РЕШЕНИЕ
№
град София, 05. 08. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 12396/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 09. 12. 2019 год., постановено по гр. д. № 59579/2016
год. на СРС І ГО 46 състав е признато за установено на основание чл. 124 ал. 1 ГПК, е отхвърлен предявен от П.Е.В. – С.отрицателен установителен
иск срещу Т.С. ЕАД, че не дължи съответната сума главница за доставена и
неплатена топлинна енергия и дялово разпределение, ведно с мораторна лихва,
посочена, както и предявен от Н.Е.П. също такъв иск. Разноските са разпределени
съобразно изхода на делото.
Въззивната жалба на ищците изразява недоволство, като счита решението
за неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон,
в противоречие с доказателствата по делото.
Решението в обжалваната част е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и следва да
бъде отменено. Постановено в е в противоречие с материалния закон и в нарушение
на съдопроизводствените правила.
Третата ищца М.И. е приела наследството под опис, и искът е
основателен. Това, че тя е приела така наследството не ползва останалите наследници и исковете им
са отхвърлени. Този извод на съда се счета за неправилен и противоречащ на
императивна законова презумпция. Позовава се на чл. 62 ЗН. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да се
постанови друго, за уважаване предявените искове.
Претендират се разноски.
Същите обжалват с частна жалба и определение по чл. 248 ГПК от 18. 06.
2020 год., като го считат също за неправилно и незаконосъобразно. Иска се
отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, да се уважи
жалбата като основателна. Претендират се разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
Отговори от ищеца въззиваем не са депозирани по делото.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК на 16. 11. 2020 год.
Постъпила е молба на 09. 06. 2022 год. от ищеца, която е бланкетна,
претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват
и не се процесуално представляват.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК не са заявени от
страните пред въззивния съд.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са
заявили нови доказателствени искания.
Въззивната жалба на ищците против основното решение е депозирана в
срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното
решение да е валидно, в обжалваната му част – да е правилно, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответниците, във връзка
с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези
на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
С въззивната жалба ответниците изразяват становището си решението,
което атакува частично, да е постановено
в нарушение на чл. 62 ЗН. Това е и единственото конкретно оплакване, което се
преценява да е несъстоятелно. Мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни
и правилни. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се
констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.
Според чл. 62 ЗН приемането по опис от един от наследниците ползва
останалите, но то не лишава последните от правото да приемат наследството
направо или да се откажат от него.
Не е спорно по делото, а и се установява от събраните по него
доказателства, че ищците са наследници на Ц.П. Т., починала на 04. 09. 2016
год. не е спорно и че по посочено гражданско дело М.К.И. е приела наследството
по опис, като в него не е имало никакво движимо и недвижимо имущество. Не се
спори, наследодателката да е потребител на топлинна енергия за процесния имот,
като в процесния период са били начислени суми главница и лихви, посочени.
Установява се по делото, че наследодателката е продала на М.К.Б.сега И. с
нотариален акт от 21. 12. 2009 год., като си е запазила право на ползване на
имота пожизнено и безвъзмездно. През исковия период собственик е посочената
ищца, която е подала и молба декларация за промяна титуляря на партидата едва
на 17. 10. 2016 год. Районният съдия е направил извод, че приемането на
наследството по опис от един от наследниците обаче не ползва останалите
наследници. Това означава, че исковете, предявени от жалбоподателките подлежат
на отхвърляне. С оглед изхода на делото са разпределени и разноските.
По оплакването на ищците въззивници, че съдът е приложил неправилно
закона, като не е съобразил разпоредбата на чл. 62 ЗН, съдът го намира за
основателно.
Ищците поддържат, че са наследници по закон на общата им
наследодателка, която е починала и приживе е продала с нотариален акт имота на
една от тях, която не е жалбоподателката. Излагат, че третата ищца, която не
обжалва решението, е приела по опис наследството и съобразно чл. 62 ЗН това
ползва и тях.
Разпоредбата на чл. 62 е ясна и категорична, че приемането по опис от
един от наследниците ползва останалите.
Ще рече, че приемането на наследството по опис от М.К.Б.ползва и
останалите – жалбоподателките.
Решението е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено
като постановено в нарушение на чл. 62 ЗН.
По частната жалба, като акцесорна на основното решение съдът я намира
също за неоснователна на горните съображения. Разноските са акцесорна претенция
и като се уважават отрицателните установителни искове, не се дължат разноски от
ищците жалбоподателки на ответното дружество.
Изложеното дотук обуславя отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част.
Ответникът дължи на ищците въззивници разноски по делото, както са
сторени от тях, които са за две инстанции и за две жалби, поради което не се
явяват прекомерни.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид
предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 09. 12. 2019 год., постановено по гр. д. № 59579/2016 год. на
СРС І ГО 46 състав, в обжалваните части, заедно с определение от 18. 06. 2020
год. и вместо това постановява
Признава за установено на
основание чл. 124 ал. 1 ГПК, че П.Е.В. – С.и Н.Е.П. не дължат на Т.С. ЕАД
сумите от по 366.14 лева главница, цена на доставена топлинна енергия и цената
на дялово разпределение за аб. № 112721 за периода м. 05. 2016 год. – м. 09.
2016 год., ведно с мораторна лихва в размер на 2.90 лева, към 24. 10. 2016 год.
Осъжда Т.С., ЕИК ******* да
заплати на П.Е.В. – С.ЕГН ********** и Н.Е.П. ЕГН ********** на основание чл.
78 ГПК сумите от по 1051 лева разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.