Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 16.02.2022 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 30.11. 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 20 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр.
с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищците И.Д.П., на 30 г. и В.А.Ц., на
43 г.твърдят в исковата си молба, че в резултат на ПТП са им причинени телесни
увреждания. Посочват, че на 29.07.2019 г., около 08:15 часа по първокласен път
1-6 посока изток се е движил л.а. „Фолксваген Шаран“ с per. № СН 4663 АР, управляван от Н. Г.Г., който на около 3 км преди с.М., общ. П.Б. нарушил
правилата за движение по пътищата, като застигнал и се блъснал движещ се пред
него в същата посока с.а. „Мерцедес Актрос“ с per. № ВА 102 322,
управляван от К.П.К.. Вследствие на катастрофата са пострадали пътниците от
л.а. „Фолксваген Шаран“ с per. № СН 4663 АР И.Д.П. и В.А.Ц..
Твърди се, че във връзка с причиняване
на процесното ПТП е образувано ДП, пр.пр. 2784/2019
г. по описа на РП-К.. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Н. Г.Г. нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за водача на лекия автомобил са били налице определени,
фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по
пътищата. Твърдят, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието
на Н. Г. и настъпилите общественоопасни последици -
телесните повреди, причинени на ищците И.Д.П. и В.А.Ц..
Посочва се, че за увреждащия л.а.
„Фолксваген Шаран“ с per. № СН 4663 АР, управляван от Н. Г.Г., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/22/119000652524/
04.03.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 04.03.2019г. до 03.03.2020 г. със ЗК „Л.“АД, гр. С.. По силата на този договор
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2019 г.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили претенциите си за изплащане на
обезщетение пред ЗК „Л.“АД и са представили документите, с които разполагат. С
писмо с обр. р. от 07.08.2019 г. застрахователят е
уведомен за настъпилото събитие. По случая са заведени щети №
0000-1000-03-19-7571/ 09.08.2019 г. и №0000-1000-03-19-7572/ 09.08.2019 г., по
които застрахователят все още не е изплатил обезщетения. С оглед изложеното, в
случая за ищците е налице правен интерес да предявят претенциите си за плащане
пред съда.
В исковата молба се посочва, че при
процесното ПТП И.Д.П. е получила следните травматични увреждания: контузио абдоминис, хемоперитонеум, руптура лиенис ет лезио
хепатис лоби син, счупване на шийни
прешлени, контузия на шията и други. След
инцидента на 29.07.2019 г. пострадалата е хоспитализирана в хирургично
отделение на МБАЛ „Д.“, гр. К. в увредено общо състояние, обща слабост и болки
в корема. Направени са й необходимите параклинични
изследвания и консултативни прегледи, вследствие на което се установило, че
коремът при палпация е болезнен по цялата стена, има
симптоми на перитонеално дразнене, а под черния дроб
в малкия таз и към горния полюс на слезката се
наблюдава свободно подвижна течност. Поради тази причина И.П. е подложена на
оперативна интервенция по спешност с обща анестезия, по време на която се
установява руптура на далака, лезия
на левия дял на черния дроб и свободна течност /кръв/ около 1.5 литра в коремна
кухина. В тази връзка по време на операцията е извършена спленектомия,
сутура на чернодробна лезия,
обилен лаваж и щателна хемостаза.
След операцията е направено изследване на слезката,
като от получения хист. р-т № 1294-95/ 19.08.2019 г.
се установили масивни интрапаренхимни кръвоизливи и деструкция на капсулата. На пострадалата й е поставена
диагнозата контузио абдоминис, хемоперитонеум, руптура лиенис ет лезио
хепатис лоби син, като на 05.08.2019 г. е изписана и още същия ден отново приета в
хирургично отделение на МБАЛ „Д.“, гр. К. за продължително лечение и ранна
рехабилитация след оперативна интервенция, тъй като от дренажите, поставени на
пострадалата секретирало бистро коремно съдържимо. По време на болничния
престой й е назначена медикаментозна терапия и е обработена раневата
повърхност. Изписана е на 09.08.2019г. с диагноза реконвалесценция след оперативна интервенция и с препоръки за ХДР и два контролни
прегледа.
Посочва се, че на 09.10.2019г. И.П. е
преминала рентгенография на гръбначни прешлени, в резултат на което се
констатирало наличие на фрактура компресива С5 и й е
поставена диагнозата контузия на шията. В тази връзка на 17.10.2019г.
ищцата била прегледана от ортопед-травматолог, като същата била с оплаквания от
ежедневно главоболие, схващания, болки и ограничени движения в шиен отдел на
гръбначен стълб. По време на прегледа било установено, че е налице компресионна фрактура на тялото на VI-ти шиен прешлен със загуба на 1/2 от
височината му, което е придружено с умерено ограничена флексия в шийния отдел и палпаторна
болезненост върху процесус спинозе
на последните шийни прешлени. В тази връзка на
пострадалата е поставена диагнозата счупване на други уточнени шийни прешлени, поставена й е имобилизация
с шийна яка за два месеца и й е назначена
медикаментозна терапия.
Твърди се, че в резултат на
уврежданията, получени от процесното ПТП, ищцата И.Д.П. търпи силни болки и
страдания, като същата не се чувства добре физически и емоционално.
Възстановяването й все още не е приключило, а претърпените травми са оставили
своето негативно отражение върху здравословното й състояние и до днес.
Пострадалата е трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не се натоварва
физически, като за този период за ежедневното си обслужване и задоволяване на
елементарните си жизнени потребности е разчитала изцяло на помощ от близките
си. Болките в контузионните области продължават и към
настоящия момент, като при натоварване и продължително стоене те се усилват.
Преди катастрофата ищцата е била здрава
жена в работоспособна възраст, много дейна и активна, но след инцидента за
дълъг период от време е била лишена от обичайния си начин на живот. Освен
болките тя е изживяла и силен стрес по време на пътния инцидент, който се е
отразил изключително негативно на емоционалното й състояние и ще остане за цял
живот в нейното съзнание.
В исковата молба се посочва, че при
процесното ПТП В.А.Ц. е получил следните травматични увреждания: contusion capitis, colli, thoracis, abdominis,
commotion cerebri, контузия на лакътната става, контузия на раменната става, контузия на шийни прешлени, охлузвания по челото и външния нос,
контузия на дясна лумбална област и други.
Сочи се, че след инцидента на
29.07.2019 г. пострадалият е прегледан от екип на ФСМП - К., който е установил
наличие на контузия на лакътната става, контузия
на раменната става, контузия на шийни прешлени.
Впоследствие е прегледан и в КДБ/СО, където са констатирани контузия на
шията и контузия на горния десен крайник. На 30.07.2019 г. В.Ц. е прегледан
от съдебен лекар, който на база констатираните уреждания заключил, че
пострадалият е с контузия на шийни прешлени и
контузия на горния десен крайник, охлузвания по челото и външния нос и контузия
на дясна лумбална област. В тази връзка още същия
ден ищецът е приет в клиника по неврохирургия на УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З. с
оплаквания от помрачение на съзнанието и болка по главата, гърдите и гърба.
Извършени са му необходимите параклинични изследвания
и консултации и му е назначена медикаментозна терапия. На 02.08.2019г. В.Ц. е
изписан с окончателната диагноза contusion capitis, colli, thoracis, abdominis, commotion cerebri.
Твърди се, че в резултат на
уврежданията, получени от процесното ПТП В.А.Ц. търпи силни болки и страдания,
като не се чувства добре физически и емоционално. Претърпените травми са
оставили своето негативно отражение върху здравословното му състояние и до
днес. Пострадалият е трябвало дълго време да спазва режим на покой и да не се
натоварва физически, като за този период е разчитал изцяло на помощ от близките
си. Болките в контузионните области продължават и към
настоящия момент, като при натоварване и продължително стоене те се усилват.
Преди процесното ПТП ищецът е бил здрав мъж в работоспособна възраст, много
деен и активен, но след инцидента за дълъг период от време е бил лишен от
обичайния си начин на живот. Освен болките той е изживял и силен стрес по време
на пътния инцидент, който се е отразил изключително негативно на емоционалното
му състояние и ще остане за цял живот в неговото съзнание.
Твърди се, че в резултат на процесното
ПТП и получените при него увреждания, В.Ц. е претърпял и имуществени вреди в
размер на 79,40 лв., които също следва да му бъдат възстановени. Посочените
разходи са от направени прегледи и платени такси.
С оглед на изложеното, ищците считат,
че причинените им неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани.
Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват
по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага,
но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен
би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното престъпление.
В исковата молба се сочи, че вредите
на ищците са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия
автомобил Н. Г.Г., а за причинените от него вреди
отговарял ответникът по делото ЗК „Л.“АД, гр. С.. Съгласно чл.432 от КЗ
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е
налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на
обезщетението за причинените им вреди.
Молят съда да осъди ответника ЗК „Л.“АД,
гр. С. да заплати на ищците обезщетение, както следва:
- на И.Д.П. сумата в размер на 26 000 лв.,
частичен иск от 100 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи
се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при
процесното ПТП;
- на В.А.Ц. сумата от 20 000 лв.,
частичен иск от 50000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при
процесното ПТП, както и обезщетение за
причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на 79,40 лева.
Претендира се законната
лихва върху всяка от сумите, считано от 05.08.2019г. до окончателното изплащане
на сумите.
Претендират се направените по делото
разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА с ДДС, тъй
като адв.К. е регистрирана по ЗДДС, като молят съда
да счита настоящата молба за списък на разноски.
В съдебно заседание от 30.11.2021 г.
съдът е допуснал увеличение на предявения от ищцата И.Д.П. иск от 26 000
лв., предявен като частичен от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.08.2019 г. или от датата на уведомяването на
застрахователя - 07.08.2019 г. на 180 000 лв., представляващи обезщетение
за причинените неимуществени вреди, считано от 05.08.2019 г. или от датата на
уведомяването на застрахователя - 07.08.2019 г.
Постъпил е писмен отговор от ответника
ЗК ,,Л.‘‘ АД, който е извън законоустановения срок.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото е безспорно установено, че на 29.07.2019 г., около 08:15 часа по
първокласен път I-6 посока изток се е движил л.а.
„Фолксваген Шаран“ с per. № СН 4663 АР, управляван от Н. Г.Г., който на
около 3 км преди с.М., общ. П.Б. нарушил правилата за движение по пътищата,
като застигнал и се блъснал в движещ се пред него в същата посока с.а.
„Мерцедес Актрос“ с per. № ВА 102 322, управляван от К.П.К..
За л.а. „Фолксваген
Шаран“ с per.
№ СН
4663 АР, управляван от Н. Г.Г., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/22/119000652524/
04.03.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 04.03.2019г. до 03.03.2020 г. със ЗК „Л.“АД, гр. С..
Съгласно разпоредбата
на чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили претенциите си за изплащане на
обезщетение пред ЗК „Л.“АД и са представили документите, с които разполагат. С
писмо с обр. разписка от 07.08.2019 г.
застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая са заведени щети №
0000-1000-03-19-7571/09.08.2019 г. и №0000-1000-03-19-7572/09.08.2019 г., по
които застрахователят към момента не е изплатил обезщетения.
С оглед изясняване на
фактическите обстоятелства по делото е назначена и приета съдебна автотехническата експертиза. От
заключението й се установява следният механизъм
на настъпване на процесното ПТП: На 29.07.2019 г., около 08:10 ч, военен
товарен автомобил Мерцедес Актрос - цистерна с
гориво, с рег. № В А 102 322, управляван от Киро Къдренов
се е движил със скорост около 80 км/ч по първокласен път 1-6, в посока към гр. К..
По същото време, в същата посока, със скорост около 80 км/ч, попътно зад него
се е движил лек автомобил Фолксваген Шаран, с рег. № СН 4663 АР, управляван от Н.
Г.. Било е в светлата част на денонощието, участъкът от пътя е бил
хоризонтален, прав, със сухо асфалтово покритие без неравности. На км 278+900,
водачът на товарният автомобил е предприел намаляване на скоростта на движение
с намерение да спре вдясно по посока на движението си на крайпътна отбивка, но е застигнат от лекият автомобил и на около
17,25 м западно от т.О и на около 1,93 м - 2,77 м северно от южната граница на
платното за движение е настъпил заден-кос удар между двете МПС. За товарния
автомобил ударът е бил в задна лява част, а за лекият автомобил - в предна
дясна част. Към момента на удара скоростта на движение на т.а Мерцедес е била
около 52 км/ч, а на л.а. Фолксваген - 80 км/ч. В резултат на удара, с контактна
площ между задна лява част на т.а. и предна дясна част на л.а. около 0,80 м и
вследствие на настъпилите деформации на контактните повърхности, двете МПС са
останали вклинени едно в друго и заедно са продължили движението си напред и
надясно, като са се установили в покой в дясната част на пътното платно. В
резултат на ПТП са причинени травматични увреждания на пътниците в лекият
автомобил - И.П. и В.Ц.. Настъпили са и материални щети по двете МПС.
Техническите
причини за възникване на ПТП са субективните действия на водача на л.а.
Фолксваген, който не е осигурил необходимата минимална безопасна дистанция,
движейки се зад т.а. Мерцедес и не е осигурил необходимото минимално безопасно
разстояние, предприемайки маневрата „изпреварване“, като се е поставил в
невъзможност да предотврати ПТП чрез спиране или изпреварване.
Видно
от експертизата, лек автомобил Фолксваген Шаран, с рег. №СН 4663 АР е оборудван
с триточкови инерционни предпазни колани за всички места на пътниците и на
водача.
И.Д.П.
по време на ПТП е заемала предна дясна седалка, до водача.
В.А.Ц.
по време на ПТП е заемал мястото на задната седалка вляво, зад водача.
С
оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с
претърпените от ищците телесни увреждания, е назначена и приета съдебномедицинска
експертиза. Видно от заключението, при настъпилото ПТП И.Д.П. е получила:
Контузия на корема. Хемоперитонеум /свободен излив на кръв в коремната кухина/. Руптура
лиенис /разкъсване на слезка/
и лезио хепатис лоби син
/увреждане, нарушение на тъканта на левия дял на черния дроб/. Компресионно счупване в областта на пети шиен прешлен без
засягане на гръбначния мозък.
Според
експертизата, при настъпилото ПТП В.А.Ц. е получил: Контузия на главата, шията,
гръдния кош и корема. Мозъчно сътресение. Контузия на шийни
прешлени и горния десен крайник. Охлузвания по челото и външния нос. Контузия
на дясна лумбална област. Видно от заключението, и
при двамата ищци е проведено болнично лечение.
При
ищцата И.П. травматичните увреждания са получени от действието на рязко
пристягане на тялото от предпазен колан - камшичния
удар в областта на шийният отдел на гръбначния стълб.
Според експертизата, възможно е коремната травма също да е предизвикана от
действието на колана. При ищеца В.Ц. всички травматични увреждания са получени
от удари в изпъкналите повърхности в части от интериора на купето на
катастрофиралия автомобил, в комбинация с поставен предпазен колан.
Според
експертизата, при ищцата И.П. контузията на шийните прешлени с компресионно
счупване на пети шиен прешлен, без засягане на гръбначния мозък, е причинило трайно
затрудняване на движението на врата за срок по-дълъг от 30 дни и при
правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на
движенията е бил необходим период от около 6-8 месеца. При коремната травма е
настъпил кръвоизлив в коремната кухина с установено количество от 1,5 литра и е
осъществен медико-биологичен квалифициращ признак разстройство на здравето,
временно опасно за живота по смисъла на чл.129 НК, като тази опасност не се
е осъществила благодарение на оказаната високо специализирана медицинска помощ.
Вследствие на коремната травма е настъпило разкъсване на слезката
и нарушение тъканта на черния дроб, което е наложило нейното оперативно
отстраняване, като е осъществен медикобиологичният
квалифициращ признак загуба на слезка по
смисъла на чл.128 НК.
Според
експертизата, при ищеца В.Ц. всички травми, както в съвкупност, така и всяка
една по-отделно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и е осъществен медико-биологичния признак разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл. 129 от НК. Травматичните увреждания при Ц. са отшумели
за период от около 25 - 28 дни.
Във
връзка с травмата на шията, вещото лице посочва, че И.П. се е възстановила, но
зарасналото компресионно счупване със снишаване на междупрешленното пространство е допринесло и към момента са
налице болки, оплаквания от дискомфорт и немощ на
горни крайници. Оперативно отстранената слезка не е
възможно да се възстанови. Слезката служи като кръвно
депо, от което при нужда, при кръвозагуба, в кръвоносната система постъпва
компенсираща порция кръв. Освен че е кръвно депо, слезката
при възрастния организъм произвежда лимфоцити и
лимфни фоликули. Загубата й води до поемане на
функциите й от костния мозък, черния дроб и лимфния апарат и нарушаване на
имунната реактивност на организма. Според експертизата, при наложилото се
отстраняване описаните функции са нарушени до края на живота.
Видно
от заключението, ищецът В.Ц. към момента на изготвяне на експертизата е напълно
възстановен от получените травми при процесното ПТП.
В
съдебно заседание експертът медик е допълнил, че мускулната слабост на ищцата ще
продължи дълго време, може би до края на живота й, тъй като са били засегнати
коренчетата в шийния отдел, където е установено компресионното счупване на шийния
прешлен. В резултат на това тя изпитва болка и дискомфорт.
Счупването на пети прешлен е компресионно, получава
се смачкване на тялото на прешлените отпред, което не може да се възстанови. Зараснало е и се е
образувал калус. Това смачкване, според експерта,
води до мускулна слабост и дискомфорт, което няма да
се възстанови никога.
С
оглед установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди – болки и
страдания, по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят
Г.А.Г., който е роднина на ищцата по сватовство, посочва, че знае за пътния
инцидент от 29.07.2019 г. Когато му се обадили и пристигнал на
местопроизшествието с колата, И. била в много тежко състояние, дошла линейка и
я закарала в болницата в К.. Според свидетеля, състоянието на И. било много
тежко. В болницата извършили операция, при която бил отстранен далакът,
засегнат бил черният дроб, имала травми по врата. Според свидетеля, ищцата останала
в болницата около две седмици, като през това време изобщо не можела да става и
била на подлога. След изписването от болницата, свидетелят посочва, че около 4
– 5 месеца ищцата не можела изобщо да става, като за нея полагали грижи съпругата
на свидетеля и нейната майка. Според
свидетеля, след катастрофата ищцата не може да работи, уморява се бързо, необходимо
е други хора да й помагат за домакинската работа, станала агресивна, не можела
да спи, сънувала кошмари, изпитвала страх да се вози в автомобил.
Свидетелката
Н.Г.Г., която е роднина с ищцата по сватовство
посочва, че за първи път видяла И. в болницата след ПТП на 29.07.2019г. Според
свидетелката, ищцата била в много тежко състояние, не можела да се движи. Била
оперирана, махнали й далака, черният дроб бил засегнат, коляното било зашито и
не можела да си движи врата. Ищцата прекарала в болница около две седмици, като
свидетелката, съпругът й, майка й, я посещавали в болницата. През това време ищцата
изобщо не можела да става и била на подлога. След изписването пет-шест месеца
свидетелката и майка й се грижели за И..
Според свидетелката, И. не била същата жена след инцидента, не можела да шета в
къщи, уморявала се лесно, станала избухлива, нервна и не искала да се качва в
кола. След инцидента, И. престанала да работи в чужбина, лесно се уморявала,
оплаквала се от болки в кръста.
Свидетелката
П.Г.Ч., която живее на семейна начала с ищеца В.А. посочва, че за първи път видяла
В. в болницата в К. в Бърза помощ. Посочва, че кракът много го болял, ръката и
кръста също. От болницата в К. го преместили в болницата в С.З., където прекарал пет дена, като
свидетелката ходила всеки ден при него в болницата да му помага, защото когато
легнел, не можел да става и трябвало някой да му помага да стане. След изписването
от болницата, ищецът се оплаквал от болки в кръста, постоянно бил на инжекции
заради болките в кръста и врата. Два месеца след като се прибрал от болницата
имал нужда от помощ, свидетелката го къпела, тъй като той не можел, имал силно
главоболие и адски болки в кръста, които продължавали и до момента. Според
свидетелката, ищецът се страхувал да се вози в кола, сънувал кошмари.
Свидетелката посочва, че предходната седмица на ищеца му поставили инжекции
заради болките в кръста.
Свидетелката
Б.В.Ц., дъщеря на ищеца, посочва, че живее заедно с баща си в една къща. Според
свидетелката, след катастрофата ищецът не бил същия човек. Преди бил весел, работел
много, включително и в чужбина. След инцидента станал нервен, избухлив,
страхувал се от коли. След като го изписали от болницата, се обслужвал сам,
като му трябвало помощ да стане, за да отиде до тоалетна и след това пак помощ
да отиде до леглото да си легне. Според свидетелката, след петия
месец вече нямал нужда от помощ, но не бил както преди да работи, защото
постоянно имал болки в ръката и врата. Според свидетелката, ищецът все още не е
възстановен, защото иначе щял да отиде да работи в чужбина, както преди. Последният
път, когато отишъл в чужбина, останал само един месец, заради ръката си.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380
КЗ.
В случая, наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 29.07.2019 г., по
силата на което ЗК „Л.“АД е поело задължение да обезщети
увредените при използването на увреждащия л.а. „Фолксваген Шаран“ с per. № СН 4663 АР трети лица, се установява от представената по делото застрахователна
полица BG/22/119000652524/
04.03.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 04.03.2019г. до 03.03.2020 г.
Съдът намира, че следва да приложи
законовата разпоредба на чл.498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване
на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са
предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Л.“АД и са
представили документите, с които разполагат. С писмо с обр.
разписка от 07.08.2019 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По
случая са заведени щети съответно № 0000-1000-03-19-7571/09.08.2019 г. и
№0000-1000-03-19-7572/09.08.2019 г. Поради изложеното съдът намира, че
предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че причина за
настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на л.а.
Фолксваген, който не е осигурил необходимата минимална безопасна дистанция,
движейки се зад т.а. Мерцедес и не е осигурил необходимото минимално безопасно
разстояние, предприемайки маневрата „изпреварване“, като се е поставил в невъзможност
да предотврати ПТП чрез спиране или изпреварване. Поради изложеното, съдът
приема, че водачът на л.а. „Фолксваген Шаран“ с per.
№ СН 4663 АР е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, където е посочено, че водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.
С оглед изложеното, съдът намира, че
допуснатото нарушение на ЗДвП от водача на л.а. „Фолксваген Шаран“ с
peг. № СН 4663 АР,
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се
направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Предвид изложеното, съдът приема, че
деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и
субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно,
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
По
предявения иск за неимуществени вреди от И.Д.П..
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза, вследствие на процесното ПТП, И.Д.П. е получила следните травми: контузия
на корема, хемоперитонеум /свободен излив на кръв в коремната кухина/, руптура
лиенис /разкъсване на слезка/
и лезио хепатис лоби син
/увреждане, нарушение на тъканта на левия дял на черния дроб/, компресионно счупване в областта на пети шиен прешлен без
засягане на гръбначния мозък. Зарасналото компресионно
счупване е със снишаване на междупрешленното
пространство, което допринася и към момента да са налице болки, оплаквания от дискомфорт и немощ на горни крайници, които, според
експерта медик, вероятно ще продължат до края на живота й. От свидетелските показания,
които съдът изцяло
кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че
вследствие на получените травми, ищцата дълго време не е можела да става, да се
обслужва самостоятелно, била е на подлога, за нея са полагали грижа близките й.
Към настоящия момент ищцата не можела да полага труд, нуждаела се от помощ за
извършване дори на елементарни домакински задължения. Неминуемо като вследствие
от процесното ПТП ищцата е изживяла силен стрес, станала е избухлива и
агресивна, не е можела да спи, изпитвала страх да пътува в автомобил.
Съдът, като взе предвид тежестта на травмите, младата и работоспособна възраст на ищцата към
момента на ПТП – 30 години, неудобства и ограничения от личен, битов, трудов
характер, които е претърпяла, както и факта, че към момента една от травмите не
е възстановена и няма вероятност за пълно възстановяване приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от И.Д.П. неимуществени вреди би била сумата от 100 000 лв.
За разликата над
100 000лв. до предявения размер от 180 000 лв. /след увеличението на
иска в последното съдебно заседание/ искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По
предявения иск за неимуществени вреди от В.А.Ц..
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза,
вследствие на процесното ПТП В.А.Ц. е получил следните травми: контузия
на главата, шията, гръдния кош и корема, мозъчно сътресение, контузия на шийни прешлени и горния десен крайник, охлузвания по челото
и външния нос, контузия на дясна лумбална област. Според
вещото лице, към момента В.А.Ц. е напълно възстановен. От свидетелските показания,
които съдът изцяло
кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че
вследствие на получените травми ищецът се нуждаел от помощ, за да стане от
леглото или да легне, налагало се жената, с която живее на семейни начала да го
къпе, да му помага при ежедневните битови нужди. Свидетелите посочват, че към
момента ищецът се е променил изключително много, станал е нервен, изпитвал
страх да пътува в кола, не можел да полага труд по същия начин, както преди
ПТП. Не можел да работи в чужбина тежък физически труд, както преди.
Ето защо, съдът като взе предвид
тежестта на травмите, сравнително младата и работоспособна възраст
на ищеца към момента на ПТП – 43 години, неудобства и ограничения от личен,
битов, трудов характер, които е претърпял, но и факта, че към момента е възстановен
от травмите, приема,
че справедливо обезщетение за претърпените от В.А.Ц. неимуществени вреди би била
сумата от 10 000 лв. За разликата над тази сума до предявения иск от
20 000лв. искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
По предявения иск за имуществени вреди на В.А.Ц..
По делото са
представени фактури №**********/30.07.2019г. от МЦ „Света Анна
2012" ЕООД – 40 лв. за преглед от неврохирург; №**********/30.07.2019г. от
МБАЛ Д. ЕООД - 12.00лв за копие на СD; №**********/08.08.2019г. от УМБАЛ „П.“АД - 10.00лв. за запис на R.О изследване на CD;
№**********/02.08.2019г. от УМБАЛ „П.“АД - 17.40лв. за
потребителска такса.
Съдът намира, че по
делото не са представени доказателства за заплащане на сумите по фактура №**********/30.07.2019г. от МЦ „Света Анна
2012" ЕООД – 40 лв. за преглед от неврохирург и фактура
№**********/30.07.2019г. от МБАЛ Д. ЕООД – 12 лв. за копие на СD. Поради това на ищеца В.А.Ц. следва да бъдат присъдени
единствено сумите по фактура №**********/08.08.2019г. от УМБАЛ „П.“АД - 10.00лв. за запис на R.О изследване на CD и
по фактура №**********/02.08.2019г. от
УМБАЛ „П.“АД - 17.40лв. за потребителска такса или в общ размер на 27,
40 лв.
По иска за законна лихва.
Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В настоящия случай ищците претендират законна лихва от
05.08.2019г.
По делото е представено доказателство, че ищците са предявили застрахователните
си претенции на 09.08.2019 г. Следователно съдът, като съобрази горепосочените
разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 09.08.2019 г. е
датата, на която застрахователят е уведомен за претенциите на ищците, поради
това за периода от 05.08.2019 г. до 08.08.2019г.
искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че ЗК „Л.“АД следва да заплати на И.Д.П. сума в размер 100
000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от уврежданията, получени при
настъпило ПТП на 29.07.2019 г., ведно със законната лихва от 09.08.2019 г. до окончателното плащане, като предявеният
иск над сумата 100 000 лв. до претендирания
размер от 180 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 05.08.2019 г.
до 08.08.2019 г. следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че ЗК „Л.“АД следва да заплати на В.А.Ц. сумата 10 000
лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, при настъпило ПТП на 29.07.2019
г. ведно със
законната лихва от 09.08.2019 г. до окончателното
плащане, като
следва да отхвърли предявения иск над сумата от 10 000 лв. до претендирания размер от 20 000 лв. и искът за законна
лихва за периода от 05.08.2019 г. до 08.08.2019 г.
като неоснователни.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че ЗК „Л.“АД
следва да заплати на В.А.Ц. сумата 27, 40 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, при настъпило
ПТП на 29.07.2019 г., ведно
със законната лихва от 09.08.2019 г. до окончателното
плащане, като
следва да отхвърли предявения иск над сумата от 27, 40 лв. до претендирания размер от 79, 40 и искът за законна лихва за периода
от 05.08.2019 г. до 08.08.2019 г. като неоснователни.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищцата И.Д.П. е материално затруднено лице, поради
което адвокатската защита е осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда
другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1000000 лв. – 3
530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия
случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в
размер на 5 130 лв. Съобразно уважената
част на предявения иск, размерът на адвокатското възнаграждение е 2850 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищеца е в размер на 3420 лв. с ДДС /2850 х20% = 570 +2850 лв./.
С оглед изхода на делото ответникът ЗК „Л.“АД следва да заплати
на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ на ищцата И.Д.П. в размер на 3 420 лв. с ДДС, съразмерно с уважената
част от иска.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът
В.А.Ц. е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ е в размер на 1 131, 56 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищеца е в размер на 1 357, 87 лв. с ДДС.
С оглед изхода на делото, ответникът ЗК „Л.“АД следва да заплати
на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на В.А.Ц. в размер на 678.10лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от
исковете.
Предвид изложеното по-горе, ответникът ЗК „Л.“АД следва да
заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на ищците в общ размер на 4098.10 лв. с ДДС/ 3 420 лв. + 678.10
лв./.
Ответното дружество е направило разноски за изготвяне на автотехническа и медицинска експертизи в общ размер на 700
лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на правна помощ,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв.
С оглед изхода на делото, ищците следва да заплатят на ЗК „Л.“АД
направените по делото разноски, съобразно цената на уважените искове за всеки
от ищците, а именно: ищцата И.Д.П. следва да заплати на ответника сумата 433.40
лв. разноски по делото, а ищецът В.А.Ц. сумата 55 лв. разноски по делото.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗК „Л.“АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 4 401, 10 лв., съобразно размерите на уважените искове.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
„Л.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. *** да заплати
на И.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** с адрес за призоваване: гр. К., ул. ***
- адв. П.К. САК сумата 100
000 лв. /сто хиляди лв./, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесни
увреждания, получени при настъпило на 29.07.2019 г. ПТП, ведно със законната
лихва от 09.08.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 100 000
лв. до претендирания размер от 180 000 лв. и
искът за законна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 08.08.2019
г. като неоснователни.
Горепосочената
сума следва да се заплати по следната банкова сметка *** „Ю.“ АД IBAN : ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА ЗК
„Л.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. *** да заплати
на В.А.Ц., ЕГН **********,*** сумата 10 000 лв. /десет хиляди лв./,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания от телесни увреждания, получени при настъпило на
29.07.2019 г. ПТП, ведно със законната
лихва от 09.08.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от
10 000 лв. до претендирания размер от
20 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 08.08.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК
„Л.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. *** да заплати
на В.А.Ц., ЕГН **********,*** сума в размер 27, 40 лв.,/двадесет и седем лв. и
40ст./, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, при
настъпило ПТП на 29.07.2019 г., ведно със законната лихва от 09.08.2019 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск над сумата от 27, 40 лв. до претендирания размер
от 79, 40 и искът за законна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 08.08.2019 г. като неоснователни.
Горепосочените
суми следва да се заплатят по следната банкова сметка *** „Р.“ ЕАД IBAN : ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА ЗК „Л.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. *** да заплати
на адв. П.К. от
САК, със съдебен адрес:***, офис 10 адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ на ищците в общ размер на 4098.10 лв. с ДДС /четири хиляди
деветдесет и осем лв. и 10 ст./.
ОСЪЖДА И.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 10 - адв.
П.К. САК да заплати на ЗК „Л.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. *** направените по делото разноски в размер на 433.40лв. /четиристотин тридесет и три лв. и 40ст./, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
В.А.Ц., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 10 чрез адв.
П.К. САК да заплати на ЗК „Л.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. *** направените по делото разноски в размер на 55 лв. /петдесет и
пет лв./, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.“АД, ЕИК: ***, гр.С., бул. *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 4 401, 10 лв.
/четири хиляди четиристотин и един лв. и
10 ст./, съразмерно на уважената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :