№ 879
гр. Русе, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520101424 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от непълнолетния В. ИВ.
Д., действащ лично и със съгласието на баща си ИВ. П. Д., против АД. АНГ.
Б..
Ищецът твърди, че на 16.09.2021г., около 10.00 часа пресичал бул.
„***“ на кръстовището с ул. „Шипка“, по обозначена пешеходна пътека. На
мястото имало светофарна уредба, която в него момент за пешеходците
светела зелено, а за превозните средства червено. Ищецът бил последен от
няколко пресичащи пешеходци. Бил в края на пешеходната пътека, когато чул
изсвирване на автомобилни гуми и инстинктивно погледнал наляво.
Автомобилът в най-лявата лента на пътното платно потеглил рязко срещу
него. Успял да отскочи нагоре и напред, колата го ударила с предната си част
и го отхвърлила настрани към алеята, намираща се в средата на булеварда.
Водачът не спрял, продължил напред и заминал. Ищецът останал да лежи на
земята и към него се притекли хора, които му помогнали да се изправи. В
него момент не можел да диша, болял го таза, кръста и лявата ръка. Било му
трудно да се движи. Някой извикал спешна помощ и бил откаран в болницата
за преглед. По-късно разбрал, че един от очевидците на инцидента бил
полицай, който се обадил на свои колеги и успели да установят водача на
1
автомобила, който го блъснал и го извикали на мястото на произшествието.
Това била ответницата АД. АНГ. Б.. При извършена проверка на същата, бил
отчетен положителен резултат за употреба на наркотици и срещу нея било
образувано **** от 2022 г. по описа на РС – Русе. Делото приключило с
влязло в сила споразумение.
В деня на инцидента, ищецът бил прегледан и от съдебен лекар, който
удостоверил нараняванията, които получил в резултат на инцидента.
Предвид изложеното се претендира ответницата да бъде осъдена да му
заплати сумата от 1500 лв. за причинените му неимуществени вреди в
резултат на инцидента от 16.09.2021г.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата изразява становище за допустимост
на молбата, но оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че на
посочената дата управлявала автомобила на своята майка. При
приближаването на кръстовището на Кооперативния пазар видяла, че свети
червено и намалила и точно в този момент светнало жълто и след това зелено.
Движела се в най-лявата лента. Видяла група деца на тротоара вляво от нея,
но нито видяла, нито чула да е блъскала някой. Ако е била разбрала по
какъвто и начин, че е участник в ПТП, щяла да спре и най-малкото да окаже
първа помощ на пострадалия, ако има такъв. Разбрала, че е била участник в
ПТП едва когато била потърсена по телефона и се отзовала незабавно. Не
счита, че е нанесла вредите, които се твърдят в исковата молба и че дължи
обезщетение за тях.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
С утвърдено от съда споразумение по ****/2022г., на ответницата А.Б. е
наложено наказание за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК – за
това, че на 16.09.2021г. в гр. Русе управлявала моторно превозно средство –
лек автомобил „***“ с рег. №****, след употреба на наркотични вещества –
канабис.
С влязло в сила наказателно постановление №*** на сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – Русе от 13.10.2021г., на ответницата А.Б. е наложено
административно наказание (глоба) за извършено административно
нарушение по чл. 119, ал.1 ЗДвП – за това, че на 16.09.2021г. на кръстовището
на бул. „***“ и ул. „Шипка“, посока бул. „Липник“, като водач на лек
2
автомобил „*** ***“ с рег. №**** е нарушила правилата за предимство, като
не пропуска преминаващия от дясно на ляво по пешеходна пътека тип зебра,
на червен забранителен сигнал, пешеходеца В.Д., блъскайки го с предна част
на МПС, като причинява ПТП с един леко ранен – В.Д..
За процесното ПТП е съставен и констативен протокол за ПТП с
пострадали №***/220 от 16.09.2021г.
В административно-наказателното производство са изискани писмени
обяснения от ответницата А.Б., като в представените от нея такива изрично е
признал, че управлявайки автомобил е блъснала пред училище „***“
пресичащо дете, тъй като не успяла да спре. Въпреки това продължила
движението си и на мястото се върнала едва след като била потърсена по
телефона във връзка със случая.
Свидетелят П. П. Г. установява, че в деня на процесния инцидент се
намирал на кръстовището на бул. „***“ до Кооперативния пазар. Изчаквал на
червен сигнал на светофара в пешеходната зона между двете ленти на
булеварда. Докато чакал гледал посока училище „***“ и видял, че три деца
тръгнали да пресичат бягайки по пешеходната пътека към разделителната
лента. Докато децата били в средата на пътното платно, първата кола от
лявата лента потеглила и блъснала последното дете, като го преметнала във
въздуха. Автомобилът бил „*** ***“, управляван от жена. Този автомобил не
спрял, а продължил, като на следващия светофар на кръстовището само
намалил, водачката се зачудила, след това махнала с ръка, дала газ и
продължила. Детето, което било ударено въпреки, че отричало, че го боли
много се превивало и свивало, явно било, че го боли от удрянето. Свидетелят
работил като полицейски служител в дежурната част на ОД МВР – Русе и
подал сигнал на колегите си за инцидента, като успял да види и номера на
автомобила. Колегите му поели случая, на място дошла и линейка.
Свидетелката Т.И.Р. установява, че е баба на ищеца. На 16.09.2021г.
станал инцидент с него, блъснала го кола на пешеходна пътека и с линейка го
откарали в Бърза помощ. Когато разбрала за това, тя също веднага отишла
там. Видяла внука си, който бил ударен и „още повече изплашен“. Той нямал
големи наранявания, но бил стресиран от случилото се. След прегледите в
болницата се прибрали вкъщи. Видимо след инцидента ръката му била
охлузена, а последствие се подула, поради което на следващия ден личния му
лекар изписал обезболяващи хапчета. Виктор се оплаквал от болки в ръката и
3
крака, които продължили около месец. Две седмици не ходил на училище.
Бил стресиран от случилото се, продължавал да изпитва страх и понастоящем
при пресичане на по-натоварени улици.
Според заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза, след инцидента по ищеца са установени охлузвания,
кръвонасядания и повърхностни наранявания по крайниците, които биха
могли да бъдат получени по описания в исковата молба механизъм –
причинени след блъскане от лек автомобил. Според заключението на вещото
лице, възстановителния период за получените увреждания е две-три седмици,
свързан е с болки, най-силно изразени след травмата, които са затихвали в
следващите дни до изчезването им в рамките на възстановителния период.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от непозволено увреждане. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина. В случая
събраните по делото доказателства безспорно установяват всички елементи
на деликтната отговорност. Ответницата е причинила телесни увреждания на
ищеца, блъскайки го като пешеходец с управлявания от нея лек автомобил.
Механизмът на деянието непротиворечиво се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото
лице по изготвената СМЕ. Налице е и извършено признание за този неизгоден
факт в собственоръчно изписани обяснения от ответницата, предоставени на
органите на МВР непосредствено след инцидента.
Предвид изложеното, предявеният иск е доказан по основание.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. В този смисъл,
понятието справедливост няма абстрактен характер, то е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера.
Съобразявайки механизма и вида на получените телесните увреждания
и възрастта на пострадалия, настоящият съдебен състав намира, че
процесното произшествие се е отразило по-съществено и негативно върху
психиката му. Същевременно са налице и причинени физически наранявания,
4
които са довели до изпитвани болки и дискомфорт в продължение на две-три
седмици. За обезщетяване на установените неимуществени вреди,
претендираното от ищеца обезщетение от 1500лв. съдът намира за съответно.
Ответницата е направила възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, едва след приключване на съдебното дирене
(по време на устните състезания), поради което това нейно възражение се
явява преклудирано. Независимо от това, за пълнота на изложеното следва да
се отбележи, че по делото не са установени каквито и да е нарушения на
правилата за движение по пътищата от страна на ищеца като пешеходец или
друго негово неправомерно поведение, което да е допринесло за настъпване
на произшествието и причинените му с него неимуществени вреди.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло
уважен.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 400лв. Срещу този размер
на адвокатското възнаграждение е направено възражение за неговата
прекомерност. Съдът съобразявайки размера на исковата претенция, правната
и фактическа сложност на спора, проведените две открити съдебни заседание
от една страна, а от друга размера на адвокатското възнаграждение, с малко
надвишаващ минимума по Наредба №1/2004г. на ВАС, намира, че
възражението не следва да бъде намалено.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на РС – Русе държавна за уважената искова претенция в
размер на 60лв., както и направените от бюджета на съда разноски за СМЕ в
размер на 200лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АД. АНГ. Б. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ********
да заплати на В. ИВ. Д. ЕГН********** действащ лично и със съгласието на
ИВ. П. Д. ЕГН********** – родител и двамата с адрес гр. Русе, *********
сумата от 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки
и страдания, причинени при пътно-транспортно произшествие на 16.09.2021г.
в гр. Русе, ведно със законната лихва от датата на деликта – 16.09.2021г. до
5
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА АД. АНГ. Б. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ******** да
заплати на В. ИВ. Д. ЕГН********** действащ лично и със съгласието на
ИВ. П. Д. ЕГН********** – родител и двамата с адрес гр. Русе, *********
сумата от 400лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА АД. АНГ. Б. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ********
да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 60лв. за държавна
такса и сумата от 200лв. разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6