Р Е Ш Е Н И Е
№ 260538 30.03.2021 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
седемнадесети март две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С.
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Анелия Такова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 1799/2020 г. по описа на БРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.А.Ф. и М.Г.Ф. против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, с която са предявени осъдителни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.82 от ЗЗД.
В
хода на процеса, на 15.10.2020 г., ищецът М.Г.Ф. умира, поради което с
определение от 11.11.2020 г. съдът конституира в производството по делото на
страната на починалия ищец наследниците му по закон, както следва: С.А.Ф., ЕГН
– **********, Г.М.Ф., ЕГН – **********, А.М.Ф., ЕГН – **********, Р.М.Ф., ЕГН –
**********, и С.М.Ф., ЕГН – **********.
В
проведеното на 23.11.2020 г. съдебно заседание наследниците, чрез процесуалния
си представител, заявиха, че встъпват само по отношение на иска за присъждане
на неимуществени вреди. Те не претендират възстановяване на водоподаването.
Такова искане предявява само ищцата С.Ф., но в качеството си на собственик, а
не в качеството си на наследник на М.Ф.. Тя претендира в лично качество сумата
от 6000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, а в качеството си
на наследник на М.Ф. претендира сумата от 1200 лева. С определение от това
съдебно заседание съдът прекрати производството
по отношение на предявения от М.Г.Ф. иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за
възстановяване на водоподаването на недвижим имот, сграда находяща на адрес гр.
Бургас, ***, поради смърт на ищеца. Съдът измени и доклада по делото, като
прие, че са предявени искове
по чл. 82 от ЗЗД в лично качество от ищцата С.Ф. за изплащане на неимуществени
вреди, както и искове от С.Ф., Г.М.Ф., А.М.Ф., Р.М.Ф. и С.М.Ф. в качеството им
на наследници на починалия наследодател М.Г.Ф., който е предявил иск за
присъждане на неимуществени вреди, като всеки от наследниците претендира по 1/5
част от предявената от починалия претенция, или сума в размер от по 1200 лева за
всеки.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковете и моли съдът да ги уважи, като присъди сторените разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете, като присъди разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
М.Г.Ф.
и С.А. А.
сключват граждански брак през 1979 г., като след брака съпругата приема
фамилното име Ф.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/14.01.1994 г., нот. дело № ***/1994 г. по описа на нотариус при БРС, Ф. придобиват от Б.
½ ид.ч. от правото на строеж върху държавно място, представляващо имот №
***, кв. ***
по плана на гр. Бургас, кв. ***, и който имот е бивш парцел ***, бивш кв. ** по плана на гр. Бургас, кв. ***, регулиран от 450 кв.м.,
при граници: север – ул. ***, запад – парцел – имот № ***, юг – парцел – имот № ***, както и къща – жилищна сграда, застроена на около 40
кв.м. в западната страна на описания имот с подобренията в имота. По
действащите КККР на гр. Бургас сградата е с идентификатор ***.1 с
административен адрес гр. Бургас, кв. ***, ***. Тя е двуетажна и на всеки етаж
има изградена ВиК инсталация – кухненска мивка и санитарен възел с баня и
тоалетна. Не са налице одобрени строителни книжа за изграждане на къщата.
Поземленият
имот, в който се намира къщата, е с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с
площ 649 кв.м. и административен адрес гр. Бургас, кв. ***, ул. ***. Той е съответен на УПИ *** в кв. *** по действащия план на кв. *** и за него има съставен
през 2000 г. акт за частна общинска собственост, а преди това акт за държавна
собственост от 1950 г. за съответния му бивш парцел ***
в бивш кв. *** по стар план на кв. *** на гр. Бургас.
В
имота има изградени 8 сгради и той е разделен с масивна ограда на две. В
западната част, която се владее от ищците, попадат сгради с идентификатор ***.1
и с идентификатор ***.7, в която живеят синовете на Ф.. Последната сграда е
едноетажна и в нея също има изградена ВиК инсталация – кухня, санитарен възел,
а на външната стена е монтирана външна мивка.
Останалите сгради попадат в източната част на
имота. В поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас има изградено
едно водопроводно отклонение, разположено точно пред сграда с идентификатор ***.1.
Има изградена водомерна шахта с водомер и два спирателни крана на метър от
оградата.
От
закупуване на имота през 1994 г. на Ф. се предоставя вода, отвеждат се и се
пречистват отпадъчни води, като при ответника е открита партида с абонатен
номер ***. Те заплащат услугите на водния оператор.
Съставено
е предписание изх. № К-159/17.01.2019 г. от изпълнителния директор на
дружеството ответник, с което Ф. се уведомяват, че при неизпълнение в срок на
конкретни указания, водоподаването към имота, находящ се на адрес гр. Бургас,
кв. ***, ул. *** по партида с абонатен номер *** ще бъде преустановено на
основание чл.41, ал.3, т.1 и чл.41, ал.3, т.8 от Наредба № 4, вр. чл.6, т.3 и
чл.39, ал.1, т.1 от ОУ. Няма доказателства това предписание да им е връчено.
Със
заповед № РД-09-175/19.02.2019 г. на изпълнителен директор на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД е наредено след 18.03.2019 г. началник
технически-експлоатационен район Бургас да предприеме необходимите действия по
спиране на водоподаването на абонати на дружеството, живеещи на адрес гр.
Бургас, кв. ***, ул. ***.
На
14.05.2019 г. е спряно водоподаването в имота на ищците. На същата дата М.Ф.
подава до ответното дружество заявление, в което твърди, че е спряно
водоподаването в имота му без предупреждение, въпреки че на 01.04.2019 г. е
подал заявление, към което е приложил всички документи, които му се изискват.
На 27.05.2019 г. той получава отговор от дружеството, в който ответникът
„признава“, че за имота по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 140/14.01.1994 г. има открита партида с абонатен номер ***. Дружеството
информира Ф., че всеки един УПИ следва да бъде присъединен към водопроводната
мрежа само посредством едно водопроводно отклонение, поради което следва да
бъде изяснено кои са лицата, които притежават останалата ½ ид.ч. от
правото на строеж върху имота, както и кои са собствениците на земята и
останалите седем постройки. Наложително е също така да бъде изградена водомерна
шахта до 2 метра от уличната регулационна линия. На Ф. е предоставен 14-дневен
срок да изпълни следните изисквания, за да бъде възстановено спряното
водоподаване: да предостави официален документ от Община Бургас – удостоверение
за административен адрес, от който да се установи какво е местонахождението на
притежавания от Ф. имот; да представи на ВиК оператора документи, от които да
се установи кои лица са собственици на земята и на всички разположени в него
постройки; да изгради водомерна шахта до 2 метра от уличната регулация и да се
снабди с измервателен уред; да бъдат заплатени всички задължения за имота.
На
12.06.2019 г. дружеството отново изпраща писмо до М.Ф., с което го уведомява,
че не е изпълнил всички указания, които са му дадени, защото липсват
представени: официален документ от Община Бургас – удостоверение за
административен адрес, от който да се установи какво е местонахождението на
имота; документи, от които да се установи кои лица са собственици на земята и
на всички разположени в нея постройки. Операторът твърди, че липсват и данни
дали е изградена водомерна шахта.
На
21.08.2019 г. дружеството отново изпраща писмо до М.Ф., с което го уведомява,
че не са представени никакви документи за останалите седем сгради в имота.
Указва се на ищеца да представи: споразумение образец 7 между съпрузите за
съсобствената сграда; документи за собственост на другите седем сгради;
документи, съгласно споразумение от 05.04.2019 г. с Община Бургас.
На
18.02.2020 г. М.Ф. депозира заявление до дружеството да възстанови водоподаването
в имота му. На 27.02.2020 г. ответникът му отговаря, че отново следва да
представи документите, посочени в писмото от 21.08.2019 г.
През
2019 г. М.Ф. е диагностициран с онкологично заболяване, като с експертно
решение на ТЕЛК при „УМБАЛ-БУРГАС“ АД от 21.10.2019 г. му е призната 100 %
неработоспособност без чужда помощ, считано от 29.08.2019 г. до 01.10.2020 г. поради
злокачествено новообразувание на стомаха.
С
разпореждане № ********** на ръководител „ПО“ към ТД на НОИ – Бургас на М.Ф. е
отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 252,34 лева.
С
експертно решение от 23.04.2017 г. на ТЕЛК към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД на С.Ф. са
признати 24 % намалена работоспособност поради хронична болест на сърцето до
01.04.2009 г. През 2008 г. тя е оперирана от херния, а с решение на НЕЛК от
02.12.2010 г. са й признати 38 % трайно намалена работоспособност за срок от
една година поради артериална хипертония – II-III
стадий, умерена степен. През 2017 г. тя е лекувана в
„УМБАЛ-БУРГАС“ АД заради травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел
на гръбначния стълб.
На
15.10.2020 г. ищецът М.Ф. умира, като оставя за свои наследници по закон: С.А.Ф.
(съпруга), Г.М.Ф. (син), А.М.Ф. (син), Р.М.Ф. (дъщеря) и С.М.Ф. (син).
За
периода 14.05.2019 г. – 13.03.2020 г., т.е. в продължение на 10 месеца, Ф. живеят без вода, което им причинява множество неудобства – въпреки влошеното й здравословно състояние, като й е
противопоказно да осъществява тежък физически труд, С.Ф. е принудена да
снабдява домакинството с вода, ходейки с количка до отдалечена чешма в кв. ***
и пълнейки туби. Тя е принудена да пере дрехите на ръка. М.Ф. също страда от
заболяване, което изисква от него спазването на хигиенно-охранителен режим,
което без питейна вода е трудно изпълним. Липсата на вода оказва и негативно
въздействие върху психиката на М.Ф..
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещите лица по
назначената комплексна съдебно-техническа експертиза и частично от показанията
на свидетелите М. Л. Р. и А. С. М.. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели
досежно обстоятелството, че водоподаването към къщата на Ф. е спряно в края на
месец март 2019 г., защото самият Ф. твърди в „заявление“ от 14.05.2019 г., че
на същата дата е спряно вопоподаването без предупреждение, т.е. сам посочва
„неизгоден“ за него факт.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявен
е осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД от С.А.Ф. против ответното дружество и
осъдителен иск по чл.82 от ЗЗД от С.А.Ф. в лично качество и осъдителен иск от С.Ф., Г.М.Ф., А.М.Ф., Р.М.Ф. и С.М.Ф. в качеството им на наследници и
процесуални правоприемници на починалия ищец и техен наследодател М.Г.Ф., който
е предявил иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 6000 лева, като
всеки от наследниците претендира по 1/5 част от предявената от починалия
претенция, или сума в размер от по 1200 лева за всеки.
По
аргумент от Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК отговорността
на водния оператор, когато
неправомерно е прекъснал водоснабдяването
на потребителя (това е твърдението на ищците),
е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, т.е. вредите
се претендират на договорно основание.
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД:
При
спиране на водоподаването потребителят може да се защити с иск по чл.79, ал.1
от ЗЗД, защото твърди, че между него и водният оператор са налице облигационни
отношения и дружеството е неизправна страна по тях – аргумент от Решение
№ 149 от 13.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3830/2008
г., III г. о. и решение № I-28/26.02.2020 г. по в. гр. дело № 2100/2019 г. по описа
на ОС – Бургас.
В
обстоятелствената част на исковата молба Ф. сочат, че са собственици на жилищен
имот (къща), описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/14.01.1994 г., която къща се намира в имот
пл. № ***, кв. 34 по плана на гр. Бургас, кв. *** и представлява
сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Бургас. Неоснователно е
възражението на ответника, че Ф. не са доказали, че са собственици на къщата. Този, който се позовава
на нотариалния акт, с който е извършена сделка за придобиване на собствеността (Ф. се позовават на такъв), по принцип се освобождава от доказване правото
на собственост на своя праводател. Въпреки това,
от обстоятелството, че в акт за държавна собственост на поземления имот, в
който е построена къщата, има отбелязване за учредено право на строеж за
изграждане на жилищни сгради по отношение на лица, различни от праводателите на
Ф., не означава, че Б. не са придобили право на строеж. Видно е, че пред
нотариуса при РС – Бургас при изповядване на сделката между Б. и Ф. на
14.01.1994 г. е представено удостоверение № ***/20.09.1966 г. на ГНС – Бургас за признато право на строеж
върху държавно дворно място, което без съмнение се отнася до прехвърлителите. Следователно
отбелязването в акт за държавна собственост е „непълно“.
Установи
се, че къщата (жилищна сграда), застроена на около 40 кв.м., съвпада със сграда
с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Бургас.
Ищците
изрично посочват в обстоятелствената част на исковата молба, че изразходваната
вода се отчита по показанията на водомер, който се намира в дворното място, но
те желаят да се възстанови водоподаването по отношение на къщата. Такова
разбиране приема и Окръжен съд – Бургас в определението си за потвърждаване на
определението на Районен съд – Бургас за непривличане на трето лице-помагач. На
стр. 3 в това определение се сочи, че ищците твърдят, че са собственици на
къщата, за която искат да бъде възстановено водоподаването, както и че имотът
им е снабден с водомер и са абонат с клиентски номер. Ищците нямат претенции
към собствеността на терена, която безспорно е общинска.
За
уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
установи наличието на валидно облигационно отношение за доставка на вода, по
което е изпълнил задължението си точно,
спиране на водоподаването от ответната страна при липса на договорно основание
за това.
След
като Ф. придобиват къщата, влиза в сила Наредба
№ 9 за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (отм., ДВ бр. 88/8.10.2004 г.) – за краткост Наредба № 9 (отм.). Според чл.3 от нея ползването на
води от водоснабдителните системи и включването на отпадъчни води в
канализационните системи се извършва въз основа на писмен договор за
водоснабдяване. Договорът за водоснабдяване се предлага от експлоатационното
предприятие "ВиК" по образец за всеки вид водоснабдяван имот. С
договора се препраща към правата и задълженията на абонатите и
експлоатационните предприятия "ВиК", посочени в наредбата.
В
§7 от ЗР на Наредба № 9 (отм.) е предвидено, че договорите със заварените към
момента на влизане в сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени
в предвидения в ал. 1 на разпоредбата срок – 31 декември 1999 г. Ако договор обаче не
е бил сключен в този срок,
това не води до прекратяване на съществуващите до момента отношения по доставка
на вода, тъй като с
Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 78 от
2000 г, е отменена
разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на Наредба №
9 (отм.), която е предвиждала, че несключването
на договор за водоснабдяване в срока по ал. 1 е основание за прекратяване на
водоснабдяването.
В
този смисъл, дори без сключен договор съгласно чл. 3
от Наредба № 9 (отм.),
се дължи доставянето на вода и че когато се касае за обект, който е свързан към
водопреносната мрежа и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият
факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения
между страните. В пар.3, ал.1 от
ПЗР на действащата
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (за краткост Наредба № 4) е
предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК.
От
това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидения в
Наредба № 4 договор, но са водоснабдени и ползват услугите на водоснабдителното
предприятие,
са обвързани от Общите условия (ОУ)
на доставчика.
Ноторен
факт е, че на територията на гр. Бургас има
само един ВиК оператор, ответникът по
делото,
който
доставя услуги на потребителите на територията на гр. Бургас съгласно чл. 198о
ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. От доказателствата
се установява, че къщата с
административен адрес гр. Бургас, кв. ***, ***, е водоснабдена,
Ф. са ползвали услугите
на ответника, открита е партида с абонатен номер *** и дружеството признава, че е
преустановено водоснабдяването. То твърди, че причина за спирането не са задължения на
потребителя, а липса на документи за собственост на останалите сгради в имота, респективно липса на
яснота за административни адрес на къщата и липса на данни за изградена
водомерна шахта. Установи се обаче, че водомерна шахта в имота е изградена, при
това съобразно нормативните изисквания (изявление на вещите лица в съдебно
заседание), налице е и водомер с два спирателни крана. Нещо повече, такъв
водомер е наличен към месец март 2019 г. (номер ***), защото въз основа на показанията му за периода
27.03.2019 г. – 08.05.2019 г. са начислени 10 куб.м. вода.
Дори
облигационното отношение
за доставяне на ВиК услуги на обект с административен
адрес гр. Бургас, кв. ***, ***, да е възникнало без
представителна власт, то на основание чл. 301 ТЗ ответникът не се
противопоставя веднага след узнаването и се счита за
обвързан, поради което следва да се приеме, че е налице облигационно отношение,
за което следва да се прилагат ОУ
на водния оператор.
Следва
изрично да се посочи, че по делото няма доказателства предписание изх. №
К-159/17.01.2019 г. да е връчено на Ф.. Според посочените в него разпоредби на чл.41,
ал.3, т.1 и чл.41, ал.3, т.8 от Наредба № 4, вр. чл.6, т.3 и чл.39, ал.1, т.1
от ОУ след предварително уведомяване
операторите могат да спират напълно или частично подаването и отвеждането на
вода при неизпълнение на
предписание на оператора от страна на потребителите за отстраняване на
недопустими технически и санитарни недостатъци в сградните водопроводни и
канализационни инсталации или във вътрешните В и К мрежи на потребителите и когато при неспазване
от страна на потребителите на задължения, чието неизпълнение е определено с
общите условия и договора, те са основание за прекратяване на водоснабдяването. Цитираната т.3 на чл.6 от ОУ урежда право на оператора
да спира водоподаването, а чл.39, ал.1, т.1 от ОУ е със съдържанието на чл.41,
ал.3, т.1 от Наредба № 4, с допълнението, че предписанието може да е свързано с
изместване на водомерна шахта и/или ревизионна шахта или отвор.
Дори
и да се приеме, че това предписание е връчено на ищците, то е очевидно, че не е
налице „недопустим технически и санитарен недостатък“, защото в имота е
изградена водомерна шахта на нормативно отстояние от уличната регулация, с
монтиран водомер и два спирателни крана. Нещо повече, изпълнено е и условието
УПИ да е присъединен посредством едно водопроводно отклонение. Извън горното, дори
в хипотеза на незаконно присъединяване, каквото по делото не се доказа Ф. да са извършили,
съгласно чл. 50, ал. 3 от ОУ следва да се състави протокол, какъвто по делото липсва, а и няма твърдения за съставянето на такъв. При наличие на незаконно присъединяване от трети лица
към водопроводната мрежа (вещите лица констатират, че останалите 6 сгради в
имота нямат самостоятелно водопроводно отклонение), дружеството има право и
задължение да уведоми компетентните органи за това, но не и да спира
водоподаването на свой абонат, „до изясняване на въпроса“.
На
следващо място, операторът не може да дава „предписание“ и да изисква от ищците
да знаят кои са всички носители на правото на собственост в поземления имот,
защото Ф. не са собственици на земята – такава възможност не е предвидена нито
в Наредба № 4, нито в ОУ. След като спорът е за възстановяване на
водоподаването на имот, за който е налице открита при водния оператор партида,
наличието на други, незаконно построени сгради в същия поземлен имот, които са
собственост на трети лица и се държат от трети лица, е ирелевантно за спора – в
този смисъл определение № IV-260747/06.11.2020 г. по ч. гр. дело № 2344/2020 г. по
описа на ОС – Бургас (приложено по делото).
Ето
защо Ф. не могат да бъдат задължавани да представят документи за собственост и
строителни книжа за всички изградени постройки, а за тяхната къща вече са
представили документ за собственост.
Неправомерно
се изисква от тях и да подписват споразумение по чл.59, ал.3 от ОУ, защото
къщата се ползва от двамата съпрузи, а не само от единия. По делото не се установи
за останалите сгради в поземления имот да са открити партиди, но дори и така,
отново разпоредбата на чл.59, ал.3 от ОУ е неприложима.
На основание чл. 60 от ОУ дружеството има право
служебно да открие, да промени или закрие партида при наличие на документ по
чл. 2, удостоверяващ качеството на потребител, респективно потребители, но не и да
спре водата до водоснабден имот, поради неизяснени обстоятелства в
собствеността или при съсобственост при липсата на споразумителен
протокол, в който случай пък следва
съгласно чл. 59, ал. 4 от ОУ да разпределя водата по равно.
На
следващо място, независимо, че за къщата на ищците няма строителни книжа
(заключение на вещите лица), то
същата ще подлежи
на премахване
само, когато има
издадено предписание за това от
компетентните органи (Решение № 308/30.10.2012 г. по
гр. д. № 271/2012 г., ВКС, I г.о.), а
такова по делото липсва. Нещо повече, нито разпоредбата на чл.41 от Наредба № 4,
нито ОУ предвиждат възможност за спиране на водоподаването, ако водоснабдената
сграда е незаконно изградена. Това може да стане евентуално по реда на чл.38,
т.6 от ОУ по силата на решение на компетентен орган, но такова липсва.
На
последно място, при построяване на сграда
над размера и площта, за която е учредено правото на строеж (къщата на Ф. е двуетажна, а
не едноетажна), вещноправният
режим на построеното в повече се определя
от неговата юридическа характеристика – дали може да се обособи като самостоятелен обект на
собственост или не, но и двата случая това са отношения между носителя на
правото на строеж и собственика на земята, а не между Ф. и водния оператор.
Напълно неясно е с непредставяне на актуална скица на
имота и „други“ (неконкретизирани) документи, от които да стане видно
местонахождение, идентификатор и граници на водоснабдения имот, кои „задължения,
чието неизпълнение е определено с общите условия и договора“, дават основание за спиране на водоподаването. Извън
горното, ответникът „знае“ къде се намира имотът и че в него има построени „още
7 сгради“.
Видно
е също така, че с предписанието от 17.01.2019 г. не се дава „указание“ да бъдат
„заплатени всички задължения за имота“, което при неизпълнение да води до спиране
на водоподаването. За първи път такова „указание“ се съдържа в писмото на
оператора от 22.05.2019 г., т.е. след спиране на водоподаването.
Предвид
изложеното, липсва предварително уведомяване на Ф., че ще бъде спряно
водоподаването към водоснабдявания обект, при което не е налице първата
предпоставка на чл. 41
от Наредба № 4. На следващо място,
предписанието от януари 2019 г. само по себе си е незаконосъобразно, поради
което неизпълнението му не може да доведе до спиране на водоподаването. Не са
налице и хипотезите на чл.41, ал.2 от Наредба № 4 за спиране на водоподаването
без предизвестие, и по-специално на хипотезата на чл.41, ал.2, т.5, каквото
твърдение се съдържа в отговора на исковата молба, защото няма доказателства Ф.
да са се присъединили незаконно към водопроводната мрежа.
Предвид
изложеното не са налице предвидените в ОУ или в Наредба № 4 предпоставки
за спиране на водоподаването на сграда
с административен адрес гр. Бургас, кв. ***, ***, за което е открита
е партида с абонатен номер ***, поради
което искът на С.Ф. да
се възстанови водоподаването е основателен и следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл.82 от ЗЗД:
Установи
се, че водоподаването е спряно на 14.05.2019 г. и от тогава до
датата на завеждане на делото – 13.03.2020 г., за период от 10 месеца, Ф. живеят без вода (според експертите и към месец март 2021 г. вода в имота
няма). Това им причинява
множество неудобства – въпреки
влошеното й здравословно състояние, като й е противопоказно да осъществява
тежък физически труд, С.Ф. е принудена да снабдява домакинството с вода,
ходейки с количка до отдалечена чешма в кв. *** и пълнейки туби с вода. Тя е
принудена да пере дрехите на ръка. М.Ф. страда от онкологично заболяване, което
изисква от него спазването на хигиенно-охранителен режим, който без питейна
вода е почти неизпълним. Липсата на вода оказва и негативно въздействие върху
психиката на М.Ф..
Според
чл.3, ал.1 от Закон за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги водата за питейно-битови нужди
е основна жизнена потребност по смисъла на Закона
за социалното подпомагане. Съпрузите са
лишени неправомерно от нея, което ги поставя в невъзможност да водят нормален
живот. Поради напредналата им възраст, наличието на придружаващи заболявания и започваща
в началото на 2020 г. пандемия от „корона вирус“, липсата на вода застрашава
тяхното физическо оцеляване. Невъзможността да се води пълноценен живот и
обективната опасност за живота и здравето на Ф. са пряка
и непосредствена последица от спирането на
водоподаването и без
съмнение е могла да бъде предвидена от дружеството.
С
оглед изложеното, съдът намира, че всеки един от съпрузите С. и М. Ф. е
претърпял неимуществени вреди от неправомерното спиране на водоподаването, като
справедлив размер на обезщетението за тях е 4000 лева, до който искът на С.Ф.
следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния претендиран от 6000
лева. На наследниците на М.Ф. също следва да се присъди обезщетение за
претърпени от наследодателя им неимуществени вреди в размер на 4000 лева, като
всеки един от тях получи сума от 800 лева, тъй като всеки един придобива 1/5
ид.ч. от наследството. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен.
Исковете
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъдат
отхвърлени и за периода 29.03.2019 г. – 13.05.2019 г., тъй като се установи, че
водоподаването е спряно от ответника на 14.05.2019 г.
По въпроса за разноските:
При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но ищците не са
направили такива, поради което и не следва да им се присъжда сума.
Ответното дружество претендира като разноски юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определя на 300 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, и сумата от 600 лева, внесен депозит за възнаграждение на вещите лица, изготвили
комплексна съдебно-техническа експертиза. Тя е поискана от ответника във
връзка с възражението му за неоснователност на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД,
който обаче бе уважен, поради което страната няма право на присъждане на
разноски, направени за възнаграждение за вещите лица.
С оглед изхода на делото ищците дължат разноски на
дружеството в размер на 100 лева.
Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна
такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружеството следва да заплати
държавна такса в полза на съда за уважения иск на С.Ф. по чл.79, ал.1 от ЗЗД в
размер на 80 лева и върху уважените размери на исковете за неимуществени вреди
в размер на 320 лева или общо 400 лева.
По искането на адв. П. за
присъждане на адвокатско възнаграждение:
Според
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ на нуждаещо се от издръжка, материално
затруднено
лице или на свой роднина, близък или друг юрист, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания съдът осъжда насрещната страна
да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от
предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. За
целта на общо основание адвокатът трябва да е направил искане да му се присъди
възнаграждение, което не е обусловено от това, дали са били присъдени разноски
в полза на неговия доверител. По делото
такова искане е отправено.
Смисълът на разпоредбата е, че адвокатът има право на
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, когато по отношение на
представляваната от него страна са налице общите предпоставки на чл. 78 ГПК, т.е. решението е благоприятно за нея, без да е нужно непременно
да са й присъдени разноски
с решението, още повече, че в редица случаи това ще е обективно
невъзможно.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие (л.12 от делото), адв. П. е оказал безплатна правна помощ на ищците
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Тъй като искът на С.Ф. по чл.79, ал.1 от ЗЗД е уважен, а исковете за присъждане за обезщетение за неимуществени вреди са
уважени частично, то на адв. П. се дължи възнаграждение в размер на 1900 лева на основание
чл.7, ал.1, т.4, ал.2, т.4 и ал.9 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е в тежест на ответника.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, да
възстанови водоподаването на С.А.Ф., ЕГН – **********,
досежно водоснабден имот, представляващ
къща с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Бургас, с административен адрес гр.
Бургас, кв. ***, ***, абонатен номер ***.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, да заплати на С.А.Ф., ЕГН – **********, сумата от 4000 (четири
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода 14.05.2019 г. – 13.03.2020 г. от спиране на водоподаването на водоснабден
имот, къща с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Бургас, с
административен адрес гр. Бургас, кв. ***, ***, абонатен номер ***, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 13.03.2020
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 6000
лева, както и за присъждане на обезщетение за периода 29.03.2019 г. –
13.05.2019 г.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, да
заплати на всеки един от С.А.Ф., ЕГН – **********, Г.М.Ф., ЕГН – **********, А.М.Ф.,
ЕГН – **********, Р.М.Ф., ЕГН – **********, и С.М.Ф., ЕГН – **********, в
качеството им на наследници на починалия в хода на процеса ищец М.Г.Ф., ЕГН – **********,
сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща припадащата се на всеки един от
тях част от обезщетение в общ размер от 4000 (четири хиляди) лева, дължимо за
претърпени от наследодателя М.Г.Ф. неимуществени вреди за периода 14.05.2019 г.
– 13.03.2020 г. от спиране на водоподаването на водоснабден
имот, къща с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Бургас, с
административен адрес гр. Бургас, кв. ***, ***, абонатен номер ***, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 13.03.2020
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената общо сума от 4000 лева до пълния претендиран от
наследодателя размер от 6000 лева или по 1200 лева за всеки един от наследниците му, както
и за присъждане на обезщетение за периода 29.03.2019 г. – 13.05.2019 г.
ОСЪЖДА С.А.Ф., ЕГН – **********, Г.М.Ф., ЕГН – **********, А.М.Ф.,
ЕГН – **********, Р.М.Ф., ЕГН – **********, и С.М.Ф., ЕГН – **********, да
заплатят на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК
– *********, разноски по делото в размер
на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, да заплати по сметка на РС – Бургас сумата
от 400 (четиристотин) лева, представляваща дължима държавна такса за уважените
искове.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, да заплати на адвокат С.П. *** сумата от 1900
(хиляда и деветстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищците С.А.Ф., ЕГН – **********, и
М.Г.Ф., ЕГН – **********, последният починал в хода на процеса.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ