Решение по дело №122/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 120

гр. Видин, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

двадесет и четвърти април

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария И.а

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

122

по описа за

2023

година

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от М.М.П.,  против решение №8/01.03.2023г., постановено по АНД №83/2022г. по описа на Районен съд Кула, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0291-000489/27.10.2022г. на Началника на РУ-Кула при ОД на МВР-Видин относно наложените на касатора административни наказания.

В жалбата се развиват съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения като касационни основания за отмяна на решението. Твърди се , че съдът въпреки събраните доказателства , интерпретирайки ги не в тяхната взаимовръзка и едностранчиво, е приел , че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи цялото административно-наказателно производство. Сочи се , че наказаното лице не е разполагало с АУАН , тъй като е отказало да го подпише, но приложеният АУАН не е бил подписан от актосъставителя. Сочи се , че съдът е отменил определението, с което е даден ход на делото по същество и единствено е изискал оригинала на АУАНа , но в съдебното заседание е разпитал отново свидетели, които  не е бил призовал. Сочи се , че именно върху основата на тези свидетелски показания е изградил неправилни правни изводи. Излагат се доводи по същество за нарушение на правилата на ЗАНН. Сочи се , че въззивната инстанция не е констатирала противоречията в показанията на свидетелите М.Й.и Д.Д. , като е игнорирала показанията на другата група свидетели , както и отразените обстоятелства в протокола , съставен във ФСМП-Кула. Иска се да бъде отменено решението на РС-Кула и потвърденото с него наказателно постановление.  

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да остави в сила решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за неоснователна.

Решението  е валидно , допустимо и правилно.

Установено е от съда , че на 08.10.2022г. служители на РУ-Кула при посещение на магазин в гр.Грамада чули форсиране на автомобил като при излизането си от магазина видели, че автомобилът с максимални обороти тръгнал назад, при което се качил с дясната задна гума върху тротоара.Служителите се усъмнили, че водачът е употребил алкохол и когато той тръгнал напред, те го спрели. Поискали му документите, но той отказал да ги предостави, отказал и да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, седнал отново на масата при приятеля си пред заведението , държал се арогантно и въпреки многократните подканяния да се върне, за да бъде довършена проверката , отказал , което наложило задържането му и отвеждането му в РУ-Кула. Съпроводен бил до „Бърза помощ“ , за да даде кръвна проба , но отказал . Останал задържан в РУ, където вече предоставил документите си , които се оказало, че били в него.   

За нарушение на чл. 174,ал.3,пр.1 от ЗДвП-отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, на водача бил съставен АУАН , който той отказал да получи , въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление , с което на касатора за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП  му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

При тези обстоятелства Районен съд Кула е приел , че от наказаното лице е извършено вмененото му нарушение и е потвърдил наказателното постановление. Приел е , че наказателното постановление е законосъобразно като съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон. Обсъдени са показанията на свидетелите, като изрично са изложени съображенията на съда във връзка с възприемане на показанията на свидетелите , възприети са дори и показанията на свидетелите на жалбоподателя. Подробно са изложени съображения по всички доводи на жалбоподателя .

Направените от съда правни изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция. Доводите в касационната жалба са изцяло неоснователни. Несъгласието на жалбоподателя с доводите на съда не означава необсъждане от съда на събраните доказателства или интерпретирането им  едностранчиво. Развитите от съда съображения по направените възражения изцяло се възприемат и от настоящата съдебна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Видно от данните по делото е , че жалбоподателят е имал качеството на водач , тъй като е установен да управлява МПС-при неговото потегляне , като изложените от свидетелите Славчев и И. показания , че само е форсирал двигателя, за да не изгасне , не опровергават направените от АНО и съда изводи въз основа на съвкупния анализ на всички доказателства, а именно , че жалбоподателят е управлявал автомобила си. От друга страна същите са и нелогични , тъй като жалбоподателят би следвало да се е придвижил с автомобила си , който „подържал“ да не изгасне , а от своя страна дадените от тях показания изцяло подкрепят показанията на полицейските служители , че жалбоподетлят е запалил колата и е потеглил с нея , но е спрян от служителите предвид начина , по които е потеглил.   

Предвид горното се установява по делото , че жалбоподателят като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, поради което е осъществил административно-наказателния състав на чл.174,ал.3 от ЗДвП . Разпоредбата предвижда наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две години и глоба 2000 лв, като двете наказания са кумулативни. Наложените на касатора административни наказания са именно в установения в закона вид и размер.

Неоснователни са и направените възражения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е проявил необходимата процесуална активност да установи дали актът е подписан от актосъставителя с оглед задължението му по чл.13 от НПК във връзка с направеното възражение от жалбоподателя и то в писмена защита , депозирана след приключване на делото , за което именно е извършил и повторен разпит на актосъставителя и свидетеля по акта. За разпита им има надлежно разпореждане на съда от 06.02.2023г., съдържащо се в кориците на делото, поради което развитите доводи във връзка с повторния разпит на свидетелите са изцяло неоснователни. В случая съдът е проявил необходимата процесуална активност за установяване на сочените от жалбоподателя обстоятелства, като е направил извод за наслагване на двата подписа и е обосновал изводите си. Съобразно чл.12,ал.1 от НК във вр. с чл.84 от НПК съдебното производство е състезателно, като съобразно ал.2 страните в съдебното производство имат равни процесуални права. В случая твърденията на жалбоподателя не са подкрепени с доказателства , а същият е могъл да иска тяхното събиране за установяване дали се касае за наслагване на два подписа или един, като показанията на свидетелите са опровержими с експертно заключение. От страната обаче не е направено каквото и да е искане за събиране на доказателства. Действително е налице служебно начало при провеждането на съдебното производство , но същото е и състезателно , поради което всяка от страните има задължението и да докаже обстоятелствата , които твърди, което жалбоподателят не е направил.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Решението на районния съд е обосновано , подробно е мотивирано , обсъдени са всички възражения и изводите са направени въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Не са извършени от съда сочените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила, а проявената от съда процесуално активност е с оглед именно на направените от жалбоподателя възражения и задълженията на съда по НПК, които същият е изпълнил.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Решението на Районен съд-Кула като постановено в съответствие със закона и при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. 

Предвид направеното искане за разноски от процесуалния представител на ответника на същия се дължат разноски за настоящата инстанция.Изрично в разпоредбата на чл.63д,ал.4 във вр. ал.1 от ЗАНН е предвидено, че в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да бъде присъдено в размер на 80 лв на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ-минималния размер на посоченото възнаграждение, предвиден в разпоредбата, предвид обема на извършените процесуални действия и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.221,ал.2 АПК Административен съд-Видин

                           РЕШИ:

 ОСТАВЯ В СИЛА решение №8/01.03.2023г., постановено по АНД №83/2022г. по описа на Районен съд Кула, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0291-000489/27.10.2022г. на Началника на РУ-Кула при ОД на МВР-Видин.

ОСЪЖДА М.М.П. *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение за защита по делото в размер на 80/осемдесет/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                          2.