
на становището, че преценката за тежестта на нарушенията следва да се основава
на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение. В този смисъл са Решение №
372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 516
от 28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 227 от
29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС и др.
По делото са налице
данни за предходни дисциплинарни наказания, наложени на ищцата. Така със
Заповед №РД-09-561/21.09.2018 г. й е наложено наказание „забележка“, със
Заповед №РД-09-1701/08.08.2019 г. й е наложено наказание „забележка“, със
Заповед №РД-09-415/01.04.2020 г. й е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ (с Решение №260465/16.03.2021 г., постановено по
гр.д.№4014/2020 г. по описа на БРС, висящо към момента/, което обосновава
извод, че преценката за съответствието на настоящото нарушение и наложеното
наказание не следва да се разглежда изолирано. От съдържанието на цитираните
заповеди може да се изведе извод, че е налице повторяемост на неправомерното
поведението на ищцата при изпълнение на служебните й задължения, което следва
да бъде санкционирано. Налице са еднородни и близки нарушения на трудовата
дисциплина, извършени през непродължителен период от време. Характерът на
дейността изисква регулярно и добросъвестно изпълнение на задълженията, а
противното се отразява негативно върху потребителя. В своята цялост поведението
на служителката съставлява нарушение на трудовата дисциплина с тежест, обосноваваща
налагане на наказание - "предупреждение за уволнение“, т.е. изводът на
настоящия съдебен състав е, че работодателят е съобразил всички релевантни
данни, включително тежестта и повторяемостта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и субективното отношение на работника към тях.
По изложените
съображения наложеното наказание се явява съответно на извършените от ищцата
дисциплинарни нарушения. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" е законосъобразно постановена, поради
което иска за отмяната й следва да се отхвърли.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 250,00
лева, от която 100,00 лева, представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение и 150,00 лева-заплатен депозит за вещо лице.
Воден от горното и на
основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Д.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, офис 1, срещу „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Б кв.““, ул.“, представлявано от инж.Г. Т, за отмяна на
издадената от ответника Заповед №РД-09-359/09.03.2020 г. като незаконосъобрзна,
като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, офис 1, да заплати на „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бс, кв.““, ул., представлявано от инж.Г.Т, сумата от 2500,00
лева (двеста и петдесет лева), представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Моника Яханаджиян
Вярно с оригинала: З.М.