№ 98
гр. Раднево , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Асен Ц. Цветанов
Секретар:Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Ц. Цветанов Гражданско дело №
20205520100512 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал.
1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на К. П. Т. срещу
„Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков –
Раднево“ ЕООД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов договор №
18/09.07.2012 г. на длъжност „технически сътрудник”, което било прекратено
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 26.03.2020 г., за което била
издадена заповед № 39/26.03.2020 г. Твърди, че към датата на прекратяване на
ТПО не били платени трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в
брутен размер на 344,49 лв., за декември 2019 г. в брутен размер на 644,96 лв.,
месец януари 2020 г. в брутен размер на 678,32 лв. и за месец февруари 2020
г. в брутен размер на 613,87 лв., които принципно се дължали месечно, но не
били платени. Твърди, че в заповедта за прекратяване на ТПО било посочено,
че работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 8 работни дни
неползван платен годишен отпуск, което било в брутен размер от 235 лв.
Иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното дружество
да заплати сумите за трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в
1
брутен размер на 344,49 лв., за декември 2019 г. в брутен размер на 644,96 лв.,
месец януари 2020 г. в брутен размер на 678,32 лв. и за месец февруари 2020
г. в брутен размер на 613,87 лв., обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в брутен
размер на 235 лв. за 8 работни дни неползван платен годишен отпуск, ведно
със законната лихва. Претендира разноски. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
„Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков –
Раднево“ ЕООД, в който взема становище, че не оспорва исковете и предлага
сключване на спогодба.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 24.11.2020 г. съдът е обявил за
окончателен доклада по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищцата е работила при ответника по трудов договор №
18/09.07.2012 г. на длъжност „технически сътрудник”, което било прекратено
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 26.03.2020 г., за което била
издадена заповед № 39/26.03.2020 г., както и че на ищцата не са платени
трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 344,49
лв., за декември 2019 г. в брутен размер на 644,96 лв., месец януари 2020 г. в
брутен размер на 678,32 лв. и за месец февруари 2020 г. в брутен размер на
613,87 лв., обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в брутен размер на 235 лв. за 8
работни дни неползван платен годишен отпуск.
Ищцата е поискала произнасяне с решение при признание на иска по
реда на чл. 237 ГПК, но съдът констатира, че в отговора на исковата молба
ответникът е посочил, че „не оспорва предявените искове“, което не е
равнозначно на признанието на иска съгласно чл. 237 ГПК. Неоспорването на
иска не е равнозначно на признанието на иска, за което се изисква изрично
изявление в тази насока /виж чл. 78, ал. 2 ГПК, чл. 237 ГПК/. Затова в случая
би могло да е налице съдебно признание на факти /чл. 175 ГПК/, но не и
заявено признание на исковете от ответника по смисъла на чл. 237 ГПК,
поради което съдът дължи произнасяне с решение по чл. 235 ГПК.
2
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
За основателността на исковете на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК,
с оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване факти, ищецът не са
налице обстоятелства, които следва ищецът да доказва.
По делото са приети като писмени доказателства трудовия договор и
допълнителното споразумение към него, заповедта за прекратяване на
трудовия договор, както и издадена справка от ответника за начислени и
неплатени трудови възнаграждения на ищцата и фишове за работна заплата за
процесните месеци /представлява извънсъдебно признание на факти/. Всички
тези писмени доказателства напълно съответстват на съдебното признание на
изложените в исковата молба факти, поради което са отделени като безспорни
и ненуждаещи се от доказване. Поради това съдът приема, че се установява
по делото, че ответното дружество дължи на ищцата начислени и неплатени
трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 344,49
лв., за декември 2019 г. в брутен размер на 644,96 лв., месец януари 2020 г. в
брутен размер на 678,32 лв. и за месец февруари 2020 г. в брутен размер на
613,87 лв.
Ответното дружество не представя доказателства за заплащане на
дължимите трудови възнаграждения, поради което ще следва да се уважат
исковете.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
За да възникне правото на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ следва
ищецът да докаже прекратяване на трудовото правоотношение и наличие на
неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по
давност.
Както се посочи по-горе установи се трудовото правоотношение да е
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ на 26.03.2020 г. /виж заповедта
за прекратяване на трудовия договор на л.3/.
От приетата по делото заповед № 39/26.03.2020 г. /л.3/ е видно, че е
посочено от работодателя, че ищцата има към датата на прекратяване на ТПО
8 дни неизползван платен годишен отпуск, за който е посочено да се изплати
3
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Този факт е отделен и като признат от
ответника и безспорен и ненуждаещ се от доказване такъв. Поради това и
съдът ще приеме за установено признатото от ответното дружество
обстоятелство, че към датата на прекратяване на трудовия договор ищцата
има 8 дни неизползван платен годишен отпуск, за които е и претенцията на
ищцата. Няма спор между страните и че брутният размер на това обезщетение
е сумата от 235 лв.
Ответното дружество не представя доказателства за заплащане на
дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, поради което ще следва да се
уважи искът.
По разноските и дължимата държавна такса:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за уважените искове по сметка на РС-Раднево в
размер на 100 лв. /2 уважени иска по чл. 128, т.2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за
всеки от които се дължи минимална държавна такса от 50 лв. съгласно чл. 1
от Тарифата за държавните такси по ГПК/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част
от исковете, които разноски се установиха в размер на 415 лв. /база платено в
брой адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от
16.09.2020 г. на л.9/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър
Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 42,
да заплати на К. П. Т. , ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ****,
- на основание чл. 128, т. 2 КТ трудови възнаграждения както следва: за
месец октомври 2019 г. частично в брутен размер на 344,49 лв. /триста
четиридесет и четири лева и 49 ст./, за декември 2019 г. в брутен размер на
4
644,96 лв. /шестстотин четиридесет и четири лева и 96 ст./, месец януари 2020
г. в брутен размер на 678,32 лв. /шестстотин седемдесет и осем лева и 32 ст./ и
за месец февруари 2020 г. в брутен размер на 613,87 лв. /шестстотин и
тринадесет лева и 87 ст./;
- обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 8 дни в брутен размер от 235,00 лв. /двеста тридесет и пет лева/,
- ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата
молба - 17.09.2020 г. до окончателно им изплащане,
- както и разноските за производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
размер на 415,00 лв. /четиристотин и петнадесет лева/.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър
Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 4, да
заплати по сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса в размер на 100 лева /сто лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5