МОТИВИ
по НОХД № 5603/2017г. по описа на
СГС, НО, 27 състав
Софийска градска прокуратура е
повдигнала обвинение срещу Н.Н., за това че:
В 12,54 ч. на 10.10.2016
г. в гр.София, на ATM устройство
на „С.Б.”, находящо се в гр. София, ул. „********, използвал платежен
инструмент - банкова (дебитна) карта с № ********, издадена от „С.“ ЕАД, от
сметка с IB AN: ****************** в
ТБ „С.“ ЕАД, без съгласието на титуляря П.Г.Р. ***, като извършил транзакция -
изтеглил сумата от 400,00 (четиристотин) лв., като деянието не съставлява
по-тежко престъпление- престъпление
по чл. 249, ал. 1, предл. първо от НК.
В съдебното заседание представителят на СГП поддържа
обвинението с фактическото и правно съдържание, очертани с обвинителния акт.
Счита, че по делото е събрана еднопосочна и категорична доказателствена
основа, която установява, че автор на престъплението е подс.
Н.. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда. По отношение на наказанието предлага същото да е за срок от
2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено по
реда на чл. 66, ал.1
от НК за срок от 3 години, както и да му бъде наложена глоба в размер на 800
лева.
Адв. К., счита, че
липсват доказателства, които да сочат подс. Н.
за автор на деянието. Не оспорва, че с картата на свид.
Р. е извършена трансакция, но не намира за безспорно установено, кой точно, и в
колко часа е ползвал картата. Твърди, че показанията на свид.
Р. за начина на записване на пин кода и съхранението на личните й вещи не се
подкрепят от останалите доказателства по
делото, намира за опровергани показанията на Р. относно това, че за последен
път е теглила пари с въпросната дебитна карта на 08.10.2016г., тъй като на
записите не се визуализира лице от женски пол в този интервал от време. Защитата счита, че за времето през което
е заснет подс. Н. пред банкомата, не е възможно да
извърши трансакция със собствената си дебитна карта и с тази на свид. Р.. В заключение предлага съдът да постанови
оправдателна присъда. Адв. С. също счита, че липсват преки
доказателства за участието на подс. Н. в извършеното деяние и моли да бъде признат за
невиновен.
Подс. Н. дава обяснения, не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли да бъде
оправдан
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съобразяване разпоредбите на чл.14
и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подс. Н.Н. е роден на ***г. в Македония, с българско и
македонско гражданство, с висше образование, работи като финансов консултант в
„Р.Б.“, неженен, неосъждан, живущ ***.
От м. април 2016 г.подс.. Н.Н. работел като
застрахователен консултант към ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, в офис, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*******Там работела,
също като застрахователен консултант, и свидетелката П.Р.. Офисът се състоял от
четири помещения. Едното
помещение било с работни бюра, от него се влизало в зала за срещи, след тази
зала имало още едно работно помещение, имало и отделен кабинет за мениджъра. Двамата
с подс. Н. полагали
труд на съседни бюра и били в близки професионални и приятелски отношения. Св. П.Р.
се отнасяла с доверие към подсъдимия. Тя обучавала, както подс. Н., така и
няколко други служители. Работното място на свид. Р.
било оборудвано с компютър, а това на подс. Н. не.
Налагало се подс. Н. да ползва нейния компютър и
бюрото й Служителите, в т.ч. свид. Р. често оставяли
личните си вещи на бюрата си- дамски чанти и съдържанието им / мобилни
телефони, портмоне, и т.н /. На всички
служители били раздадени служебно карти за ползване от банкомат
от „Булстрад Живот“ към „С.“ АД, възнагражденията им били обвързани от постигнатия резултат.
Свид. Р. била записала в мобилния си телефон ПИН-кода за
дебитната карта, издадена на нейно име от ТБ „С.“ АД с № ********, към банкова
сметка ***: ******************. Подс. Н. знаел ПИН-кода на телефона на свид.
Р., тъй като тя му го е предоставила, към онзи момент тя ползвала
„Айфон“, модел „5S“.
Работното време на
свид. Р. било от 09. 09.30 часа до 17.000 часа и
работата й била основно в офиса. На 10.10.2016 г. св.
П.Р. била ангажирана в офиса до към 14.00 -14.30 часа, след което излязла от
офиса .
По неустановен,
неправомерен начин подс. Н.Н.
взел дебитната карта на свид. Р., като по неустановен, неправомерен начин узнал и ПИН-кода към нея.
На 10.10.2016г.
подс. Н. бил в офиса на ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД , но излязъл от него преди обяд и отишъл до банкомата,
стопанисван от ТБ „С.“ АД, находящ се на
административен адрес: гр. София, ул. „*******Там, в 12 часа 54 мин. първо използвал дебитната карта с № ********,
издадена от ТБ „С.“ ЕАД на името на св. П.Р., като след поставянето й в
устройството въвел директно правилния ПИН-код. Така извършил транзакция -
теглене на сумата от 400,00 лв. Тегленето на парите било извършено чрез
прочитане чипа на картата. Непосредствено след това, в 12 часа 55 минути, подс. Н.Н. използвал и
друга дебитна карта - с № *******издадена от ТБ „С.“ АД, на негово име.
Извършил транзакция - изтеглил сумата от 50,00 лв. и се отправил за среща със свид. Д. в близост до горепосоченото място.
На следващия ден, 11.10.2016 г. сутринта,
св. П.Р., минавайки покрай банкомат, обслужващ банката
- издател на описаната по- горе дебитна карта, находящ
се на ул. „Резбарска“, при опит да ползва картата, установила, че не била в
нея. Сетила се ,че за последно е ползвала картата си на 08.10.2016г. когато сутринта на банкомат на С. в гр. София,
ул. „Резбарска” изтеглила от картата си
400 лева.
В офиса на банката направила справка, при
която разбрала за извършената предния ден – т.е на 10.10.2016г.
транзакция. Оспорила я по надлежния ред, като депозирала формуляр за рекламации
с вх. № ВД -42126/11.10.2016г.
Междувременно свид. Р. споделила и в офиса за случилото се.
Няколко дни по-късно банката я уведомила, че
оспорената транзакция била осъществена на устройство, което прочело чипа на
картата, а не магнитната лента, което изключвало възможността транзакцията да е
била извършена с копирана карта. Потвърждаването на операцията било извършване
с въвеждане на правилния ПИН, което съгласно правилата на банката доказвало, че
била извършена от притежателя на картата. На това основание било отказано
възстановяването на сумата от 400,00 лв. на св. П.Р..
Във връзка с
оспорването на транзакцията били запазени записите на камерите за видеонаблюдение на устройството, на което била извършена
транзакцията.
Св. П.Р.
потърсила съдействието на полицията, била образувана проверка, впоследствие
и ДП. В хода на проверката видеозаписите от устройството, на което била
извършена транзакцията били показани на св.
П.Р.. На тях тя разпознала колегата си - Н.Н.. Говорила с него и с управителката на
дружеството, към което работели и двамата. Подс.Н.
отрекъл да е ползвал картата й. Едностранно застрахователят прекратил договора
с подс. Н. на
03.01.2017г., като на 31.01.2017г. подс. Н.
започнал работа при друг работодател.
Съгласно заключението на видеотехническа
експертиза № 814/2017г., с обекти на експертизата са били два броя оптични
носителя на информация от външна охранителна камера и от самото ATM-устройство, е, че информацията на дисковете била презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия
диск на компютърната охранителна система. Във времевия интервал на извършване
на транзакциите преди и след тях от пет минути само един човек от мъжки пол е
бил в обхвата им.
Съгласно
заключението на видеотехническа експертиза № ВТЕ-
56/2017 г., с обект на оптичния носител на информация от самото ATM-устройство, на което са били
извършени транзакциите, и фотоснимките на подс. Н.Н., създадени при снемането на образци за сравнително изследване
категорично сочи, че на камерата е бил заснет подс. Н.,
т.к. при визуалното съпоставяне на външностите били констатирани дванадесет
съвпадения. Той е бил на записа от 12:52:32 часа до 12:54:19 часа.
Съгласно заключението на допълнителната съдебно
видео-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Г., по протокол
№ВТЕ-48/2018г. за времето от 12.30 часа
до 13.15. часа, лицата, които застават пред банкомата на инкриминираното място
и дата са пет, за времето от 12:52:35 до 12:54:16 е едно лице/ подс. Н./
, за времето от 13: 01:05 до 13:02:28 часа друго лице, за времето от
13:03:26часа до 13:04:08 часа друго лице, за времето от 13:04:15 до 13:05:07
друго лице, и последното лице е в 13:05:13 до 13:06:11 часа.
По
доказателствата:
Изложените фактически положения
съдът прие за несъмнено доказани на базата на следните доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване:
показанията на свидетелите П.Р., Н.М., Д.
Д., частично обясненията на подс. Н., справка съдимост л. 17, 20 от нохд, справка НОИ за подс. Н. –л.
47 от нохд, студенска книжка, УИИС оценки от ТУ София – л.68,79 от нохд, копие от паспорт-.л.71-72 от нохд,
кредитен превод л. 74 от нохд, клонова мрежа С. и
банкомати л. 107 -108 нохд , превод -л.109 нохд, договор
за застрахователен консултант - л. 79, 83, 84, 85 от ДП, справки от ТБ „С.“ -
л. 23, 24, 35-55, 58-73, а от ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД - л. 76-77, 81-82, справки
за извършени транзакции - л. 55 и 73, съдебна видеотехническа
експертиза № 814/2017г. л. 99-101, съдебна видеотехническа
експертиза № ВТЕ-56/2017 г. - л. 88-96, съдебно видео-техническа експертиза по
протокол №ВТЕ-48/2018г. л.136-142 от нохд, справка от
Борика л.189, л.209 от нохд, справка от С. и останалите писмени и веществени
доказателства по делото.
Основните си фактически изводи за извършеното
престъпление, и участието на подсъдимия в него съдът гради върху показанията на
свид. Р., заключенията на ВТЕ, и записите от камерите
на банкомата, собственост на С., находящ се на ул. ********,
от инкриминираната дата.
Показанията на свид. Р. са последователни, логични, подкрепят се и от
останалите гласни и писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и съдът ги кредитира изцяло.
Възраженията на защитата, че телефона на свид Р. се отключвал с пръстов отпечатък, поради това подс. Н. не е имал
възможност да узнае пин- кода за картата й,
записан в телефона й, съдът
намира за несъстоятелни. Обстоятелството, че телефона на свид. Р. е имал функция
позволяваща заключване/ отключване на устройството с пръстов отпечатък не
означава, че тази функция е активирана и ползвана от свид.
Р., същата обяснява, че не е активирала
тази функция, че подс. Н. е знаел пин кода на телефона
й.
Показанията на свид. Р. категорично се потвърждават и от писмените доказателства по делото – в т.ч
приетите и приложени по делото справки от Борика и от С., видно от които с
картата на Р. с № ******** за периода 07. 10.2016г. до
11.10.2016г. са извършени следните трансакции: на 08.10.2016г. в 09.03 часа
на ул. „Резбарска“ са изтеглени
400 лв., за които и самата тя дава
показания, като изтеглени от нея, и на
10.10.2016г. в 12.54 часа е извършена една трансакция
на терминално устройство №01050612 собственост на С., находящо се на ул. ”********,
която трансакция не е извършена от нея, нито с нейно съгласие.
От същите
доказателства се установява, че с платежна карта № 5168684723767479 на името на
подс. Н., на
10.10.2016г. в 12.55 часа е извършена една трансакция
на същото терминално устройство
№01050612, находящо се на ул. „*******, собственост на С.. Това обстоятелство
не се отрича от подс. Н..
Съдът
цени и изготвените видеозаписи от камерите на С., от инкриминираната дата
като „случайно доказателство”. Съдебната
практика е категорична, че тези записи имат своята доказателствена
стойност, както и че същите могат да бъдат обект на експертно изследване, каквото в случая е направено. При
предявяването им, обективирано в съдебно заседание подс. Н. не отрича, че
той се визуализира на камерата означена като „камера банкомат“ от 12:52:32ч.
до 12:54:16ч. от записа, но в
обясненията си твърди, че е теглил пари само чрез своята карта.
Възраженията на защитата касаят основно това,
че има разминаване в секундите на
видеозаписите от различните камери – външна, фасада и т.н, че за толкова
кратко време подс. Н., не би могъл да извърши трансакция със
собствената си карта и с тази на свид. Р.. Оспорва се
последното теглене извършено от свид. Р. да е било на 08.10.2016г.
Съдът не констатира разминаване, в
интересуващия делото часови интервал на предявените записи. Дори и да има
разлика в секундите на записващите устройства, то за времето от 12.30 часа до
13.00 часа само подс. Н. е ползвал банкомата на
инкриминираното място. Това е безспорно
с оглед записите от камерите и заключенията на ВТЕ, които напълно кореспондират с писмените
доказателства по делото.
Съгласно отговор от Борика/ л. 189 от нохд/ времето за извършване на една трансакция не може да
бъде определено, поради множество специфики в жизнения цикъл на трансакциите.
Видно от заключенията на ВТЕ, то и останалите лице са заснети пред
банкомата за приблизително същото време като подс. Н..
На
записа от 08.10.2016г. банкомат на ул. „Резбарска“ се визуализира лице от женски пол „CАМ11, 09:12:47ч.“ , с руса коса,
със зелено яке с качулка. Свид. Р. не отрича, че на
08.10.2016г. , тя е теглила пари с картата си и картата е била в нея. Тези
обстоятелства не се инкриминират по делото, нито имат отношение към събитията от
10.10.2016г., поради това съдът прие това възражение на защитата за неоснователно.
Показанията
на свид.Д. съдържат
фактически сведения за осъществената
среща помежду им на 10.10.2016г. и повода за
това. За тази среща обяснения дава и подс. Н.. Съдът счете, че няма основание да постави
под съмнение обстоятелството, че двамата
са се срещнали на тази дата, но срещата им е осъществена след деянието.
Показанията на свид.
Б. не носят информация от значение за делото.
Показанията на свид.
М. кореспондират както с показанията на свид. Р. за
начина на работа в офиса, отношенията между служителите, за споделеното от свид. Р. след
случая, така и с обясненията на подс. Н. в частта, в
която описва работния процес. В останалата част показанията на свид. М. не носят информация от значение за делото, тъй
като не е очевидец на деянието.
Съдът кредитира частично обясненията на
подс. Н.. Заслужават доверие,тези които напълно
кореспондират с др. гласни доказателства – показанията на свид.
Р. и свид. М.
посочени по-–горе, в частта за осъществената среща със свид. Д., това че е бил на инкриминираното място и време.
Съдът счита, че обясненията на подс. Н., в които отрича съпричастност към деянието, като
опровергани от доказателствата по делото, са израз само на защитна версия и не
им се довери.
Съдът даде вяра на изготвените в хода
на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие приобщените към доказателствения
материал по делото експертни заключения, като прие, че те са дадени в
съответствие със специалните знания и опит на експертите, безпристрастни са,
обективни и съответстващи на другите доказателства по делото, без да се опровергават от същите
напълно или частично, не се оспорват от страните по делото. Съдът кредитира и
писмените и веществените доказателства по делото, които коректно отразяват и
потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване.
Съдът намира, че горепосочените доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност са категорични, непротиворечиви и
взаимно кореспондиращи, поради което изцяло обосновава на тях правните си
изводи.
От правна страна:
От
доказателствата по делото може да бъде направен несъмнен извод, че именно
подсъдимия Н.Н. е извършил престъплението, в което е
обвинен, като това той е сторил на инкриминираните в обвинителния акт място,
време и начин, описани в обстоятелствената му част.
От
обективна страна подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл. 249, ал. 1, предл. първо от НК, като: В 12,54 ч.
на 10.10.2016 г. в гр.София, на ATM устройство на „С.Б.”, находящо се в гр. София, ул. „********,
използвал платежен инструмент - банкова (дебитна) карта с № ********, издадена
от „С.“ ЕАД, от сметка с IB AN:
****************** в ТБ „С.“ ЕАД, без съгласието на титуляря П.Г.Р. ***, като
извършил транзакция - изтеглил сумата от 400,00 (четиристотин) лв., като
деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Непосредствен обект на
посегателство са обществените отношения, свързани банковата
сигурност и регламентирания ред относно ползването на различни
платежни инструменти за извършване на банкови сделки.
Дебитната карта
представлява платежен инструмент по смисъла на чл.93, т.24 от НК.
Като е използвал на 10.10.2016г. платежен инструмент - дебитна карта с № ********, издадена от „С.“
ЕАД, от сметка с IB AN: ******************
в ТБ „С.“ ЕАД, без съгласието на титуляра й – П.Г.Р.,действайки при форма на вина пряк умисъл
(съзнавал е, че използва платежен инструмент без съгласието на титуляра му,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал те да настъпят), подсъдимият, както от обективна, така и от субективна страна е извършил
престъпление по чл.249, ал.1, предл. първо от НК, в
извършването на което съдът го призна за виновен.
По вида и размера на наказанието:
За
извършеното престъпление предвиденото в закона наказание е „ лишаване от
свобода“ за срок от 2 до 8 години и „глоба“ до двойния размер на
получената сума.
При
индивидуализация на наказанието на подс. Н., съдът
отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства: ниска степен на обществена
опасност на подсъдимия като деец предвид чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се
констатират. Съдът прие, че са налице
условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК за налагане наказание под минимума предвиден
в закона.
Съдът намери, че за постигане целите на
закона и с оглед личната и генерална превенция е съответно на извършеното и
справедливо от гледна точка на закона да бъде определено на подс.
Н.Н. наказание
„лишаване от свобода” за срок от за срок от 1 / една/
година и наказание „глоба“ в размер на 800/ осемстотин/
лева.
По отношение на кумулативно
предвиденото наказание глоба, съдът се възползва от правото на преценка
предоставено му с чл.55, л.3 от НК, като наложи наред с лишаването от свобода и
глоба до двойния размер на получената сума, а именно 800 лева, тъй като тези наказания в своята съвкупност отговарят на целите, посочени в чл. 36 НК.
Отчитайки наличието на законовите предпоставки
на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението
на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 / три/ години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
По ВД:
Съдът прие, че СД на л. 27 и л.56 от ДП,
съдържащи видеозаписи от 08.10.2016г. и от инкриминираната дата и място, следва
да останат по делото.
По разноските:
При този изход на делото, съдът възложи в
тежест на подсъдимия Н.Н. (със снета
по делото самоличност), да заплати, както следва: в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СГС направените по делото разноски в
съдебна фаза в размер на 260 лв.
(двеста и шестдесет лева), направените
по делото разноски от органите на разследването в досъдебното производство в
размер на 242,84 лв. (двеста четиридесет и два лева и
осемдесет и четири стотинки) платими в полза на държавата по сметка на СДВР и по
5 лв. (пет лева) държавна такса
за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: