Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
06.10.2017 година,гр.Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на деветнадесети септември,две хиляди и седемнадесета година,в публично заседание в следния с ъ с т а в :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА
СЕКРЕТАР:ВИОЛЕТА ШАРКОВА
като
разгледа докладваното от районния съдия
НАТАША ДАСКАЛОВА гр.дело № 452 по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 161 от СК .
Производството
е образувано по жалба, с правно
основание чл. 161 от СК, на Д.С.Ч. с ЕГН ********** ***,в качеството й
на настойник на поставената под пълно запрещение А.С. *** против
Решение № 002/20.03.2017 г. на Органа по настойничеството при Община Сърница,с
което е извършена промяна на настойническия съвет – тя е изключена като
настойник и е назначен настойник Ф.С.А.,с молба същото да бъде отменено .
Жалбодателката твърди ,че
Органът по настойничество и попечителство при Община- Сърница
многократно е извършвал проверки в дома й и се убедили,че се грижи добре за
поставената под пълно запрещение А.Ц..В мотивите за промяната на настойника, Органа по
настойничество и попечителство при Община- Сърница е посочено, че жалбодателката Д.Ч. за неопределен период от време не може да полага непрекъснато грижи за
поставената под пълно запрещение -А.Ц., тъй като е получила травми
и увреждания в резултат на възникнал конфликт, съпроводен с употреба на физическа сила и че се намира в лечебно заведение в
гр. Велинград и не е намерена на адреса си в гр. Сърница. В решението обаче не се сочи,че тя, както и синът й С.Ч.-който е зам. настойник на
поставената под пълно запрещение, са приведени в безпомощно състояние на 12.03.2017 г в гр. Сърница
чрез нанасяне
на побой над тях от Р. Ц.и Е.Ц., които по насилствен начин са измъкнали от автомобила,в който са били с
поставената под пълно запрещение и са я отвели в дома на Р. Ц..За нанесения
им побой и за отвличането на поставената под пълно запрещение А.Ц. и отвеждането й в дома на Р. Ц.е образувана
преписка в РУП-Велинград.Д.Ч. счита,че промяната на настойника не е извършена с оглед охраняване
интересите на поставената под пълно запрещение.Не е извършена проверка защо
поставената под пълно запрещение е насилствено отведена от нея като неин
настойник, не е установено какви користни цели преследва Р. Ц.,който владее
жилището в гр. Сърница собственост на поставената под пълно запрещение
на незаконно основание. За користните цели от страна на Р. Ц.може да се направи
извод от водените граждански дела и от нотариалните актове,които прилага. От тези доказателства е
видно,че
жалбоподателката Ч., в качеството си на настойник се е водила единствено от мисълта за охраняване на интересите на поставената
под пълно запрещение, а целта,която преследва Р. Ц.е да бъде собственик на
имота, който е дарен на поставената под пълно запрещение от нейните родители, който имот
незаконосъобразно се владее от Р. Ц.и семейството му.Назначената с това решение
за настойник Ф.А. е била такава и съгласно Решение №590/26.05.2009 г. на Органа по
настойничество и попечителство при Община- Велинград, като през този период
същата настойничка е извършила продажба на имота собственост на поставената под
пълно запрещение А.Ц. на брат си Р. Ц.-видно от н.акт № 28 том II,н. дело №227/2010
год на Нотариус Симеон Даскалов. С друго Решение № 1232/01.09.2014 г. на Органа
по настойничество и попечителство при Община- Велинград отново е променен състава на
настойниците,като за настойник е назначен Р. С. Ц..Същият този настойник още
през 2006 год. купува от поставената под пълно запрещение А.Ц. ***,като тя е представлявана
от пълномощник -адв. Р. Ариф,въпреки че към
ИСКАНЕТО Е : Да се отмените
Решение № 002/20.03.2017 г. на Органа по настойничество и попечителство при Община
Сърница като незаконосъобразно.
В срока за
отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ,в който сочи ,че жалбата по същество е неоснователна, като прави
следните възражения и изразява следното становище:
1.По отношение неоснователността на подадената
жалба/искова молба и предявените пред съда претенции:
А.С.Ц., с егн **********, с адрес ***, е поставена под
запрещение от Окръжен съд Пазарджик с Решение № 725/13.12.2005 г., постановено
по гр. д. № 911/2005 г. по описа на съда, влязло в законна сила на 28.12.2005
г. На същата е
назначен настойнически съвет, чийто състав е неколкократно променян през годините
от Органа по настойничество:С Решение 1232/01.09.2014 г. на Органа по настойничество и попечителство
при Община Велинград, настойническият съвет е променен в състав, както следва:
настойник: Р. С. Ц.с ЕГН **********, заместник - настойник: Ф.С.А. с ЕГН **********,
съветник: Ф. Х. Ц. с ЕГН **********, съветник: Е.Р. Ц.с ЕГН **********;С Решение №
001/25.06.2015 г. на Органа по
настойничество и попечителство при Община Сърница е променен изцяло съставът на настойническия съвет,
като: вместо настойника Р. С. Ц.с ЕГН **********, е определен нов настойник - Д.С.Ч.
с ЕГН **********, вместо заместник-настойника Ф.С.А. с егн **********
е определен нов заместник-настойник - С.Х.Ч., ЕГН **********, вместо
съветниците Ф. Х. Ц. с ЕГН ********** и Е.Р. Ц.с ЕГН ********** са определени
нови съветници - А.В.Ч., егн ********** и Х.Х.Ч..
ЕГН **********.
C обжалваното
решение № 002/20.03.2017 r на Органа по
настойничество и попечителство при Община Сърница е променен съставът на
настойническият съвет, като: вместо настойника Д.С.Ч., ЕГН **********, е
определен нов настойник- Ф.С.А. с ЕГН **********.
На поставената под запрещение А.Ц., до момента на
обособяване на Община Сърница през
В Община Сърница с вх. № 0618/15.03.2017 г. е постъпило сведение от Ф.А.,
в което се съдържа уведомление че лицето Д.Ч. се намира в болница и не може да
полага грижи за постановеното под запрещение лице - А.Ц., на която същата е
определена за настойник.С вх. № 0648/16.03.2017 г. в Община Сърница е постъпило Сигнално писмо
от Началник РУ- Велинград, техен per. №
367000-2430/16.03
Безспорно се
установява от горепосочите документи, че настойникът на постановеното под
запрещение лице е пострадал, постъпил за лечение в лечебно заведение. Пострадал
при описания инцидент е и заместник- настойника. Не са налице лица, от състава
на назначения настойнически съвет, в случая - настойника на лицето, което към този момент да
могат да се грижат непрекъснато за А.Ц., поради настъпилото заболяване на настойника
- получена травма и наложителността от престой в съответното лечебно заведение.
Т.е. настойникът към този момент, а и за неопределен период от време след това,
е неспособен очевидно да полага грижи за себе си, още повече за трето лице -
поставената под запрещение А.Ц..Установяването на горепосочените обстоятелства
и факти налага определянето на нов настойник, който да може да полага адекватни
грижи за А.Ц.. Реализираната процедура в промяната на състава на настойническия
съвет е единствено с оглед защитата на интересите на А.Ц..Съгласно чл. 160, ал.
1 СК, органът по настойничеството и по попечителството може да прави промени в
настойническия съвет, когато интересите на малолетния или на поставения под
пълно запрещение изискват това. Видно от гореизложеното, след като определеното
за настойник лице по обективни причини е възпрепятствано да полага грижи за
поставеното под пълно запрещение „ лице, предвид получените травми в резултат
на възникналия конфликт, напълно ...) законосъобразно, за да защити интересите
на А.Ц.. Органът по настойничество и попечителство при Община Сърница е
извършил промяна в състава на настойническия съвет с оспореното от
жалбоподателя - ищец решение вкл. сменяйки и определеният настойник, тъй като
настойникът е лицето, което носи основна отговорност за полагане на
необходимите грижи към поставеното под запрещение лице.В това отношение следва
да се отбележи невъзможността за изпълнение на законовите задължения като
настойник на Д.Ч.. Това се доказва и от констатираното при извършената проверка
от комисия, назначена от органа по попечителство, както и от фактическите
твърдения, изложени в исковата молба - жалба.Новоназначеният член на
настойническия съвет - новият настойник е роднина на поставеното под запрещение
лице съгл. чл. 156, ал. 1 СК.Същият е подал изискуемите се по закон документи
за да може да бъде определен като настойник на поставеното под запрещение лице.
Изискано е и мнението на близки роднини на поставеното под запрещение лице, за
промяната на състава на настойническия съвет в съответствие с чл. 160, ал. 3 СК.
За пълнота на изложеното са правно ирелевантни по предмета на спора, изложените в жалбата твърдения за поведението на новият настойник
- Ф.А. преди датата на издаване на оспореното решение на Органа за настойничество и
попечителство при Община Сърница и образуваната в тази връзка проверка.
При образуваната преписка пред Община Сърница и
извършената промяна в състава на настойническия съвет се преценя поведението на
членовете на настойническия съвет, към момента на извършване на проверката, и
към тази дата се преценят релевантните факти и обстоятелства, а не на неговите
бъдещи членове, които тогава все още не са определени от решаващия орган. В
тази насока съдебната практика в страната е константна и непротиворечива.
Следователно от страна на Органа на настойничество и попечителство се преценя
поведението на Д.Ч. и обстоятелствата, попречили й да се грижи за постановеното
под запрещение лице, тъй като тя е лицето определено за настойник към този
момент.Доколкото изложените твърдения в исковата молба - жалба спрямо Ф.А.
оплаквания и мотиви са относими към един минал период
2. Относно
изложените фактически твърдения в исковата молба.
Ищецът твърди за възникнал сериозен конфликт между
нея и заместник-настойника от една страна, и Р. С. Ц.от друга страна. Твърди
се, че са били преведени в безпомощно състояние чрез нанасяне на
побой.Следователно ищцата не отрича че е пострадала сериозно при физическа
саморазправа между нея и трето лице, което съответно е съпроводено и с нанесени
травми на същата, наложило болничен престой в лечебно заведение в гр.
Велинград.
Предвид изложеното счита, че Решение №
002/20.03.2017 г. на Органа по настойничество и попечителство при Община
Сърница е издадено в съответствие с нормите на Семейния кодекс при безспорно
установени факти и обстоятелства, доказващи невъзможност на определения за
настойник да полага грижи за поставеното под запрещение лица, поради получени
травми и наранявания, налагащи престой в лечебно заведение и последващо
лечение, за неопределен период от време, поради което правилно Органът по
настойничество и попечителство при Община Сърница е извършил промяна в състава
на настойническия съвет на А.Ц., за да защити интересите й на лице, поставено
под пълно запрещение и неспособно да се грижи за себе си самостоятелно.
С оглед гореизложеното, моли СЪДЪТ да се произнесе с решение, с което да отхвърли
изцяло подадената жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди изцяло
Решение № 002/20.03.2017 г. на Органа по настойничество и попечителство при
Община Сърница, като правилно, обосновано, законосъобразно и мотивирано,
постановено при правилно прилагане на материалните правни норми, в съответствие
с целта на закона, и при спазване на процесуалните правила.
С Определение,постановено по настоящето дело в ОСЗ на 13.06.2017 година,съдът е допуснал Ф.С.А.
от гр.Сърницаул.”***” № 16 ,с ЕГН ********** да встъпи като трето лице помагач на ответника по
жалбата.В същото ОСЗ пълномощника на третото лице – помагач оспорва жалбата,като неоснователна и поддържа
становището на Органа по настойничеството и попечителството при Община Сърница.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
С Решение № 002 от 20.03.2017 година Органът по
настойничеството и попечителството при Община Сърница ,а именно зам. кмета на
посочената община Х.М. Б.,е разгледал преписка по заявление от 15.03.2017
година на Ф.С.А. ,касаещо промяна в
състава на настойническия съвет на А.С.Ц. – поставена под пълно запрещение с
Решение № 725/13.12.2005 година ,постановено по гр.дело № 911/2005 година на
Окръжен съд Пазарджик,влязло в сила на 28.12.2005 година,като е констатирал,че
Органа по настойничеството и попечителството
при Община Велинград / до обособяване на Община Сърница/четири пъти е
променял настойническия съвет на поставената под пълно запрещение – цитирани са
четири решения от 2007 година; 2009
година,2012 година и 2014 година,упоменат е определения настойнически
съвет,вкл. и определения настойник,а именно – Д.С.Ч.; Ф.С.А.,Д.С.Ч. и Р. С. Ц.,както
и Решение № 001 от 25.06.2015 година на Органа по настойничеството и
попечителството при Община Сърница,с което е определен нов настойнически съвет
и е определена отново като настойник Д.С.Ч..В Заповедта са описани постъпилите
сигнали в Община Сърница: с вх. № 0618/15.03.2017
г. от Ф.А., в което се съдържа уведомление че лицето Д.Ч. се намира в болница
и не може да полага грижи за постановеното под запрещение лице - А.Ц., на която
същата е определена за настойник;с вх. № 0648/16.03.2017 г. от Началник РУ-
Велинград, техен per. №
367000-2430/16.03
Към жалбата са приложени решения на РС Велинград,издадени по
повод обжалване на Решение № 001/25.06.2015 година на Органа по настойничеството и
попечителството при Община Сърница и по
повод предявени искове за разваляне на договор и за ревандикация на имот,собственост на
поставената под пълно запрещение,предявен от настойника Д.Ч. против Р. С. Ц.и Ф.
Х. Ц.,както и нотариални актове от които е видно че имота на поставената под
запрещение веднъж – през 2006 година,е продаден на Р. С. Ц.– лично от нея,а
впоследствие – през 2010 година е продаден от настойника й Ф.С. А срещу
задължение за издръжка и гледане ,като този договор е развален с влязло в сила
решение на РС Велинград.
Оргънът по настойничеството и попечителството при Община
Сърница е изпратил настойническото дело на съда,като към него са приложени
всички решения във връзка с определяне на настойнически съвети на поставената
под пълно запрещение А.С.Ц.,вкл. и :
- Заповед № 133/11.06.2015
година на Кмета на Община Сърница,с която е упълномощил Х. Б. – Зам.кмет на
общината да изпълнява функции на Орган по настойничеството и попечителството
при Обинска адм. Сърница,както и трудов договор на посочения зам. кмет. Същият в
съдебно заседание изясни,че е следвало бързо да се вземе процесното решение с
оглед интересите на поставената под настойничество и е взето с оглед съществуващия спор между Ч. и
брата Ц.,настойник да бъде третата сестра Ф.,която не е страна в тези имуществени
спорове;
- Решение № 725 от 13.12.2005
година,постановено по гр.дело № 911 /2005 година на ОС Пазарджик,влязло в сила
на 28.12.2005 година,с което А.С.Ц. е поставена под пълно запрещение,както и
Удостоверения за родствени връзки ,от което е видно,че А.С.Ц. има две сестри - Д.С.Ч.,Ф.С.А. и брат Р. С. Ц.,като родителите й са починали;
- към обжалваното решение е приложено свидетелство за съдимост
на Ф.С.А.;декларация от същата,че е съгласна да е настойник на А.С.Ц.,както и описаните сигнални писма и
Констативен протокол на комисия;
- от момента на поставяне на А.С.Ц. под пълно
запрещение съотв. Орган по настойничеството е сменял настойническите
съвети,като през годините като настойници са определяни най-близките й роднини
- сестрите й Д.С.Ч. и ,Ф.С.А.,както и брат й
Р. С. Ц..
„МБАЛ-
Велинград” ЕООД уведомява съда,че С. Х. Ч. през м.март 2017 година не е приеман
за лечение в здравното заведение,а за Д.С.Ч. изпраща история на
заболяването,като сочи че лицето не е ползвало болнични – същата е приета в
болничното заведение на 13.03.2017 година
и е изписана на 21.03.2017 година,с диагноза мозъчно
сътресение,повърхностна травма в окосмената част на главата.
От
показанията на свид. А.Ч. и С.Ч. – членове на настойническия съвет от 2015
година,вкл. и към настоящия момент,е видно че те са деца на жалбоподателката и
че леля им А.Ц. е живяла в дома на майка им до 12-13 март 2017 година ,като на
тази дата е отвлечена с побой от техния вуйчо Р. Ц.и за това майка им е лежала
в болница. Тези свидетели твърдят,че майка им се е грижила за сестра си добре,а
никой друг не е искал да я гледа,тъй като тя е като малко дете – другата им
леля не е полагала грижи за сестра си,като когато е била настойник е прехвърляла имота на
поднастойната на брат си .Същите освен
това твърдят,че леля им А. е като малко дете
- не разсъждава и постоянно трябва да й се казва какво да прави. Свид. Х.Ч.
– съпруг на жалбоподателката,също твърди че жена му добре се е грижела за
сестра си и че интереса на другите роднини е само материален. Свид. М. – полицейски служител,познава
поставената под настойничество А.Ц. и знае ,че я местят ту при едната сестра,ту
при другата,ту при брат й ,като тя винаги говори различно и не може да се
разбере какво й е мнението и къде й е най-добре,като последно е казала,че е била връзвана и бита от сестра й Ч. и че
иска да живее в родната си къща. Този полицейски служител на 13.03.2017 година е посетил дома на Р. Ц.и
там е били и сестрите му А. и Ф.,като той казал,че е отишъл да вземе А. от дома на другата си сестра,тъй
като тя била в ДСК и поискала той да я вземе при себе си,тъй като я
връзвали,бият я и не я пускат да излиза и тя повторила това пред него и
категорично отказала да напусне дома на брат си – този разговор той е провел
насаме с нея. Свид. М. твърди,че в момента А. живее при сестра си Ф.,като там
условията са по-добри ,като всички близки на А. се упрекват,че я настройват зле
към останалите.Свид. М. няма впечатление,че някой от близките се отнася лошо с А.,виждал
е Ч. да я возят с кола из Сърница и да я
водят по магазините. Свид. Б.– съсед на Ч. познава А.,знае че е нестабилна,но Ч.
я гледали много добре – нахранена и добре облечена,но не знае дали се е виждала
с брат си и сестра си,не е виждал Ф.А. да идва при А.. Този свидетел на
12.03.2017 година е чул разправии и кавги и като излязъл е видял,че има побой –
Е. и Р. Ц.и са биели С. и Д. Ч.; А. е
била в двора,чул е виковете й – викала е да я спасят,като впоследствие е видял
избутана мрежа и му казали,че оттам са отвлекли А.. Свид. М. ***,е запознат със
случая на А.Ц.,тъй като е ходил в дома на Ч. преди да бъде назначена Ч. за
настойник и след това,като при проверките Ц. е била облечена прилично,но винаги
са изчаквали по 15 минути,за да я
приготвят,тъй като следвало да се облече,тя винаги говорела с тях с посредник – или чрез настойника ,или чрез
дъщеря й. на 16 март са ходили на проверка,но не е имало никой в дома на Ч.,като
този свидетел не е имал контакт с А..Свид. К. е бил член на комисия,която на 16
март 2017 година е ходила в дома на Ч. и установява,че не се намерели никой в
този дом,като не е запознат със случая на А.. Свид. Ц. е съпруга на Р. Ц.,като установява че нейното
семейство живее в бащината къща на А.Ц..Същата твърди,че съпруга й на 7 март
2017 година е отишъл в ДСК да си вземе пенсията и е видял А.,която му казала да
си я забере,защото се чувства некомфортно у Ч. – бият я,разкъсвали й устата,като
той отишъл да я забере и тя се прибрала у тях весела и щастлива,защото е в
бащината си къща,като след това я взела Ф. у тях,но тя идва при брат си и те ходят при нея,като сега е
спокойна,докато при Ч. била притеснена,сега се движи спокойно.
По
делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза,от която е видно,че :
- Д.С.Ч. - на 66
години ,страда от следните хронични заболявания- неинсулинозависим захарен
диабет с неврологични изменения; хипертонично сърце със застойна сърдечна
недостатъчност; др. видове стенокардия; постравматична коксартроза,като от
наличната документация при д-р Исмаил няма данни за оперативна намеса през
последните 5 години; същата е лукавана в ХО на МБАЛ Велинград от 13.03 0о
21.02.2017 година с диагноза мозъчно сътресение и повърхностна травма на
окосмената част на главата,като в история на заболяване в част „Минали
заболявания” е отбелязано „преди 2 години – лява пертрохартерна фрактура с
последваща операция – метална остеосинтеза. Поради посочените заболявания
вещото лице е приело,че Ч. е с ограничен физически капацитет и намалени
физически възможности да се грижи за А.Ц. с оглед на нейните заболявания.
- Ф.С. А. - на 58 години ,страда от следните хронични
заболявания- неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения; хипертонична
болест без сърдечна недостатъчност; др. видове стенокардия ,като от наличната
документация при д-р Исмаил няма данни за оперативна намеса през последните 5
години.Вещото лице е приело,че същата е
с относително умерено намален физически капацитет,поради посочените заболявания
и може да се грижи за А.Ц..
В ОСЗ вещото лице изясни,че е изготвила заключението въз основа на
документите,приложени по делото и тези ,съхранявани при общо практикуващия
лекар,като заключението кое от двете лица може да се грижи за поставената под
пълно запрещение,е взела с оглед на заболяванията – сърдечната недостатъчност
на Д.Ч. е по-тежко от хипертония без сърдечна недостатъчност на Ф.А..
При
направено изследване на Д.Ч. е констатирано,че
е налице коксартрозис и наличие
на метални остеосинтези в областта на дясно бедро. Действително в История на
заболяване,изпратена по делото от МБАЛ Велинград в част Минали заболявания,е
посочено,че преди 2 години Ч. е имала лява пертрохантерна фрактура с последваща
операция – метална остеосинтеза.
По
делото е представено Експертно решение на ТЕЛК,от което е видно , че
на Д.С. Ч. с ЕГН ********** е призната пожизнена нетрудоспособност с дата на инвалидизиране 21.01.1984
година с диагноза – остеоартрози,коксартроза
грвитис,прекарано счупване на шийка на дясно бедро,наложило операция.
Съдът
изслуша поставената под запрещение А.Ц. ,която изрази желание да живее при брат
си и снаха си и да си ходи при другата сестра Ф.,тъй като се разбира само с
тях; иска да живее в бащината си къща; не иска да живее при Д.,тъй като я
връзва,не я пуска при брат й и при другата й сестра,не желае по-голямата й
сестра повече да се занимава с нея,иска да й върне парите,тъй като няма пари да
си купи една вафла и да пие кафе.
С оглед на
горното съдът счита,че :
- Жалбата
на Д.С.Ч. против Решение
№ 002/20.03.2017 година на Органа по настойническтово и попечителството
при Община Сърница е допустима - същата е
подадена от заинтересовано лице по смисъла на чл. 161 от СК,тъй като с посоченото решение жалбоподателката
е изключена от състава на настойническия
съвет. Подадена е в 7-дневния срок от съобщаване на обжалваното решение на
Органа по настойническтово и попечителството при Община Сърница;
- Жалбата
на Д.С.Ч. против Решение
№ 002/20.03.2017 година на Органа по настойническтово и попечителството
при Община Сърница е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Решението
е издадено от компетентен орган - Органа
по настойничеството при Община Сърница,определен съгл. чл. 154 от СК –
определено длъжностно лице от Кмета на Община Сърница.Преценявайки събраните по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност,съдът прецени,че Органът
по настойничеството и попечителството към Община Сърница е издал едно
законосъобразно решение,като е променил състава на настойническия съвет на
поставената под пълно запрещение А.С.Ц. – изключвайки от същия настойника Д.С.Ч.
и назначавайки Ф.С.А. за настойник , в изпълнение на основното си задължение да съблюдава в
максимална степен интересите на поставеното под пълно запрещение лице. Установи
се,че Органът по настойничеството и попечителството с обжалваното решение е определил настойнически съвет в състав,който към
настоящия момент е в състояние да полага дължимото внимание
и адекватни ежедневни грижи,вкл. и грижи за материалните интереси, на запретената А.С.Ц.,тъй
като :
- заличения настойник Д.Ч. към момента на издаване на
решението е била на лечение в болнично заведение; в дома й назначената комисия
не е открила нито нея,нито нейните близки т.е към момента на издаване на
решението жалбоподателката не е била в
състояние да се грижи за сестра си А.. Нещо повече – от заключението на
съдебно-медицинската експетиза е видно,че Д. Ч. е с ограничен физически
капацитет,за да се грижи за А.,докато
другата сестра – Ф. е с
относително нормален физически капацитет
и може да се грижи за А.. Не е без значение и възрастта на двете лица – Д.
е на 66 година,а Ф. е на 58 години;
- поставената под запрещение А.Ц. ***, пред полицейски служители и пред съда
заявява,че желае за нея да се грижат или брат й,или сестра й Ф.,като изразява
несъгласие да живее при голямата си сестра Д.. С оглед на заболяването си същата приема и възпроизвежда мнението на
околните,но многократно повтаряното мнение през продължителен период от време,че
желае да живее в бащината си къща и при брат си и че не желае да се грижи за нея Д.,отразява действителното
й желание;
- поради съществуващия конфликт между брата на А. – Р. Ц.и
сестра й Д.Ч. ,както и поради
обстоятелството,че единствения друг близък родственик е сестра й Ф.,правилно в
настойническия съвет,като настойник е включена последната. Не е без значение
обстоятелството,че при същата битовите условия са по-добри и че тя позволява на
поставената под запрещение да се вижда и с брат им,като е установено,че
предходния настойник не е позволявал на А. да има контакти с брат си и с другата
си сестра;
- с обжалваното решение е променен само настойника в
състава на настойническия съвет,като в него са останали – зам. настойник С.Х.Ч.;съветник
А.В.Ч. и Х.Х.Ч. ,като същите са син,дъщеря и съпруг на жалбоподателката Ч..
Този състав на настойническия съвет ще гарантира интересите на поставената под
пълно запрещение,тъй като дава мнение
при разпореждане с нейно имущество. Освен това разпореждане с
имуществото на поднастойната не може да стане без разрешение на съда. Тези две обстоятелства сочат,че единствения
довод на жалбоподателката,че определената за настойник с обжалваното решение не
може да се грижи за имуществените интересите на А.,е неоснователен;
- атакувайки решението на Органа по настойничеството и
попечителството при Община Сърница
жалбоподателката се позовава на начина,по който е отведена от дома й
поднастойната А.Ц. – с упражнено насилие спрямо нея и сина й. Действително по
делото се събраха доказателства,че е
упражнено насилие спрямо жалбоподателката,но
не от лицето,определено за настойник – Ф.А.,като същото не може да носи
отговорност за противоправното поведение на трети лица. Нещо повече - твърдението на жалбоподателката за упражнено
насилие спрямо нея и сина й,за да бъде отведена от дома им А. е в противоречие
с друго нейно твърдение – че не е ограничавала свободата за предвижване на
поставената под пълно запрещение.Именно последното е оформило желанието на А.
да напусне дома на Д.Ч. и да се чувства по-спокойна в дома на другата си сестра
Ф.,която й позволява да осъществява контакти с близките си родственици.
На
основание чл. 78,ал. 3 от ГПК ответника има право на разноски – в случая Органа
по настойничеството при Община Сърница е направил искане в тази насока ,представляван е по
делото от упълномощен юрисконсулт ,поради което
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
На
основание чл. 78,ал. 10 от ГПК –на
третото лице помагач не се присъждат разноски,поради което искането на
встъпилата като трето лице – помагач Ф.С.А. за това е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Поради
изложеното и на основание чл. 161 от Семейния кодекс,съдът
Р Е
Ш И :
О
с т а в я б е з у в а ж е н и е жалбата на Д.С.Ч. с ЕГН **********,***, за
отмяна на Решение № 002/20.03.2017 г. на Органа по настойничеството при Община
Сърница, с което е променен настойническия съвет на А.С.Ц.,с ЕГН **********
*** – поставена под пълно запрещение,като е изключена от състава на същия Д.С.Ч.
с ЕГН ********** *** и е назначена за настойник Ф.С.А. с ЕГН ********** ***, като НЕОСНОВАТЕЛНА .
О с ъ ж д а Д.С.Ч. с ЕГН **********,***,да заплати
разноски по делото на ОРГАНА ПО
НАСТОЙНИЧЕСТВОТО И ПОПЕЧИТЕЛСТВОТО ПРИ ОБЩИНА СЪРНИЦА,в размер на 300 /триста /
лева .
О
т х в ъ р л я искането на Ф.С.А. с ЕГН ********** ***,в
качеството й на трето лице – помагач,за осъждане на Д.С.Ч. с ЕГН **********,***,да
й заплати разноски по делото в размер на 300 / триста / лева,като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: