№ 260011
град Първомай, 29.12.2020
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на седми юли две хиляди и двадесета година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета Хубенова,
разгледа
докладваното от съдията АНД № 100 по описа на Съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-009980
/ 01.11.2019 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на К.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 461, т. 1 от
същия Кодекс е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Редовно призован за съдебно заседание К.А.Т.
не се явява за лично упражняване на правото си на защита. Не се явява и редовно
призованият му процесуален представител адвокат М.С.М. ***, от когото е
депозирана молба по съществото на делото, с която се поддържа Жалбата и се
излагат аргументи за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и
постановено при съществено нарушение на материалния закон.
Въззиваемата страна Областна дирекция на
МВР - Пловдив, редовно призована чрез Началника на
сектор „Пътна полиция“, не изпраща представител. С Молба становище, с която
е представена административнонаказателната преписка, от Началника на сектора се
иска да се остави Жалбата без уважение и да се потвърди Наказателното
постановление.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган,
независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е основателна.
От фактическа
страна:
На 05.10.2019 година старши полицай в
група „Сигма“ към сектор „Специализирани полицейски сили“ при Областна дирекция
на МВР - Пловдив П.Й.Д. (актосъставител) и негов колега са дневна смяна и във
връзка със специализирана операция по контрол на пътната безопасност изпълняват
задълженията си на територията на град Първомай, област Пловдив.
Около 12:25 часа на улица „Бор“ № 5
спират за проверка лек автомобил „Хюндай Соника“ с ДК № ***, собственост на „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със законен представител
К.А.Т., който управлява моторното превозно средство.
Извършена е документална проверка и чрез
мобилен телефон – справка в сайта на Гаранционен фонд, при което е
констатирано, че за автомобила няма сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
На място в присъствието на жалбоподателя
му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка
серия АА № 215756), подписан от лицето без възражения, въз основа на който е издадено
атакуваното Наказателно постановление.
Приложена е по делото разпечатка от
сайта на Гаранционен фонд, от която е видно, че още същия ден за моторното
превозно средство с ДК № *** е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с покритие от 13:00 часа на 05.10.2019 година до 05.10.2020
година.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание
на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни,
логични и кореспондиращи с приетите по съответния процесуален ред подробно
посочени писмени доказателства и приложената административнонаказателна преписка.
От правна
страна:
В административнонаказателното
производство при обжалване на наказателното постановление пред Съда тежестта на
доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган, който с
предвидените по закон процесуални способи и средства следва да докаже: 1) че е
установено извършване на административно нарушение; 2) че нарушението е
извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез негов
представител, когато се касае за юридическо лице или едноличен търговец); 3) че
нарушителят го е извършил виновно (когато се касае за физическо лице). Щом административнонаказващият
орган не докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е
основание за отмяна на наказателното постановление.
С процесното Наказателно постановление №
19-1030-009980 / 01.11.2019 година на К.А.Т. е вменено в отговорност нарушение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, съгласно чийто текст: Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго
лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор. Като санкционна разпоредба е посочен чл. 638, ал.
1, т. 2 (във връзка с указващия задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ чл. 461, т. 1) от същия Кодекс: На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
налага имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен
търговец.
Безспорно е, че собственик на моторното
превозно средство е „Коини“ ООД - Първомай, чието е задължението
за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ и неизпълнението на този
императив се санкционира по посочения от административнонаказващия орган текст
в съответствие с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН (неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност), но в случая
нарушението е вменено в отговорност на К.А.Т. – физическо лице, макар и
управител на задълженото юридическо лице (търговец с установено устройство и
обособено имущество, признат по силата на закона за самостоятелен носител на
права и задължения), но различен субект от „***“ ООД - Първомай.
В чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането е предвидена санкция за лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство без действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установено е, че на
инкриминираната дата жалбоподателят управлява лекия автомобил „Хюндай Соника“
на дружеството с ограничена отговорност и административнонаказващият орган би
могъл да санкционира управителя на търговеца по посочения законов императив, но
с предвиденото там наказание – глоба в размер на 400 лева.
В случая са смесени два законови текста,
предвиждащи отговорност за собственик и за водач на моторно превозно средство
без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което е в нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗАНН и води до отмяна на атакуваното Наказателно
постановление като незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Първомай, първи съдебен състав,
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 19-1030-009980
/ 01.11.2019 година на Началник-група към Областна дирекция на МВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на К.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането на основание чл.
638, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 461, т. 1 от същия Кодекс е наложена глоба
в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ