Р Е Ш Е Н И Е № 104
гр. Монтана, 14 февруари
2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 09.02.2018 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Рени
Цветанова
при участието на секретаря: Ал А*** и
Прокурор: Галя А*** , като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 27 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение, по
АНД № 1805/2017 г. на районен съд гр. Монтана, е потвърдено
Наказателно постановление № 17-0996-001223 от 17.05.2017 г. на Началник
Сектор ПП при ОДМВР гр. Монтана, с което на Х.Ц.С.,*** са наложени
административни наказания „глоба” и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец. Наказанието е затова, че като водач на товарен автомобил и при
наличие на въведена временна забрана за движение на товарни автомобили над 12
тона с пътен знак „В-18“ същият продължава движението си след знака.
В законния срок
против решението е подадена касационна жалба от процесуалния представител на
административнонаказаното лице, в която се развиват съображения за неправилност
на решението. Твърди се, че знак „В-18“ не е бил поставен на въпросния участък,
а въведената със Заповед забрана не е нормативен акт и няма как водачите на МПС
да знаят за нея.
Ответната страна
оспорва жалбата. Моли решението на въззивния съд да остане в сила като обосновано
и съобразено с материалния закон. Твърди, че въззивният съд е събрал всички
относими писмени и гласни доказателства по делото и е извел правилни правни
изводи.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Предлага решението да бъде
потвърдено.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.
За да потвърди
наказателното постановление районният съд е приел, че участниците в движението
следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка,
а забраната за движение на товарни автомобили над 12 тона е била сигнализирана
с надлежен пътен знак. Забраната е временна, поради наличието на
ремонтни работи.
Настоящата
инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения, но неправилно е приложил материалният закон.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП -
редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на обратното.
Съгласно текста на чл.
61, ал. 1 и 2 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци - пътен знак за въвеждане на
забрана се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася
забраната. Пътен знак за отменяне на въведена забрана се поставя на място,
в което отпада необходимостта от въведената забрана.
Този текст на наредбата кореспондира с текстовете на чл.
49 и 50 от ППЗДвП, според които пътните знаци за въвеждане на забрана се
поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася
тази забрана. Пътни знаци В15, В16, В17, В18 и В19 се повтарят и на
най-близкото кръстовище преди мястото, за което се отнася забраната, като
разстоянието до него се указва с допълнителна табела Т1.
С представените пред пред въззивния съд
доказателства, се установява, че е издадена надлежна Заповед, с която е въведена
временена забрана за преминаване на товарни автомобили над 12 т. Поставянето на
пътен знак В18 се установява от представения по делото проект за временна
организация на движението, както и от представения протокол на Директора на ОПУ
– Монтана, поради което и възраженията в касационната жалба се явяват
неоснователни.
Настоящият състав не намира основание за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като самото деяние не се отличава с по-ниска
степен на засягане на обществените отношения в сравнение с другите такива
деяния.
С оглед на
изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение е неоснователно.
От гледна точка валидността и
допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение по АНД 1805/2017 г. на районен съд гр. Монтана като правилно.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :