РЕШЕНИЕ
№ 119
01. 04. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в
публичното заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА ЧЛЕНОВЕ: Е.Я ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. дело № 107 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното
насилие.
Образувано е по въззивна
жалба от С.Б.С. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. С.Д.
срещу решение № 445 от 11.12.2019 г. по гр.д. № 560/2019 г. по описа на
РС-Костинброд, с което е отказано да се издаде заповед за защита по реда на чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН против С.Д.М. с ЕГН: ********** ***, а издадената заповед на
01.08.2019 г. е отменена. С.Б.С. е осъдена да заплати разноски за
производството по сметка на РС-Костинброд и разноски на ответната страна.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните права. Прави
оплакване, че по делото не бил изготвен доклад и съответно не е разпределена
доказателствената тежест за подлежащите на доказване правнорелевантни факти.
Намира за неправилен извода на съда, че не е извършено домашно насилие
спрямо молителката на 28.07.2019 г., тъй като били приложени медицински
документи от Пирогов. Представените медицински документи са от ранната сутрин
на 28.07.2019 г. и се отнасят за период, който е преди повече от 12 часа от извършения
акт на домашно насилие, осъществен на същия ден в 19, 00 часа, за който е
издадена Заповед за незабавна защита. От медицинската документация за инцидента
със С., настъпил в 01, 00 ч. на 28.07.2019 г. се установява, че няма
„рентгенови и анамнестични данни за фрактури“, не са налице „данни за
травматични увреди на гърди и корем“. От това прави извод, че дори да е губила
съзнание в ранните часове на деня, то при извършените прегледи от медицински
специалисти не са установени травми и наранявания по тялото й, които да
съвпадат с тези по представеното съдебномедицинско удостоверение. Излага
съображения, че първоинстанционния съд въобще не е взел под внимание
съдебномедицинско удостоверение № 578/2019 г., издадено от УМБАЛ „А.“ ЕАД,
клиника по съдебна медицина, в което д-р Кирякова е установила при прегледа травматичен оток, кръвонасядане и охлузвания на челото
вдясно;кръвонасядания на гръдния кош вляво, кръвонасядания на двете мишници,
охлузване на лявата мишница, кръвонасядания на лявото бедро. Тези травматични
увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, и
могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаната. Твърди,
че дори да е припаднала рано сутринта на същия ден, то това на изключва факта
на наличие на акт на домашно насилие спрямо нея около 19, 00 часа на същия ден,
от който акт са й нанесени травматични увреждания по тялото. Свидетелката Б.
твърди, че е чула викове към 19, 00 ч. „помощ,помощ“, като виковете са идвали
от двора пред къщата и е разпознала гласа на дъщеря си. Това, че свидетелката
не е видяла друго не означава, че не е била дърпана и блъскана първо от С.. От
гласните доказателства можело да се направи извод, че няма свидетели очевидци
на акта на домашна насилие, а свидетелските показания на бащата Д.М. и св. Л.
не следва да се кредитират. Като доказателство по делото следвало да се цени и
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която е придадено доказателствено
значение и която не е коментирана в съдебния акт.По същество моли да бъде отменено първоинстанционното решение и уважена молбата й за налагане на мерки по ЗЗДН. Претендира
разноски сторени за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна С.Д.М. е
получил препис от въззивната жалба, депозирал
е писмен отговор, чрез адв. И.О.. Изразява становище за неоснователност
на жалбата. Посочва, че съдържащите се в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
обстоятелства са доказателства в производството, а при тяхно оспорване от
страна на ответника в негова тежест е да докаже своите възражения. В
производството пред РС-Костинброд са
събрани достатъчно доказателства, оборващи доказателствената стойност на
декларацията. От показанията на тримата разпитани свидетели ставало ясно, че на
28.07.2019 г. е имало някакво спречкване между молителката С.С. и бащата на ответника – Д.М., като ответникът С.М. ги е
разтървал. Първоинстанционният съд е коментирал подробно съдържанието на
съдебномедицинското удостоверение № 578/2019 г. и е достигнал до извод, че
нараняванията на молителката са получени по друг начин и при друг повод.Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение и потвърдено първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
В откритото съдебно
заседание пред въззивната инстанция въззивницата С.Б.С., редовно призована, се представлява от
адв. П.. Поддържа подадената въззивна
жалба. Въззиваемата страна С.Д.М., редовно призован, се представлява от адв. О..
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на
оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН въззивният съд се произнася с решение по
същество, с което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато
изменя заповедта, съдът издава нова заповед.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на
С.Б.С. по Закона за
защита от домашно насилие с искане да бъде издадена съдебна заповед за защита против
С.Д.М.. Първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, а издадената заповед на 01.08.2019 г. е отменена.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да
търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо
него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1,
т. 2 от ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят на домашното насилие
и лице, с което
се намира или е било във
фактическо съпружеско съжителство, а според т. 3, лице, от което има
дете. По делото не се спори, че страните са били във
фактическо съжителство. Поради това, страните са надлежно легитимирани участници в настоящото
съдебно производство.
Молбата за защита е
подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на едномесечния срок по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на
домашно насилие, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се
прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени
конкретни действия от страна на ответника, които биха могли да се квалифицират
като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
С определение № 115 на въззивният съд от 14.02.2020 г. е
разпределена доказателствената тежест между страните за подлежащите на
доказване факти в процеса.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният
съд свидетел Е.П. Б. /майка на молителката/, се
установява, че на 28 юли 2019 г. пристигнали в дома й С., баща му Д.и зет му.
Пристигнали с автомобил, управляван от Д.. Свидетелката чула дъщеря си да вика
„помощ, помощ“, погледнала през прозореца и видяла бащата на С., държал С. за
ръцете и я блъскал и тресял към оградата. След като свидетелката изтичала, тримата
тръгнали. С. имала синини по ръцете и
охлузвания по краката.
От разпита на Д.Ф.М. /баща на ответника/ се установява,
че на 28 юли заедно със сина си С. и Д. Л. /другия свидетел/ отишли до с. Б.в
дома на С., за да вземат апарата за астма на детето Е.. С. излязла от къщата
взела торбата с лакове, които й носел С.. Свидетелят поискал да види големият
си внук, С. се равикала и свидетелят й казал, че има да плаща две огледала и
телефон, които е счупила през нощта. С. пристъпила, ударила на свидетеля шамар
и го одраскала по носа, удряла по автомобила, при което свидетеля излязал от
колата и я хванал за ръцете. Като дошла майката на С., всички се били качили в
колата и си тръгнали.
Свидетелят Д. Г.Л. дава показания, че на 28 юли, заедно
със С. й баща му отишли при С. да й занесат лакове и да вземат инхалатор за
детето Е.. След като С. й дал нещата се качил в колата, а Д.я извикал да я пита
за огледалата, които е счупила предишната вечер. Тя отговорила, че няма да
плати и започнала да удря Д.и го одрала по лицето.Д.излязъл от колата,
започнали да се дърпат, и С. отишъл да ги разтърве и след това се качили в
колата и тръгнали.
Приложено е съдебномедицинско удостоверение № 578/2019 г.
, издадено от д-р Т. К.-съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
"А." ЕАД се установява, че при прегледа на С.Б.С. се установява
травматичен оток, кръвонасядане и охлузвания на челото вдясно; кръвонасядания
на гръдния кош вляво, кръвонасядания на двете мишници, охлузване на лявата мишница,
кръвонасядания на лявото бедро. Тези травматични увреждания са получени в
резултат от действието на твърди тъпи предмети, и могат да се получат по време
и начин, както съобщава прегледаната. Причинени са й болка и страдание.
Представен е и фиш за спешна медицинска помощ, издаден от
филиал К., от който се установява, че С.Б.С. е
прегледана на 28.07.2019 г. в 3,10 часа. При прегледа е съобщила, че е паднала
от собствена височина и си ударила главата, оплаква се от болки в тила и
гадене, губила съзнание.
Представена е медицинска документация от УМБАЛСМ
"Н.И.П." ЕАД, от която се установява, че молителката
е прегледана на 28.07.2019 г. от 3,37 ч. в лечебното заведение от хирург,
неврохирург и ортопед. Дадено е заключение, че от клиничният преглед и
образните изследвания няма рентгенови и анамнестични данни за фрактури, няма данни за травматични увреди на гръдни и коремни органи.
От въззивният съд е приета депозирана тъжба на С.Б.С.
против Д.Ф.М. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, осъществено на
28.07.2019 г. около 19, 00 часа, по която е образувано НЧХД № 252/2019 г. по
описа на РС-Костинброд.
Към молбата за защита
С.С. е депозирала декларация. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в
която е посочила, че С.М. е извършил акт на домашно насилие спрямо нея на
28.07.2019 г. В молбата е уточнила, че била ударена от С., стискана и удряна по
врата. Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от молителката е
извършено под страх от наказателна отговорност и поради това същата е допустимо
доказателство, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е
предвидено издаване на заповед за защита само на основание на приложената по
делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа конкретно
и ясно описание на твърдения акт на насилие. При липса на други убедителни
преки доказателства за твърдения акт на насилие с писмена молба от молителя,
съдът е обвързан от доказателствената сила на подадената декларация по реда на
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за защита основан само на
обстоятелствата посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на
ответника по искането е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени в
декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе успешно
насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата, изложени в декларацията,
както и на самия акт на домашно насилие и разколебае нейната доказателствена
сила.
В случая наред с
представената декларация са събрани писмени и гласни доказателства, които се
преценяват от съда, във взаимната им връзка.
В конкретната
хипотеза, съвкупната оценка на установеното
по делото от фактическа страна
налага извод за неустановеност на наведените фактически
твърдения в обстоятелствената
част на молбата
за защита. Събраните за целта доказателства (декларация, медицинска документация, свидетелски показания и др.), установяват по категоричен начин конфликтни отношения между молителката и ответника. По делото обаче липсват
доказателства, успешно обосноваващи извод за реализиран спрямо
молителката акт на домашно насилие,
имащо характеристиките на деяние по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН, на
28.07.2019 г.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Д.М.
и Д. Л., които са ясни, конкретни и вътрешно непротиворечиви. Двамата свидетели
са въприели лично случващото се на 28.07.2019 г. и съдът дава вяра на показанията
им. От показанията на св. Д.М. се установява, че след като запитал С. за
счупените огледала и телефон през нощта, С. се развикала, пристъпила, ударила
на свидетеля шамар и го одраскала по носа, удряла по автомобила, при което
свидетеля излязал от колата и я хванал за ръцете. С. бил в колата, излязал и
казал "тате, недей". От показанията на Д. Л. също се установява, че е
станал спор за счупени огледала, но между С. и Д., който излязъл от колата и
"започнали да се дърпат". С. слязъл също от колата и отишъл да ги
разтърве. Т.е. от показанията и на двамата свидетели категорично се установява,
че е възникнал някакъв конфликт, но между С. и Д.. В тази насока са и
показанията на Е. П. Б. /майка на молителката/, която чула дъщеря си да вика
„помощ, помощ“, погледнала през прозореца и видяла бащата на С., който държал С.
за ръцете и я блъскал и тресял към оградата. От значение
в случая се явяват личните възприятия на всеки
от свидетелите, обективното им пресъздаване и по какъв начин показанията
им се съотнасят
помежду си и с останалите, събрани в производството, доказателства. От всички събрани гласни доказателства може да се направи
категоричен извод, че ответникът С.М. не е извършил никакви
действия на насилие спрямо молителката.
На следващо място
твърденията на молителката е, че била разтърсена в областта на раменете, ударена
от ответника по врата, а в представеното съдебномедицинско
удостоверение № 578/2019 г. , издадено от д-р Т.К.-съдебен лекар от Клиника по
съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ "А." ЕАД са описани следните
увреди- травматичен оток, кръвонасядане и охлузвания на челото вдясно,
кръвонасядания на гръдния кош вляво, кръвонасядания на двете мишници, охлузване
на лявата мишница, кръвонасядания на лявото бедро. От това се налага извод, че
констатираните травматични увреждания са получени по друг начин и по друго
време. Това, че молителката е припаднала рано сутринта на същия ден, което се
установява по категоричен начин от представената медицинска документация от УМБАЛСМ "Н.И.П." ЕАД,
действително не означава, че не може да бъде извършено домашно насилие спрямо
нея, няколко часа по-късно, но нараняванията на молителката, описани в
медицинското удостоверение не кореспондират с нейните твърдения в молбата. От
всички събрани доказателства не може да се направи извод за реализиран спрямо молителката акт на домашно насилие, упражнено от С.М..
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният
съд е преценил, че в случая не са налице условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е
отказал да издаде заповед за защита и да наложи такива мерки за защита.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
По разноските
пред въззивната инстанция:
При този изход
на въззивното производство на въззиваемата страна се
дължат разноски размер на 400, 00 лева. Молителката /въззивник/ следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,50
лева.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 445 от 11.12.2019 г., постановено по гр.д. № 560/2019 г. по
описа на Районен съд – гр. Костинброд, II-ри състав.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН:********** ***, да заплати по сметка на Софийски окръжен съд
сумата от 12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/ лева за държавна такса.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН:********** ***, да заплати С.Д.М. с ЕГН: ********** *** сумата
от 400 лв. /четиристотин/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.