Р Е Ш Е Н И Е №121
гр.Габрово, 30.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на тринадесети декември
................. през две хиляди двадесет
и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН
КОСЕВ
при секретаря ….ЕЛКА СТАНЧЕВА......
и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдията КОСЕВ Адм.Д№ 224 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Жалбоподателят Б. Ц. М. *** е обжалвал Заповед №1046/21.10.2022г. на Зам. Кмет на Община Севлиево с
която е наредено в двумесечен срок от датата на връчване на Заповедта да премахне
изградените 2 броя- „Навес- второстепенна постройка“ на допълващо застрояване с
размери 6,50м/2,60м. и височина 2, 90м. и 9,40м./2,00м., находящи се в
ПИ564.173 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Хоталич“,
местност „Крушевски баир“.
В
жалбата се излага, че обжалваният акт бил незаконосъобразен, тъй като бил
издаден в съществено противоречие с административно производствените правила.
Същият не бил съобщен на адресата, а бил връчен единствено на пр. представител-
адвокат на лицето, за което се отнасял. Налице било и противоречие с материално
правните разпоредби, което представлявало самостоятелно основание за отмяната.
В заповедта липсвали изложени фактически и правни основания за издаването й,
поради което тя била незаконосъобразна. Налице било и несъответствие с целта на
закона, което също налагало отмяната на заповедта. Според жалбоподателя
неправилно Община Севлиево била разгледала подадения сигнал от Ш. Р. Ч., който
бил в спор със собственика на имота Б.М..
Претендира
се въз основа на изложените доводи отмяна на оспорения административен акт.
Претендират се и направените по делото разноски, като същите да бъдат присъдени
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
За ответника
Зам. Кмет на Община Севлиево, редовно призован се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение.
Претендира възстановяване на направените по делото разноски.
Административният
съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт в
оспорената му част и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата
инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за основателна.
Производството по издаването на оспорения акт е
започнало със съставянето на КА № 30/25.08.2022г. от служители за контрол по
строителството в Община Севлиево във връзка с подаден сигнал за незаконно
строителство. От съдържанието на КА се установява, че в ПИ564.173 по
плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Хоталич“, местност „Крушевски
баир“, общ. Севлиево са изградени 2
броя- „Навес- второстепенна постройка“ на допълващо застрояване с размери
6,50м/2,60м. и височина 2, 90м. и 9,40м./2,00м., находящи се в ПИ564.173.
Процесният
имот, в който се твърди че е изградено незаконното строителство е собственист
на наследници на Ц. М.Ц., като в тази насока са приложени писмени доказателства
по делото- Протокол за оценка на земи по параграф 4а и 4б от ЗСПЗЗ от
30.07.1998г., Разрешение за строеж №114 от 06.06.1977г.
КА е връчен лично на Б.Ц.М.,
като наследник на Ц. М.Ц.. Възражение е депозирано в срок, като същото не е
уважено от административния орган.
На база установената
фактическа обстановка и събраните доказателства Зам. кмет на Община Севлиево
издал оспорената заповед за премахване на незаконен строеж, изграден в имот
собственост на наследници на Ц. М.Ц.. Прието е, че същия е извършен без
необходимите строителни книжа и документи, в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, което го прави
незаконен по см. на чл. 225а, ал. 1 и ал 2 от ЗУТ.
От представена по делото справка от НБД Население се
установява, че наследници на Ц. М.Ц. са неговите синове Б.Ц.М. и К. Ц.М., който
също е починал.
С оглед така установената фактическа обстановка по
делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на
оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред
компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на
оспорения административен акт по реда на чл. 168 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК, съдът счита следното:
По своята правна същност заповед №1046/21.10.2022г. на
Зам. кмет на Община Севлиево е индивидуален административен акт. По отношение
на нея следователно намират приложение правилата за издаване на индивидуални
административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване.
Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган по арг. от чл. 225а, ал.1 във вр.с чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ и при спазване
изискванията за форма. Представена е Заповед №1163/14.11.2019г. на Кмет на
Община Севлиево, оправомощаваща Зам. Кмет на Община Севлиево, включително и да
издава Заповеди на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни
строежи от четвърта до шеста категория.
При преценка на формалните изисквания относно съдържанието
й, съдът констатира, че същата не съдържа в пълнота изложение на фактическите и
правни основания за издаването й, поради което се явява немотивирана. Не е
посочено в какво се състои незаконността на посочения строеж, както и кои
правни норми е следвало да бъдат изпълнени при осъществяването му. Това не е
упоменато и в обстоятелствената част на заповедта, представляваща мотиви на
административния орган. Подобни съждения не се съдържат и в останалите
документи, част от административната преписка по издаване на оспорения
административен акт. В КА единствено е посочено, че строежът е извършен в
нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което като мотивировка е общо посочване,
без конкретизация.
Въведеното задължение по чл. 225а, ал.2, изр.2 от ЗУТ за връчване на КА е
изпълнено - връчен е лично на жалбоподателя.
Съдът счита, че при издаване на оспорения акт не са били спазени
административнопроизводствените правила, като не са изяснени относими факти и
същият е издаден при несъответствие с разпоредбите на материалния закон.
Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочен чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Административният орган не е
следвал стриктно установената специална административна процедура при издаване
на оспорената заповед. Изготвен е Констативен акт № 30/25.08.2022 г., който
слага началото на производството в съответствие с изискването на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Извършена е била нарочна проверка
на място от съответните служители от общинската администрация на община
Севлиево. Представени са писмени доказателства, въз основа на които служителите
на общината са приели, че имотът е собственост на наследници на Ц. М.Ц.. Същите
служители напълно необосновано са приели, че извършител на строежа е Б.Ц.М.,
без да положат каквито и да е усилия да установят действителния извършител на
строежа, при положение че са налице данни че имотът в който е изграден строежа
е собственост на наследници на Ц. Ц., както и момента на неговото
осъществяване. В резултат на формално извършената проверка е издаден
констативния акт, който е връчен на жалбоподателя и последният е депозирал
възражение в законоустановения срок. В разглежданият случай е следвало да се
процедира от администрацията съгласно предписанията на чл. 225а, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, като копие от констативния акт да
бъде връчен на всички заинтересовани лица /наследници на Ц. М.Ц./. Издателят на
оспорената заповед е следвало да обсъди в мотивите й депозирането възражение от
Б.Ц.М., а не само да посочи, че такова е постъпило в администрацията на община
Севлиево.
Съдът, предвид изложеното по- горе, с категоричност заключава, че е нарушен
принципът на чл. 35 АПК. Съгласно чл. 35 АПК, индивидуален административен акт
се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая
и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. В чл. 36, ал. 1 АПК е постановено, че доказателствата
се събират служебно от административния орган, освен в предвидените от кодекса
или в специален закон случаи. Според чл. 9, ал. 2 от АПК, административният орган събира
всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.
В случая Зам. кмет на община Севлиево е действал в явно нарушение на цитираните
по-горе императивни разпоредби, което му е попречило да установи действителния
извършител и собственик на строежа, моментът на неговото осъществяване и т. н.
От мотивите на оспорената заповед, както и от административната преписка по
издаването, не се установява с категоричност жалбоподателя Б.Ц.М. да е
извършител на процесния строеж и да е негов собственик или възложител, за да
бъде пасивно легитимиран да осъществи действия по неговото премахване. Ответникът
е разпоредил да бъде извършено премахване от адресата на заповедта, който ако
не спази срока на доброволното изпълнение, ще следва да понесе разноските по
принудителното премахване на незаконния строеж от община Севлиево, както и
разходите по почистване на строителната площадка. Налице са данни, че Б.М. не е
единствен собственик, като наследник на Ц. Ц. на имота, в който е изграден
незаконния строеж.
Не са издирени и участвали в производството по издаване на процесната
Заповед всички заинтересовани лица, в който смисъл е изискването на чл. 225а,
ал. 2, изр. 2 от ЗУТ.
Административният акт е постановен в несъответствие с материално-правните
разпоредби на закона. Правомощието на административния орган да издаде заповед
по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, с която да разпореди премахването
на строеж, е обусловено от установяването на уредените в ал. 2 на чл. 225 от ЗУТ материално-правни предпоставки,
квалифициращи строежа като незаконен. Хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 137, ал. 3 ЗУТ урежда изискванията извършваните
строежи да се изпълняват в съответствие със съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и реда на ЗУТ, което е пораждащ
законосъобразното им извършване факт според чл. 148, ал. 1 ЗУТ и ги включва в категорията на
разрешените строежи. По смисъла на легалната дефиниция на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Фактическите констатации на кмета на общината залегнали в мотивната част на
оспорения административен акт са оборени от събраните доказателства в хода на
съдебния процес. Правилната преценка на административния орган по отношение на
фактите предопределя и съответствието на заповедта с материалния закон. Съдът е
длъжен да провери, дали установените от ответника фактически обстоятелства са
верни и дали съответстват на относимите към тях разпоредби на ЗУТ. В
административния акт е задължително да има пълно съвпадение между установените
факти и нареденото в неговия диспозитив.
Соченото от административния орган правно основание за
незаконност на строежа е по чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, т.е. поради липса на
строителни книжа и поради несъответствие с предвижданията на ПУП. В този аспект
проверката за законосъобразност е ограничена от съдържащите се в нея
фактическите и правни основания, като изисква да се провери характера на
процесния обект, т.е. дали същият представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ; на второ място - дали
е незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и на трето място - дали
е търпим строеж по см. на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Събраният доказателствен материал по делото установява
строеж по см. на §5, т.38, шеста категория по см. на чл. 137, ал. 1, т. 6, б."ж" от ЗУТ, изграден в ПИ564.173,
кв. 564 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Хоталич“,
местност „Крушевски баир“, общ. Севлиево. Този факт не се оспорва и от
жалбоподателя и неговия пр. представител по делото. За същия е отразено, че
няма издадени строителни книжа.
Видно от административната преписка, искания за
узаконяване по реда и в сроковете по §184 от ПЗР на ЗУТ и по §127 от ПЗР ЗИД
ЗУТ, не са направени от страна на собственика на строежа. Този факт не е
изследван и от административния орган в хода на проведеното административно
производство, приключило с издаване на процесната Заповед.
По отношение проверката за законосъобразност относно
приложението на нормите за търпимост на строежа, съдът счита, че
административният орган неправилно не е извършил преценка относно наличието на
предпоставките по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, по §184 от ПЗР на ЗУТ и по §127 от ПЗР ЗИД
ЗУТ. Това е задължение, което е следвало да изпълни съобразно изискванията на
общата норма на чл. 35 от АПК. Характеристиката на
строежа като търпим обосновава забрана за премахването му, поради което оспорената
заповед се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
По изложените съображения, съдът заключава, че подадената жалба е
основателна и доказана по своето правно основание и следва да бъде уважена.
Постановената заповед №1046/21.10.2022г. на Зам. кмет на Община Севлиево, като
незаконосъобразен акт подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Съдът извежда своите окончателни
правни изводи при прилагане на правилата на разпределение на доказателствената
тежест в процеса по смисъла на чл. 170, ал. 1 АПК. Ответникът не доказа
съществуването на фактическото и правно основание, посочено в акта и
изпълнението на законовите изисквания, които са го мотивирали при неговото
постановяване, за да настъпят разпоредените с издаването му неблагоприятни за
оспорващата страна Б.Ц.М. правни последици.
При този изход на спора основателно се явява искането на пр. представител
на жалбоподателя за присъждане на разноски. Същите следва да бъдат присъдени на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като размерът на присъденото възнаграждение
бъде определен съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 1250 лева.
В полза на Б.Ц.М. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 лева,
представляващи ДТ.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №1046/21.10.2022г. на Зам. Кмет на Община Севлиево, като неправилна и
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на адвокат И.И. Събева, в качеството на пр. представител на Б.Ц.М.
сума в размер на 1250 лева, представляваща възнаграждение за адвокат на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като размерът на
присъденото възнаграждение е определен съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с
чл. 5, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на Б.Ц.М. *** сума в размер на 10 лева, представляваща разноски
по делото /ДТ/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до
страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :