Решение по дело №5102/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 20
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20205330205102
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Пловдив , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20205330205102 по описа за 2020 година
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № К-0048217/29.06.2020 г. на
директора на Регионалната Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора на Комисията за Защита на потребителите, с което
на Хеброс Олд Таун ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***** е наложена имуществена санкция в общ размер на 1500 лв., както следва на
основание чл. 211 от закона за туризма (ЗТ) му е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв., за нарушение на чл. 117, ал.1 от ЗТ, а на основание чл. 208 от ЗТ му
е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 114, ал.1,
т.2 от ЗТ.
Жалбоподателят „Хеброс Олд Таун“ ЕООД, чрез процесуалния си представител,
моли да се отмени НП като незаконосъобразно, тъй като същото е издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се излагат мотиви за
незаконосъобразност поради процесуални нарушения свързани с издаването на АУАН,
като и връчването му. По същество се въвежда възражението, че не е правилно и
изчерпателно посочена нарушената норма както и бланкетно се оспорват посочените в
АУАН факти. Аргументира се незаконособразност на наказателното постановление,
тъй като проверяващите не били държали сметка, че проверявания обект бил хотел –
резиденс, а не обикновен хотел 5 звезди.
В съдебно заседание се доразвиват доводите изложени в жалбата, като се
посочва още, че по нарушението свързано с липсата на грамажи се оспорва
установеният факт, а именно че такова меню е било предоставяно на проверяващите,
като се сочи, че менюто в хотела е друго. Посочва се, че неправилно не е изяснено, че
дейността се осъществява от две фирми и в две отделни сгради, на следващо място се
възразява срещу отразеното, че хотелът е работил в нормален режим, както и че след
като е дадена категоризация от 4 звезди от министерството на туризма, тя не може да
се преразглежа от КЗП.
Въззиваемата страна се представлява от адв. Колева, в последното съдебно
заседание не изпраща представител.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 27.01.2020 г. в хотел-резиденс Хеброс, стопанисвано от „Хеброс Олд Таун”
ЕООД и „Хеброс-България” ЕООД имало бар-фоайе „Хеброс”. В ресторанта на хотела
се провеждало сватбено тържество. Хотелът, от който е част бар-фоайето е паметник
на културата, пригоден за хотел на база на възрожденска сграда на И. Ф. и има
категоризация 5 звезди и особена категория резиденс. На посочената дата била
извършена съвместна проверка между Икономическа полиция и служители на КЗП –
РД Пловдив.
На видно място в обекта било поставено удостоверение № РК -19-12572 за
утвърдена категория на бар-фоайе Хеброс „четири звезди”, валидно до 14.08.2024 г.
При извършената проверка служителите на КЗП са изискали предоставяне на
меню, като на проверяващите свид. Симеонова е предоставила меню за напитки,
предлагани в лоби бара, в което не били обозначени грамажи на еспресо, обикновен
чай, натурален чай, мурсалски чай, 5 вида безалкохолни напитки и фреш.
Бил попълнен чек лист за бар категоризиран с четири звезди като били
установени следните несъответствия:
Липсвал гардероб
Липсвала тоалетна, в това число и тоалетна за хора с намалена подвижност
Липсвала търговска зала, осигуряваща уют и комфорт
Нямало сервитьорски шкафове
Нямало барови столчета
Нямало модулни колички
Нямало открити площи към залата
Не били обозначени видът и наименованието на заведението
Нямало портиер
Нямало ваза с цвете
Нямало лист меню или карт меню без цени за гости на масата
Липсват специализирани колички
Бил отпечатан нарочен касов бон,предоставен на проверяващите, като на място и в
присъствието на свидетелката И. С. от свид. Г. М. – служител на КЗП, бил попълнен
Констативен протокол № К-2674039/27.01.2020 г.С това проверката приключила.
До управителя на Хеброс Олд Таун ЕООД била изпратена покана за съставяне
на АУАН на 27.02.2020 г. в 14:15 ч. Същата е получена на рецепцията на хотела.
Била е изпратена втора покана за съставяне на АУАН за 22.04.2020 г., която е
била получена от адв. Вулджева на 19.03.2020 г. без данни по делото същата да е била
упълномощена към онзи момент.
Според Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Република Българя е била
в извънредно положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
На 22.04.2020 г. бил съставен АУАН за установеното нарушение на „Хеброс
Олд Таун” ЕООД и същият бил връчен на неизвестно лице на 09.06.2020 г., след като
било установено, че АУАН не може да се връчи на Г. Т..
Депозирани са възражения. На 29.06.2020 г. било издадено процесното
наказателно постановление, с което на Хеброс Олд Таун ЕООД е била наложена
имуществена санкция в общ размер на 1500 лв. за нарушения на чл.117, ал.1 от ТЗ и за
2
чл. 114 т. 2 от ЗТ.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя М., свидетелката И. С., К. П., както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, касов бон на
стойност 1,00 лв., Удостоверение № РК-19-12572, Удостоверение № РК -19-12571,
Констативенн протокол за категоризация на заведения за хранене и развлечения от
26.07.2019г., Разрешение за строеж № 161/18.06.2005 г., Удостоверение №
127/29.12.2006 г. и разрешение за ползване, 2 бр. Меню (едно с лого, другото без лого),
визитка с лого, снимки на старинен интериор, 2 бр. покана за съставяне на АУАН П-
00-44 ведно с 2бр. обратни разписки, писмо и протокол за невръчени АУАН,
Констативен протокол № К-2674039/27.01.2020 г. ведно с приложение (чеклист),
Заповед № 676/21.08.2019 г. на председателя на КЗП и Заповед № 1060 ЛС/04.11.2015 г.
на председателя на КЗП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като добросъвестно изложени,
логични и последователни. Единствената част, в която съдът не дава вяра на
показанията на свид. Симеонова е по отношение на предоставеното меню на
проверяващите. Видно от констативния протокол, който носи и подписа на
свидетелката е установено нарушение във връзка с представеното от нея меню. При
тези констатации на проверяващите липсва житейска и правна логика при наличие на
друго меню, което отговаря на изискванията, тя да не го представи поради объркване.
Съдът намира, че все пак в някакъв момент такова меню, в което са описани грамажите
на всички напитки е съставено, но не е било съставено към момента на проверката,
както се твърди от свидетелката. Съдът не намери съществени противоречия между
показанията на свидетелите в останалата им част. Съдът кредитира и представените
писмени и веществени доказателства (снимки). Между доказателствата не се
установиха противоречия като в своята съвкупност всички те чертаят описаната по-
горе и приета от съда за установена фактическа обстановка.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП са
допуснати съществени процесуални нарушения които следва да резултират в отмяната
на атакуваното наказателно постановление. В НП изрично е отбелязано, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен в КЗП гр. Пловдив на
23.04.2020 г. В АУАН пък е изрично упоменато, че същият е съставен в отсъствието на
управителя или упълномощено лице на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Действително
в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено такова правомощие за актосъставителя. Съгласно
трайната съдебна практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две
алтернативно предвидени хипотези: 1. нарушителят да е редовно призован и да не се
яви за съставяне на акта; 2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за
съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от
контролните органи. Във всички случаи съставянето на АУАН без да са положени
дължимите усилия и направен надлежен опит за връчване на поканата за съставянето
му и без предоставяне на реална възможност на нарушителя лично да присъства при
съставяне на АУАН съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно
основание за отмяна на НП. Съдът намира, че в момент на извънредно положение на
Република България, при редица ограничителни мерки на придвижване на гражданите
и функциониране на стопанските обекти, връчването на покана за „връчване,
предявяване и подписване на АУАН” (очевидно вече съставен) на трето за
дружеството лице не може да послужи за надлежна покана за съставяне на АУАН.
Няма доказателства по делото, към онзи момент, адв. Вулджева да е била процесуален
3
представител на дружеството по бъдещото административно-наказателно
производство. Именно поради липсата на надлежна покана за съставяне на АУАН,
доколкото административно-наказателния орган не е положил дължимите усилия, за да
уведоми надлежно нарушителя, съдът намира че процедурата по съставяне на АУАН е
опорочена.
Това нарушение не би се санирало дори с факта, че по-късно АУАН би бил
надлежно връчен на представител на нарушителя. Това е така доколкото личното
присъствие при съставяне на АУАН и връчването на същия са гаранции за различни
интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда
запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу
него и да организира зашитата си. Личното присъствие е гаранция за
законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие
нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във
времето, посочени в него, от лицето което се твърди да го е издало и в присъствието на
лицата посочени като свидетели. Съставянето на АУАН е първия формален акт, с
който се поставя началото на административно наказателния процес и нарушенията
при неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на
наказателното постановление, независимо дали последващите действия са извършени
надлежно.
Неизвестно остава лицето, на което е връчен актът, доколкото в него е отразено
задраскване на „нарушител” и единствено нечетлив подпис. Не става ясно дали това е
станало на процесуален представител, на законния представител на дружеството или
на трето лице, на каквото е връчено впрочем и Наказателното постановление.
На следващо място съдът намира, че в наказателното постановление не са
посочени релевантните норми, които квалифицират извършените нарушения.
Действително правилно е посочена бланкетната норма от ЗТ, а именно чл. 114, ал.1 т.
2, която препраща към друга бланкетна норма чл. 125 ал.5 от същия закон, която пък
препраща към НАРЕДБА за изискванията към категоризираните места за настаняване и
заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за
условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости, приета с
ПМС № 139 от 26.06.2020 г. – никъде в наказателното постановление, обаче тази
наредба не е спомената, въпреки че описаните нарушения напълно съответстват на
посечените номера и точки на раздели от нея. Според съда непосочването на
въпросната наредба съществено ограничава правото на защита на нарушителя, тъй
като той е възпрепятстван да разбере какво точно нарушение е извършил, т.е.
нарушеното правило на поведение се определя и посочва в нормативния акт, който
следва да бъде изрично посочен на нарушителя, съгласно чл. 42 ал.1 т.5 от ЗАНН. Още
повече, че към дата на извършване на нарушението (27.01.2020 г.) е била в сила
НАРЕДБА за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и
развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на
действието и прекратяване на категорията, приета с ПМС от 25.08.2015 г., като не
само нарушителят, но и съдът е възпрепятстван да разбере по коя точно наредба е
наказан нарушителят.
На следващо място съдът намира за нужно да посочи, че две от нарушенията са
посочени два пъти, като двойно неотговарящи на категорията, а именно липсата на
тоалетна и гардероб. Дори и това да не се приеме за съществено нарушение на
процесуалните правила, то съдът намира, че едното „двойно” нарушение не е
извършено, доколкото в забележка 1 под Приложение 3, Раздел І на Наредбата приета с
ПМС от 2015г., който впрочем е релевантният поднормативен акт, е записано, че за
заведения за хранене и развлечения в места за настаняване, каквото безспорно се явява
процесното, могат да ползват тоалетните в местата за настаняване.
4
Извън посоченото по-горе съдът намира, че нарушенията са изчерпателно
описани и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които са извършени.
Актът е съставен от компетентно лице видно от представената заповед, доколкото
същата не е оспорена и има съвпадение на две от имената, съдът намира че с нея е
оправомощена именно актосъставителката.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушенията са описани надлежно и в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено).
От фактическа страна в АУАН и НП е възприета същата фактическа обстановка.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно съставителят на акта и наказващият орган, са описали
нарушенията извършени от Хеброс олд таун ЕООД.
Правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност
доколкото в удостоверението за категоризация е посочено, че именно Хеброс Олд Таун
ЕООД стопанисва обект бар-фоайе „Хеброс“ -четири звезди.
Съдът намира, че не е извършено нарушението „липсва тоалетна“ по
изложените по-горе мотиви, тъй като изрично в наредбата е предвидено, че бар –фоайе
е част от хотела (място за настаняване) и могат да се ползват тоалетните на хотелската
част. Това не е съобразено от проверяващите, тъй като същите не са отразили
наличието или липсата на тоалетни в хотелската част.
На следващо място съдът намира, че „резиденс“ се отнася до мястото за
настаняване, но не и до бар-фоайето, поради което за самостоятелната категоризация
на лоби-бара са приложими общите изисквания, а не и тези за хотел-резиденс пет
звезди. Действително се установява, че към момента на категоризация са били на лице
някои от отбелязванията като нарушения (липса на гардероб) и същите не са били
взети предвид при оценката за даване на първоначална категория, но това не санира
това нарушение на Наредбата. Съдът приема, че въпреки че бар-фоайе Хеброс е част от
хотел резиденс Хеброс Олд Таун ЕООД то към него следва да са приложими общите
изисквания за категоризация на заведенията за хранене и развлечения така както са
предвидени в поднормативния акт.
Съдът намира за неоснователно твърдението, че бар-фоайето не е работило в
нормален режим, което е следвало да се отрази на констатациите. Действително от
доказателствата се установява, че се е провеждало сватбено тържество, но това по
никакъв начин не следва да се отразява на стандарта за предоставяне на четиризвездна
услуга, защото именно такава е заявена и обещана на клиентите на лоби бара.
По нарушението по чл. 117, ал.1 от ЗТ съдът намира, че самият факт, че в даден
момент, различен от деня на проверката е било съставено меню с обявени грамажи, но
в момента на проверката такова не се е предлагало за гостите на бар-фоайето
(независимо от факта, че те са били там за сватбено или друг вид тържество) изпълва
фактическия състав на нарушението. Принципното съществуване на меню с обявени
грамажи не е достатъчно, за да се счита че нарушението не е извършено, тъй като част
от задължението на търговеца извършващ тази дейност е такова да се предостави на
гостите, а не простият акт на съставянето му. Съдът е в невъзможност да установи кога
и по какъв повод е съставено менюто, в което са посочени грамажите на всички
напитки и което носи логото на хотел Хеброс, но намира, че след като на
5
проверяващите, респ. на всички гости не е било представено такова то, то е съставено в
един по-късен момент.
По отношение на размера на санкцията съдът намира, че същият е правилно
определен, като санкционните норми и за двете нарушения са точно посочени.
Не се установява наличие на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът намира наказателното постановление за
необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което последното следва да се отмени.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 500 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 03.08.2020 г., в какъвто и размер следва да
му бъдат присъдени.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К-0048217/29.06.2020 г. на директора
на Регионалната Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора на Комисията за Защита на потребителите, с което на Хеброс
Олд Таун ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***** е
наложена имуществена санкция в общ размер на 1500 лв., както следва на основание
чл. 211 от закона за туризма (ЗТ) му е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв., за нарушение на чл. 117, ал.1 от ЗТ, а на основание чл. 208 от ЗТ му е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 114, ал.1, т.2 от ЗТ.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на Хеброс Олд Таун
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***** сумата от 500 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6