Р Е
Ш Е Н
И Е № 181
гр. Пловдив, 23.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО МИНЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, в присъствието на
прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като
разгледа ВНОХД № 1191 по описа за 2019г. докладвано от чл. съдия Петко Минев и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С
присъда № 80 от 11.03.2019г. по НОХД № 1080/2019г. РС – П., 21 н. с. е признал
подсъдимата К.П.Н. за виновна в извършване на престъпление по чл.354а, ал. 3,
т. 1 от НК и я е осъдил на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което е отложил
на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание
чл. 59 от НК първоинстационният е приспаднал периода на задържане спрямо подс. Н..
Със същата присъда ПРС е признал подсъдимия М.Б.Д. за виновен в извършване на
престъпление по чл.354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, освободил го е от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева. Разноските по делото са присъдени в
тежест на двамата подсъдими. Постановено е веществените доказателства да се
отнемат в полза на държавата и да се унищожат по предвидения в закона ред.
Присъдата
е обжалвана от подс. К.П.Н. чрез защитника й – адв. Е.Г.. В жалбата се твърди,
че присъдата е незаконосъобразна, постановена е в нарушение на материалния
закон при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е
явно несправедливо. Твърди се, че с оглед малкото количество наркотично
вещество, ниската му стойност, чистото съдебно минало на подсъдимата, младата й
възраст и добрите характеристични данни, обществената опасност на деянието е
явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и се иска оправдаване на
подсъдимата. Алтернативно се твърди със същите аргументи, че деянието
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и се иска
преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК и
освобождаване на подс. Н. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ в минимален размер.
РП –
П. не е взела становище по жалбата.
В съдебно
заседание подс. К.П. се явява и поддържа въззивната жалба. Защитникът й – адв. Е.Г.
иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Н. да бъде
оправдана. Алтернативно се иска преквалификация на деянието като маловажен
случай и освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност по чл. 78а от НК. В последната си дума подс. Н. иска наказанието й да бъде намалено.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата
и счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Въззивният съд, като съобрази
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
М.Б.Д. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен,
работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.
К.П.Н. е родена на *** ***,
българка, българска гражданка, живуща ***, с основно образование, ученичка в
СОУ „****“ гр. П., неомъжена, неработеща, неосъждана, с ЕГН: **********.
През месец януари 2019 г. в
отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – П. се получила оперативна
информация, че подсъдимият М.Д.,***, разпространява наркотични вещества –
марихуана, на територията на гр. П. Установено било, че подсъдимият Д.
пребивава на горепосочения адрес, като живеел там заедно с приятелката си
подсъдимата К.Н.. Според информацията на адреса подсъдимият Д. съхранявал
марихуаната, като оттам евентуално разпространявал същата. За проверка на
сигнала от служители на отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – П. били
предприети действия за извършване на проверка на подсъдимия.
На **** г. при проведено
наблюдение около адреса на подсъдимия Д. ***, около 18:00 ч. подсъдимият Д. бил
забелязан да приближава към входа на блока. Същият бил спрян за проверка от св.
Т. и колегите му, като при легитимирането на полицейските служители подсъдимият
видимо се смутил и се опитал да избяга, като влезе във входа. На въпрос на
полицейските служители има ли забранени вещества в себе си подсъдимият Д.
отговорил, че няма. На въпрос има ли забранени вещества в жилището си
подсъдимият не отговорил нищо, а видимо се притеснил, като поведението му
подсказало, че в жилището има забранени от закона вещи и предмети.
Във връзка с установеното и
при условията на неотложност било извършено претърсване и изземване по реда на
чл. 161, ал. 2 от НПК /одобрено с Разпореждане по ЧНД № 883/2019 г. по описа на
Районен съд – П., ХХІІ н.с./ в жилище-апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. ***, бл. 145, вх. Б, ет. 3, ап. 9,
обитаван от подсъдимия М.Д., при което била открита и иззета суха зелена
тревиста маса, която се намирала по дъното на метален гриндер за хранителни
добавки и в полиетиленови опаковки, завити една в друга и скрити във
вътрешността на дивана в кухнята, като във всички тях миришело на марихуана.
Пред полицейските служители подсъдимият Д. отговорил, че тези вещи са негови,
но отказал да отговаря на повече въпроси. В протокола за извършеното претърсване
и изземване Д. саморъчно написал, че намереното наркотично вещество –
марихуана, е негово и за лична употреба.
По време на извършване на
гореописаното действие в жилището се прибрала и подсъдимата К.Н., която държала
нещо в ръцете си. На въпрос на полицейските служители, които по това време се
намирали в жилището, какво държи, тя отговорила, че държи амфетамин, който е
закупила за лична употреба във връзка с предстоящия й няколко дни по-късно
рожден ден. Поради възникналия неотложен случай бил извършен обиск и изземване
по реда на чл. 164, ал. 1, т. 1 от НПК на подсъдимата Н. /одобрен с
Разпореждане по ЧНД № 882/2019 г. по описа на Районен съд – П., ХХІІ н.с./.
Сухата зелена растителна маса
от двата обекта, иззета при претърсването изземването в жилището,
представлявала марихуана с общо нето тегло 1,54 гр., със съдържание на активен
компонент (тетрахидроканабинол) 7,1 тегловни % ТХК и на стойност 9,24 лева
съгласно Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Бялото вещество (на бучки и
на прах), иззето при обиска и изземването на подсъдимата Н. представлявало
амфетамин с общо нето тегло 2,50 гр. на обща стойност 75 лева, както следва:
амфетамин с общо нето тегло 0.86 гр. със съдържание на активен компонент 19
тегловни % амфетамин на стойност 25,80 лева и амфетамин с общо нето тегло 1,64
гр. със съдържание на активен компонент 26 тегловни % амфетамин на стойност
49,20 лева съгласно Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998 г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Марихуаната (коноп, канабис)
и амфетаминът са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък І от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
като растение с висока степен на риск за общественото здраве.
Горната
фактическа установка първостепенният съд е приел за безспорно установена от самопризнанията
на двамата подсъдими, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от
събраните и проверени на досъдебното производство писмени и гласни
доказателствени средства, писмените доказателства и от заключението на съдебно-химическата
експертиза.
Районният
съд е кредитирал с доверие обясненията на двамата подсъдими, показанията на
всички свидетели, като
е намерил същите за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в
съответствие помежду си и с останалите доказателства по делото. ПРС се е доверил на заключението на СХЕ като
обосновано и компетентно изготвено.
Анализирайки и
съпоставяйки обясненията на подсъдимите свидетелските показания и приложените
по делото писмени доказателства, първостепенният съд е стигнал до правния
извод, че подс. М.Д. е осъществил
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл.354а, ал.
5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 07.02.2019 г. в гр. П., в маловажен
случай, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество –
марихуана, с общо нето тегло 1,54 гр. със съдържание на активен компонент 7,1
теглови % ТХК /тетрахидроканабинол/ на стойност 9,24 лева съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр.
ал. 3, т. 1 от НК.
РС – П. е приел, че подс. К.Н. е осъществила от
обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.354а, ал. 3, т.
1 от НК, тъй като на 07.02.2019 г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е
държала високорискови наркотични вещества – амфетамин с общо нето тегло 2,50
гр. на обща стойност 75 лева, както следва: амфетамин с общо нето тегло 0.86
гр., със съдържание на активен компонент 19 тегловни % амфетамин, на стойност
25,80 лева и амфетамин с общо нето тегло 1,64 гр., със съдържание на активен
компонент 26 тегловни % амфетамин, на стойност 49,20 лева съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството.
ПРС е оставил без уважение искането на
защитата на подс. Н. за преквалифицира деянието й като маловажен случай,
мотивирайки се, че не се касае за т. нар. «мека дрога», че наркотичното
вещество е с високо съдържание на активен компонент – съответно 19 и 26
тегловни проценка, както и че неговата стойност – 75 лв не сочи на по-ниска
степен на обществена опасност. Съдът се е позовал и на предходна проява на подс.
Н., идентична с настоящата, която е завършила с приложението на чл. 61 от НК
прилагане на възпитателни мерки по ЗБППМН. ПРС е приел, че младата възраст и
чистото съдебно минло на подсъдимата не са самостоятелно основание за
преквалификация на деянието като маловажен случай. По аргумент за по-силното
основание съдът е приел със същите мотиви и че деянието не е малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. По отношение на втория подсъдим - М.Д., ПРС се е
солидаризирал с преценката на прокурора, че неговото деяние съставлява
маловажен случай с оглед чистото му съдебно минало, младата му възраст, ниската
стойност на предмета на престъплението, както и вида на наркотичното вещества –
марихуана.
Районният съд е приел, че от субективна
страна всеки от двамата подсъдими е осъществил своето деяние при форма на
вината пряк умисъл.
Първостепенният
съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими младата
им възраст, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Първата
инстанция е отчела липса на отегчаващи отговорността обстоятелства и е наложила
на всеки от двамата подсъдими наказание при превес на множество смекчаващи
отговорността обстоятелства. ПРС е освободил подс. Д. от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК и му е наложил минималното административно наказание –
100 лева глоба. Първоинстанционният съд
е наложил н подс. Н. наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – 4
месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с
изпитателен срок от 3 години. Съдът е счел, че целите на наказанието биха се
постигнали и без ефективното му изтърпяване. ПРС не е наложил кумулативно
предвиденото наказание «глоба», отчитайки обстоятелството, че подс. Н. е
ученичка и не реализира самостоятелно трудови доходи. Съдът е приспаднал по
реда на чл. 59 от НК задържането на подс. Н. за 24 часа по реда на ЗМВР.
Пловдивският
окръжен съд като въззивна инстанция намира за установено следното:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатите
обвинения срещу подсъдимите Д. и Н., първата инстанция е извършила необходимите
процесуално – следствени действия, изясняващи значимите факти относно държането
на наркотични вещества без надлежно разрешително на инкриминираната дата.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и е намерил същите за последователни, ясни, точни и непротиворечиви и ги е кредитирал. Обосновано ПРС е кредитирал заключението на СХЕ като компетентно изготвена. Правилно първата инстанция е приела, че самопризнанията на двамата подсъдими се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Присъдата е
обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги
е поединично и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно
доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно
убеждение, което е отразено в мотивите.
Изводите на първата инстанция по въпросите за виновността и
отговорността на подсъдимите са основани на установените фактически положения
при спазване изискванията на процесуалния закон, като в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите Д. и Н..
Правилно подс. Д. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Налице са всички законови
предпоставки за приложение на този привилегирован институт. Наложеното на този
подсъдим административно наказание 1000 лева глоба е справедливо и ще изпълни
целите на чл. 36 от НК.
Основателни са
възраженията на защитата, че деянието на подс. Н. съставлява маловажен случай
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и същото следва да бъде преквалифицирано по чл.
354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК. Не могат да бъдат споделени доводите на ПРС,
с които е оставил без уважение искането на защитата за преквалификация на
деянието на подс. Н. в горния смисъл. Подс. Н. е ученичка, млада пълнолетна,
неосъждана, признава вината си, проявява критичност към стореното. Същата е
оказала съдействие по разследването. Намереното у нея наркотично вещество е с
тегло 2,5 грама на стойност 75 лева, с концентрация на наркотичното вещество
съответно 19 и 26 тегловни %. Нито теглото, нито стойността, нито
концентрацията на активен компонент разкриват висока обществена опасност на
деянието. Напротив – според въззивната инстанция в случая е налице маловажен
случай. Добрите характеристични данни за подсъдимата Н. подкрепят, а не оборват
този извод. Обстоятелството, че спрямо Н. като непълнолетна е бил приложен чл.
61 от НК и спрямо същата е била приложена възпитателна мярка по ЗБППМН не може
да я окачестви като лице с трайно изградени престъпни навици. Самият факт, че
това наказателно производство е било прекратено сочи на извода, че непълнолетната
Н. е проявила увлечение и/или лекомислие и деянието й не е разкривало висока
обществена опасност. Това обстоятелство, съпоставено с останалите
характеристични данни за подс. Н. не е в състояние да промени добрата
характеристика на личността й според въззивния съд. Не могат да бъдат споделени
мотивите на ПРС, с които е приел, че деянието на подс. Н. не съставлява
маловажен случай, тъй като същата имала намерение да разпространява
наркотичното вещество, предмет на обвинението на други лица, тъй като го
закупила за рождения си ден; че искала „да зарадва своя любим“, откъдето се
прави извод, че то ще бъде разпространено и на него; че подс. Н. е употребявала
и преди това наркотични вещества, вкл. марихуана, което посочила в протокола за
обиск и изземване. Делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие,
като подс. Н. е признала изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт. В него никъде не е описана предходна употреба на наркотични
вещества от страна на подс. Н., а описаното придобиване на 2,5 гр. амфетамин е
посочено, че е за лична употреба. Позовавайки се на неописани в
обстоятелствената част на обвинителния факти съдът е проявил тенденциозност.
Наред с това и липсват доказателства в подкрепа на гореизложените твърдения. На
подс. Н. не е повдигнато и обвинение за държане на наркотични вещества с цел
разпространение. Приемайки, че деянието на подс. Н. не съставлява маловажен
случай, тъй като същата многократно е употребявала наркотични вещества, както и
е имала намерението да разпространява намерените у нея такива вещества, ПРС от
една страна е изградил изводите си на предположения, които не се основават на
безспорно установени факти по реда на НПК, а от друга страна е излязъл извън
рамката на обвинението, очертана от обстоятелствената част на обвинителния акт,
които факти подсъдимите са признали по реда на съкратеното съдебно
следствие. Като последица от това подс. Н.
е била призната за виновна и осъдена по основния състав за държане на наркотични
вещества, като й е отказано преквалифицирането по привилегирования състав на чл.
354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК. Въззивната инстанция отстрани това нарушение
като преквалифицира деянието на подс. Н. като маловажен случай. Наказанието, предвидено
за престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК е глоба до 1000
лева, подс. Н. е неосъждана, същата не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, от деянието не са налице
съставомерни имуществени щети, поради което ПОС намери, че същата следва да
бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Според съда това наказание съответства
на обществената опасност на деянието и дееца и ще изпълни успешно целите по чл.
36 от НК.
Неоснователно е
възражението на защитата, че обществената опасност на деянието на подс. Н. е
явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Нито стойността на
наркотичното вещество – 75 лв, нито неговото тегло – 2,5 гр., нито неговата
концентрация – съответно 19 и 26 тегловни % говорят за явна незначителност на
обществената опасност. Касае се за типичен маловажен случай на държане на наркотични
вещества. Макар и неосъждана, подс. Н. в миналото като непълнолетна е имала
предходна проява , свързана с държане на наркотично вещество, за която
наказателното производство е било прекратено на основание чл. 61 от НК, поради
което, според въззивната инстанция, обществената опасност на настоящото деяние не
попада в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Произнасянето на
ПРС в частта за приспадането по реда на чл. 59 от НК, досежно разноските и
веществените доказателства е правилно и следва да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка, Окръжният
съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда. По
изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен
състав счита, че присъдата следва да бъде изменена в частта за правната
квалификация и наложеното наказание на подс. К.Н., съобразно изложеното
по-горе, а в останалата част – потвърдена.
Водим от горното и на
основание чл.334, т.3 вр. с чл.337, ал.1, т.2 и 4 от НПК, Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
Присъда № 80 от 11.03.2019г. по НОХД № 1080/2019г. РС – Пловдив, 21 н. с. в
частта за правната квалификация и наложеното наказание на подсъдимата К.П.Н.,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението като
маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК и я освобождава от
наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
Страните да бъдат уведомени
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.