Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на
двадесет и трети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното
от съдия Георгиев гр. д. № 7 402 по описа за
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 223, ал. 1 от Кодекса за З. (отм)
на А.П.Д. срещу З. „О. ” АД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му В.П.от пътно-транспортно
произшествие (ПТП) на 11.01.2016 г. А.Д.
е със съдебен адрес – адвокат Д.Т.,***. З. „О. ” АД е с адрес ***.
[2] ОСЪЖДА А.П.Д.
да заплати на „ОЗК-З.” АД 530,00 лева разноски по делото и 200,00 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако ищецът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 175,00 лева държавна
такса по сметката на САС.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] В искова молба от 13.06.2017
г. А.Д. е заявил, че на 11.01.2016 г. неговата майка е участвала в ПТП,
предизвикано от М.И.. Вследствие на ПТП, на 29.03.2016 г. В.П.е починала.
Гражданската отговорност на М.И. е била застрахована при ответника З. „О.” АД
(ОЗК).
[6] От смъртта на В.П.ищецът
е претърпял неимуществени вреди, които
оценява на 100 000,00 лева. ОЗК не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова
А.Д. моли съда да осъди ОЗК да му заплати 100 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговата майка плюс законната лихва от датата
на ПТП – 11.01.2016 г. (искова молба, л. 2-4).
2. На ответника
[7] Ответникът ОЗК е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
1. М.И. не е причинил ПТП;
2. В.П.не е починала от уврежданията вследствие
на ПТП, а поради заболявания, възрастта си и неправилно лечение;
3. търсеното обезщетение е прекомерно;
2. пострадалата е допринесла за настъпването на
ПТП, защото се е движила на непозволено място, имала е възможност да възприеме
приближаващия автомобил и да го изчака, но не го е направила. Затова ОЗК моли
съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 72-75).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства,
които съдът установява
[8] В.П.е била родена на *** г., а синовете ѝ
А.Д. и Д.Д. съответно на *** г. и на 23.04.1971 г.
(удостоверението за наследници, л. 10). В.П.е била жизнена, ходила е на разходки,
грижела се е сама за себе и за домакинството. Тя е живеела със сина си А.. Двамата
са се разбирали добре и са си помагали във всичко (показанията на свидетелката Г.,
л. 112).
[9] На 11.01.2016 г., около 08:55 ч.,
в гр. Велико Търново М.И. е управлявал лек автомобил „Мазда” по ул. „Константин
Кесимов”. Той е спрял в зоната на Т-образното кръстовище, образувано с ул.
„Есперанто”, защото товарен автомобил му е препречил пътя. Тогава М.И. е решил
да обърне като се върне в обратна посока. За целта той е потеглил на заден ход
и е започнал да завива надясно, за да навлезе в напречната ул. „Есперанто”.
[10] През това време В.П.е започнала да пресича
ул. „Константин Кесимов”, косо, в зоната на кръстовището, като е идвала от
левите стъпала по посока към чешмичките на Общинския съвет. В този момент
автомобилът "Мазда" е бил в покой. М.И. е потеглил на около 0,1 метра
преди мястото на удара, въпреки че В.П.е била видима за него и с действията си
е показвала ясно, че има намерение да мине преди автомобила. с С лявата част на
задната си броня автомобилът е ударил В.П.в краката и я повалил, като тя е
паднала с лице надолу и си е ударила лицето в асфалтовата настилка. М.И. ***,
която е била с 18% наклон, поради което не е видял лежащата на платното
пешеходка и е завил наляво, като я прегазил (заключението на вещото лице А., л.
135-143; споразумението по наказателното дело, л. 7-8).
[11] Вследствие на ПТП В.П.е получила множество травми. Това са:
1.
разкъсно-контузни рани: в тилната област на главата; на дясната очна ябълка с
пролапс на вътреочно съдържимо и пълна загуба на зрението на дясното око;
2. кръвонасядания
по: лицето; лявата мишница и предмишница; гърба на лявата китка; дясната
мишница; гърба и тилната част на шията;
3. счупвания
на: дясната лъчева кост на типично място; костите на лицевия череп с наличие на
кръв в синусите на горна челюст и челните синуси; на костите на дясната очница;
на шесто ребро по задна аксиларна линия (споразумението по наказателното дело,
л. 7-8; съдебно-медицинската експертиза на досъдебното производство, л. 39-41;
заключението на д-р М., л. 148-151).
[12] Тя е била приета в МОБЛА „Д-р Ст.
Черкезов” АД – Велико Търново, където са ѝ били извършени редица
изследвания и манипулации. След шестнадесетдневен престой в болницата, В.П.е била
изписана, като ѝ е било назначено медикаментозно лечение в домашни
условия (епикризата, л. 37-38).
[13] На 29.03.2016 г. В.П.е починала. Смъртта
ѝ не е била вследствие на уврежданията, получени от ПТП на 11.01.2016 г.
[14] А.Д. е възприел тежко смъртта на майка
си. Той се е чувствал съкрушен (показанията на свидетелите Гоергиева и
Атанасов, л. 112-113).
[15] На 13.02.2017 г. А.Д. е поискал от ОЗК
да му изплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В.П.(претенцията,
л. 9-11). Не се спори, че ОЗК не е направил това.
[16] Съдът е освободил ищеца от заплащане на
държавна такса над 350,00 лева до 4 000,00 лева (определението, л. 64). Той е
заплатил: 350,00 лева държавна такса (л. 68); 250,00 лева за вещи лица (л. 89).
Ищецът е бил представляван безплатно от адвокат (пълномощното, л. 153). ОЗК е
заплатил: 450,00 лева за вещи лица (л. 92 и л. 94); 70,00 лева за призоваване
на свидетел (л. 93); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 119). Той е бил
представляван от юрисконсулт.
2.
Спорни обстоятелства
[17] Основното спорно обстоятелство по делото е било
дали смъртта на В.П.е вследствие на ПТП. Съдът приема, че смъртта на В.П.не е
вследствие на ПТП поради следното: още преди ПТП В.П.е страдала от хипертонична
болест със сърдечна недостатъчност, която е лекувала с медикаменти. При огледа
и аутопсията на трупа ѝ, съдебният медик е установил, че причината за
смъртта е била остра и бързо настъпила сърдечно-съдова слабост в резултат на
исхемична болест на сърцето. В подкрепа на този извод на съдебния медик е била
и кличничната картина на настъпването на смъртта - рязко прилошаване,
повръщане, колабиране, внезапна смърт. Затова съдебният медик е приел, че
смъртта на В.П.е била ненасилствена, скоропостижна и не в резултат на
травматични увреждания (съдебно-медицинската експертиза на труп, л. 122-132;
епикризата, л. 37-38). До абсолютното същото заключение достига и вещото лице
д-р М., който също е съдебен медик.
[18] Следователно двама специалисти по
съдебна медицина, независимо един от друг, достигат до категоричния извод, че
смъртта на В.П.не е вследствие на ПТП от 11.01.2016 г. Затова съдът приема, че
смъртта на В.П.не е настъпила вследствие на ПТП от 11.01.2016 г.
[19] В съдебното заседание на 23.11.2018 г.
адвокат Р.заяви извън протокола, но в присъствието на юрисконсулт Д., че по
искова молба на брата на ищеца е образувано второ дело с предмет обезщетяване
на неимуществени вреди от смъртта на В.П., по което съдът вече е постановил
решение и е приел точно обратното – че смъртта на В.П.е вследствие на ПТП от
11.01.2016 г. Съдът служебно извърши проверка и установи, че по искова молба на
Д.Д. е било образувано гр. д. 7 203/2017 г. Действително по него има
постановено решение от СГС, което не е влязло в сила.
[20] Съдът се запозна с решението на СГС по
гр. д. 7 203/2017 г. и протоколите от проведените съдебни заседания и установи,
че съдът по това дело е приел, че смъртта на В.П.е настъпила вследствие на ПТП
от 11.01.2016 г., като е възприел заключението на д-р Р.М.Д.. Вещото лице д-р Р.М.Д.
обаче, не е съдебен медик, а е специалист по ортопедия и травматология (<https://********_p355.html>).
Решението по гр. д. 7 203/2017 г. не е задължително за настоящия съд. Няма
друга причина настоящият съд да се съобразява с това решение. Ето защо съдът
приема, че смъртта на В.П.не е била вследствие на ПТП от 11.01.2016 г.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[21] Ищецът е предявил иск по чл. 223, ал.1 от КЗ (отм) за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка.
1.
По иска по чл.
223, ал.1 от КЗ (отм)
[22] Съгласно чл.
223, ал.1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).
[23] Следователно
предпоставките за уважаване на иска са:
1. наследодателят на ищеца да е участвал в
застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е причинило
смъртта на наследодателя на ищеца;
3. виновно за настъпването на това
застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;
4. ГО на виновния причинител на застрахователното
събитие да е била застрахована при ответника;
5. вследствие на смъртта на своя наследодател,
ищецът да е претърпял неимуществени вреди;
6. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение
за тези вреди.
[24] Съдът установи, че А.Д. е син на В.П., която е участвала в ПТП, което е
било покрит риск по застраховка ГО;
2. В.П.не
е починала вследствие на ПТП;
3.
ПТП е било причинено от М.И., чиято ГО е била застрахована при ОЗК (установява
се от споразумението по наказателното дело);
4. ищецът
e претърпял
болки, страдания и неудобства от смъртта на В.П.;
5. ОЗК
не е изплатил на ищците обезщетение за неимуществени вреди.
[25] Не е налице предпоставка за уважаване на
иска, защото В.П.не е починала вследствие на процесното ПТП. Затова съдът го
отхвърля.
2. По разноските
[26] ОЗК търси разноски. Той е направил такива за 530,00 лева и е бил
представляван от юрисконсулт.
[27] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова съдът осъжда А.Д.
да заплати на ОЗК 530,00 лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Съдия: