Р Е Ш Е Н И Е
град София, 03.02.2022 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БЕТИНА БОШНАКОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……..…… разгледа докладваното от съдия
ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №6444 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С решение №67916 от 12.03.2020г.,
постановено по гр.дело №46411/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 166-ти състав, е отхвърлен предявеният от "Т."
ЕООД срещу К.И.К. и Н.Н.К. иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за
разпределение на ползването на притежаван в съсобственост недвижим имот –
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град София,
Столична община, район "Овча купел", кв."Горна баня", ул."*********с площ от 850
кв.м., с идентификатор 68134.4330.1568,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София,
одобрени със заповед
№РД-18-74/20.10.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "Т." ЕООД, чрез адв. Д.Д., с
която се обжалва изцяло решение №67916 от 12.03.2020г., постановено по гр.дело №46411/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 166-ти състав,
като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт като постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд не е обсъдил релевирания довод, че влязло в сила
решение по гр.дело №72001/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, с
което е разпределено ползването на процесния имот, е недопустимо и е налице
ново обстоятелство, обуславящо основателността на предявения иск. Поддържа се,
че първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение не се е
съобразил с приетия по делото доклад, с който е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният имот е с площ от 850
кв.м.. Оспорват се констатациите на вещото лице, изготвило приетото по делото
заключение на съдебно-техническа експертиза, в което е прието, че площта на
имота, която подлежи на разпределение, е от 855 кв.м.. Твърди се още, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал
допълнително поставен въпрос към вещото лице, изготвило приетото по делото
заключение на съдебно-техническа експертиза, за който се твърди, че е от
съществено значение за установяване релевантните по делото факти досежно реално
застроената площ на построените в имота жилищни сгради и по този начин е
осуетена възможността да бъде изпълнено вмененото с изготвения доклад
задължение да се установи фактическата застроена площ на сградите, от която
следва да се извади площта на имота по документ за собственост и разликата да
се разпредели за ползване между съсобствениците. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с
което да уважи предявения иск като извърши разпределение на съсобствения между
страните имот, съобразно реално застроените площи на двете жилищни сгради и
свободната от застрояване дворна площ.
Въззиваемите страни - К.И.К. и Н.Н.К., чрез адв.Н.П., депозират писмен отговор, в който изразяват становище
относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че
обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно
първоинстанционният съд е съставил изготвения по делото доклад, като е отделил
за безспорни фактите, че процесният имот е съсобствен между страните по делото,
както и че е налице предходно разпределение на имота на основание влязло в сила
съдебно решение. Излага се още, че не са налице твърдяните от въззивника-ищец
процесуални нарушения от първостепенния съд относно приетото по делото
заключение на съдебно-техническа експертиза. Твърди се, че формулираният от
ищеца допълнителен въпрос към вещото лице, който не е допуснат от съда, касае
обстоятелства, които са установени от експерта в приетото по делото заключение.
Твърди се още, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният
съд е обсъдил всички искания, възражения и доказателства на ищеца и е обосновал
правилен извод, че по делото не е доказано наличието на нови обстоятелства,
които правят предишното разпределение на имота да не съответства на
фактическото положение и да се налага да се извърши ново разпределение на
ползването на имота. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени в
писмена защита. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на
разноски, направени пред въззивната инстанция.
Предявен е от "Т."
ЕООД срещу К.И.К. и Н.Н.К. иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за
разпределение на ползването на притежаван между страните в
съсобственост недвижим имот – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град София,
Столична община, район "Овча купел", кв."Горна баня", ул."*********с площ от 850
кв.м., с идентификатор 68134.4330.1568
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София,
одобрени със заповед
№РД-18-74/20.10.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно като са преценени
към релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не се спори между страните, а и от
събраните по делото доказателства се установява,
че страните са съсобственици досежно процесния имот, като
всеки от тях притежава по 1/2 ид.ч. от процесния УПИ,
в който са изградени притежаваните от тях жилищни сгради. Не е спорно още между страните, че е постановено влязло в сила решение
№191020/10.08.2017г. по гр.д.
№72001/2014г. по описа на СРС, 87 състав, с което е
разпределено ползването на имота по иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС,
предявен от ответниците в настоящото производство -
К.И.К. и Н.Н.К. срещу ищеца в
настоящото производство - "Т." ЕООД.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна
в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявения от "Т." ЕООД срещу К.И.К. и Н.Н.К. иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределение
на ползването на притежаван между страните в съсобственост недвижим имот –
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град София, Столична община, район "Овча купел", кв."Горна баня",
ул."*********с площ от 850 кв.м., с
идентификатор 68134.4330.1568 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на град София, одобрени със заповед №РД-18-74/20.10.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК. За
да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен изцяло предявения
иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС относно процесния имот,
първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест,
съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки, обуславящи необходимостта от извършване на ново разпределение на
ползването на имота. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. Крайният извод на СРС
за неоснователност на предявения иск е обоснован при правилна преценка на
събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност
на предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във
връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Съгласно чл.32, ал.2 ЗС когато
не може да се образува мнозинство за използване и управление на общата вещ или
когато решението на мнозинството е вредно за общата вещ, всеки от
съсобствениците може да отнесе до съда спора за използването и управлението на
общия имот. В случая мнозинство не може да се образува поради равните
права на страните в съсобствеността на процесния имот – всяка от страните притежава по 1/2 ид.ч. от процесния
имот. Следователно решението на съда за разпределение
на ползването ще
замести
решението на съсобствениците за управлението на съсобствения имот, същото обаче не поражда
вещноправни последици, респективно не се ползва
със сила на пресъдено нещо, предвид на което
след като е
решен въпроса за начина за използване на общата вещ от съсобствениците – какъвто е процесният случай – налице е влязло в сила решение, с което е разпределено ползването на процесния имот, той може да бъде пререшаван при настъпило изменение на
фактическото положение. В тази връзка се налага извода, че ново разпределение на
ползване е допустимо винаги, когато настъпят правни и фактически промени в
обстоятелствата, които са обуславяли първоначално възприетият начин на
ползване. В този смисъл е трайно установената
задължителна за съда практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, инкорпорирана в решение №25/22.04.2014г. по гр.д. №3985/2013г. на ВКС,
Г.К., ІІ Г.О., решение №171/12.10.2015г. по гр.д. №1231/2015г. на
ВКС, Г.К.,
І Г.О., решение №97/09.07.2013г. по гр.д. №866/2012г. на ВКС,
Г.К. І Г.О. и др., в
които е постановено, че съсобствениците могат
да искат от съда да преуреди по реда на чл.32, ал.2 от ЗС уговореното разпределение, ако са се променили съществените обстоятелства, при която е било извършено
разпределение на ползването на съсобствената вещ. В
цитираните решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, е
посочено, че изменение
на обстоятелствата е налице, когато има промени на
правото на собственост или промяна на фактическата обстановка, при която е извършено
разпределение на ползването на съсобствената вещ
- ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или
увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни
изменения, придобиване на право на собственост по давност върху идеална част от
трето за съсобствеността лице, възстановяване на запазена част от трето лице по
реда на чл.30 от ЗН, разпоредителни сделки между съсобствениците,
вследствие на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг
и др., т.е. има се предвид такива обстоятелства,
които правят извършеното от съсобствениците разпределение
несъответстващо на новото фактическо положение.
В
разглеждания случай наведените
от въззивника-ищец нови обстоятелства, на които основава исковата си претенция – липсата на участие поради ненадлежно
призоваване на дружеството в
предходно исково производство по
гр.дело №72001/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми
състав, по което е постановено влязло в сила решение, с което е разпределено
ползването на процесния имот, съответно релевирани доводи за
недопустимост на влязлото в сила решение по гр.дело №72001/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, според настоящият въззивен състав не съставляват такива обстоятелства, обуславящи необходимостта от ново разпределение. Поддържаните от въззивника-ищец доводи се отнасят до ревизиране на влязъл в
сила съдебен акт, с който е извършено разпределение ползването на процесния
имот, което е недопустимо да бъде направено в рамките на настоящото
производство. Нито първоинстанционният съд, нито настоящата инстанция имат
правомощие да упражнят контрол досежно допустимост на влязлото в сила
решение по
гр.дело №72001/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми
състав, съществува друг процесуален ред за защита на правата на
въззивника-ищец, който е бил ответник в предходното
исково производство. В случая в хода на исковото производство въззивникът-ищец
не навежда настъпването на такива обстоятелства, касаещи промени на
правото на собственост или промяна на фактическата обстановка, при която е
извършено разпределение на ползването на съсобствената вещ, които правят предишното разпределение на ползването
несъответстващо на новонастъпили промени във фактическото състояние на
съсобствения имот. Настоящият въззивен състав приема,
че по делото такива съществени изменения не
се твърдят, респективно не се
установяват. Щом като по делото липсват данни за настъпили изменения
на обстоятелствата,
при които е било постановено
влязлото
в сила решение по
гр.дело №72001/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми
състав, с което е разпределено ползването на
съсобствения недвижим имот, не е налице
основание в закона да се извърши ново изменение на извършеното вече и реализирано на място разпределение на ползването на основание влязлото в сила решение по
гр.дело №72001/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми
състав (в този смисъл решение №97 от 10.07.2013г. по
гр.д. №866/2012г. на ВКС, Г.К., I Г.О.). Ето защо в рамките на настоящото производство не следва
да се обсъжда приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в която е
дадено предложение на варианти за разпределение на ползването на имота. При
това положение поддържаните във въззивната жалба
доводи досежно оспорване на констатациите на вещото лице, изготвило приетото по
делото заключение на съдебно-техническа експертиза, съответно за допуснати
процесуални нарушения от съда с оглед недопускане на допълнителен въпрос към
експерта, се явяват неотносими към правния спор и като такива не следва да се
обсъждат. В случая както се посочи по-горе спорът между страните е
концентриран относно настъпилили са такива изменения
на обстоятелствата, при които
извършеното разпределение на ползването на
съсобствената вещ, не съответства на
новото фактическо положение. По делото не
се установява възникването на такива
съществени изменения. До същия правен извод е достигнал и
първоинстанционния съд, на основание на който е приел, че предявеният иск с
правно основание чл.32, ал.2 от ЗС е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По
отношение на наведените във въззивната жалба доводи,
свързани че
първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното
решение не се е съобразил с приетия по делото доклад, съдът намира
същите за неоснователни. Безспорно е, че докладът е свързан със задължението на
съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна
страна, както и да насочи страните от какви обстоятелства произтичат
претендираните права и задължения. Това обаче не означава, че съдът следва да
излезе извън рамките на навадените от страните доводи, посочени факти, от които
същите черпят своите права. В конкретния случай настоящият съдебен състав
намира, че не са налице твърдените с въззивната жалба нарушения. Аргументите на основание на които първостепенният съд е отхвърлил исковата
претенция, не касаят площта на имота, а обстоятелството, че при доказателствена тежест за ищеца по делото не се
установява да е налице промяна във фактическото
състояние на съсобствения имот след влизане в сила на
решението, постановено по
гр.дело №72001/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми
състав,
с което е било разпределено ползването на процесния имот,
поради което е прието, че искането за изменение на извършеното
разпределение на ползването е неоснователно.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски
има въззиваемите страни, но доколкото по делото няма доказателства за реално
сторени такива пред настоящата инстанция съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №67916
от 12.03.2020г., постановено по гр.дело №46411/2018г. по описа на СРС,
І Г.О., 166-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./