№ 1067
гр. С, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т Д
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Т Д Гражданско дело № 20211110146195 по
описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане, вр. чл. 49
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
166,50 лв., представляваща заплатено по застраховка „Автокаско” застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 25.02.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 20.05.2021 г., до погасяването.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД ищецът ЗК „Л И“ АД твърди, че в срока на застрахователно покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Автокаско” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена
дупка на републикански път – ул. „О п“ в отсечката между село Л и село Г, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил „БМВ модел 3 Рейхе“ с
рег. № ХХХ, на стойност 156,50 лв. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът -
А пи, като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно
вземане в размер на платената сума – 156,50 лв., както и за сумата в размер 10 лв. –
ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, поради
което претендира същата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до погасяването. Претендира разноски.
1
Ответникът – А пи, оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на
ПТП, причинната връзка с настъпилите вреди, както и размера на вредите. Твърди
съпричиняване. Не оспорва факта, че към твърдяната дата на ПТП ищецът е имал
качеството на застраховател по застраховка „Каско“ с предмет – процесния автомобил,
и че ищецът е заплатил посоченото в исковата молба застрахователно обезщетение.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 28175 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 5135 от 20.05.2021 г. по описа на Софийски районен съд, за
вземанията, предмет на настоящото производство, като е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.06.2021 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от
21.07.2021 г. заповедният съд е дал указания на заявителя с оглед предявяването на
установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, като в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ЗК „Л И“ АД е предявило иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Автокаско“ за процесния автомобил,
застраховател по която е ищецът, че на 14.07.2017 г. застрахователят е изплатил на
застрахованото лице сумата в размер на 156,50 лв. (ведно с направените
ликвидационни разходи), че отговорни за поддръжката на процесния пътен участък са
служители при ответника.
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо
процесния автомобил щети, се доказват от събраните гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля КР. ИВ. Ц.. Свидетелят Ц. сочи, че е претърпяла ПТП с
2
управлявания от нея лек автомобил „БМВ“ с рег. № ХХХ. Същото е реализирано в гр.
С на ул. „О п“, като свидетелят Ц. е преминала с управлявания от нея автомобил през
необозначана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което се е
спукала гума на автомобила.
Видно от протокол за ПТП № 1659622/25.02.2017 г., на 25.02.2017 г., около 18:20
часа, лек автомобил „БМВ 3 ЕР Рейхе“ с рег. № ХХХ, се е движил по ул. „О п“ с
посока на движение от ул. „П Г“ към АМ „Т“, като в района пред сградата на „А“ АД
превозното средство е попаднало в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, вследствие на което са нанесени щети по отношение на посоченото МПС –
щети по предна дясна гума и джанта.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а
именно: наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и
видимите щети по автомобила, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена
сила.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е
била налице неравност на пътя, необозначена по начин, позволяващ избягването й.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите,
удостоверени от длъжностното лице, се намират в причинна връзка с механизма на
ПТП, описан в протокола. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на
причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в
размер на 260,95 лв.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства, оборващи механизма на
ПТП, описан в протокола за ПТП и потвърден с показанията на свидетеля КР. ИВ. Ц.,
която е управлявала автомобила при настъпван на ПТП, поради което и във връзка
показанията на свидетеля Ц., заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, неоспорена от страните, съдът приема за доказан по
делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 25.02.2017 г., около 18:20 часа, лек
автомобил „БМВ 3 ЕР Рейхе“ с рег. № ХХХ, се е движил по ул. „О п“ с посока на
движение от ул. „П Г“ към АМ „Т“, като в района пред сградата на „А“ АД превозното
средство е попаднало в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
вследствие на което са нанесени щети по отношение на посоченото МПС – щети по
предна дясна гума и джанта.
Не се спори между страните, че към 25.02.2017 г. ищецът е имал качеството на
застраховател по застраховка „Каско” с предмет увредения автомобил, което се
3
установява и от представената по делото застрахователно полица. Видно от
представената застрахователна полица, същата включва покритие на всички рискове,
включително е риска ПТП по време на движение и/или в паркирано положение. Ето
защо, съдът намира, че реализиралият се риск е покрит.
Безспорно между страните е обстоятелството, че застрахователят е изплатил на
застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 156,50 лв., като за
определяне на дължимото застрахователно обезщетение е направил ликвидационни
разходи за сумата в размер на 10 лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП,
реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно), носен от ищеца, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в
размер, който е по-малък от стойността на действителните вреди по отношение на
застрахованото МПС.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. А пи като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30
ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на неравността до премахването е довело до неизпълнение на
задължението по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е
основание за суброгация срещу ответника.
Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-малък от
размера на действителните вреди (съгласно заключението на САТЕ), то искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД следва да бъде
уважен изцяло.
4
По делото не са налице доказателства за виновно и противоправно поведение от
страна на водача на увредения автомобил, поради което и възражението на ответника
за съпричиняване е неоснователно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
450 лв. – разноски в исковото и заповедното производство съобразно уважената част от
исковете.
Сумата в размер на 30 лв., представляваща депозит за призоваване на свидетел,
заплатен от ищеца, не следва да се възлага в тежест на ответника, тъй като по делото не
е разпитван допуснатият свидетел по искането на ищеца и същата подлежи на
възстановяване на ищеца.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А П И“, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „М“
Х, дължи на ЗК „Л И“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „Ч В, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата в размер на 166,50 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 20.05.2021 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за претърпени щети, вследствие настъпило
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 25.02.2017 г. при преминаване на лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ХХХ през необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно в гр. С, ул. „О п“, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил „БМВ“ с рег. № ХХХ - спукана предна дясна гума, за която
сума в производството по ч.гр.д. № 28175/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.06.2021 г.
ОСЪЖДА А П И“, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „М“ Х, да заплати на ЗК „Л И“
АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „Ч В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450
лв., представляваща разноски в заповедното производство и в исковото производството
съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5