№ 3476
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Ч.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110213155 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НO, 13-ти състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13155 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. С. В. срещу наказателно постановление №23-4332-
014933 от 28.07.2023 г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, с което на основание чл.
175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба“
в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“ за
1
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат възражения, свързани с нарушено право на защита, поради това,
че както в АУАН, така и в НП липсва описание на конкретни факти относими към вмененото
административно нарушение. Релевират се доводи за наличие на процесуални нарушения и
по-конкретно се сочи като нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН с твърдение, че
при липса на свидетели - очевидци актът за установяване на административно нарушение
следва да бъде съставен в присъствие на други двама свидетели. Навеждат се съображения и
относно допуснати процесуални нарушения при издаване на процесното наказателно
постановление, като се акцентира върху обстоятелството, че поведението на В. не консумира
състава на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. Оспорват се по същество изводите на
административно-наказващия орган, като се релевират доводи за обективна
несъставомерност на деянието, тъй като мястото, на което било установено нарушението, не
представлява „път, отворен за обществено ползване, и предназначен за превоз на хора и
товари“. Развиват се и съображения за липса на субективен признак на извършеното деяние,
тъй като последното не било осъществено преднамерено. Изложени са твърдения за наличие
на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
представител – адв. Чакарова. В хода на съдебното следствие наказаното лице излага
съображения, че въпросният участък от пътя, на който според административно-наказващия
орган е осъществено „дрифтиране“, не е част от пътната система. Посочва, че е имало
бетонни бариери и е липсвал знак за забранено влизане. В хода по същество
упълномощеният защитник моли за отмяна на наказателното постановление поради
обективна несъставомерност, акцентирайки върху факта, че конкретният участък от пътя, в
който се твърди, че е извършено административното нарушение, не е бил отворен за
обществено ползване, както тогава, така и към настоящия момент.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище по фактите и приложимия по делото закон.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 21.05.2023 г. Г.Х, заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР
съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 707139 за извършено на същата дата
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. АУАН бил подписан с отбелязване „имам възражение“.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано и писмено възражение срещу
констатациите, инкорпорирани в акта за установяване на административно нарушение, като
било акцентирано основно върху това, че горепосоченият пътен участък не бил част от
пътната мрежа.
Въз основа на така съставения АУАН на 28.07.2023 г., Г.Б – Началник група в ОПП –
СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
2
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като
нарушението е достатъчно ясно описано и е съответно на дадената правна квалификация.
Поради това и съдът не констатира наличие на съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 21.05.2023 г., св. Д. Д., заемащ длъжност „старши полицай“ в ОПП – СДВР,
изпълнявал служебните си задължения като автопатрул – нощна смяна заедно с колегата си
И. Б.. Около 00:35 часа при обход на маршрута в района на ТЕЦ „София“ на ул. „Трета“, с
посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към „Околовръстен път“ те забелязали
жалбоподателя да управлява лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, с рег.№ СВ4595СК
на пътен възел „Стефансон“, представляващ тип „детелина“, затворен посредством бетонови
елементи тип „Ню Джърси“. Жалбоподателят подавал рязко газ и чрез въртене на волана в
лява посока се движил неправолинейно и рязко сменял посоката си, като по този начин
довел автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, дейност, определена от
служителите на СДВР като т. нар. „дрифт“. От полицейските служители бил подаден звуков
сигнал, при възприемането на който жалбоподателят преустановил движението си.
Последвала полицейска проверка на водача, в хода на която била установена неговата
самоличност – А. С. В.. Бил извикан за съдействие и дежурен екип от ОПП – СДВР, като
било прието, че жалбоподателят е нарушил ЗДвП, за което и му бил съставен процесният
АУАН.
Към този момент пътният възел „Стефансон“ (тип „детелина“), не е бил въведен в
експлоатация и не е бил отворен за обществено ползване.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите свидетелите Д. Д., Н.
Г., Ванеса И., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК във
връзка с чл.84 от ЗАНН – справки от АПИ с приложен снимков материал, справка от
Столична община, справка – картон на водача, Заповед №513з-2563/22.04.2015г. на
директора на СДВР, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР за определяне
на длъжностните лица от МВР за съставяне на АУАН и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но събраните в настоящото
производство доказателства оборват констатациите в АУАН.
Липсва противоречие в доказателствената съвкупност относно обстоятелство, че
жалбоподателят се е намирал на посочеия пътен възел в процесния период. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Д., че жалбоподателят е управлявал лек автомобил и е извършвал
т.нар. „дрифт“, изразил се в рязко подаване на газ и въртене на волана в лява посока, в
резултат на което предните гуми загубили сцепление. Съдът намира, че няма основания този
свидетел да се счита за предубеден спрямо жалбоподателя или заинтересован от изхода на
делото, поради което дава вяра на изложеното от него, а не кредитира показанията на
свидетелите Г. и И. относно поведението на жалбоподателя, като с оглед приятелските им
отношения приема, че те се опитват да изградят една защитна версия, която не се подкрепя
от останалите доказателствени материали по делото.
3
Посредством приложените по делото справки от Агенция „Пътна инфраструктура“ се
установява безпротиворечиво, че през 2016 г. при изпълнението на проект „Изграждане на
автомагистрала Калотина – София, в участъка от път II-18 Околовръстен път, в близост до
хотел „Симона“ и ул. „Трета“, пресичаща пътя, е изграден пътен възел „Стефансон“ (тип
„детелина“), но той не е бил въведен в експлоатация и не е отворен за обществено ползване
до 2024 г. След изграждането си същият е затворен посредством бетонови елементи тип
„Ню Джърси“, като е поставен пътен знак В2, указващ „забранено влизането на пътни
превозни средства в двете посоки“. Тези писмени доказателства спомагат за цялостно и
пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните
доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си
изводи.
Дори и в процесния период в горепосочения пътен участък тип да са преминавали и
други автомобили, както твърди свидетелят Д., те съгласно посоченото от АПИ не са имали
разрешение за това и въз основа на това обстоятелство не може да се направи извод, че
участъкът е бил формално пуснат в експлоатация.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят не е
осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл. чл.104б, т.2
от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба на водачите на МПС е забранено да използват
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Безспорно по делото се доказа, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят е
предприел маневри, отклоняващи се от типичната за МПС дейност по превоз на хора или
товари. От обективна страна обаче се установи, че това е било осъществено на участък от
пътя, който към процесната дата не е бил пуснат в експлоатация и отворен за обществено
ползване, респективно липсва един от елементите от състава на нарушението по чл.104б, т.2
от ЗДвП, поради което и поведението на жалбоподателя, дори и да е укоримо морално и
потенциално опасно за него, не е съставомерно от обективна страна.
Лаконично описаната фактическа обстановка в НП не позволява на съда да измени
НП като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и санкционира жалбоподателя за
това, че не се е съобразил с пътните знаци и маркировка. Това би било невъзможно без да се
стигне до разширяване на фактическата рамка и съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението, което би било в разрез с разпоредбата на чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН. Поради
това и жалбата се явява основателна и наказателното постановление следва да бъде
отменено.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно
претендира такива на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в размер на 900 лв. -адвокатско
възнаграждение. Въззиваемата страна прави възражение за прекомерност, което настоящият
състав намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като
дължимите разноски следва да бъдат намалени до сумата от 600 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-4332-014933 от 28.07.2023 г., издадено от
Началник група в ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на А. С. В.
са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“ за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. С. В., ЕГН **********, сумата в размер на 600 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5