№ 107
гр. Шумен, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630202315 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0869-001787/24.06.2024г. на Началник
сектор „ПП“ към ОД МВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183, ал.2, т.11 от ЗДв.П;
чл.185 от ЗДв.П и чл.175, ал.1 т.5 от ЗДв.П на Ч. Т. Ш., с ЕГН ********** от **************
са наложени административни наказания: 1. „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗДв.П; 2. “глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДв.П; 3.
„глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за един месец за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДв.П и 4. „глоба „ в размер на 50 лева и „лишаване
от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДв.П.
Жалбоподателя в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени НП
в частта по точки 3 и 4, като неправилно. Излага твърдения за неправилно описана
фактическа обстановка, тъй като има подписан протокол между страните в ПТП. В съдебно
заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата по т.1, т.3 и
т.4 от НП. Представя писмена зашита. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
процесуален представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да
потвърди НП в точки 3 и 4 и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по
следните съображения:
1
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
04.05.2024г. след обяд, свидетелят А. А. А. паркирал личния си автомобил „Мерцедес МЛ
270“ на паркинга на спортна зала „Арена Шумен“ в гр. Шумен. Автомобилът бил с рег. №
Н94 63ВВ и бил паркиран с предницата му към Арената. Същият ден, след обяд, на
04.05.2024г. свидетелите Х. М. Х. и О. Ю. Х. седели на пейка в парка на спортна зала „Арена
в гр. Шумен срещу паркинга. Към 16,40 часа, свидетелите Х. Х. и О. Х. видели как лек
автомобил „Субару“, който се движел на заден ход ударил със задната си част лекия
автомобил, паркиран от свид. А. А. в неговата предна част. Свидетелите Х. и Х. видели, че
водача на лек автомобил „Субару“ била жена, която след удара се огледала наляво и надясно
и малко след това потеглила, без да слезе от автомобила си. Двамата свидетели Х. и Х.
запомнили номера на лек автомобил „Субару“ и решили да изчакат известно време
собственика на ударения автомобил „Мерцедес“ за да му съобщят за случилото се. 15-20
минути, след удара между двата автомобила, свидетелите Х. и Х. видели свид. А. А., който
се приближил към автомобила си и отишли да му съобщят за видяното. Свидетелят А. А.
видял, че предната броня на автомобила му била счупена – имало парчета от нея и по
земята, обадил на тел. 112 и съобщил за настъпило ПТП. На място пристигнали свидетелите
П. С. П. и А. Д. А. - служители в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен. Двамата свидетели
установили на место свид. А. А. и паркирания му автомобил. Свидетелите Х. Х. и О. Х.
разказали за случилото се и съобщили регистрационния номер на лек автомобил „Субару“,
който при своето движение назад ударил паркирания лек автомобил „Мерцедес“.
Свидетелите П. и А. направили снимка на автомобила на свид. А. А. и снели писмено
обяснение от свид. Х.. След справка, свидетелите П. и А. установили, собственика на лек
автомобил „Субару Форестър“ – „Итал - гора“ ЕООД, ЕИК *********. Тъй като свидетелят
П. П. бил носил други НП и познавал жалбоподателката Ч. Т. Ш. и знаел адреса й, двамата
със свид. А. отишли до жилищния блок, където живеела. Жалбоподателката Ш. била навън
пред блока и свидетелите П. и А. й съобщили повода за посещението им и й дали да
попълни Декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.188 от ЗДв.П. В
попълнената собственоръчно, Декларация от 04.05.2024г., жалбоподателката Ч. Ш.
декларирала, че лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. Н35 02ВВ на 04.05.2024г. около
16,40 часа е управляван лично от нея. Свидетелите П. и А. казали на жалбоподателката, че
трябва да отидат до местопроизшествието – паркинга на „Арена-Шумен“, където все още
изчаквал свид. А. А.. Там на место, свид. П. и А. направили снимка и на автомобила,
управляван от жалбоподателката. Свидетелите П. и А. констатирали, че жалбоподателката
Ч. Ш., управлявайки лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. Н35 02ВВ, собственост на
„Итал - гора“ ЕООД, ЕИК ********* извършвайки маневра движение на заден ход, не се
убедила, че пътят зад нея е свободен и се блъска в паркирания лек автомобил „Мерцедес МЛ
270“ с рег. № Н94 63ВВ, с което става причина за ПТП с материални щети. Управляваното
МПС не е представено за периодичен технически преглед. Като участник в ПТП не спира за
да установи какви са щетите от ПТП. и Като участник в ПТП напуска местопроизшествието
и не уведомява компетентната служба на МВР за настъпилото произшествие. Свидетелят А.
2
А. изготвил Протокол за ПТП № 1883536 от 04.05.2024г.
С оглед установеното по-горе, на 04.05.2024г. свид. П. П. съставил АУАН серия GA №
1316115 против жалбоподателката Ч. Т. Ш. като счел, че с действията си е нарушила: 1.
Чл.40, ал.1, пр.2 от ЗДв.П; 2. Чл.147, ал.1 от ЗДв.П; 3. Чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДв.П и 4 .
чл.123, ал.1, т.3, б.В Жалбоподателката подписала акта без възражение. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу АУАН.
Въз основа на така съставения акт и материалите по делото било издадено
Наказателно постановление № 24-0869-001787/24.06.2024г. на Началник сектор „ПП“ към
ОД МВР гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183, ал.2, т.11 от ЗДв.П; чл.185 от ЗДв.П;
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Ч. Т. Ш., ЕГН ********** от
************** са наложени административни наказания: 1. “глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДв.П; 2. „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДв.П; 3. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от
право да управлява МПС” за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДв.П и 4.
„глоба“ в размер на 50 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за един месец за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДв.П.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели – А. А. А., Х. М. Х., О. Ю. Х., П. С. П. и А. Д.
А., както и от присъединените писмени доказателства. Показанията на свидетелите съдът
кредитира като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от
останалите събрани доказателства.
По отношение нарушението на визираното в пункт 1 от НП, което жалбоподателката
уточни в съдебно заседание, че обжалва, съдът констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДв.П, за нарушение на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателката, въвежда задължение към водача на МПС
преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Нормата е материалноправна, установяваща задължение за действие с цел осигуряване
безопасността на движението. Неизпълнението на задължението по чл.40, ал.1 от ЗДв.П се
съдържа като състав на административно нарушение в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДв.П, предвиждаща глоба в размер на 20 лв. за водач, който нарушава правилата за
движение назад. След като разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДв.П изисква от водача да не
създава опасност или затруднение за останалите участници в движението, то се налага извод,
че нарушението има резултат – създаване на опасност или затруднение за останалите
участници при движение назад. Фактическото обвинение, обективирано в обстоятелствената
част на НП, за причиняване на ПТП обаче противоречи на посочената санкционна
разпоредба – чл.183, ал.2, т.11 от ЗДв.П, тъй като същата не включва настъпването на ПТП,
като последица от неспазване на правилата за движение назад. Съдът намира, че е налице
противоречие между фактическо обвинение и правната му квалификация, а именно в
3
резултат на нарушаване на правилата на чл.40, ал.1 от ЗДв.П за движение назад, в
конкретния случай е допуснато причиняване на ПТП, който факт не се съдържа нито в
нарушената материалноправна норма, въвеждаща правило за поведение, нито в
административно-наказателната разпоредба, на чието основание е издадено процесното
наказателно постановление в т.1. Причиняването на ПТП, поради нарушаване на
задължението по чл.40, ал.1 от ЗДв.П осъществява състава на административно
наказателната разпоредба на чл.179, ал.2 ЗДв.П във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДв.П и не
може да се подведе правно под състава на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДв.П, поради което
незаконосъобразно е наложено административно наказание на това основание.
Неправилната правна квалификация на фактическото обвинение под чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДв.П, допусната от АНО не може да бъде отстранена в хода на съдебното производство,
чрез преквалификация на деянието под състава на съответната му административно
наказателна разпоредба, защото е по-тежко наказуемо и с това би се нарушила забраната за
утежняване положението на жалбоподателя, съобразена в правомощието на съда да
отстрани правната грешка, само когато е правно възможно да се приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. В тази му част – т. 1, съдът
счита, че Наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Наказателното постановление в частта по т.2 не е обжалвано, поради което е
влязло в законна сила, поради което в тази му част производството следва да бъде
прекратено.
По отношение на обжалваната част по т.3 от Наказателното постановление, съдът
констатира следното: В случая настъпването на ПТП, описано в обстоятелственатата част на
НП като блъскане със задната дясна част на паркиран лек автомобил, в резултат на което са
причинени материални щети по двата автомобила, е установено от Протокол за ПТП,
съставен в присъствието на двамата участници в произшествието. Въз основа на подадения
сигнал от собственика на блъснатия автомобил и сведенията, дадени от свидетелите
очевидци – Х. и Х., е установено деянието, установен е нарушителя и неговата вина.
За съставомерността на деянието по т.3 от наказателното постановление е
необходимо от обективна страна да е налице неизпълнение от водача на задълженията му по
чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДв.П, като участник в пътнотранспортно произшествие да окаже
съдействие за установяване на вредите от същото. От субективна страна това неизпълнение
следва да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението.
Според дефиницията, дадена с нормата на §6, т.30 от ДР на ЗДв.П,
"пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая, както е
установено от протокола за ПТП, съдържанието на свидетелските показания и приложените
фотоси, действително материалните щети, които са установени, са били незначителни, но
все пак съществуващи, което обуславя правилния извод за наличие на настъпило ПТП.
4
Освен това, жалбоподателката след причинено ПТП не е останала на
местопроизшествието за да окаже съдействие за установяване размера на вредите от него.
По тази причина именно от собственика на паркирания автомобил е подаден сигнал до
компетентните контролни органи за откриване на водача и установяване на вредите
вследствие на ПТП.
Именно в качеството си на участник в ПТП, жалбоподателката е била длъжна да
окаже съдействие за установяване вредите от произшествието, в какъвто смисъл е и
задължителната повеля на чл.123, ал.1, т.3, б."а" от ЗДв.П. Вместо това, тя е напуснала
местопроизшествието, с което действително е осъществила визираното нарушение. От
субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на съставомерен
резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е
налице. Жалбоподателката е съзнавала, че е участник в ПТП, предвид това, че е
преустановила движението за малко време, огледала се е наляво и надясно след което е
потеглила. В настоящия случай жалбоподателката е можело да остане на
местопроизшествието и да уреди отношенията си със собственика на пострадалия
автомобил, като изготвят и подпишат протокол за ПТП, но тя не го е направила и се е
поставила в положението да бъде издирвана от органите на МВР.
Правилно е приложена и съответната за това нарушение санкционна разпоредба.
Чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П предвижда налагане на административно наказание "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца и " глоба" от 50 до 200 лв. за водач, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Наложените
наказания са в минимален размер, като същите съответстват на обществената опасност на
деянието и дееца и отговарят на изискванията на чл.27 от ЗАНН, поради което съдът
намира, че по т.3 Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отношение на визираното в т.4 от атакуваното НП, нарушение съдът
констатира следното. Разпоредбите на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ и б.“в“ от ЗДв.П предвиждат
какво правило за поведение следва да има водачът в случай на ПТП с материални щети при
наличие респективно - липса на разногласие на участниците като в случая е необходимо и
двамата участници да са били на пътя при настъпване на ПТП. Текстът на посочената като
нарушена правна норма в т.4 от НП изисква както формиране на представа в съзнанието на
водача за настъпилото ПТП, но и последващи действия, каквито факти в НП не са описани
"ако между участниците в произшествието няма съгласие“. В случая няма данни и не се
твърди да е налице разногласие между участниците в ПТП, тъй като лек автомобил
„Мерцедес МЛ270“ с рег. № Н94 63ВВ е бил паркиран и неговия водач не е бил на
местопроизшествието, а жалбоподателката е напуснала местопроизшествието. С други думи
при настъпило ПТП с материални щети без пострадали лица, при липса на данни за съгласие
или разногласие приложима се явява единствено б.“а“ от разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от
ЗДв.П. Предвид изложеното, съдът намира, че в тази му част – т.4, Наказателното
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
5
С оглед изхода на делото и искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Относно
размера на разноските разпоредбата начл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД МВР -
гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение,
то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80
/осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати
от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ т.1 и т.4 от Наказателно постановление № 24-0869-001787/24.06.2024г. на
Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДв.П и чл.175, ал.1 т.5 от ЗДв.П на Ч. Т. Ш., с ЕГН ********** от
************** са наложени административни наказания: 1. „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДв.П и 4. „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б“в“ от ЗДв.П като
неправилно и незаконосъобразно.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по т.2, в която не е обжалвано
Наказателното постановление.
ПОТВЪРЖДАВА т. 3 от Наказателно постановление № 24-0869-001787/24.06.2024г.
на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.1 т.5 от ЗДв.П на Ч. Т. Ш., с ЕГН ********** от ************** са наложени
административни наказания: 3. „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДв.П като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Ч. Т. Ш., с ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати по сметка на ОД
МВР гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7