РЕШЕНИЕ
№ 18110
/адрес/, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110119336 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Г. З. Л., ЕГН:
**********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 2779,58
лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан
под абонатен № *******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение –29.10.2024 г. до окончателното плащане
на дължимото, сумата от 544,82 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2022 г. до 17.10.2024 г., сумата от 29,27лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,80 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.11.2021 г. до 17.10.2024 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна
енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т.С.“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
1
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Признава, че дължи суми,
изчислени „на база“, но не е съгласен с размера на претенциите, тъй като радиаторите са
демонтирани, а в процесния период в имота не е живял никой.
С определение от 25.07.2025 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Т.С.“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, се явява лично, като поддържа писмения отговор.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
техническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 64647/2024 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 2779,58 лева (двe хиляди седемстотин
седемдесет и девет лева и 58 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се на адрес:
/адрес/, инсталация **********/аб.№ *******, ведно със законна лихва от 29.10.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 544,82 лева (петстотин четиридесет и четири лева и 82
стотинки),представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 17.10.2024
г., сумата от 29,27лева (двадесет и девет лева и 27 стотинки), представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,80 лева
(седем лева и 80 стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 17.10.2024 г. С възражение от 19.02.2025 г.
ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно удостоверение за наследници на В.Н.Т., ответика е неин единствен законен
наследник.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със
списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото
разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.С.“ ООД и със същото да се сключи
договор. Такъв е сключен на 08.10.2001г. Представени са доказателства за наличие на
договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от „Т.С.“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.21г. до 30.04.22г. и 01.05.22г. до
30.04.23г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил обща фактура № **********/31.07.2022г., фактура № **********/31.07.2023 г.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Т.С.“ ЕООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла
топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 2776,94 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
2
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно и в първотот по делото съдебно заседание е обявен за
безспорен фактам, че за процесния период ответника е бил собственик на процесния
недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В
този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска
съобразно чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на /адрес/ и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., сумата за изразходвана ТЕ е 2776,94 лв. или иска следва да бъде уважен до
този размер, като за разликата над тази сума, иска следва да се отхвърли.
Съдът изцяло кредитира заключението на приетата по делото съдебно- техническа
експертиза, като компетентно изготвена и съответстваща на събраните по делото писмени
доказателства. Заключението е изготвено въз основа на документи, представени от страните
по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове
е работило, като са съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния
период. Въз основа на кредитираното заключение на техническата експертиза, съдът прие за
установено, че за процесния период в имот с аб.№ *******, е доставена топлоенергия на
стойност 2776,94 лв., за която няма ангажирани доказателства от ответника да е заплатена.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в
сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник М. през м.юли 2016 г., а именно
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя акцесорен
характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се
явява доказан за периода от 15.09.2022г. /след датата на срока за плащане по фактура
№**********/31.07.2022г./ до 17.10.2024 г., която сума, съобразно служебните изчисления на
съда възлиза на сума в размер на 542,38 лв. (или сумата от 287,99 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.22г.-17.10.24г. върху дължимата по фактура
№**********/31.07.2022г. главница от 1084,89 лв. и сумата от 254,39 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.23г.- 17.10.24г. върху дължимата по фактура
№**********/31.07.2023 г. главница от 1692,05лв- съгл. СТЕ.). За разликата над тази сума,
иска следва да се отхвърли.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т.С.” ЕООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
3
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 64647/2024 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 435,12 лв., от които сумата от 160,86 лв. за внесена държавна
такса, 199,46 лв. за депозит за експертиза и 74,80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ответника не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. З. Л., ЕГН: **********, с адрес
/адрес/, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, сумата от 2776,94 лева (двe хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и 94
стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/,
отчитан под абонатен № *******, ведно със законна лихва върху главницата от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.10.2024 г.
до окончателното плащане на дължимото и сумата от 542,38 лева (петстотин четиридесет
и два лева и 38 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2022
г. до 17.10.2024 г., за които суми е издадена Заповед №35017/06.11.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 64647/2024 г. на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 2779,58 лв., иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 544,82 лв., иска за сумата от 29,27лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането и иска за сумата от 7,80 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.11.2021 г. до 17.10.2024 г.
ОСЪЖДА Г. З. Л., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 435,12 лева,
(четиристотин тридесет и пет лева и 12 стотинки), представляваща направени от ищеца
разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 64647/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода
по делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 64647/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5