Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 26.06.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2069 по описа за
2020г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 28.10.2019г., гр.д.76766/18г., СРС, 40
с-в признава за установено по искове с правна квалификация чл.415, ал.1 вр. чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че С.Н.Б. дължи
на „Т.С.” ЕАД сумата 44 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от м.07.2015г. до м.04.2017г., ведно със
законната лихва от 14.09.2018г. до окончателното изплащане и сумата 10,17 лева
- мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение, считано от датата на
всяко просрочие до 24.08.2018г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, отхвърля исковете за
сумата 852,35 лева - стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014г.
до м.04.2015г., ведно със законната, считано от 14.09.2018г. до окончателното
изплащане и сумата 439,64 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 16.09.2015г. до 24.08.2018г., като осъжда ответницата да заплати
на ищеца 27,46 лева – разноски за исково производство и 58.35 лева - разноски за
заповедно производство, а ищеца да заплати на ответницата разноски за 384 лева.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени
исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че вземанията не
са погасени по давност, с оглед предвидената в чл.32, ал.1 от Общите
условия изискуемост най-късно в края на
текущия месец, следващ месеца на задължението, считано от публикуване на покана
в интернет страницата на търговеца. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване
на друго, с което да се уважат исковете.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях С.Н.Б.. Счита, че не се установява
насрещните страни да са обвързани от облигационно правоотношение за доставяне
на топлинна енергия. Недоказано е количеството на доставена топлинна енергия. Експертизите
са основани на едностранно съставени документи от ищеца. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД
не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А
с-в, след съвещание и като обсъди по реда
на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В отговор на оплакванията
по жалбите, въззивният съд приема следното.
Неоснователен е единственият
довод в жалбата на ищеца „Т.С.” ЕАД, че
вземанията не са частично погасени по давност.
Предявяването на заявлението по чл.410 ГПК от „Т.С.”
ЕАД води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо процесните
периодични вземания за главницата относно стойност на предоставена топлинна
енергия и дялово разпределение, с настъпила изискуемост на основание чл.111, б.
„в”, пр.3 вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и предвид разясненията
на ТР от 12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.33 от Общите условия на ищеца,
в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в
30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на търговеца. Следва
да се има предвид, че поканата чрез публикуване на задълженията и изтичането на
последващия 30-дневен срок поставят началото на изпадането на длъжника в забава
за плащане. Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия на ищеца, купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По смисъла на
тази клауза, задължението за стойност на топлинна енергия е дължимо, т.е.
изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се отнася. След като
заявлението е подадено на 14.09.2015г., към тази дата са погасени по давност
вземанията за главницата за част от процесния период от преди задължението за
м.06.2012г. На основание чл.119 ЗЗД и чл.111, б. „в“, пр.2 ЗЗД погасени по
давност са съответните акцесорни вземания за мораторна лихва върху погасената
главница.
Неоснователно е оплакването по жалбата на ответницата
по исковете, че експертизите са основани само на едностранно съставени от ищеца
документи и не е съобразено количеството и качество на доставена топлинна
енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ,
вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия
разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични
загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните
стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните
разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба.
Прието е, че извършеното дялово
разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната
станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между
потребителите е в съответствие с приложимата
нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно
методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните
сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените
и дължими главница и лихва.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за
главница и мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното
решение, а над тях следва да се отхвърлят като погасени по давност.
Неоснователна е частната жалба на ответницата срещу
определение от 11.12.2019г., с което първоинстанционният съд оставя без
уважение нейната молба за изменение на решението в частта за разноските,
направени за адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Присъждането
на такива разноски не е поискано в исковото производство, включително със
списъка за разноски по чл.80 ГПК. Отделно, същите не би следвало да се възлагат
в полза на настоящата ответница, след като нейният пълномощник пред заповедния
съд единствено подава бланкетно възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за
изпълнение. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да потвърди. Частната жалба срещу определението по чл.248, ал.1 ГПК
следва да се остави без уважение.
Предвид неоснователността на жалбите,
насрещните страни не си дължат взаимно разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.10.2019г., гр.д.76766/18г., СРС, 40 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.Н.Б.
срещу определение от 11.12.2019г., гр.д.76766/18г., СРС, 40 с-в, с което се оставя
без уважение нейната молба за изменение на решението в частта за разноските
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.