№ 433
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100101184 по описа за 2022 година
Предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба, предявена от „Т.К.“ ЕАД се твърди, че ответникът И.
Ч. К. е издал в негова полза запис на заповед на стойност 131 378 лева, която
се задължил безусловно да заплати на 11.05.2019 г. Твърди се, че на падежа не
е налице реализирано изпълнение, поради което било заведено производство
по реда на чл. 417 от ГПК и издадена заповед за изпълнение. В срока по чл.
414 от ГПК ответникът депозирал възражение. Предвид тези фактически
твърдения е мотивиран правен интерес и от съда се иска да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 131 378
лв. – платима по запис на заповед. Претендират се законна лихва и разноски.
Ответникът И. Ч. К., редовно уведомен, оспорва искът в депозиран
писмен отговор. В същия е заявено възражение, че записът на заповед е
нищожен поради наличие на два падежа, обективирани в същия. Твърди, че
по отношение на записа на заповед липсвало каузално правоотношение и е
налице безпаричност на ценната книга. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното
1
от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. 24413/2021 г. на СРС, 155 състав на
29.04.2021 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК с вх. № 23031292 със заявител „Т.К.“ ЕАД и длъжник И. Ч. К.
за сумата от 131 378 лева въз основа на запис на заповед, издаден на
20.11.2018 г. и падеж 11.05.2019 г.
Към заявлението е приложен запис на заповед, издаден на 20.11.2018 г.,
в оригинал, с издател И. Ч. К. за сумата от 131 378 лв., платима „безусловно,
неотменимо, без протест и без разноски 11.03.2019 г.“ на „Т.К.“ ЕАД. В
титулната част е посочен падеж 11.05.2019 г.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за горната сума на 03.08.2021 г., ведно с изпълнителен
лист, получен от заявителя посредством упълномощен представител на
02.09.2021 г., видно от стореното отбелязване върху заповедта.
На 26.11.2021 г. е депозирано възражение срещу заповедта за
изпълнение от И. Ч. К..
Депозирана е покана за доброволно изпълнение по изп.дело 2344/21 г.
на ЧСИ С. П., получена от адресата на 11.11.2021 г.
С определение от 13.12.2021 г. на СРС, 155 състав е спряно изп.
производство 2344/21 г. на ЧСИ – П. и са дадени указания на заявителя по чл.
415 ал.1 от ГПК, получени от същия на 11.01.2022 г.
На 04.02.2022 г. са ангажирани доказателства за предявен иск по чл.
422 от ГПК.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните
правни изводи:
Видно от ангажираните по делото доказателства искът е заявен в
указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на
исковата претенция, заявен в настоящото производство е идентичен с
предмета, посочен в заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното
възражение от страна на длъжника в заповедното производство е в срока по
чл. 414 ал. 2 от ГПК в релевантната му редакция, предвид което съдът
намира, че заявеният иск в настоящото производство е процесуално
допустим.
2
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422
ал.1 от ГПК при наличие на издадена заповед за изпълнение по т. 9 на чл. 417
от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. С оглед
правилата за разпределение на доказателствена тежест, установени в нормата
на чл. 154 от ГПК ищецът следва да доказва вземането си, основано на
менителничния ефект, а именно да докаже съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение,
по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от
страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията
й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на
заповед / в този смисъл са и решение № 66 ОТ 28.07.2015 г. по т. д. №
378/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение 38/07.04.2015 г. по дело 1008/2014
г. на Първо ТО на ВКС/.
Ищецът претендира да бъде признато за установено фактът, че
процесната по делото сума, предмет на запис на заповед от 20.11.2018 г. е
дължима от ответника.
Ответникът, при проведено насрещно доказване, е заявил възражение за
нищожност на ценната книга с оглед наличието на два падежа, обективирани
в същата /11.03.2019 г. и 11.05.2019 г./. Наличието на две дати, посочени като
падеж на задължението в документа се установяват при формална проверка
от външна страна. Първата дата, посочена като падеж е в текста на
менителницата, а втората такава фигурира в десния горен ъгъл с отбелязване
„падеж“. Този факт се признава и от ищцовото дружество в писмените
бележки на процесуалния му представител като са наведени твърдения, че
същото води до липса на падеж и следва да приложи презумпцията по чл. 536
ал.2 от ТЗ. Тази презумпция обаче следва да се тълкува систематично с
разпоредбата на чл. 486 ал.2 от ТЗ, установяваща нищожност на
менителницата, издадена с падежи, определени по друг начин, вън от
посочените по чл. 486 ал.1 ТЗ или с последователни такива като логическият
извод е че установената презумпция не се прилага, когато има изрично
посочен падеж в записа на заповед / в този смисъл решение 155 от 07.11.2013
г. по търг. дело 664/2012 г. на Първо ТО на ВКС/, поради което твърденията
3
на ответника не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав.
Посочването в процесния запис на заповед на две различни паралелни
дати като падеж на задължението попада в приложното поле на чл. 486 ал.2
от ТЗ доколкото са налице последователни падежи, което като краен извод
обосновава нищожност на менителницата.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че заявеният
иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и предвид на изричната претенция на
ответника за присъждане на разноски респ. приложените доказателства за
тяхното реално заплащане на същия следва да бъде присъдена сумата от 2 400
лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.К.“ ЕАД, ЕИК *******, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „*******, ******* – адв. Р. Т. с правно основание чл.
422 ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1 от ГПК иск срещу И. Ч. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. *******“ № ******* – адв. А. Т. за признаване
за установено, че И. Ч. К. дължи на „Т.К.“ ЕАД сумата от 131 378 лв. -
главница по запис на заповед от 20.11.2018г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕАД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„*******, ******* – адв. Р. Т. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
И. Ч. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. *******“ №
******* – адв. А. Т. сумата от 2 400 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по
гр.д. 24 413/21 г. на СРС, 155 състав.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4