Решение по дело №108/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

         РЕШЕНИЕ  №260159

              гр. Кюстендил, 20.07.2021 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети юни  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                     Председател: Росица Савова

                                                     Членове: Татяна Костадинова

                                                                  Евгения Стамова

 

при участие на секретаря Вергиния Бараклийска, като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. дело №108 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, обжалва  Решение №260067/29.01.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.№1800 по описа на същия съд за 2020 г.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Б.М. против „СТР ЛОГИСТИК“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.К., ул.“К. м.“ №**,  иск по чл.215 КТ за сумата от 2450 евро, представляваща командировъчни пари за периода 08.04.2020г. до 27.05.2020г.

С депозираната въззивна жалба въззивникът обжалва изцяло постановения от районния съд съдебен акт, поддържайки доводи за неправилност на същия, породена от неговата незаконосъобразност и необоснованост. Изтъква, че съдът неправилно е преценил фактите и обстоятелствата по делото, при което е постановил едно незаконосъобразно и немотивирано решение. Не излага конкретни доводи, водещи до сочената порочност на обжалвания съдебен акт.

Прави искане за отмяна на обжалваното решение и решаване спора по същество с последица уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ЗАД, насрещната страна – „СТР Логистик“ ЕООД, на която е надлежно връчен препис от въззивната жалба, не  е депозирала отговор по същата.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт.

По същество въззивният съд приема следното:

В първоинстанционното производство е прието заключение на в.л.Ана Томова, от което се установява, че при проверка в ответното дружество ищецът Б. М. няма сключен трудово договор със „С. Л.“ ООД за процесния  период от 08.04.2020г. до 27.05.20202г., а видно от приложеното към делото писмо с вх.№ 268561/16.12.2020год. на КРС от НАП офис Кюстендил, същият има сключен трудов договор с „Н. Л." ЕООД, ЕИК /Булстат/ ******, гр.Б., ж.к. Е. бл. **,ет.**,ап.**, който е склю­чен на 10.03.2020 година и няма данни за прекратяването му. Освен това в цитираното заключение е посочено и, че липсва издадена заповед за командироване в чужбина и няма начисле­ни дължими суми за периода от 08.04.2020г. до 27.05.2020г.по ведомостите на ответника ; респ.в  разчетно-платежната ведомост на ответника „С. Л.“ ООД за месеците  април и май на 2020 година не фигурира лицето Б.М.. Сочи се още, че в  процесния период от 08. 04. 2020 г.до 27.08.2020г. предоставената от ищеца  дигиталната карта е ползвана от автомобил с рег. № КН 6870 ВС, като автомобилът е пътувал в Швеция и Германия и е пропътувал общо 12 467км.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното:

По смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, командировката в чужбина представлява изпращане на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган.

По делото не е установено съществуване на трудово правоотношение между страните, а такова на ищеца с друго дружество. Липсват и издадени заповеди на основание НСКСЧ, от които да е видно, че М.   е командировано лице, от кръга на посочените в чл. 215 КТ, за изпълнение на трудовите си задължения в друга държава, респ. не е установено командироване  в държави от ЕС, с трудова функция, възложена от посоченото като работодател ответно дружество.

При извършено надлежно командироване, работникът има право да получи освен брутно трудово възнаграждение, още пътни, дневни и квартирни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина; като командироването следва да се извършва по нареждане на съответния командироващ орган /чл. 2 от Наредбата/; командироването в чужбина се осъществява въз основа на писмена заповед /чл. 5, ал. 1 от Наредбата/, която следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 4, ал. 2 от Наредбата – и следователно писмената форма с нормативно установени определени реквизити е задължителна за доказването му.

В случая при липса на визираните  доказателства не се установява командироване на М. в чужбина за осъществяване на твърдяната дейност като шофьор на тежкотоварен камион с международни дестинации – именно от ответника.

Ето защо съдът приема, че ищцовата страна  не е доказала съгласно нормативната уредба наличието на такова и, отхвърляйки иска срещу посочения ответник  първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение №260067/29.01.2021г., постановено по гр.дело №1800 / 2020г. на  РС – Кюстендил.

Настоящото решение  не подлежи на обжалване съгласно чл.280,ал.3 ГПК.

 

 

Председател:      

                        Членове:1.                                          

 

                2.