Р
Е Ш Е Н И Е
№
366
гр.Кюстендил,15.06.2020 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно
заседание на десети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар
ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ
гр.д.№ 2031/2019 год., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
„Делта Кредит“АДСИЦ, ЕИК *********,седалище и адрес на управление
на дейността-гр.София 1592,бул.“Христофор Колумб“№ 43, е предявило против И.В.К.,ЕГН
********** ***,махала Сиракова № 19, искове да бъде признато за установено по
отношение на ответника,че в полза на ищеца съществува вземане,за сумите,заявени
по реда на заповедното производство и предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 1506/2019 год.по описа на
КРС, а именно: 973.78 /деветстотин и три и седемдесет и осем/лв.,представляваща
неплатена сума за погасявяне на парично вземане,цедирано от „Банка ДСК“ЕАД на
„Делта Кредит“АДСИЦ, ЕИК
*********,съгласно договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
25.01.2016 год. и Приемо-предавателен протокол към него,което вземане произтича
от сключен между „Банка ДСК“ЕАД и ответникът договорза стоков кредит №
17514/25.03.2014 год.,включваща: 580.49 лв. главница,дължима за периода от
10.05.2014 год. до 25.03.20167 год.вкл.;218.80 лв.-договорна лихва,дължима за
периода от 10.05.2014 год. до 25.03.2016 год. вкл.;120.00 лв. фиксирана по
размер такса разходи при изискуем кредит,начислена от Банката на основание
раздел „Кредити“ от приложимата Тарифа за лихвите,таксите и комисионните,54.49
лв. наказателна лихва,начислена върху просрочени суми за периода от 10.05.2015
год. до 25.01.2016 год.,законна лихва върху сумата от 919.29 лв.,считано от
23.07.2019 год. до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.131 ГПК особеният
представител на ответникът изразява становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция, не взима становище по представените от
ищеца доказателства и сторените доказателствени искания, не прави самостоятелни
такива.
КРС,след като обсъди събраните по
делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено
следното:
Видно от искането от 25.03.2014
год./л.9/ е това,че ответникът е депозирал молба до „Технополис България“
ЕАД-ТП-перник за стоков кредит за закупуване на преносим компютър марка „LENОVO“ на стойност 629.00 лв.,към която е
подписал и декларация /л.10/ за информираността му по чл.8,ал.2 ЗПК и такава
8л.11/ за съотвествие с чл.4,ал.1,т.2 от Закон за защита на личните данни.На
същата дата между „Банка ДСК“ЕАД и ответникът е сключен договор за стоков
кредит № 17514 /л.13/,препращащ и към ОУ /л.18-20/,запознаването с които е
декларирано в договора,по силата на които банката като кредитор предоставила в
заем на ответникът сумата от 629.00 лв. за закупуване на преносимия
компютър,която последнят следвало да върне за срок от 24 месеца и при условята
на погасителния план /л.16-17/,неразделна част от договора, на месечни
погасителни вноски,включващи главницата и уговорената възнаградителна лихва от
21.57 % годишно при ГПР от 23.78 % годишно.От уведомително писмо от 25.03.2014
год./л.21-22/ от „Банка ДСК“ЕАД до „Технополис България“ЕАД и съдържащото се в
него удостоверително писмено изявление от ответникът,се установява,че банката
като кредитор е уведомила дружеството за сключения договор за финансиране на
покупката,а ответникът като купувач е удостоверил получаването на стоката,а от
фактурата /л.23/ се установва и плащнето на цената.
От договора за попукпо-продажба на
вземания от 25.01.2016 год./л.24-28/ и
приложение № 1 към същият /л.29-31/ се установява,че на ищцовото ТД са
прехвърлени възмездно вземания на „БАНКА
ДСК“ЕАД ,вкл. такова от ответникът по горния договор за 973.78 лв.1,включваща
главница от 580.49 лв.,наказателна лихва от 54.49,договорна лихва от 218.80 и
сумата от 120.00 лв.,представляваща такса.С пълномощно /л.32/ продавача по
договора за цесия упълномощил купувача да уведоми от негово име длъжниците по
вземанията за кредити,които банката е цедирала на упълномещоното търговско дружество.Няма
доказателства за това изготвеното уведомително писмо /л.33/ до ответникът за
извършената цесия да е връчено надлежно на последният. Ищцовото ТД е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК, което е уважено по ч.гр.д.№ 1506/2019 год.КРС
/прието като доказателство в цялост/,като при усл.на чл.415,ал.1,т.2 ГПК се
предявяват искове за установяване съществуване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение №
.
От експ.з-ние вх.№ 5952809.03.2020
год./л.78-83/,изг.от в.л. А.Т. се
установява,че ответникът е имала задължения към датата на сключване на договора
за цесия в размер на 962.62 лв., включваща в себе си главница от 580.48
лв.,наказателна лихва от 43.34 лв.,договорна лихва от 218.80 и сумата от 120.00
лв.,представляваща фиксирана по размер такса за разходи при изискуем
кредит,като след 25.01.2016 год. ответникът не е сторил плащания към ищцовото
ТД.Няма доказателства за това,към датата на устните състезания ответникът да е
платил дължими по договора за стоков кредит суми на банката кредитор.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства.
КРС като съобрази приетото за
установено счита,че предявените искове са допустими , а по същество частично
основателен,поради което ще се уважи за сумите,представляващи почти пълният
разер главница,пълният за договорна лихва,частично за наказателната лихва и ще
се отхвърли като неоснователен за сумата от 120.00 лв.,представляваща такса за
разходи при изискуем кредит.Мотивите на съда са следните.
Ищцовото ТД твърди,че на основание договора за прехвърляне на вземания от 25.01.2016 год. е придобило вземане на „Банка ДСК“ЕАД към ответникът ,основаващо се на сключен между тези две страни договор за стоков кредит № 17514 от 25.03.2014 год.Този договор е представен като доказателство по делото,ведно с приложеният към него погасителен план и ОУ,които установяват и доказват възникването на валидно облигационно отношение, по силата на което банката като кредитор е предоставила на ответникът като длъжник сума,необходима за закупуването на техническо устройство- преносим компютър марка „LENОVO“ на стойност 629.00 лв.По делото се представиха доказателства,че кредитрът е изпълнил основното си задължение да предаде реално в заем на ответникът уговорената сума, последният е декларирал писмено,че е получил закупената стока, като е представена и фактура,удостоверяваща плащането на покупната цена.При проверка на процесният договор за стоков кредит не се констатира наличието на неравноправни,т.е нищожни, клаузи по смисъла на Закон за защита на потребителите и Закон за потребителският кредит,приложими към така възникналото материално правоотношение.По отношение препращането на чл.11 от договора към действаща към договора Тарифа, каквато не се представя като доказателство по делото,съображения се съдържат по-долу.На основание посоченият договор за стоков кредит съдът приема,че кредиторът е изправна страна в правоотношението , а ответникът не,тъй като не представя доказателства,че е върнал в срок и условията на договора и погасителният план дължимото по договора.Неоспорената от страните счетоводна експертиза,изпълнена от в.л.А.Т. установи категорично,че към датата 25.10.2016 год.,когато банката кредитор е цедирала вземането си по договора на ищеца,размерът на задължението по процесният доовор за стоков кредит е възлизало на сумата от 962.62 лв.,включваща по компоненти главница от 580.48 лв.,наказателна лихва от 43.34 лв.,договорна лихва от 218.80 и сумата от 120.00 лв.,представляваща фиксирана по размер такса за разходи при изискуем кредит .
Цесията е правен способ
за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор. Могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято
прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Предмет
на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания,
т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Договорът за
цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание.Такъв договор като доказателство по
делото се представи, поради което съдът приема за доказано,че е възникнало
твърдяното валидно облигационно отношение,а от това ,но с оглед експертното
закслючение на в.л. А.Т. и размерът и изискуемостта на цедираното
вземане.Въпреки липсата на доказателства,че изготвеното от банката кредитор до
длъжника уведомяващо го за цесията писмо,което е станало допустимо чрез
упълномощеният цесионер,е било връчено на ответника, това е станало с
подаването на исковата молба и връчването на преписи от същата и
доказателствата,включително изрично изготвеното пълномощно и уведомително
писмо,на особеният представител на ответника, при което съдебната практика
приема,че за цесията е уведомен самият ответник.както бе посочено по-горе
съобразно експертното заключение на в.л а.Т. размерът на задълженията на
ответникът към датата на цедиране на вземанията не е бил този,посочен в
приложения № 1 към договора за цесия,при което цедентът не би могъл да
прехвърли пновече права от тези,които притежава, и съдът приема за
установено,че реално на ищецът е прехвърлено вземането в размера посочен от
вещото лице,изключая сумата от 120.00-сто и двадесет лева, представляваща такса
разходи при изискуем кредит.Цитираната по –горе разпоредба на чл.11 от договора
препращаща към действаща тарифа на банката-кредитор,каквато не се представи
като доказателство по делото, но претендираната такса е именована такса разходи при изискуем
кредит.От една страна няма доказателство ,че тарифата предвижда такса на
посоченото основание и размер,но дори и да бяха представени такива,
установяващи действителното предвиждане на такава такса,тарифата би се явила
нищожна.Мотивите на съда са следните. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита /В този смисъл Решение № 345/9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/18
г. /. Сумата за извънсъдебно събиране на дълга от 120,00 лв. касае именно такава дейност и обстоятелството, че
длъжника е информиран за нейния размер не променя характеристиката й,съответно нормата на договора препращаща Тарифа и
последната, дори и да бе предсавена като доказателство,би била нищожна като
противоречаща на закона,при което не се дължи от ответника.
Като краен резултат съдът уважава
исковата претенция за сумата от 842.62 лв., включваща в себе си главница от
580.48 лв.,наказателна лихва от 43.34 лв. и договорна лихва от 218.80 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Искът се уважава за сумата от 842.62
лв.,представляваща 86.53 % от общият предявен размер,съответно на който процент
съдът ще уважи и претенцията за разноски от заповедното и искови призводства.В
заповедното призводство ищецът е заплатил държавна такса от 25.00 лв.,като му е
присъдено юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лв.,или общо 75.00 лв.,от
която съдът ще присъди като разноски 64.89 лв.В исковото производство общо
сторените разноски възлизат на сумата от 725.00 лв.,платени за държавна такса
/175.00 лв./,възнаграждение на особен представител на ответника /300.00 лв./ и
възнаграждение на вещо лице /250.00 лв./.на ответника се следва,на
осн.чл.78,ал.8 ГПК и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 200.00 лв.,съобразено с
конкретното участие на юрк.Ирина Зашщева в процеса,изразяващо се не само в
подготовката на ИМ,но и участие съдебни заседания по делото.При това положение
на нещата от общо дължимите се разноски в размер на 925.00 лв. в тежест на
ответника съдът ще присъди 800.40 лв.
Водим от горното и на осн.чл.415,ал.1,т.2 ГПК във вр. с чл.99,ал.1 ЗЗД,чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД и чл.9,ал.1 ЗПК, съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
между „Делта
Кредит“АДСИЦ, ЕИК ********* ,седалище и
адрес на управление на дейността-гр.София 1592 , бул.“Христофор Колумб“№ 43 и И.В.К.
, ЕГН ********** ***,махала Сиракова № 19, че в полза на „Делта Кредит“АДСИЦ,ЕИК
********* съществува вземане за суми,заявени по реда на заповедното
производство и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 1506/2019 год.по описа на КРС,както следва : 842.62
/осемстотин и четиредесет и два и шестдесет и два/лв., включваща в себе си
главница от 580.48 /петстотин и осемдесет и четиредесет и осем/лв.,ведно със
законната лихва върху същата,считано от 22.07.2019 год. до окончателното й
изплащане,наказателна лихва от 43.34/четиредесет и три и тридесет и четири /лв.
и договорна лихва от 218.80/двеста и осемнадесет и осемдесет/
лв.,представляващи неплатени суми за погасявяне на парично вземане,цедирано от
„Банка ДСК“ЕАД на „Делта Кредит“АДСИЦ, ЕИК
*********, съгласно договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
25.01.2016 год. и Приемо-предавателен протокол към него,което произтича от
сключен между „Банка ДСК“ЕАД и ответникът договор за стоков кредит №
17514/25.03.2014 год.,като за сумата от 0.01 лв./една стотинка/,представляваща
разликата между уважената част за главницата от 580.48 до пълният предявен
размер за сумата от 580.59 лв.,за сумата от 11.15 /единадесет и
петнадесет/лв.,представляваща разликата между уважената част за наказателната
лихва до пълният предявен размер от 54.49 лв. и за сумата от 120.00 /сто и
двадесет/лв.,представляваща фиксирана по
размер такса разходи при изискуем кредит,начислена от Банката на основание
раздел „Кредити“ от приложимата Тарифа за лихвите,таксите и комисионните,ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.В.К.,ЕГН **********
***,махала Сиракова № 19 ДА ЗАПЛАТИ на „Делта Кредит“АДСИЦ, ЕИК *********,седалище и адрес на управление
на дейността-гр.София 1592,бул.“Христофор Колумб“№ 43 ,сумата от
64.89/шестдесет и четири и осемдесет и девет/лева,представляваща сторените по
ч.гр.д.№ 1506/2019 год.КРС разноски, съобразно уважената част от исковата
претенция и сумата от 800.40 /осемстотин лева и четиредесет
стотинки/лв.,представляваща сторените в настоящото производство разноски,съобразно
уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: