Решение по дело №2708/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.121 ал.1 т.3, вр. чл.104, ал.1 от ЗДСл, вр. чл.203 и сл. от АПК

Образувано е по искова молба от К.К.П. *** подадена чрез адв. С. *** дол БУЛСТАТ ********, гр. Вълчи дол, пл. “Христо Ботев“, №1, с правно основание чл.61 ал.2 и чл.104 ал.1 от ЗДСл за заплащане на ищцата на обезщетение за времето, през което не е била на държавна служба вследствие на незаконно уволнение за периода от 29.10.2020г. до 10.11.2021г. в размер на 10 740 лева на основание чл.104 ал.1 от ЗДСл във вр. с чл.121 ал.1 т.3 от ЗДСл, както и обезщетение за неизползван пратен годишен отпуск в размер на 3 дни за 2020г. и 17 дни за 2021г. в размер на 1760 лева на основание чл.61 ал.2 от ЗДСл, ведно със законна лихва върху сумите считано от датата на образуване на делото до окончателно плащане на сумата. Претендира се присъждане и на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, прави изменение на иска по отношение на размера и увеличава същия като претендира обезщетение за времето, през което не е била на държавна служба вследствие на незаконно уволнение в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева и за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и за 2021г. общо за 32 работни дни в размер на 3 084.48 (три хиляди осемдесет и четири лева и четиридесет и осем) лева. Сочи, че не оспорва, че сумата от 10 560 лв. действително е платена след образуването на делото.

По съществото на спора отправя искане да бъде постановено решение, с което да се уважат изцяло предявените искове и да бъде осъдена Община Вълчи дол да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 12 000 лв., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и за 2021г. общо за 32 работни дни в размер на 3084.48 лв., Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. оспорва исковата претенция. По съществото на спора счита, че исковата претенция е основателна, но по отношение на размера, моли да се вземе предвид, че Община Вълчи дол е заплатила сумата от 10 560 лв. към ищцата, заедно с осигуровките и съобразно заключението на вещото лице 12 000 лв. с отпадане на тази платена сума, счита, че исковата претенция е основателна за сумата от 1440лв.

По отношение на платения отпуск, моли да бъде прието за основателно искането, но по отношение на размера, който е определен, съобразно представените документи, а именно заповедите за отпуски за 2020 и 2021 г., размера е 2988.09 лв. така както е отразено в заключението на вещото лице във втория вариант. Уточнява следното: Исковата претенция е за 12 000 лв., заплатена е на ищцата сумата от 10 560 лв. и остава разликата от 1440 лв. В този смисъл счита, че това е основателния размер на исковата претенция. В заповедите за отпуските в единия случай е 32 работни дни, а във втория случай относимо е 30 работни дни откъдето се получава разликата. Има представена заповед, от която е видно, че всички служители, които са на подобна длъжност допълнително им се признават 30 работни дни. По отношение на отпуските не се противопоставя. Въпроса е по отношение на размера, който е поискан. За 2020 и 2021 г. дните са общо 31 работни дни, изчислени съгласно тези двете заповеди, които са представени. Претендирани са за 32 работни дни. Получава се един ден разлика. Счита, че искането за този един ден е неоснователно. От заключението на вещото лице става ясно, че размера на платения годишен отпуск за една от годините е с по-нисък размер, вместо 32, 31 дни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото не се спори, че с решение № 818 от 16.06.2021 г. постановено по адм.д. № 2496/2020 г. по описа на Административен съд - Варна е отменена Заповед № 1040/29.10.2020 г., издадена от на Кмета на Община Вълчи дол, с която на К.К.П. ***, на основание чл. 90, ал.1, т.5 и чл. 107, ал.1 т-3 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и служебното й правоотношение е прекратено. Горепосоченото решение е влязло в законна сила на 07.11.2022г.

Видно от приложения по делото протокол от 22.11.2022г. дл. лица от община Вълчи дол констатират, че в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл.122 ал.1 от ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение П. не се е явила в общинската администрация на община Вълчи дол за възстановяване на предишната й длъжност – секретар на община Вълчи дол. Предвид горното на основание чл.108 вр. чл.103 ал.1 т.2 предл. второ и чл.122 ал.1 от ЗДСл със заповед №1263/23.11.2022г. е било прекратено служебното правоотношение с К.П. считано от 22.11.2022г. Със същата заповед е наредено да се изплати на служителя обезщетение на основание чл.104 ал.1 от ЗДСл за 6 месеца в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно. Горепосочената заповед била връчена на П. на 28.11.2022г. като необжалвана е влязла в сила на 12.12.2022г. След влизането й в сила било изплатено на П. дължимото обезщетение за 6 месеца в размер на 9504 лева след удържане на ДОД в размер на 1056 лева с платежно нареждане от 15.12.2022г.

От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено е видно, че индивидуалната основна месечна заплата за длъжността Секретар на община Вълчи дол, за м.ноември 2022 г., определена в щатното разписание е в размер на 2000 лв. На база на месечното възнаграждение за м. ноември 2022 г., размерът на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. и за 2021 г. - общо 32 р.д., (съгласно претендираният размер от ищцата) е 3084,48 лв. На база на месечното възнаграждение за м. ноември 2022 г., размерът на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. и за 2021 г. - общо 31 р.д., (изчислени, съгласно посоченият брой дни в предоставените Заповеди с № 47/16.01.2020 г. и № 1194/11.12.2021 г. от Община Вълчи дол за допълнителен платен годишен отпуск за ненормирано работно време), би бил - 2988,09 лв. Размерът на дължимото обезщетение за оставането на ищцата без работа, вследствие на незаконно уволнение за период от 6 месеца, изчислено на база месечно възнаграждение за м. ноември 2022 г. за длъжността Секретар на община Вълчи дол е 12 000 лв.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, иск за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В разглежданият случай, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на П. е отменена от съда.

Предявеният иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е допустим, като съгласно чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая това е община Вълчи дол.

Съгласно чл. 104, ал.1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца, а когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че предпоставките за търсене на обезщетение в размер на основната заплата са наличието на влязло в сила съдебно решение, с което уволнението е признато за незаконно, лицето да не е било назначено на друга работа и да не е получавало възнаграждение за претендирания период.

За да е изпълнена хипотезата на чл.104, ал.1 ЗДСл, следва на първо място да е отменено с влязло в сила решение незаконното прекратяване на служебното правоотношение.

В конкретния случай по делото е представено влязло в сила на 07.11.2022г. съдебно решение, с което заповедта за уволнение е отменена.

На второ място, незаконно уволнения служител не следва да е заемал друга длъжност, през периода, за който се търси обезщетението. Ищецът претендира обезщетение за периода от 29.10.2020г. до 10.11.2021г. – дата на започване на работа по друго служебно правоотношение.

Следователно са реализирани втората и третата предпоставки за приложение хипотезата на чл.104, ал.1 ЗДСл.

Според цитираната разпоредба, размерът на обезщетението следва да бъде определен към момента на признаване на уволнението за незаконно като база за определянето му, законодателят е посочил основната заплата на служителя към този момент. От приобщените по делото доказателства се установява, че размерът на основната заплата е в размер на 2000 лева.

От приобщените доказателства се установява, че ответникът е начислил обезщетение по чл.104 ЗДСл в размер на 10 560 лв., от които 9504 лева изплатил по сметка на ищцата след приспадане на ДОО /1056 лева/.

Ищцата не се е явила в законоустановения срок да заеме длъжността, няма издадена заповед за възстановяване, правоотношението е прекратено, поради неявяване на служителя за заемане на предишната длъжност, съответно не е определен нов размер на основното месечно възнаграждение. Съгласно чл. 67 ал.1 ЗДСл брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Основната заплата следва да бъде определена към момента на неявяване за заемане на длъжността съобразно заплатите на служителите, при изпълнение изискванията на ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Установява се от неоспореното от страните заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено, че основна месечна заплата за длъжността Секретар на община Вълчи дол, за м.ноември 2022 г., определена в щатното разписание е в размер на 2000 лв.

Съдът съобрази нормата на чл. 67 от ЗДСл, съгласно която органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит, като съгласно чл. 67, ал. 5 , т. 1 от ЗДСЛ индивидуалната основна заплата на служителя може да бъде увеличена въз основа на годишната оценка за изпълнението на длъжността, както и по т. 4, предл. трето при възстановяване на уволнен служител.

Уволнената служителка няма годишна оценка за изпълнение на длъжността именно поради незаконното си уволнение, като при отмяната му по силата на конститутивното съдебно решение, правоотношението се възстановява в пълния му обем, с всички последици, в това число и да се счита непрекъснато, тъй като се заличават последиците на уволнението, както в хипотезата на сбъдване на условието по чл. 122, ал. 1 и явяване на работа в двуседмичния срок, посочен в нормата и възстановяване на служителя, така и при неявяване за заемане на длъжността. Последното е основание за прекратяване на правоотношението по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл едва след посочения момент на неявяване.

Следователно, за да се определи размера на основната заплата на ищцата към момента на неявяването й за заемане на длъжността, след прекратяването на правоотношението, което е обявено за незаконосъобразно, следва да се вземе предвид именно предвидения за длъжността размер на основната месечна заплата за длъжността.

За исковия период ответникът е определил обезщетение в размер на 10 560 лв. Съгласно чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на посочените в ал. 2 на същия текст. Сумата от 9504 лева, начислена за обезщетение е парично плащане от работодателя, като същата няма характер и не попада в изключенията, посочени в чл. 24, ал. 2, в това число и в тези по чл. 24, т. 8, регламентиращ изчерпателно и изрично плащанията за обезщетения по изброените закони, в това число и обезщетението по чл. 104, ал. 3 и 4 и чл. 106, ал. 3 от ЗДСл. Обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не е изключено от облагаемия доход и се включва в него. Процесният доход не е включен и в изброените необлагаеми доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ, съответно правилно е начислен и удържан данък при източника.

Дължимото обезщетение следва да се приеме, че е доказано в размер на 12 000 лева, като след приспадане на начислените 10 560 лв., ответникът дължи заплащане на разликата от 1440 лева обезщетение за исковия период. Исковата претенция е основателна до посочения размер като следва да се осъди ответника да заплати дължимото обезщетение в посочения размер.

По отношение на заявената искова претенция за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и за 2021г. общо за 32 работни дни в размер на 3 084.48 (три хиляди осемдесет и четири лева и четиридесет и осем) лева, съдът намира, че дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. и за 2021 г. е в размер на 2988,09 лв. общо за 31 работни дни, така както са изчислени от вещото лице в заключението на ССчЕ, при съобразяване със заповед № 47/16.01.2020 г. и заповед № 1194/11.12.2021 г. на община Вълчи дол за допълнителен платен годишен отпуск за ненормирано работно време.

По изложените съображения следва иска се уважи в цитирания размер - 1440 лева, представляващ обезщетение за времето, през което ищцата не е била на държавна служба вследствие на незаконно уволнение като се присъди това обезщетение, както и за сумата в размер на 2988,09 лв. за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. и за 2021 г. общо за 31 работни дни, ведно със законната лихва, чиито начален момент, съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ВКС, ОСГК е влизане в сила на решението, с което се отменя унищожаемия административен акт - заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, или законната лихва се дължи считано от 07.11.2022 г.

При този резултат е основателна претенцията на страните за разноски като се присъдят разноски по компенсация, с оглед уважената/отхвърлената част от иска, тъй като такива се претендират и от ищеца и от ответника. Разноските на ищцата възлизат съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК на 2304,20 лв. , от които 1800 лева адвокатско възнаграждение и 504,20 лева за вещо лице. Разноските на ответника са за юрисконсултско възнаграждение - 100 лева определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съобразно уважената/отхвърлената част от иска, е основателна претенцията за на ищцата за адвокатско възнаграждение в размер на 457,75 лева /претендиран размер-15084,48 лева, уважена част в размер на 4 428,09 лева или съразмерно на уважената и отхвърлена част – 528,39 лева, след компенсация от 70,64 лева юрисконсултско възнаграждение-457,75 лева/. Предвид горното на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в общ размер от 961,95 лева.

Съдът констатира, че не са приложени от ищцата доказателства за платена държавна такса в размер на 10 лева по сметка на Административен съд-Варна за образуване на делото, поради което следва да бъде осъдена да я заплати.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Община Вълчи дол БУЛСТАТ ********, гр. Вълчи дол, пл. “Христо Ботев“, №1 да заплати на К.К.П., ЕГН **********,***, обезщетение по чл.104 ал.1 ЗДСл в размер на 1440 лева и обезщетение по чл.61 ал.2 ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и за 2021г. общо за 31 работни дни в размер на 2988,09 лв., за периода от 29.10.2020г. до 10.11.2021г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от 07.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на К.К.П. *** за присъждане на обезщетение за горницата над 1440 лева до 12000 лева и за сумата над 2988,09 лева до 3 084.48 лева.

ОСЪЖДА Община Вълчи дол БУЛСТАТ ********, гр. Вълчи дол, пл. “Христо Ботев“, №1 да заплати на К.К.П., ЕГН **********,***, сумата в размер на 961,95 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН **********,*** да заплати сумата в размер на 10 /десет/ лева по сметка на Административен съд-Варна за държавни такси.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: