Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….………
20.01.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от мл. съдия Йорданова в. гр.дело №
4390 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и
сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 1932/04.01.2019 г. постановено по гр.д. № 45038/2018 г. по описа на СРС, 48
състав, в частта, с която предявените срещу А.П.К., Г.П.П.
и В.М.П. искове са отхвърлени, а именно: искът по чл. 86, ал.1
от ЗЗД за сумата общо 247,56 лв. представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. –
17.11.2017 г., искът за главница за услугата дялово разпределение над уважения
размер за сумата от 28,00 лв. до пълния претендиран
размер от 38,01 лв. за периода м. 05.2014 г. до м.04.2017 г., както и искът по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от общо 7,77 лв. – мораторна
лихва върху главницата за цена на предоставената услуга дялово разпределение за
периода 16.09.2015 г. – 17.11.2017 г. (обжалвана част от решението е уточнена с
молба на въззивника от 23.04.2019 г.)
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ООД.
В установителната
част, решението е влязло в сила, като необжалвано.
Във въззивната
жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се, че претенциите
на ищеца са доказани. Сочи се, че са били налични констативни протоколи
съставени на основание чл.593 от ГПК във връзка с удостоверяване на
публикуването на общите фактури за сезона, но първоинстанционният
съд не е указал представянето им. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответниците.
В него се поддържа, че въззивната жалба е
неоснователна. Сочи се, че претенцията за дялово разпределение правилно е
уважена до размера от 28,00 лв. с оглед заключението на съдебно техническата
експертиза. Във връзка с исковете по чл. 86 от ЗЗД, се поддържа, че разпоредбата
от Общите условия на топлопреносното дружество, с
която е предвидено, че срокът за заплащане на дължимите задължения е 30-дневен
от датата на публикуване на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД (чл.33,
ал.1 и ал. 2 от ОУ) е неравноправна по смисъла на чл.146, ал.1, пр. 1 от ЗЗП.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, първоинстанционното решение е и правилно в обжалваната част,
като въззивният съд препраща към мотивите на СРС на
основание чл. 272 от ГПК, като във връзка с възраженията наведени с въззивната жалба следва да бъдат изложените следните
съображения:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца по иска за главница е да проведе пълно и
главно доказване на наличие на обвързваща страните облигационна връзка и
количеството и цената на доставената на насрещната страна топлинна енергия за процесния период. По иска за лихва ищецът следва да докаже
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
Районният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото.
Между страните във въззивното
производство не е спорно дали са обвързани от валидно облигационно отношение и
дали ответниците имат качеството на клиент на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Между страните не е спорно, че процесният имот е бил топлофициран
и че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорен между страните е размерът на
цената на услугата дялово разпределение, до който исковата претенция следва да
се уважи. Спорно е дали ответниците са изпаднали в
забава за дължимите от тях суми за главница – за топлинна енергия и дялово
разпределение, поради което са задължени да заплатят мораторни
лихви.
Във връзка с размера на претенцията за
услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м.04.2017 г.
настоящият състав намира, че дължимия размер е правилно установен от СРС.
Съгласно изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, на която след преценка съгласно изискването на чл. 202 от ГПК съдът
дава вяра се установява, че начислените суми за извършване на дялово
разпределение за периода 01.10.2014 г. – 30.04.2017 г. са в размер на 28,00 лв.
С оглед правилните изводи на районният съд във връзка с погасяването по давност
на претендираните суми за топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.09.2014 г. и съотв. обвързаната с
тях дължимост на таксата за дялово разпределение,
коректно е присъдена дължимата сума за дялово разпределение само за периода
01.10.2014 – 30.04.2017 г., която както посочихме е на стойност 28,00 лв.
Във
връзка с основателността на предявените искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД
за мораторна лихва за забава върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. – 17.11.2017
г., съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с
правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде установено при условията на пълно
и главно доказване наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
Съдът намира, че с определението по
чл. 140 от ГПК първоинстанционният съд правилно е
указал доказателствената тежест на страните вкл. по
искове по чл. 86 от ЗЗД с оглед наведените от тях твърдения.
За процесния
период страните в настоящото производство са били обвързани от влезли в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***,
приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. В раздел IX от
горепосочените Общи условия са уредени въпросите свързани със заплащането на
топлинната енергия и услугата за дялово разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2
от Общите условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителни сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 33, ал.
2 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача. В разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва, само за задължения по чл. 32, ал. 2 и то само в случай, че същите не са
заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с цитираната разпоредба възникването
на задължения за обезщетение за забава върху вземането за потребено
количество топлинна енергия е поставено под условия, доказването на сбъдването
на което е в тежест на продавача – ищец в настоящото производство. По делото не
са представени доказателства за сбъдване на условието по чл. 33, ал. 4 от
обвързващите страните по спора Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т.1 от Протокол №
53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, поради което и предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с предмет обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 16.09.2015 г. – 17.11.2017
г., дължима върху цената на доставена и незаплатена топлинна енергия се явява
неоснователен.
В обобщение, поради неоснователността
на възраженията, изложени във въззивната жалба, и с
оглед съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
По разноските
При този изход на спора право на
разноски, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК,
има въззиваемата страна. От последната е направено
искане в тази насока и са представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. / видно от приложения договор за правна
помощ възнаграждението е заплатено в брой и съгласно указанията дадени в т. 1
от Тълкувателно решение 6/2012 г. от 6 ноември 2013 год. по тълк.
дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС същият служи за разписка/. Ищецът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението на насрещната
страна, което с оглед предвидения минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно. „Т.С.“
ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на А.П.К., Г.П.П.
и В.М.П. сумата от 300,00 лв. – разноски във въззивното
производство.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1932/04.01.2019 г. постановено по гр.д. №
45038/2018 г. по описа на СРС, 48 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.П.К., ЕГН: **********, Г.П.П. ЕГН:********** и В.М.П. ЕГН: ********** и трите със седебен адрес: ***, партер сумата от 300,00 лв./триста лева
/ - разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.