№ 884
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110209658 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. С. А. срещу Наказателно постановление №
22-4332-009547 от 30.05.2022 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел
„Пътна полиция“ на СДВР, с което на Р. С. А., с ЕГН **********, на осн. чл.
53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 , пр. 1 от ЗДВП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Релевират се оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на АУАН и на наказателното
постановление, за нарушения на материалния закон, както и че изложеното в
наказателното постановление не отговаря на фактическата обстановка, както
и че същата не е описана по начин, който да позволява на санкционираното
лице да организира защитата си. Изтъква се, че не е обсъдена възможността
за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Посочва се, че е управлявал МПС, което е
наел и взимайки го от наемодателя, е очаквал, че то е с изрядни документи. В
подкрепа на изложеното жалбоподателят представя договор за наем. Посочва,
че не е имал знание, че автомобилът е бил с прекратена регистрация, поради
което не е действал с умисъл. Моли за отмяна на наказателното
постановление.
В последното проведеното съдебно заседание жалбоподателят Р. А. се
явява лично. Поддържа жалбата и моли наказателното постановление следва
да бъде отменено. Акцентира на обстоятелството, че е наем превозното
средство и няма вина.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът, от фактическа страна, намира за установено следното:
На 21.03.2022 г., около 117:05 часа, , служители на отдел „Пътна
1
полиция“ към СДВР, сред които и свидетелят И. Н., при извършване на
контрол по ЗДвП, спрели за проверка в гр. София, на бул. „Ботевградско
шосе“, товарен автомобил „Фиат Дукато", с рег. номер ХХХХ, собственост
на /фирма/ с булстат *********, управляван от жалбоподателя Р. С. А., с
посока на движение от с. Долни Богров към с. Горни Богров. Служителите
извършили проверка в ИС на КАТ. При направената справка се установило,
че моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация по
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Заради това нарушение на водача на място, от
свидетеля И. Н. бил съставен АУАН № 597802/21.03.2022 г., а въз основа на
съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление №
22-4332-009547 от 30.05.2022 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел
„Пътна полиция“ на СДВР, с което на Р. С. А., с ЕГН **********, на осн. чл.
53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 , пр. 1 от ЗДВП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
От представения по делото Договор за наем товарен автомобил „Фиат
Дукато", с рег. номер ХХХХ, собственост на /фирма/, от 20.03.2022 г., се
установява, че автомобилът е бил отдаден под наем на жалбоподателя ден
преди датата, на която в наказателното постановление се твърди, че е
извършено нарушението. Съгласно чл. 483 от Кодекса на застраховането
длъжен да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите е собственикът на автомобила“. По делото липсват
доказателства жалбоподателят да е бил уведомен за обстоятелството, че
регистрацията на автомобила е прекратена служебно поради липса на валиден
договор за такава застраховка, както от собственика на автомобила, така и от
органите на МВР, като в съпроводителното писмо е посочено, че на съда са
изпратени всички документи по преписката.
Съдът установи посочената фактическа обстановка на база на писмените
доказателствени средства, сред които справки от СДВР, справка картон на
водача, останалите документи от административнонаказателната преписка,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, гласните доказателствени средства –
показания на свидетеля И. Н.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
последователни и не съдържащи вътрешни противоречия и такива с
останалата доказателствена съвкупност. Съдът кредитира и писмените
доказателства като кореспондиращи по между си и потвърдени от
показанията на свидетеля.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита от правна
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на
установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на
АУАН и НП на жалбоподателя. Обжалваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, в рамките
на неговата компетентност. Същото се отнася и до съставения АУАН.
Фактическите обстоятелства от състава на нарушението са описани пълно и
детайлно. Дадена е правилната правна квалификация на нарушението.
Правилно е приложена санкционната норма.
Въпреки това, при преценка на установените факти и съобразно дадената
от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението,
съдът счита, че с процесното деяние жалбоподателят не е осъществил състав
2
на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Тази разпоредба предвижда, че по пътищата за обществено ползване се
допуска движение на пътни превозни средства, които са надлежно
регистрирани. На санкциониране по административен ред подлежи водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, се определени с издадената от министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Законът предвижда в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП,
че регистрацията на моторно превозно средство се прекратява служебно от
органите на МВР, след получено уведомление от Информационния център
на Гаранционния фонд за несключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тази хипотеза
законът и чл. 18б, ал. от Наредба № I-45 въвеждат задължение за органа по
регистрация на МПС да уведоми неговия собственик за прекратяване на
регистрацията, за да може той да съобрази поведението си с това
обстоятелство и да не предприема управление на това МПС. В случая липсва
предвиден в закона ред за уведомяване на наемателя на автомобила за това
обстоятелства, а по делото липсват доказателства, които да обуславят извод
за знание на санкционираното лице за прекратена регистрация на автомобила.
Нещо повече, установява се, че лицето е наело автомобила едва през
предходния ден, като изтеклият кратък период от време не му е позволявал да
извърши проверка за редовността на документите на автомобила и дали
същият е със служебно прекратена регистрация. Следва да се отбележи и че
липсва разпоредба на закона, която да го задължава да извърши такава
проверка. От изложеното следва, че водачът на автомобила, който е
управлявал същия в момента на извършената проверка, не е имал обективна
представа към момента на управление на процесния автомобил, че той е със
служебно прекратена регистрация.
Изложеното изключва субективната страна на нарушението и същото се
явява несъставомерно. Това е така, тъй като от субективна страна
жалбоподателят не е имал знание за фактическите обстоятелства, включени в
състава на нарушението.
По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно следва да бъде отменено поради
констатираното неправилно приложение на материалния закон.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-009547 от 30.05.2022 г.,
издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с което
на Р. С. А., с ЕГН **********, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3 , пр. 1
от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и
3
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на
съобщението до страните, че е изготвено, пред Административен съд София
град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4