Р Е Ш Е Н И Е № 260283
гр.
Сливен, 27.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3430 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване
съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът „А1 България”
ЕАД, с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД и ответницата Н.Н. Георгиева
сключили Договор № ********* от 08.07.2016 г. за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, който имал характера на рамков договор. Към него били
сключени Приложение № 1 от 08.07.2016 г., по силата на което на ответницата
била предоставена мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** с
месечна абонаментна такса 33,99 лв. с ДДС, Приложение № 1 от 16.08.2016 г., по
силата на което на ответницата била предоставена пакетна услуга Мтел Нет, Мтел
ТВ и Мтел Безкрай за SIM карта с телефонен номер **********, с обща месечна
абонаментна такса 33,99 лв. с ДДС и Приложение № 1 от 12.09.2016 г., по силата
на което на ответницата била предоставена мобилна услуга за SIM карта с
телефонен номер ********** с месечна абонаментна такса 13,99 лв. с ДДС, както и
Договор за продажба на изплащане от 12.09.2016 г., по силата на който ищцовото
дружество продало на ответницата продукт Lenovo A1000 Black DS MAT 20,
предоставено в пакет с мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********
по Приложение № 1 от 12.09.2016 г. на 24 месечни вноски от по 2,50 лв.
Ищецът твърди, че за ползваните услуги са издавани
ежемесечно фактури като ответницата не заплатила начислените суми за ползвани
електронни съобщителни услуги в общ размер на 142,29 лв. по 8 бр. фактури,
издадени за периода от 27.12.2016 г. до 25.02.2017 г., както и месечните вноски
за предоставени продукти на изплащане в общ размер на 50,00 лв. по 4 бр.
фактури, издадени за периода от 27.12.2016 г. до 27.03.2017 г. Начислената
мораторна лихва върху главницата от 192,29 лв. за периода от 12.01.2017 г. до
13.04.2020 г. възлизала на 61,27 лв. Ищецът твърди още, че при неплащане на
дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се
счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на
услугата, за която е забавено плащането. На това основание претендира и
дължимост на неустойки в общ размер на 598,25 лв., от които 84,96 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за SIM карта
с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 08.07.2016 г.; 84,96 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорна пакетна услуга Мтел Нет, Мтел
ТВ и Мтел Безкрай за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1
от 16.08.2016 г.; 49,98 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1
от 12.09.2016 г.; 200,00 лв. - неустойка за възстановяване на стойността на
невърнато техническо оборудване за интернет услугата по пакета по Приложение №
1 от 16.08.2016 г.; 100,00 лв. неустойка за възстановяване на стойността на
невърнато техническо оборудване за телевизионната услуга по пакета по
Приложение № 1 от 16.08.2016 г. и 78,35 лв. - неустойка за възстановяване на
отстъпка от пазарната цена на крайно устройство апарат Lenovo A1000 Black DS
MAT 20, предоставено с Договор за продажба на изплащане от 12.09.2016 г. в
пакет с мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение
№ 1 от 12.09.2016 г.
Претендират се и разноските, направени в заповедното и
в исковото производство.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на
ищцовото дружество, че ответницата Н.Н. Георгиева дължи сумата от 192,29 лева - главница, от която
142,29 лв., представляваща
стойността на незаплатени електронни съобщителни услуги по издадени фактури за
периода от 27.12.2016 г. до 25.02.2017 г. по Договор № ********* от 08.07.2016
г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и сключени към него
Приложение № 1 от 08.07.2016 г., Приложение № 1 от 16.08.2016 г. и Приложение №
1 от 12.09.2016 г. и 50,00 лв.,
представляваща стойността на незаплатени месечни вноски за предоставени
продукти на изплащане по издадени фактури за периода от 27.12.2016 г. до
27.03.2017 г. по Договор № ********* от 08.07.2016 г. за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и сключен към него Договор за продажба на изплащане
от 12.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч. гр. д. № 1686/2020 г. по описа на СлРС, до окончателното
изплащане на задължението; както и сумата от 61,27 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 12.01.2017 г. до 13.04.2020 г. и сумата от 598,25 лв., представляваща общ
размер на дължими неустойки, от които 84,96
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за
SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 08.07.2016 г.; 84,96 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорна пакетна услуга Мтел Нет, Мтел ТВ и Мтел Безкрай за
SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 16.08.2016 г.; 49,98 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга
за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 12.09.2016 г.; 200,00 лв. - неустойка за
възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване за интернет
услугата по пакета по Приложение № 1 от 16.08.2016 г.; 100,00 лв. неустойка за възстановяване на стойността на невърнато
техническо оборудване за телевизионната услуга по пакета по Приложение № 1 от
16.08.2016 г. и 78,35 лв. -
неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство
апарат Lenovo A1000 Black DS MAT 20, предоставено с Договор за продажба на
изплащане от 12.09.2016 г. в пакет с мобилна услуга за SIM карта с телефонен
номер ********** по Приложение № 1 от 12.09.2016 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника, с който излага становище за нередовност на исковата молба
поради противоречия и неясноти в твърденията на ищеца какви и колко на брой
договори са сключени между страните, кога е прекратен всеки от тях и въз основа
на кой точно са начислявани претендираните неустойки. Твърди недопустимост на
исковете поради липсата на пълен идентитет на претенциите, заявени в
заповедното и в исковото производство по основание, размер и период.
Оспорва и основателността на исковете по същество с
твърдения за липса на подпис от страна на ответницата на Приложение № 1 от
08.07.2016 г., както и че ответницата не е използвала мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********. Оспорва и начислените неустойки с твърдения
за неравноправност на клаузите, както и за алтернативност на правата на ищеца
да прекрати едностранно договорите или да претендира неустойка.
Релевира и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания на ищеца.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с
което поддържа предявените искове.
Ответницата,
чрез назначения си особен представител - адвокат, изразява становище за неоснователност
на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:
Видно от приетите писмени доказателства
по делото „А1 България” ЕАД, с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД и ответницата
Н.Н. Георгиева сключили Договор № ********* от 08.07.2016 г. за предоставяне на
електронни съобщителни услуги с характер на рамков договор. Към него били
сключени Приложение № 1 от 08.07.2016 г., по силата на което на ответницата
била предоставена мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** с
месечна абонаментна такса 33,99 лв. с ДДС, Приложение № 1 от 16.08.2016 г., по
силата на което на ответницата била предоставена пакетна услуга Мтел Нет, Мтел
ТВ и Мтел Безкрай за SIM карта с телефонен номер **********, с обща месечна
абонаментна такса 33,99 лв. с ДДС и Приложение № 1 от 12.09.2016 г., по силата
на което на ответницата била предоставена мобилна услуга за SIM карта с
телефонен номер ********** с месечна абонаментна такса 13,99 лв. с ДДС, както и
Договор за продажба на изплащане от 12.09.2016 г., по силата на който ищцовото
дружество продало на ответницата продукт Lenovo A1000 Black DS MAT 20,
предоставено в пакет с мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********
по Приложение № 1 от 12.09.2016 г. на 24 месечни вноски от по 2,50 лв.
За
ползваните услуги и продаденото устройство ежемесечно били издавани фактури,
представени по делото (л. 48 - 57).
Приети
като писмени доказателства са и съставените от ищеца сметки за претендираните
неустойки (л. 58 - 65 от делото).
Ищецът е
представил и Общите условия, които са приложими в отношенията между него и
потребителите на услугите по сключените договори.
Видно от
приетия Протокол от 21.04.2016 г. състав на СГС е одобрил спогодба между
„Мобилтел“ ЕАД и Комисията за защита на потребителите, с която страните
уговарят, че когато абонатът е физическо лице - потребител, максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси, като абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките
от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
По заявление на ищеца било образувано
ч. гр. д. № 1686/2020 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 674/23.06.2020 г. срещу ответницата
за сумите от 192,29 лв. - главница по Договор № ********* от 08.07.2016 г. за електронни
съобщителни услуги, сумата от 61,27 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 12.01.2017 г. до 13.04.2020 г., сумата от 703,90 лв. неустойка, както
и сумата от 385,00 лв. разноски. Заповедта била връчена на длъжницата по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело
за установяване на вземането на ищеца.
Установеното
от правна страна мотивира следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове, както
следва:
- с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата Н.Н. Георгиева дължи
сумата от 192,29 лева - главница,
от която 142,29 лв., представляваща
стойността на незаплатени електронни съобщителни услуги по издадени фактури за
периода от 27.12.2016 г. до 25.02.2017 г. по Договор № ********* от 08.07.2016
г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и сключени към него
Приложение № 1 от 08.07.2016 г., Приложение № 1 от 16.08.2016 г. и Приложение №
1 от 12.09.2016 г., както и 50,00 лв.,
представляваща стойността на незаплатени месечни вноски за предоставени
продукти на изплащане по издадени фактури за периода от 27.12.2016 г. до
27.03.2017 г. по Договор № ********* от 08.07.2016 г. за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и сключен към него Договор за продажба на
изплащане от 12.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по
което е образувано ч. гр. д. № 1686/2020 г. по описа на СлРС, до окончателното
изплащане на задължението;
- с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата Н.Н. Георгиева
дължи сумата от 61,27 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.01.2017
г. до 13.04.2020 г. и
- с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцовото дружество, че
ответницата Н.Н. Георгиева дължи сумата от 598,25
лв., представляваща общ размер на дължими неустойки, от които 84,96 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 08.07.2016 г.; 84,96 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорна
пакетна услуга Мтел Нет, Мтел ТВ и Мтел Безкрай за SIM карта с телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 16.08.2016 г.; 49,98 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен
номер ********** по Приложение № 1 от 12.09.2016 г.; 200,00 лв. - неустойка за възстановяване на стойността на невърнато
техническо оборудване за интернет услугата по пакета по Приложение № 1 от
16.08.2016 г.; 100,00 лв. неустойка
за възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване за
телевизионната услуга по пакета по Приложение № 1 от 16.08.2016 г. и 78,35 лв. - неустойка за възстановяване
на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство апарат Lenovo A1000 Black DS
MAT 20, предоставено с Договор за продажба на изплащане от 12.09.2016 г. в
пакет с мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение
№ 1 от 12.09.2016 г.
Предявените
установителни искове са процесуално
допустими.
Техният предмет е установяване на
съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта
му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът
намира предявения иск за главница за
изцяло основателен и доказан.
Установи се от събраните по делото
писмени доказателства, че между страните през процесния период е имало сключен рамков
договор за електронни съобщителни услуги със сключени към него приложения и
договор за продажба на изплащане на мобилно устройство.
Ответницата е ползвала електронни
съобщителни услуги на стойност 142,29 лв., начислена в издадените фактури за
периода от 27.12.2016 г. до 25.02.2017 г. по Договора № ********* от 08.07.2016
г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и сключените към него
Приложение № 1 от 08.07.2016 г., Приложение № 1 от 16.08.2016 г. и Приложение №
1 от 12.09.2016 г., а стойността на дължимите и незаплатени месечни вноски за
предоставения продукт на изплащане по издадените фактури за периода от
27.12.2016 г. до 27.03.2017 г. по Договора за продажба на изплащане от
12.09.2016 г., възлизат на 50 лв.
Липсват доказателства по делото
ответницата да е заплатила дължимите суми за ползваните услуги или дължимите вноски
за полученото устройство на изплащане, нито да е върнала предоставеното от
ищеца мобилно устройство.
Предвид основателността на предявения установителен
иск за главница, същият следва да бъде изцяло уважен.
Предявеният иск за обезщетение за забава съдът намира за частично основателен.
Основателно е възражението на особения
представител на ответницата за частично погасяване по давност на претенцията за
обезщетение за забава върху главницата. Вземането за обезщетение за забава се
погасява с кратка тригодишна давност, поради което претенцията за лихва е
погасена за периода, предшестващ три години от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 14.04.2020 г., или ищцовата претенция е погасена
по давност и следва да се отхвърли за периода от 12.01.2017 г. до 13.04.2017
г., вкл. Неоснователна е и претенцията за обезщетение за забава за периода от
13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., тъй като през този период действа Законът за
мерките и действията по време на извънредното положение, по силата на който не
се начисляват лихви за забавено плащане.
Ето защо установителният иск за
обезщетение за забава е основателен и следва да се уважи за периода от 14.04.2017
г. до 13.03.2020 г. и за сумата от 56,90
лв., и съответно следва да се
отхвърли като неоснователен за разликата над уважения размер от 56,90 лв. до
пълния предявен размер от 61,27 лв. и за периодите от 12.01.2017 г. до 13.04.2017
г., вкл. и от 14.03.2020 г. до 13.04.2020 г., вкл.
Установителната
претенция за дължими неустойки за
прекратяване на договора на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД съдът също намира за частично основателна.
Със съдебна спогодба от
21.04.2016 г., одобрена по гр. д. 12268/2014 г. по описа на Софийски градски
съд, Мобилтел ЕАД и КЗП се съгласяват стандартният размер на неустойката по
типовите договори за електронни съобщителни услуги да бъде определян, както
следва: Ако достъпът до мрежата бъде спрян, или абонаментът по договора за
услуги бъде прекратен по вина на абоната преди изтичането на срока на договора,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси
по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на срока на абонамента.
Когато абонатът е физическо лице - потребител по смисъла на ЗЗП, максималният
размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер
без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства
/закупени, или предоставени на лизинг/ на изплащане, съответстващи на оставащия
срок на ползване на съответния абонамент.
В Приложение № 1 от 08.07.2016 г. - т. 5.3.1, в Приложение № 1 от 16.08.2016 г. - т. 7.3.1 и в Приложение № 1 от 12.09.2016 г. - т. 6.3.1, е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната, последният дължи неустойка в размер на месечните
абонаментни такси без отстъпка до края на срока на договора, а когато абонатът
е физическо лице, неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси без отстъпка. В допълнение, абонатът дължи на
оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени, или предоставени
на лизинг/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент.
Видно е, че процесните
клаузи за неустойки изначално поставят праг на максималния размер на
неустойката за физически лица до трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, в които размери са и исковите претенции. Не е договорено и не се
претендират стойности на абонаментни такси за целия срок на договорите. Така
формулирани, при общ срок на договорите от две години, клаузите за дължимост на
трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излизат извън
обезщетителната си функция.
Предвид изложеното съдът
намира, че претенциите за сумите от 84,96 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за SIM карта
с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 08.07.2016 г.; 84,96 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорна пакетна услуга Мтел Нет, Мтел ТВ и Мтел Безкрай за
SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 16.08.2016 г. и 49,98 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга
за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 12.09.2016 г. са
основателни и следва да бъдат уважени.
Що се отнася до претенциите за сумите
от 200,00 лв. - неустойка за
възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване за интернет
услугата по пакета по Приложение № 1 от 16.08.2016 г. и 100,00 лв. - неустойка за възстановяване на стойността на невърнато
техническо оборудване за телевизионната услуга по пакета по Приложение № 1 от
16.08.2016 г., то съдът ги намира за неоснователни.
За да възникнат тези вземания
е необходимо на първо място да се установи по категоричен и безспорен начин, че
потребителят на услугата е получил устройствата, чиято стойност се претендира. В Приложение № 1 от 16.08.2016 г., в т. 6.7.1. е предвидено, че ако при прекратяване на
договора, което и да е оборудване, предоставено за ползване на абоната, бъде
върнато в неизправно състояние, или не бъде върнато, операторът има право да
получи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора. Съгласно т. 6. 3., предоставянето на оборудването се удостоверява
с протокол при инсталация на оборудването. Такъв документ като доказателство по
делото не е ангажиран. С оглед на това, ищецът не е установил предаването на
устройствата, за чието невръщане претендира неустойка.
Наред с изложеното,
размерът на претенцията за неустойка в тази й част е обусловена от представяне
на действащия ценоразпис на оператора с оглед установяване предвидената в него
стойност на оборудването, респективно размера на претендираната неустойка.
Такъв документ - ценоразпис за устройства, също не е представен като
доказателство по делото. Предвид изложеното претенциите за сумите от 200,00
лв. - неустойка за възстановяване на стойността на невърнато техническо
оборудване за интернет услугата по пакета по Приложение № 1 от 16.08.2016 г. и 100,00 лв. - неустойка за
възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване за
телевизионната услуга по пакета по Приложение № 1 от 16.08.2016 г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
За
неоснователна съдът намира и претенцията за сумата от 78,35 лв. - неустойка за възстановяване на отстъпка от
пазарната цена на крайно устройство апарат Lenovo A1000 Black DS MAT 20,
предоставено с Договор за продажба на изплащане от 12.09.2016 г. в пакет с
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от
12.09.2016 г.
Видно от сключения Договор за продажба на изплащане от 12.09.2016 г., общата стойност на устройството е 60,01 лв., а
отстъпката, с която се съизмерява неустойката - в размер на 78,35 лв., при
което общият размер на неустойката възлиза на над 100 % от фиксираната цена на
устройството към момента на сключване на договора с потребителя. По този начин
клаузата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и
противоречи на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на
неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена
с потребителя цена на устройството на изплащане.
По изложените съображения
установителният иск за неустойка следва да бъде уважен за сумата от 219,90 лв., представляваща общ размер на дължими неустойки, от
които 84,96 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен
номер ********** по Приложение № 1 от 08.07.2016 г.; 84,96 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорна
пакетна услуга Мтел Нет, Мтел ТВ и Мтел Безкрай за SIM карта с телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 16.08.2016 г.; 49,98 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен
номер ********** по Приложение № 1 от 12.09.2016 г., като за разликата над
уважения размер и до пълния претендиран размер от 598,25 лв., от които 200,00 лв. - неустойка за
възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване за интернет
услугата по пакета по Приложение № 1 от 16.08.2016 г.; 100,00 лв. неустойка за възстановяване на стойността на невърнато
техническо оборудване за телевизионната услуга по пакета по Приложение № 1 от
16.08.2016 г. и 78,35 лв. -
неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство
апарат Lenovo A1000 Black DS MAT 20, предоставено с Договор за продажба на
изплащане от 12.09.2016 г. в пакет с мобилна услуга за SIM карта с телефонен
номер ********** по Приложение № 1 от 12.09.2016 г., следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете, а
именно сумата от 699,39 лв.,
от общо направени разноски в размер на 1270,00 лв., от които 25,00 лв. разноски
за държавна такса и 360,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1686/2020 г. по описа на РС - Сливен и 75,00
лв. - разноски за държавна такса, 450,00 лв. - депозит за особен представител и
360,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.Н. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес ***,
ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 192,29 лева /сто
деветдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/ - главница, от която 142,29
лв., представляваща стойността на незаплатени електронни съобщителни услуги
по издадени фактури за периода от 27.12.2016 г. до 25.02.2017 г. по Договор №
********* от 08.07.2016 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
сключени към него Приложение № 1 от 08.07.2016 г., Приложение № 1 от 16.08.2016
г. и Приложение № 1 от 12.09.2016 г., както и 50,00 лв., представляваща стойността на незаплатени месечни вноски
за предоставени продукти на изплащане по издадени фактури за периода от
27.12.2016 г. до 27.03.2017 г. по Договор № ********* от 08.07.2016 г. за предоставяне
на електронни съобщителни услуги и сключен към него Договор за продажба на
изплащане от 12.09.2016 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.04.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението,
за което е издадена Заповед за изпълнение № 674/23.06.2020 г. по
ч. гр. д. № 1686/2020 г. по описа на СлРС.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.Н. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес ***,
ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 56,90 лв. /петдесет
и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.04.2017 г. до 13.03.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважения размер от 56,90 лв. /петдесет и шест лева и деветдесет стотинки/
до пълния предявен размер от 61,27 лв. /шестдесет и един лева и двадесет и
седем стотинки/ и за периода от 12.01.2017 г. до 13.04.2017 г., вкл. и от
14.03.2020 г. до 13.04.2020 г., вкл. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Н. Г., ЕГН:
**********, с настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ
на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 219,90 лв. /двеста
и деветнадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща общ размер на
дължими неустойки, от които 84,96 лв.
- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 08.07.2016 г.; 84,96 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорна пакетна услуга Мтел Нет, Мтел ТВ и Мтел Безкрай за
SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 16.08.2016 г. и 49,98 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга
за SIM карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 12.09.2016 г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважения размер от 219,90 лв. /двеста и
деветнадесет лева и деветдесет стотинки/ до пълния предявен размер от 598,25
лв., като разликата представлява сумите от 200,00 лв. - неустойка за
възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване за интернет
услугата по пакета по Приложение № 1 от 16.08.2016 г.; 100,00 лв. неустойка за
възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване за
телевизионната услуга по пакета по Приложение № 1 от 16.08.2016 г. и 78,35 лв.
- неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно
устройство апарат Lenovo A1000 Black DS MAT 20, предоставено с Договор за
продажба на изплащане от 12.09.2016 г. в пакет с мобилна услуга за SIM карта с
телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 12.09.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.Н. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 699,39 лв.
/шестстотин деветдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща
направени разноски в общ размер в
исковото производство и в заповедното производство по ч.
гр. д. № 1686/2020 г. по описа на СлРС, съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: