Р Е Ш Е Н И Е
Номер 67
/20.02.2020 г. Град
С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОР**Т ОКРЪЖЕН СЪД І
Граждански състав
На двадесет и втори януари Година 2020
в публичното заседание, в следния
състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:
1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1243 по
описа за 2017 година.
Производството е на
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на Р.Л.Б.,
подадена чрез адв. М.Й., против решение № 192 от 28.02.2017 г., постановено по
гр.дело № 2975/2016 г. на Старозагор** районен съд.
Въззивницата обжалва
решението на първоинстанционния съд в частта, с която е осъдена да заплаща на Д.Г.
сумата от 60 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението, като счита,
че решението е недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на процесуални правила. Съдът погрешно не е приел
своевременно представените от нейна страна
доказателства за заведено дело срещу Д.Г. пред А.** РС с правно
основание чл.23 от СК. Намира, че по делото не се доказало по убедителен и
категоричен начин, че са налице материалноправните и процесуалноправните
предпоставки за уважаване насрещната искова претенция на ответника за
присъждане на месечен наем за притежаваната уж от Д.Г. 1/2 ид.ч. от процесното
семейно жилище. Излага подробни съображения.
Моли съдът да отмени обжалваното
решение на първоинстанционния съд в обжалваната му част. В случай, че съдът
прецени, че следва да се произнесе по съществото на спора за претендирания
месечен наем, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявената
от Д.Г. срещу Р.Б. искова претенция за заплащане на месечен наем, а при
условията на евентуалност да намали неговия размер по справедливост, както и да
й присъди направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другата страна Д.Г. чрез пълномощника си адв. Р.И., взема становище, че
въззивната жалба в частта, с която на
основание чл.57, ал.2 от СК е осъдена ищцата да
му заплаща 60 лв. месечно за ползването на приспадащата му се 1/2 ид.ч.
от семейното жилище, е неоснователна, необоснована и недоказана. Намира, че в подадената въззивна жалба липсва
реално изложение на действителни оплаквания от страна на жалбоподателя против
решението на първоинстанционния съд. Счита, че всички мотиви изложени от
първоинстанционния съд в решението му, са правилни и обосновани, а решението е
правилно, обосновано и законосъобразно, а съдът е обсъдил изцяло и задълбочено
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в тяхната разделност и
съвкупност и правилно е приложил разпоредбата на чл.57, ал.2 от СК. Излага
подробни съображения.
Моли съдът да остави без уважение
подадената въззивна жалба и да постанови решение, с което да остави изцяло в
сила обжалваното решение, както и да му присъди направените разноски пред
въззивната инстанция.
Въззивникът Р.Л.Б. редовно и своевременно призована,
не се явява, вместо нея се явява упълномощения й представител адв.Й., който
моли по делото да бъде уважена въззивната жалба на жалбподателката и да бъде
отменено Решението на първостепенния съд като неправилно и да се отхвърли
изцяло иска на ищеца и въззиваемия Г..
Въззиваемият Д.И.Г.,
редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща упълномощен
представител по делото.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде
разгледана по съществото си.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49, ал.1 от СК за развод обективно съединен с искове за
предоставяне ползването на семейното жилище и евентуално съединен с иск по
чл.57, ал.2 от СК за присъждане на наем в полза на неползващия жилището съпруг,
като последният се явява само предмет на въззивната жалба и съответно и на
въззивната проверка.
Видно
от доказателствата по делото, безспорно се установява следната фактическа
обстановка, а именно:
Видно от представеното по делото
удостоверение за сключения граждански брак, издадено въз основа на Акта за
граждански брак с № 464/29.08.2009г. на Община С.З., страните са сключили
граждански брак на 29.08.2009г. в гр. С.З..
От
брака си съпрузите няма родени деца. Роденото по време на брака дете Н. Г.а е
починало на 03.01.2015г. /видно от представените удостоверение за раждане и
препис от акт за смърт/.
Изслушаният по делото ответник Г. заявява,
че желае прекратяване на брака, тъй като взаимното
доверие между съпрузите е изгубено. От м. септември 2015г. живее отделно от
съпругата си, като се е опитвал да осъществи комуникация
с нея, но последната е отказвала да стори това. Спорният помежду им въпрос е
относно ползването на семейното жилище, в което въззиваемият е вложил труд и средства, както и въпросът за вината за
прекратяването на брака.
Видно от нот. акт под № 175, том ІІ, рег. № 347/2011г. на нотариус П., с район на
действие РС гр. А., ищцата Р.Б.
придобила по силата на договора за покупко – продажба
недвижим имот- поземлен имот с идентификатор 16955.100.188 по кадастралната
карта и регистрите, одоберин със Заповед под № РД – 18-6/31.01.2005г. на ИД на АГКК, находящ се в
с. Г., общ. А., обл. П., ул. ****, с площ от 790 кв.м. , ведно с построените в
него сграда с идентификатор 16955.100.188.1, със застроена площ от 71 кв.м., на
два етажа, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с
идентификатор 16955.100.188.2, със застроена площ от 14 кв.м., на един етаж, с
предназначение: селскостопанска сграда, ведно с всички подобрения и приращения
в имота, включително сграда с идентификатор 16955.100.188.3, със застроена площ
от 43 кв.м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда.
С Декларацията
за материално и гражданско състояние към 04.01.2016г. ищцата е декларирала, че
не получава месечни доходи, като в резултата на упражнявана селскостопанска
дейност получава годишен доход в размер на 724 лв. Други недвижими имоти, освен
посочения по- горе, предмет на договора за покупко – продажба, ищцата не
притежава. Притежава трактор с година на производство от 2003г., не притежава
парични влогове.
По делото е представено извлечение от
регистрационна карта от 07.03.2012г на ОД «ЗеМ.елие» гр. П., от което е видно,
че ищцата Р.Б. е регистрирана като зеМ.елски производител. Видно от писмо изх.
№ 11-00-1128/17.12.2016г. на ТД на НАП гр. П., ищцата е самоосигуряващо се лице
и е регистрирана като зеМ.елски производител, с размер на ежемесечния
осигурителен доход от 300 лв.
Въззиваемият представя договор за наем
на недвижим имот от 01.01.2016г., сключен за срок от една година, от който е
видно, че ползва една стая от апартамент, находящ се в гр. А., срещу наемна
цена от 20 лв., месечно.
Въззиваемият страда от заболяване
«Анкилиозиращ спондилит», придружено с артериална хипертония – видно от
представените етапна епикриза от 01.12.2014г. на ДКЦ «С. М.» ЕООД гр. С. и
експертно становище от 11.09.2015г. на специализирана комисия към У.С.И.Р.» - С..
Видно от приетото като доказателство по
делото Удостоверение изх. № 94-Д-469/28.11.2016г. , издадено от главен архитект
на Община А., се установява, че за двуетажната жилищна сграда,придобита по
време на брака от съпрузите, находяща се
в ПИ с идентификатор 16955.100.188 в с. Г., общ. А., има одобрен на
08.11.2011г. инв. проект и изадено Разрешение за строеж № 393/08.11.2011г. за
жилищна сграда със стаи за гости – пристройка и преустройство. Посочено е, че в
Община А. няма данни за входирано досие за завършено строителство и не е
издавано удостоверение за въвеждане в експлоатация.
От писмо изх. № 1029-40-17141/18.01.2017г.
на НОИ гр. С. е видно, че въззиваемият Г. през 2014г. е имал ежемесечен
осигурителен доход в размер на 1020.54 лв.
Видно
от самото Решение с № 192 от 28.02.2017г. на РС - гр.С.З. постановено по първоинстанционното
гр. д. с № 2975/2017 г. образувано по исковата молба на въззивницата Р.Л.Б.,
същият съд е ПРЕКРАТИЛ граждан** брак между Р.Л.Б., ЕГН **********,*** и със съдебен адрес ***, офис
№ 9 чрез адв. Й. – САК, и Д.И.Г., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. И. ***, сключен с акт за граждански брак
№ 464/29.08.2009г. в гр. С.З., като дълбоко и непоправимо разстроен. ОБЯВИЛ е
че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи. ПРЕДОСТАВИЛ е ползването на семейното жилище, находящо се в с.Г.,
община А., област П., на съпругата Р.Л.Б.,
ЕГН **********. РС-С.З. е ОСЪДИЛ
жалбоподателката Р.Л.Б., ЕГН **********,***,
да заплаща на Д.И.Г., ЕГН ********** месечен наем в размер на 60.00 лева за
ползване на семейното жилище находящо се в с.Г., община А., област П., ул.
“*****, считано от датата на влизане в сила на решението за предоставяне
ползването на жилището, като е отхвърлил иска му в останалата му част до
размера на претендираните 120 лева месечно, както и искането, в частта относно
периода на дължимост на наема считано от м.09.2015г. до датата на влизане на
решението в сила, като неоснователни.
Въззивният съд с Определението си от датата 27.09.2017 год. е ПРИЛОжил към делото и представеното
Определение от датата 21.04.2017 год. издадено по гр.д. № 1710/2016 г. по описа на А.** Районен съд и надлежно
е СПРЯЛ ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д. №
1243/2017 г. по описа на Окръжен съд – С.З. до решаването на гр.д. с № 1710/2016
г. по описа на А.** РС. Последното дело е приключило с Решение под № 53 от
датата 06.02.2019 год., постановено по гр. дело № 1710/2016 год. по описа на
РС-А., което е влязло в законна сила на датата 30.08.2019 год. В тази връзка
въззивният съд по молба на въззивницата е възобновил СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
по в.гр. дело № 1243/2017 год. по описа на ОС - С.З. и е ПРИЕЛ и приложил
като доказателства по делото официалната
справка от РС-А. и съответно Решение под № 53 от 06.02.2019 год., постановено по гр. дело № 1710/2016
год. по описа на РС – А., като и въззивно Решение с № 926/10.07.2019 год.,
постановено по в.гр. дело с № 1007/2019 год. по описа на Окръжен съд – П., което
е влязло в законна сила на датата 30.08.2019 год.
Видно от горепосочено
Решение РС-А. е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на въззиваемия Д.И.Г., ЕГН **********,
че Р.Л.Б., ЕГН ЕГН **********,***
и със съдебен адрес ***, офис № 9 чрез адв. Й. – САК, е изключителен
собственик (и лично притежава) следния недвижим имот: земя
и сгради - находящи се в с.Г.,
общ.А., обл.П.ска, на ул. *****- ПИ с ИД № 16955.100.188 с площ 790 кв.м., с
номер на предходен план 26023006, кв.26, Парцел VI-230, ведно с построените в него Сграда с ИД № 16955.100.188.1, със
застроена площ 71 кв.м., на два етажа с предназначение: друг вид сграда за
обитаване; Сграда с ИД № 16955.100.188.2, със застроена площ 14 кв.м., на един
етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, ведно със всички подобрения и
приращения в имота и Сграда с ИД № 16955.100.188.3, със застроена площ 43
кв.м., на един етаж, предназначение: селскостопанска, съобразно нот.акт № 175,
т.ІІ, рег.№ 2483, н.д.№ 347/20011 г. на нотариус Арусяк П., рег.№ 605 на НК и
район на действие - PC гр.А., с вх.рег.№
3140/10.08.2011 г., Акт № 184, том 11, дело № 1764/2011 г. на Служба по
вписвания при PC А., поради наличието на частична
трансформация на лични средства, на осн. чл. 23, ал. 2 от СК.
С въззивно Решение под №
926/10.07.2019 год., поставено по в.гр. дело с № 1007/2019 год. по описа на
Окръжен съд – П., същият съд е ПОТВЪРДИЛ изцяло решение №53/06.02.2019 г., по
гр.д.№ 1710/2016 г. на А.** районен съд - 2 гр.състав.
В тази връзка и с оглед на нововъзникналите обстоятелства, а именно
горепосоченото Решение на РС-А., изцяло потвърдено от ОС-П., касателно
собствеността върху процесното семейно жилище, неправилни и необосновани са вече изводите на
първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за дължимостта и съответно
присъждането на наем в полза на въззиваемия Д.И.Г., ЕГН **********, тъй като
въззивницата Л. се явява единствен и едноличен собственик на процесия апартамент
съгласно Решение под № 53/06.02.2019 год., постановено по гр. дело № 1710/2016
год. по описа на РС – А., което е влязло в законна сила на датата 30.08.2019
год.
В
обжалваното решение, първоинстанционният съд е достигнал до
неправилни изводи от фактическа страна, в следствие именно на нововъзникналите
обстоятелства след постановяването на обжалвания първоинстанционен акт.
На основание
гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното Решение под № 192
от 28.02.2017г. на РС - гр.С.З. постановено по първоинстанционното гр. д. с №
2975/2017 г., образувано по исковата молба на въззивницата Р.Л.Б. е частично неправилно в обжалваната му част, с
която на основание чл. 57 от СК, РС –С.З. е ОПРЕДЕЛИЛ размерът на ежемесечния наем, който следва да бъде
заплащан от въззивницата Л. на ответника и въззиваем Г. в размер на 60,00 лв.
за ползване на семейното жилище, в която му част Решението следва да бъде частично отменено и
вместо него съдът да постанови ново съдебно решение, с което да отхвърли това искане /иск/ на въззиваемия Д.И.Г.,
ЕГН **********. В останалата
му част Решението на РС-С.З. не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемият Г. следва да бъде осъден да заплати на
въззивницата Л. направените от последната разноски по делото пред въззивната инстанция в размер общо на 325.00 лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат – адв. М.И.Й., по представения
договор за правна защита и съдействие, представен пред въззивния съд /лист 77
от възз. дело/ без № от 20.11.2019 год., както и представения списък на
разноските от 06.12.2019 год., представен пред въззивния съд /на лист 76 от
възз. дело/.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК тъй като цената на иска в обжалваната му част на настоящото въззивно
решение е под 5000 лева по в.гр. дело № 1243/2017г.
по описа на ОС-С.З., същото не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.
Водим от горното, и на основание
чл.56, ал.2 и чл.57 от СК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отчасти решение № 192 от 28.02.2017г.
на РС - гр.С.З. постановено по първоинстанционното гр. д. с № 2975/2017 г. в
частта му, с която същият съд на основание чл. 57 от СК е ОПРЕДЕЛИЛ
размерът на ежемесечния наем, който следва да бъде заплащан от въззивницата Р.Л.Б.,
ЕГН ********** *** и със съдебен адрес ***,
офис № 9 чрез адв. Й. – САК, на въззиваемия Д.И.Г., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. И. ***, месечен наем в размер на в размер
на 60 лева месечно, считано от датата на влизане в
сила на първоинстанционното съдебно решение, за ползване на семейното жилище
находящо се в с.Г., община А., област П., улица „*****, като неправилно и незаконосъобразно
в тази му част, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.И.Г., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. И. ***, против Р.Л.Б., ЕГН **********,*** и със съдебен адрес ***, офис
№ 9 чрез адв. Й. – САК, с който се иска същата да му заплаща месечен
наем в размер на 60 лева за ползване на семейното жилище находящо се в с.Г.,
община А., област П., ул. “*****, считано от м.09.2015г. до датата на влизане
на решението в сила, като неоснователен
и недоказан В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
В останалата
му част Решението на РС-С.З. не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. И. ***, да заплати Р.Л.Б., ЕГН **********,*** и със съдебен адрес ***, офис
№ 9 чрез адв. Й. – САК, сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/ лева,
представляваща направените от последната разноски по делото пред въззивната съдебна
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.