№ 505
гр. Благоевград, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Моника Христова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200501040 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 905395 от 24.08.2021 г., постановено по гр.д. 2938/2019 г.,
БлРС е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Т. Р. ЕГН **********, с адрес:
обл. Благоевград, общ. Симитли, с. ***, дължи на Г. Т. К., с ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. Благоевград, жк. „***, сумата в общ размер на 1 689,13
лева /хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и тринадесет стотинки/,
представляваща сума за необходими и полезни разноски, извършени в
съсобствен на страните недвижим имот, представляващи: масивна
двуетажна сграда с РЗП 144 кв.м., селскостопанска сграда с лятна кухня с
площ от 32 кв.м. построени в УПИ VIII, с пл. № 118 в кв. 12 по ПУП на с.
***, с административен адрес: с. ***, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 04.09.2019 г., до окончателното изплащане, която сума
е част от присъдената сума със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 8531/13.09.2019 г. по ч.гр.д. № 2367/2019 г. по
описа на Районен съд- гр. Благоевград, като ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата
над 1 689,13 лева /хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и тринадесет
стотинки/, до предявения от 1 777,63 лева /хиляда седемстотин седемдесет и
седем лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
БлРС осъдил Н. Т. Р. да заплати на Г. Т. К.:
1
сумата в размер на 725,59 лева /седемстотин двадесет и пет лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, като отхвърлил искането над този
размер, като неоснователно;
сумата в размер на 33.78лева /тридесет и три лева и седемдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща разноски в заповедното
производство,съобразно уважената част на иска, като отхвърлил
искането над този размер, като неоснователно.
БлРС осъдил Г. Т. К. да заплати на Н. Т. Р. сумата в размер на 29.59
лева /двадесет и девет лева и петдесет и девет стотинки / представляваща
направени от ответника разноски в исковото и заповедното производство,
съобразно отхвърления размер на исковете, като отхвърлил искането над този
размер, като неоснователно.
Срещу това решение, в частта, в която, БлРС е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н. Т. Р. дължи на Г. Т. К., сумата в общ размер на 1 689,13
лева, представляваща сума за необходими и полезни разноски, извършени в
съсобствен на страните недвижим имот, представляващ: масивна двуетажна
сграда с РЗП 144 кв.м., селскостопанска сграда с лятна кухня с площ от 32
кв.м. построени в УПИ VIII, с пл. № 118 в кв. 12 по ПУП на с. ***, с
административен адрес: с. ***, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
04.09.2019 г., до окончателното изплащане, която сума е част от
присъдената сума със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 8531/13.09.2019 г. по ч.гр.д. № 2367/2019 г. по описа на Районен
съд- гр. Благоевград и БлРС, както и в частта на разноските, е постъпила
въззивна жалба от Н. Т. Р., чрез адв. И.Н..
Според жалбоподателя, от така изложеното като прието от съда, не
ставало ясно кои от претендираните от ищеца разноски са приети като
необходими и кои са обичайни такива. Посочена била обща сума за двата
вида разноски, нещо което било недопустимо с оглед защитата на ответника.
Въззивницата приема, че необходими разноски за поддържането на
общия съсобствен имот са извършените от ищеца такива като почистване на
плевня над обора, демонтаж на покривна конструкция, демонтаж на паянтова
конструкция на II ниво, направа на дървена покривна конструкция над I ниво
- труд, полагане на покривно покритие от керемиди, в т.ч.тенекиджийски
работи, т.е. тези работи посочени в раздел I на исковата молба и посочена в
нея сума за извършването им в размер на 413.60 лв. общо и дължими от
ответницата - 206.80 лв.
Останалите, посочени като необходими разходи, свързани с : изчукване
на подкожушена мазилка по тавани, шприцоване и варова мазилка по тавани,
измазване на пукнатини по стени и изкърпване на външна мазилка, кофраж на
стом.бет.щурц над входна порта, армировка на шурц, доставка и полагане на
2
бетон щурц, замазка с теракол и водно стъкло на шурц и колона, полагане на
армирана замазка двор, премахване на компрометирана бет.стена корито на
външна чешма, кофраж, армировка, бетон, облицовка с теракотни плочи борд
стена, монолитване на пукнатини от слягане между къща и тротоар, направа
на стом.бетонов праг, закърпване мазилка върху каменна зидария и подмяна
на 2 броя улуци, полагане на теракот на подпрозоречен перваз, полагане на
подпрозоречни плотове, изкърпване външна мазилка, полагане на бучарда по
фасада, не следвало да бъдат обсъждани като необходими работи, тъй като не
ставало ясно къде са извършени тези видове работи и на каква стойност били
същите.
От друга страна, като разноски, свързани с обичайното ползване съдът
бил приел - измиване и грундиране на стени, грундиране на тавани, латексова
боя по стени и тавани, боядисване фасади с фасаден латекс, боядисване стени
и тавани на тоалетна с латекс.
По отношение на така посочените и претендирани от ищеца видове
работи и приети от съда като извършени необходими такива, следвало да се
посочи, че същите видове „работи” били предмет и на исковата претенция по
гр. д. № 2242/2017 г на PC Благоевград и били посочени в исковата молба в
раздел други СМР. В производството по посоченото дело се твърдяло, че
същите тези видове работи са извършени първоначално през 2011 г, а след
направено възражение за погасяване претенцията за тях по давност, се
твърдяло че са извършени през 2013 г.
В това произовдство вече се твърдяло, че същите тези работи са
извършени през 2014 г, като целта е да се избегне възражението за погасяване
по давност. Но проследявайки позицията на ищеца се установявало, че се
твърди, че едни и същи „подобрения” са извършени през различни периоди от
време - 2011 г, 2013 г и последно през 2014 г.
От друга страна съдът бил приел, че от твърденията, наведени в
исковата молба, и от събраните по делото доказателства, са били извършени и
полезни подобрения, а именно: демонтаж на дървен прозорец, монтаж на
ПВЦ прозорец, зазиждане на отвор околко прозорец, варова мазилка върху
зидария около прозорец, монтаж на предпазна козирка, изграждане на ВиК
инсталация баня с тоалетна, монтаж на душ батерия, монтаж на бойлер
“Елдом”, монтаж на бойлерно табло, монтаж на проточен бойлер в кухня
“Емона”, доставка и монтаж на тента, лакиране на дървена ламперия на стени,
боядисване с лазурен лак на корито на стена, полагане на блажна боя на шкаф
и мивка, боядисване с блажна боя на врата, полагане на блажна боя шкафче,
полагане на блажна боя табла легло, лакиране на скрин, боядисване на
парапет с блажна боя.
Общата стойност на посочените по-горе полезни разноски съобразно
количествено- стойностната сметка, приложена към заключението на вещото
лице, възлизала на 963 лева.
Следвало да се отбележи, че така описаните „подобрения”, не са такива
по смисъла на правилата за подобрения. Налице са вещи, които са движими
такива и не представлявали подобрения в съсобствения имот. Същите можели
3
да бъдат демонтирани във всеки един момент - бойлер, проточен бойлер,
бойлерно табло, душ батерия, доставка и монтаж на тента.
Изобщо не били подобрения останалите посочени такива като -
лакиране на дървена ламперия на стени, боядисване с лазурен лак на корито
на стена, полагане на блажна боя на шкаф и мивка, боядисване е блажна боя
на врата, полагане на блажна боя шкафче, полагане на блажна боя табла
легло, лакиране на скрин, боядисване на парапет с блажна боя. Това били
дейности по обикновеното ползване на вещите и движими такива и не
представлявали подобрение, за което се следва обезщетение.
За всичките тези „подобрения” не се следвало заплащане на
обезщетение, както неправилно бил приел съда, поради което решението в
тази му част следвало да бъде отменено и искът отхвърлен.
Във въззивната жалба се сочи, че при определяне на дължимото
обезщетение за полезните разноски следвало да се прецени с каква сума се е
увеличила стойността на имота вследствие само на извършените подобрения.
Необясним бил начина по който съдът е определил сумата от 963 лева, като
увеличена стойност на имота - от които видове извършени СМР и
„подобрения” била формирана посочената сума.
Неправилно съдът приел и наведеното в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност - за неоснователно.
От изложеното като прието от съда в мотивите му по отношение на
дължимите от ответницата суми за извършени от ищеца „необходими и
полезни” подобрения в съсобствения им имот, както и такива, сочещи на
увеличена стойност на същия, не ставало ясно как е формирана сумата,
посочена като дължима от ответницата в диспозитива на решението.
В частта за разноските решението на първоинстанционния съд следвало
да бъде коригирано, като дължимите разноски по делото пред първата
инстанция в полза на ищеца бъдат съобразени само с уважената част от иска.
Такива обаче следвало да бъдат присъдени на ответницата съобразно
отхвърлената част от иска.
Иска се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваните му части и съдът да присъди разноските на въззивницата както
за първата така и за въззивната инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. В.Ф. -
пълномощник на Г. Т. К., ищец по гр. д. № 2938 по описа на районен съд
Благоевград за 2019 г. С отговора се изразява становище за неоснователност
на постъпилата въззивна жалба. Отправено е искане за оставянето и без
уважение и постановяване на решение, с което да се потвърди постановеният
от първостепенния съд съдебен акт в обжалваната му част - като правилен и
законосъобразен. Подробно се обосновават насрещните доводи по
направените с въззивната жалба възражения.
Претендира сторените по делото разноски.
4
Не са събирани нови доказателства от въззивния съд.
Не се обжалва решението на първоинстанционния съд в
отхвърлителната му част.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на
страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са
извършени необходимите действия по администрирането й, поради което
съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС
Благоевград е валидно, а в обжалваната част и правилно.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съображения:
Установено е по делото, че страните са брат и сестра, а също и са
съсобственици, в качеството на наследници на починалите им родители - В. и
Т. К.и, на процесните недвижими имоти, представляващи масивна двуетажна
сграда с РЗП 144 кв.м., селскостопанска сграда с площ от 32 кв.м. и УПИ VIII,
с пл. № 118 в кв. 12 по ПУП на с. ***, с административен адрес на имота: с.
***.
Видно от приложено приключило гр.д. №2242/2017 г. по описа на БлРС,
преминало през инстанционен контрол, с решение № 1858 от 22.04.2019 г.,
постановено по в.гр.д. № 92/2019 г., БлОС е отменил решение №
5963/20.06.2018 г., постановено по гражданско дело № 2242/2017 г. на
Районен съд Благоевград, ГО, 6-ти състав, в частта, с която е признато за
установено, че Н. Т. Р. дължи на Г. Т. К., представляващи необходими
разноски за съсобствените им масивна двуетажна сграда от 144 кв. м. и
селскостопанска сграда от 32 кв. м., построени в УПИ VIII-118 в квартал 12
по плана на с. ***, административен адрес с. ***, направени в периода 2013-
2017 г., заедно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК - 05.07.2017 г., до окончателното
изплащане, които 3029,77 лв. са част от присъдената сума по частно
гражданско дело № 1674/2017 г. на Районен съд Благоевград, ГО, 1-ви състав,
както и в частта му за разноските в заповедното производство и исковия
процес.
ПРИЗНАЛ за установено в правоотношенията между страните, че Н. Т.
Р. дължи на Г. Т. К. 1483,40 лв., представляващи необходими разноски за
съсобствените им масивна двуетажна сграда от 144 кв. м. и селскостопанска
сграда от 32 кв. м., построени в УПИ VIII-118 в квартал 12 по плана на с. ***,
5
административен адрес с. ***, направени в периода 2013-2017 г., заедно със
законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК - 05.07.2017 г., до окончателното изплащане, които 1483,40 лв.
са част от присъдената сума по частно гражданско дело № 1674/2017 г. на
Районен съд Благоевград, ГО, 1-ви състав.
ОТХВЪРЛИЛ иска на Г. Т. К. срещу Н. Т. Р., за разликата между
1483,40 лв. и 3029,77 лв. и се произнесъл по дължимите разноски.
Със същото решение е обезсилено решение № 5963/20.06.2018 г.,
постановено по гражданско дело № 2242/2017 г. на Районен съд Благоевград,
ГО, 6-ти състав, в частта, с която първата инстанция се е произнесла досежно
полезните разноски, дворното място и лятната кухня, и е ПРЕКРАТЕНО
производството по иска в тази част.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 2367/2019 г. по описа на Районен
съд - Благоевград се установява, че въз основа на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
8531/13.09.2019 г. по ч.гр.д. № 2367/2019 г. по описа на Районен съд- гр.
Благоевград, с която е разпоредено на длъжника Н. Т. Р., ЕГН **********, да
заплати на кредитора Г. Т. К., сумата от 1 777,63 лева главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 04.09.2019
г. до окончателното заплащане на дължимото, както и сумата от 35,55 лева,
представляваща дължима внесена държавна такса.
Вземането по издадената заповед за изпълнение произтича от дължими
на основание чл. 30, ал. 3 ЗС суми съразмерно дела на длъжника, който
притежава 1/2 ид.ч. от съсобствен недвижим имот за направени от заявителя
необходими разноски, извършени през периода месец септември 2014 г. до
момента на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
както и направените без противопоставянето на длъжника полезни разноски
през същия периода, с които се е повишила стойността на съсобствения
недвижим имот.
Заявлението е уточнено, като са посочени обстоятелствата от които
произтича вземането, а именно:
Вземането произтича от дължими на основание член 30 ал.3 от Закона
за собствеността суми, съразмерно дела на длъжника, който притежавал една
втора идеална част от съсобствен недвижим имот, за направени от заявителя
необходими разноски, извършени през периода от месец септември на 2014
година, до момента на входиране на това заявление в деловодството на съда
във връзка със запазването, поддържането и поправянето на общ наследствен
имот, както и направените без противопоставянето на длъжника полезни
разноски през същия период, в които се е повишила стойността на
съсобствения недвижим имот, описан както следва: масивна двуетажна сграда
с РЗП 144 кв.м., селскостопанска сграда с лятна кухня, гараж и други
6
стопански постройки с площ от 32 кв.м. построени в УПИ VIII, с пл. № 118 в
кв. 12 по ПУП на с. ***, с административен адрес: с. ***.
Посочено е, че припадащата се за изплащане от длъжника част от
направените необходими разноски е в размер на 1207. 63лв., които разноски
са свързани с:
1. Извършване поради опасност от самосрутване на реконструкция и
обновяване на намиращата се в имота селскостопанска сграда- плевня:
поправка на гредоред, промяна на конструкцията, монтаж и демонтаж на
покрив и обшивка и други с припадаща се за заплащане от длъжника
стойност - 206.80лв.;
2. Извършване поради опасност от самосрутване на реконструкция и
обновяване на намиращата се в имота лятна кухня: укрепване боядисване на
стени и таван, демонтаж на стар прозорец, закупуване и монтаж на нов
прозорец, отвън кърпежи на мазилка и боядисване, и други с припадаща се за
заплащане от длъжника в стойност - 208.83 лв.;
3. Извършване поради опасност от самосрутване на реконструкции и
обновяване на дворна ограда: пълнеж и подравняване на замазка с баластра;
разбиване на паднала стена на бетонно корито и отливане на ново; монтаж на
плочки; монтаж на улуци; направа бучарда; боядисване; поправки по гараж и
други, припадаща се за заплащане от длъжника стойност 710 лв.;
4. Извършване на различни дейности по двуетажната къща, и двора, в
това число- ремонт на терасата над входната порта, ремонт на предпазната
козирка над входната врата и други - 82 лв.
II. Припадащата се за изплащане от длъжника част от направените
полезни разноски през периода от месец септември 2014 година до момента
на входиране на заявлението в деловодството на съда, с които се е повишила
стойността на съсобствения недвижим имот са в размер на 570 лв. и които
разноски са свързани с:
За двуетажната масивна къща - поставяне боядисване на ламперия,
боядисване на табли на легла и дюшеме, лакиране на скрин, боядисване на
мивка и шкафче, подмяна на ел. инсталация, сваляне на стари повредени
контакти и монтаж на нови, лакиране на библиотека, силикониране на
прозорци, грундиране и боядисване на баня, шкурене, боядисване на вратите,
залепване на цветно фолио на прозорците, оразмеряване, изрязване и
обточване на килими.
В рамките на указания от съда срок ищецът Г. Т. К. е депозирал исковата
молба.
Установява се по делото, че Г.К. е отправил нотариална покана, връчена
на ответника на 06.10.2015 г., с която е поканена ответницата да заплати
полагащата и се част от разходите, направени във връзка с имота и които са
подробно описани в същата покана.
Приета е и съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж.Илинка
7
Митева.
Експертът заключава следното:
При извършеният оглед на място се установило, че описаните в
исковата молба ремонтно- възстановителни дейности са изпълнени.
Общата стойност на изпълнените ремонтно-възстановителни дейности
възлиза на 5 170 лева без ДДС.
Видът, количеството и стойността на отделните видове дейности са
дадени подробно в нарочна таблица.
Експертът прави извод, че увеличението на общата стойност на
процесния имот в резултат на извършените ремонтни работи, включително
почистване на дворното място, възлиза приблизително на 16 000 лева,
съответно за 1/2 идеална част от имота - с 8 000 лева.
Изхабяването на необходимите и полезни разноски, както и
обикновенните, свързани с обичайното поддържане на имота са посочени
подробно в Приложение №1 към експертизата.
От общата стойност: 5 173 лв. – 1224 лв. са разноски, свързани с
обичайното ползване; 3086 лв. - са необходимите разноски, а полезните
разноски /подобрения/ са 863 лв.
В плевнята са сторени само необходими разноски в размер на 1568.00
лв., а в лятна кухня – 417.00 лв. са разноски, свързани с обичайното ползване;
310.00 лв. - са необходимите разноски, а полезните разноски /подобрения/ са
232.00 лв.
В жилищната сграда са сторени разноски, както следва: 790.00 лв. са
разноски, свързани с обичайното ползване; 464.00 лв. - са необходимите
разноски, а полезните разноски /подобрения/ са 561.00 лв.
В дворното място са сторени разноски, както следва: 16.00 лв. са
разноски, свързани с обичайното ползване; 743.00 лв. - са необходимите
разноски, а полезните разноски /подобрения/ са 70.00 лв.
В приложение едно към експертизата подробно са посочени видовете
СМР към кой вид работи са съотнесени.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Прието е от първоинстанционния съд, че е предявен иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК, във връзка чл.415, ал.1 ГПК във връзка чл. 30, ал.
3 ЗС. При условията на евентуалност сприел, че са предявени искове с правно
основание чл. 61, ал. 2 и чл. 62 ЗЗД и чл. 74, ал. 2 ЗС и иск с правно
основание чл. 61, ал. 3 ЗЗД и чл.74, ал. 1 ЗЗД.
Първоинстанционният съд счел за частично основателна предявената по
реда на чл. 422 ГПК претенция.
Приел, че същата не е погасена по давност, с оглед данните за периода
на разходване на средствата от ищеца, като е съобразил показанията на
свидетелите.
По повдигнатия с въззивната жалба въпрос за отлика в необходими и
8
полезни разноски, въззивният съд излага следното:
В резултат на необходимите разноски съответното имущество не
намалява, като те е трябвало да бъдат направени за неговото запазване.
Полезните разноски от своя страна пък увеличават даденото имущество и
повишават неговата стойност.
В тази връзка първоинстанционният съд подробно е изложил
съображения, като се е позовал и на практика на ВКС, която въззивният съд
споделя и препраща към тези съображения към решението на БлРС.
Първоинстанционният съд правилно е отчел, че не следва да взема
предвид разходите за хидроизолация с течна гума, силикониране на прозорци
и боядисване на врата, но дължи произнасяне по предявените разноски във
връзка с селскостопанската сграда. Съобразил е задължителното тълкуване,
дадено в ППВС № 6 от 1974 г. и ТР № 85 от 1968 г., като с последното е
направено разграничение между различните хипотези на извършени от
съсобственик необходими разноски или подобрения в общия имот.
Въззивният съд споделя направеният извод, че при представените твърдения
за правнорелевантните факти, задължение за съда е да субсумира тези
твърдения под правилната правна квалификация, като искът не може да бъде
отхвърлен само заради това, че разноските са се оказали полезни, а не
необходими /Решение № 242 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3664/2015 г.,
I г. о., ГК/.
В тази връзка въззивният съд намира наведените доводи във въззивната
жалба за неоснователни. При наличие на заключение ва експерт, което съдът
кредитира като обосновано, пълно и ясно, независимо какво разграничение е
направено с него, меродавно за крайния извод е наличието на конкретно
посочен вид работи и стойността на разходите. Установен по делото е и
момента на извършването им.
Първоинстанционният съд е изчерпателно изброил кои работи счита за
необходими и кои за полезни разноски, като въззивният съд препраща в тази
част към мотивите на първоинстанционния съд.
Общата стойност на необходимите и обичайни разноски съобразно
количествено-стойностната сметка от заключението на вещото лице възлиза
на 3040 лева, а припадащата се част съобразно дела на съсобственика възлиза
на 1520 лв. Доколкото така изчислена сумата надхвърля претендираната от
ищеца, вземането следва да се установи за сума от 1207, 63 лв..
С оглед претенцията за полезните разноски знанието и съгласието на
ответницата е с правно значение, тъй като съсобственикът няма право на
изменения в общата вещ без съгласието на останалите съсобственици. Ако са
извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без
противопоставяне от тяхна страна отношенията следва да се уредят по
правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-63 ЗЗД , а ако
останалите съсобственици са се противопоставили - по правилата на чл. 59
ЗЗД.
Първоинстанционният съд изброил кои разноски счита за полезни, като
9
са събрани гласни доказателства, водещи до извод, че същите са извършени
без да е налице противопоставяне от страна на ответницата. Общата стойност
на полезните разноски съобразно количествено-стойностната сметка,
приложена към заключението на вещото лице, възлиза на 863 лева.
Следователно е правилен и законосъобразе изводът, че отговорността на
ответницата се ограничава до по-малката сума между стойността на
направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на
съсобствения имот от 16 000 лв. или за нейния дял – 8000 лв., като съдът
изичислил тази сума съобразно заключението на вещото лице, вземайки
предвид идеалната част на ответницата в съсобствеността, като се позовал на
чл. 162 ГПК. Поради което и въззивният съд приема, че сумата от 963 лв. е
определена при условията на чл. 162 ГПК, като е близка до сумата посочена
от експерта 863.00 лв.
Първоинстанционният съд изключил движимостите, които могат да
бъдат отделени без съществено увреждане на имота, които не подлежат на
заплащане, тъй като не представляват подобрение - монтаж полилей, пердета,
оразмеряване, изрязване и обточване на килими, подмяна на контакти,
облепване на стъкла с фолио.
По доводите, развити с въззивната жалба във връзка с направеното
възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност:
Първоинстанционният съд приел, че вземанията за необходими и
полезни разноски са облигационни по своя характер. В този смисъл
последните се погасяват по давност след изтичането на общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД. При необходимите разноски погасителната давност
започва да тече от момента на извършването им. В хипотезата, в която
съсобственикът е извършил подобренията в съсобствения имот и в свой
интерес, но при липса на съгласие останалите съсобственици, упражнявайки
при това държане спрямо техните идеални части от имота, погасителната
давност за направените от него разноски също започва да тече от момента на
извършване на подобренията. След като приел че от свидетелските показания
се установява, че ремонтните дейности, които се претендират, са извършени в
последните години, като най-ранният момент, за който се съдържат сведения
е м.септември 2014 година, а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за процесното вземане е подадено в деловодството на РС -
Благоевград на 04.09.2019 г., приел , че общата 5-годишна погасителна
давност не е изтекла.
Въззивният съд приема, че давността за вземането започва да тече от
момента на извършване на разноските, когато недължимото благо е излязло
от патримониума на обеднялото лице /водило чужда работа без пълномощие/
и е постъпило в патримониума на обогатилото се лице.
При наличните данни следва да се сподели направеният извод, че
давността за вземането не е изтекла и исковете са частично основателни до
посочения размер с първоинстанционния акт и по изложените и с настоящото
решение мотиви.
С оглед на изложеното до тук, въззивният съд счита, че решението на
10
районния съд, в частта, с което искът, предявен по реда на 422, ал. 1 ГПК е
бил частично уважен – вкл. лихви и разноски, е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното производство разноски се дължат на
въззиваемия. С оглед неоснователността на жалбата в полза на възиваемия
следва да се присъдят разноски в размер на 200.00 лв., направени за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905395 от 24.08.2021 г., постановено по
гр.д. 2938/2019 г. по описа на БлРС,
в частта, в която съдът е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
Т. Р. ЕГН **********, с адрес: обл. Благоевград, общ. Симитли, с. ***, дължи
на Г. Т. К., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Благоевград, жк. „***,
сумата в общ размер на 1 689,13 лева /хиляда шестстотин осемдесет и девет
лева и тринадесет стотинки/, представляваща сума за необходими и полезни
разноски, извършени в съсобствен на страните недвижим имот,
представляващ: масивна двуетажна сграда с РЗП 144 кв.м., селскостопанска
сграда с лятна кухня с площ от 32 кв.м. построени в УПИ VIII, с пл. № 118 в
кв. 12 по ПУП на с. ***, с административен адрес: с. ***, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.09.2019 г., до окончателното
изплащане, която сума е част от присъдената сума със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8531/13.09.2019 г. по
ч.гр.д. № 2367/2019 г. по описа на Районен съд- гр. Благоевград, както и в
частта, в която БлРС осъдил Н. Т. Р. да заплати на Г. Т. К.: сумата в размер
на 725,59 лева /седемстотин двадесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща разноски в първоинстанционното производство и сумата в
размер на 33.78лева /тридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/
лева, представляваща разноски в заповедното производство,съобразно
уважената част на иска.
В останалата част решението не се обжалва.
ОСЪЖДА Н. Т. Р. ЕГН **********, с адрес: обл. Благоевград, общ.
Симитли, с. ***, да заплати на Г. Т. К., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
Благоевград, жк. „***, сумата от 200.00 лв., представляваща разноски за
адвокат във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12