Р Е Ш Е Н И Е
260036/17.5.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следН.състав:
Председател: Ростислава
Г.
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районН.съдия
ГД №1843 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по депозирана
в ШРС искова молба от Ч.А.Г., с ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв.И. Г.Т. от ШАК срещу М.Х., род на 03.07.1968 год., с
адрес: Норвегия, гр.Берген, ул.“***“ №45, 5305, Флорваг,
с която предявява четири обективно съединени иска: два иска, представляващи
спор за родителски права и определяне на режим на лични контакти по отношение
на всяко от децата, както и два иска за издръжка с правно основание чл.142 и
чл.143 от СК.
Ищецът твърди, че с ответницата съжителствали на
семейни начала в Норвегия, където се преместил да живее през 2005 год. От
съвместното си съжителство имали родени две деца – П.А.Х., с ЕГН**********,
роден на *** год. и Г.А.Х., с ЕГН**********, родена на *** год.. Твърди, че
през пролетта на 2017 год. се разделили, като постигнали споразумение за
съвместно упражняване на родителските права над децата. В края на 2017 год. от
публикация в местната преса установил, че ответницата е задържана от
полицейските органи на Норвегия по обвинение за извършено данъчно престъпление.
Поел изцяло грижата за децата и през месец януари 2018 год. се завърнал, заедно
с децата в Република България. Записал им личен лекар, двамата започнали да
посещават детска градина, като детето П., с оглед здравословни проблеми,
провеждал срещи с логопед и психолог. Твърди, че самият той започнал работа,
като към момента на депозиране на исковата молба имал постоянни доходи.
С настоящата искова молба моли съда да постанови
решение, по силата на което: упражняването на родителските права над
родените от съвместното му съжителство с
ответницата деца – П.А.Х., с ЕГН**********,
роден на *** год. и Г.А.Х., с ЕГН**********, родена на *** год. да бъде
предоставено на него, като бъде определено местоживеене на децата при него, да
бъде определен режим на лични контакти на майката с децата, както следва –
всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа
в неделя, както и 20 дни през лятото,
когато бащата не е в платен годишен отпуск; да бъде осъдена ответницата да
заплаща издръжка на всяко от децата, чрез техН.баща и
законен представител в размер на по 250 лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска с падеж 01-во число на месеца, за
който се отнася.
В последното съдебно заседание ищецът се явява
лично и с упълномощен представител - адв.И. Г.Т. от
ШАК, като поддържа изцяло предявените искове. От името на упълномощеН.му
процесуален представител е депозирана писмена защита, в която излага становище
по съществото на спора и конкретни правни съображеН.в
подкрепа на направените искания.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановеН.едномесечен
срок от нейна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответницата
оспорва искането родителските права над родените от съвместното й съжителство с
ищеца деца да бъде предоставено на бащата, като счита, че тя е по-пригодН.родител да се
грижи за тях и да упражнява родителските права. В тази връзка оспорва
изложените в исковата молба твърдения, като заявява, че соченото от ищеца
производство по ЗЗДН е приключило, като е установено, че от нейна страна не са
били извършени каквито и да е актове на домашно насилие. В отговора на исковата
молба излага, че от момента на отвеждане на децата в Република България през
месец януари 2018 год. до момента бащата не е успял да осигури на децата
необходимата, с оглед възрастта им и специфичните им потребности, сигурна
среда. Счита, че бащата не разполага с необходимия родителски капацитет да
упражнява родителските права над децата, като намира, че с оглед тяхната възраст
тя е по-пригодна да се грижи за тях и да упражнява родителските права. В
отговора на исковата молба излага, че разследването в Норвегия се води не само
срещу нея, но и срещу ищеца, като именно в тази връзка последният е бил
задържан в Полша, където се намира и към настоящия момент.
Счита, че местенето на децата първо от Норвегия в
Република България, а впоследствие и от гр.Шумен в гр.София и обратно в
гр.Шумен не е в интерес на децата и им е причинило ненужен стрес.
В същото
време излага, че след като е разбрала, че бащата на децата е задържан в Полша
веднага е пристигнала в Република България, за да се погрижи за тях. В тази
връзка твърди, че възнамерява да остане в страната, за да полага грижи за
децата, по повод на което е наела жилище под наем в гр.София. Твърди, че има
доходи от работата си като счетоводител, която може да осъществява и от
разстояние, както и че родителите й при нужда са в готовност да дойдат в
България, за да й помагат в грижите за децата.
Оспорва изложените в исковата молба твърдеН.относно получаваните от страна на ищеца
доходи.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощени процесуални
представители – адв.Б. Д. ***, адв.Д.Б.от
АК-София и адв.Хр.П. от АК-София като поддържат
отговора на исковата молба и направените от тяхна страна искания. В представени по делото писмени защити излагат
конкретни правни съображеН.относно направените от
тяхна страна искания.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът Ч.А.Г. и ответницата М.Х. съжителствали на
семейни начала в Норвегия, където Г. се преместил да живее през 2005 год. От
съвместното си съжителство имали родени две деца – П.А.Х., с ЕГН**********,
роден на *** год. и Г.А.Х., с ЕГН**********, родена на *** год. Страните имат
родено и трето дете, което е родено със синдром на Даун
и е било настанено за отглеждане в приемно семейство в Норвегия. Ответницата
има две дъщери от предишно нейно съжителстване. През пролетта на 2017 год. двамата
се разделили, като постигнали споразумение за съвместно упражняване на
родителските права над децата. В края на 2017 год. от публикация в местната
преса бащата разбрал, че ответницата е задържана от полицейските органи на
Норвегия по обвинение за извършено данъчно престъпление. Поел изцяло грижата за
децата и през месец януари 2018 год. се завърнал, заедно с децата в Република
България.
След като майката била освободена от ареста
пристигнала в Република България, като завела дело по чл.8 от Хагската
конвенция за граждански аспекти на международното отвличане на дете. Същото е
приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който е било отказано връщане на
децата в Норвегия.
С оглед необходимостта от провеждане на медицински
преглед на детето П.бащата Ч.А.Г. извел двете деца в Република Полша, но при
влизане в страната бащата е бил задържан във връзка с повдигнато срещу него
обвинение в Норвегия и отправено искане за вземане мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и екстрадиция в Норвегия. Тъй като заедно с тях в Полша се е намирала и
лелята на децата по бащина лиН.– О.А.М., същата е
върнала децата отново в Република България, а бащата е останал в Посолството на
Република България в Полша до приключване на производството. Същото е
приключило, като е отказано екстрадиране на ищеца в Норвегия и същият се е
завърнал в Република България.
След завръщането си в страната М. е подала молба
до Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Шумен за предприемане на мярка за
закрила спрямо децата. Това обстоятелство станало повод след преценка, че
децата са изложено на риск по смисъла на
§1, т.11, б.в от ДР на ЗЗД, същите да
бъдат настанени в семейството на техните роднини по бащина лиН.О.А.М.
и Б.Л.М.. Настаняването е било потвърдено и по съдебен ред за срок от една
година, който срок е изтекъл и към настоящия момент липсва потвърдено от съда
повторно настаняване на децата в семейството на техните близки. Във връзка с
настаняване на детето Г.А.Х. е било образувано ГД №3195/2021 год. по описа на ШРС, по което е постановено
съдебно решение, с което съдът е оставил без уважение искането на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Шумен. Същото е било обжалвано и не е влязло в сила.
Във връзка с настаняване на детето П.А.Х. е било образувано ГД №2529/2021
год. по описа на ШРС, което е
приключило, но по същото все още не е постановен съдебен акт.
Към настоящия момент майката на децата се намира
на територията на Република България, като трайно пребивава в гр.София, в
жилище, наето под наем, като изразява желание да отглежда децата при себе си. Същата
учи български език, като към момента е придобила сертификат за завършено ниво
на владеене на езика.
Видно от изготвените Социални доклади от Дирекция
„Социално подпомагане“-Възраждане и Дирекция
„Социално подпомагане“-Лозенец и Доклад от Център за обществена подкрепа към
Института по социални дейности и практики във връзка с оценка на родителския
капацитет на М.Х. е установено, че майката има необходимия родителски капацитет
да осигури подходяща семейна среда и да полага грижа за своите деца, като
разполага с добри жилищни условия.
В същото време видно от представените по делото
Трудов договор №3/08.06.2021 год. и Справка за приети и отхвърлени уведомлеН.по чл.62 от КТ с вх.№22388213270077/23.06.2021
год. същата работи като технически сътрудник към „***“ ЕООД, като получава
основно трудово възнаграждение в размер на 2000 лева. В същото време работи и
по трудов договор във фирма ***АС, от където получава трудово месечно
възнаграждение в размер на 41667 норвежки крони /равняващо се на около 8000
лева/.
По отношение съдебН.статус
на майката от материалите по делото се установява, че по отношение на М.Х. е
налице влязла в сила на 15.11.2021 год. присъда, по силата на която е осъдена
на две години и четири месеца „лишаване от свобода“. На 30.01.2022 год. от името на Х. е подадена
молба за помилване, която на 09.02.2022 год. е била препратена по компетентност
до Западна дирекция на полицията в гр.Флорьо. По
делото липсват доказателства за произнасяне по молбата към момента на приключване на съдебното производство по
настоящото дело.
Бащата на детето Ч.А.Г. също се намира на
територията на Република България, като живее в дома на своите родители. Същият работи по трудов и граждански договор
към „***“ ЕООД, като получава месечно възнаграждение в размер на 1000 лева.
От изготвените по делото социални доклади от
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Шумен и Доклад за Оценка на родителския
капацитет се установява, че към настоящия момент бащата също притежава
необходимия родителски капацитет за отглеждане на децата си, като е в състояние
да им осигури необходимата грижа. В същото време може да разчита на подкрепа и
помощ и на разширеното си семейство.
От материалите по делото и по-конкретно от приложеН.на л.703 от ГД №1843/2018 год. по описа на ШРС,
том 2 Обвинителен
акт се установява, че спрямо бащата Ч.А.Г. в Норвегия е повдигнато обвинение за
престъпление, изразяващо се в облагодетелстване от престъпна дейност. В тази
връзка на основание чл.44, ал.1 от ЗЕЕЗА по повод искане за екстрадиране на
лицето и предаването му на Норвежките съдебни власти в СГС на 16.03.2020 год. е
образувано НЧД №1098/2020 год. С оглед на обстоятелството, че във връзка с
образувано в Република Полша идентично производство, което е приключило с
влязло в сила на 24.02.2020 год. Решение на Окръжен съд – Варшава, с което е
било отказано предаване на лицето Ч.А.Г. въз основа на издадена в Норвегия
Заповед за арест, производството по НЧД №1098/2020 год. по описа на СГС на
01.02.2021 год. е било спряно, като е отправено до СЕС преюдициално
запитване във връзка с тълкуване разпоредбите на чл.1, пар.2
и пар.3 от Споразумението между Европейския съюз и
Република Исландия и Кралство Норвегия. До момента на приключване на съдебното
дирене по настоящото по същото липсва постановен съдебен акт.
От материалите по делото се установява, че детето П.е
родено с дефект на мускулатурата - слабост на мускулатурата, която му е
попречила навреме да проходи и да проговори, което от своя страна е довело до
известно изоставане в интелектуално отношение. От представената по делото
медицинска документация се установява, че от момента на пристигането му в
България детето бележи значителен прогрес в развитието си. Понастоящем
преодолява изоставането в моториката и говорното
развитие.
През
учебната 2021/2022 год. детето П.е ученик в трети клас на СУ „***“, гр.Шумен, като
се обучава в дневна форма на обучение, но се подпомага и от ресурсен учител и
психолог.
Детето
Г.през 2021/2022 год. е ученик в първи клас на СУ „***“, гр.Шумен.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите
П. К. П., О.А.М., П.И.С., Н.Г.Л., Б.Л.Р., Д.А. Р., на приетите като писмени
доказателства по делото: Удостоверения за раждане, Удостоверение за приемане от
медиатор, ведно с легален превод на български език,
Споразумение за дете, ведно с легален превод на български език, Медицинско
удостоверение, Здравноосигурителна книжка, Резултати от медицински изследвания,
Медицински удостоверения, Амбулаторни листи, Приходни квитанции за заплатена
такса за детска градина – 10 бр., Служебни бележки от 11.06.2018 год.,
Първоначална оценка на потребностите на детето и семейството, Индивидуален план
за услуги, Договор за предоставяне на социални услуги към Център за ранно
детско развитие, Психологично изследване, Протокол на медицинска комисия,
Уведомително писмо относно отлагане по обективни причини от задължително
обучение в първи клас през учебната 2018/2019 год., Доклад за детето П.А.Х., Служебна бележка от 11.06.2018 год.,
Справка за приети и отхвърлени уведомлеН.по чл.65,
ал.2 от КТ, Трудов договор №4/12.06.2018 год., Граждански договор №01/02.05.2018 год., Справка за
изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, Служебна бележка за доходи от друга
стопанска дейност, Удостоверение за постоянен адрес, Заявление за промяна на
адрес, Документи за внесена държавна такса, Заповед за незабавна защита,
Съдебно-медицинско удостоверение №242.07/2018 год., Удостоверение за настоящ
адрес – 3 бр., Служебна бележка от 24.10.2019 год., Доклад изх.№120/06.10.2019
год., Допълнително становище изх.№60/10.01.2019 год., Договор за детски
контакт, Доклад на „Детски контактен център“ изх.№59/05.09.2019 год., Социален
доклад от Дирекция „Социално подпомагане“, Лозенец, Актуален социален доклад
изх.№307-001/09.09.2019 год., Протокол от съдебно
заседание по ГД №2100/2018 год. по описа на ШРС, ведно със съдебни решения във
връзка със същото дело, Постановление за привличане на обвиняем, ведно с
легален превод на български език, Договор за наем от 31.01.2020 год., Съобщение
относно наложен запор, Социални
доклади на Д „СП“ Лозенец, Д „СП“ Възраждане, Д „СП“ Шумен, Доклади от ЦОП към
ИСДП, план-график, Договор за детски контакт, 3 бр.
Допълнителен план за супервизиран детски контакт,
Служебна бележка изх. № 27/09.06.2020 г., здравноосигурителна книжка на
осигуреното лице Г.А.Х., Европейска здравноосигурителна карта,
здравноосигурителна книжка на осигуреното лице П.А.Х., Европейска
здравноосигурителна карта, 2 бр. амбулаторни листа, 2 бр. служебна бележка изх.
№ 3/29.05.2020 г. и изх. № 3/02.06.2020 г., 6 бр. медицинско удостоверение, 2
бр. амбулаторни листа, медицинско удостоверение, етапна епикриза,
2 бр. медицинско удостоверение, амбулаторен лист, етапна епикриза,
служебна бележка, Договор за предоставяне на социални услуги към Център за
ранно детско развитие, доклад, уверение изх. № 467/781/04.06.2020 г., 3 бр.
служебна бележка, удостоверение за задължително предучилищно образование,
удостоверение № 516/02.06.2020 г., становище, удостоверение за завършен първи
клас, 2 бр. служебна бележка, референция от 23.01.2019 г., 2 бр. служебна
бележка,2 бр. становище от Екип за подкрепа за личностно развитие на 141 ДГ „Славейкова поляна“ гр.София, допълнително становище,
уведомително писмо, Заповед № РД06-334/31.05.2018 г., служебна бележка, Заповед
№ СД-888/05.12.2018 г., 2 бр. служебна бележка, съдебно-медицинска експертиза,3
бр. билети за пътуване София-Варшава, имейл за потвърждение за преглед,
консултация от център за детско здраве, доклад от лабораторно изследване,
психологическо становище, Доклад на „Детски контактен център“ изх. № 59/05.09.2019
г., актуален социален доклад, Решение № 2859/19.04.2019 г. по гр. д. №
13665/2018 г. по описа на СГС, Решение № 2567/21.11.2019 г. по в. гр. д. №
3391/2019 г. по описа на САС, Постановление по дело № VIII Кор
328/19, Решение по дело № 18-188201 от 27.05.2020 г., фиш за заплата № 1/2020
г., фиш за заплата № 2/2020 г., фиш за заплата № 3/2020 г., фиш за заплата №
4/2020 г., Стандартен трудов договор, Решение и обжалване по
дело № 18-188201MED-BERG/4, относно изпълнение на наложеното наказание, писмо
14312255-18286/17-207/02.08.2018 г., обвинителен акт, график на заседаН.от СГС, заверено копие на протокол от с. з. от
19.03.2020 г. по НЧД № 1098/2020 г. по описа на СГС, удостоверение за
пребиваване № *********/05.03.2020 г., писмо изх. № ПР/Д-Н/29-007/16.07.2020
г., ведно с оригинал на Становище от 16.07.2020 г., оценка на родителския
капацитет на М.Х., становище относно родителския капацитет на Ч.Г., писмо рег.
№11018/30.07.2020 г., ведно със заверено копие на Протокол от 13.07.2020 г., документ
7 от 06.08.2020 г. от Апелативен съд Гулатинг, Уведомление
№ ********* от Държавен Норвежки регистър – Брьонесунд,
Решение № 249/24.04.2020 г. по гр. д. № 109/2020 г. по описа на ШРС, Решение №
260011/21.08.2020 г. по в. гр. д. № 203/2020 г. по описа на ШОС,Решение №
337/15.06.2020 г. по гр. д. № 108/2020 г. по описа на ШРС и Решение №
180/06.11.2020 г. по в. гр. д. № 20203600500346/2020 г. по описа на ШОС, писмено
извлечение от сайта на Апелативен наказателен съд Гулатинг
относно хода на образуваното наказателно дело по жалба на ответницата, справка
от Портал за достъп до съдебни дела при СГС, оригинал на молба, ведно със
заверено копие на извадка от интернет портал относно доходите и трудовите
правоотношения на М.Х., заверено копие на писмо от 19.01.2021 г., писмо рег. №
328200-4030/01.03.2021 г. от ГД „Гранична полиция“, Протокол от 01.02.2021 г.
по НЧД № 1098/2020 г. по описа на СГС, заверено копие на Удостоверение рег. №
2629/103/24.06.2021 г., заверено копие на Поздравление от 24.06.2021 г.,
заверено копие на характеристика на ученик изх. № 21-1272/07.07.2021 г., заверено копие на служебна бележка изх. №
61/29.06.2021 г., Трудов договор № 3/08.06.2021 г., Справка изх. №
22388213270077/23.06.2021 г., Договор за покупко-продажба на МПС от 01.06.2021
г., фактура № 4003/01.06.2021 г., свидетелство за регистрация част I,
Сертификат №496/11.06.2021 г. на английски език, ведно с легален превод на
български език, присъда от 08.07.2021 г. по дело № 20-092843AST-GULA/AVD2, ведно с легален
превод на български език, присъда и решение от Върховен
съд на Норвегия,
ведно с легален превод на български език, писмо изх.№ 60030/04.01.2022
г. по описа на Софийски градски съд, Становище относно молба за помилване,
Писмо до Директора на Д „СП“ от Институт по социални дейности и практики, както
и Становище до Директора на Д „СП“ Шумен от Институт по социални дейности и
практики, характеристика на ученика – 2 бр., План за подкрепа за личностно
развие на П.Х., Удостоверение изх. № 57/29.10.2021 г., Удостоверение изх. №
12/06.04.2022 г., писмо от ГД „Гранична полиция“ рег. № 328200-4030/01.03.2021
г., писмо от АСП изх. № СЛ/Д-Н/724-069/26.04.2022 г., Грамота, Медицинско
удостоверение, покана – 2 бр.
Съдът
намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П. К. П., О.А.М., П.И.С.,
Н.Г.Л., Б.Л.Р., Д.А. Р., доколкото
всеки един от тях има преки впечатлеН.над фактите, за
които свидетелства и пресъздава възприетото относно отношенията на страните по
делото, както и отношенията на единия от тях с децата. Показанията им относно
родителския капацитет на родителите, полаганите от тях грижи над децата и
битовите условия на всеки един от тях кореспондират помежду и се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал.
Изложената
фактическа обстановка се изяснява и от изготвените в хода на съдебното
производство съдебно-психологична и тройна съдебно-психологична експертиза, по
която вещите лица дават заключение, че не се установява наличие на отчуждение
между майката и децата или бащата и децата, че има изградена добра емоционална
връзка между всеки един от родителите и децата, че в присъствие и на двамата си
родители П.и Г.демонстрират близост и емоционално приемане, че не се наблюдават
опити за представяне, на който и да било от родителите в негативна светлина
пред децата, нито опити на целенасочено въздействие с цел отчуждаване на някой
от родителите, че се наблюдават отношения на привързаност и емоционална топлина
между всеки от родителите и децата, че всеки един от родителите притежава
родителска пригодност, за да се справи с отглеждането и възпитанието на двете
деца, но в отношенията на майката с децата се отчита незрялост и липса на ясна
визия за тяхното личностно развитие за в бъдеще, докато от страна на бащата,
взаимодействието с двете деца се основава на установени правила в общуването,
създаване на авторитети и същевременно предоставяне право на избор за лична
позиция, че една рязка промяна на статуквото на децата би бил значителен стресогенен фактор, предвид различната емоционална,
социална и културна среда, в която биха попаднали.
По
отношение на двете изготвени в хода на съдебното производство експертизи съдът
намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са обективни,
всестранни, изготвени са след задълбочено и цялостно проучване на материалите
по делото, срещи и наблюдения със страните по делото и отношенията между тях,
както и отношенията на всеки един от родителите с всяко едно от децата. В
същото време двете експертизи кореспондират напълно както помежду си, така също
и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото
се установява по безспорен начин, че родителите на децата не живеят заедно и че
същите не са постигнали съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката,
което от своя страна налага необходимостта спорът да бъде решен от съда. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенции относно посочените по-горе
въпроси са направени и от двете страни по делото, съответно в исковата молба и
в отговора на исковата молба. При преценка на въпроса за упражняването на
родителските права върху родените от съвместното съжителство на страните деца
следва да бъдат преценени родителските качества на всеки един от родителите,
полаганите от тях грижи и умения за възпитание на децата, моралните качества на
родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата,
привързаността им с всеки един от родителите, възможността за помощ от страна
на трети лица и др.
Родителските качества
имат голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за
обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата. В конкретния
случай от материалите по делото се установява, че бащата на децата е полагал преимуществено
грижите по тяхното отглеждане и възпитание до момента на тяхното настаняване в
семейството на техни близки роднини по бащина линия. В тази връзка същият преимуществено е полагал грижите за децата по време на
съвместното съжителстване на страните в Норвегия, а след ареста на майката е
поел изцяло грижите над децата до момента на задържането му в Полша. От изготвените
по делото социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Шумен и
Доклад за Оценка на родителския капацитет се установява, че бащата притежава
необходимия родителски капацитет за отглеждане на децата си, като е в състояние
да им осигури необходимата грижа. В същото време може да разчита на подкрепа и
помощ и на разширеното си семейство – своите родители и своята сестра и нейния съпруг,
които полагат грижи за децата и към настоящия момент. От разпита на свидетелите П. К. П., О.А.М., П.И.С., се установява, че бащата е осигурил на децата нужните
условия за живот, като полага нужните грижи за тяхното възпитание и отглеждане.
В присъствието на своя баща децата се чувстват добре, спокойни и уверени. Съдът
намира, че показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото същите са имали чести и непосредствени впечатлеН.над
отношенията на бащата с децата. В същото време показанията им са
последователни, непредубедени и кореспондират, както помежду си така също и с
останалия събран по делото доказателствен материал и
най-вече със заключението на изготвените по делото съдебно-психологическа и
тройна съдебно-психологическа експертиза, както и на изготвените социални
доклади.
От материалите по делото
се установява по безспорен начин и че близките на бащата му оказват сериозна
помощ в отглеждането и възпитанието на децата, като с оглед факта, че живеят в
едно и също населено место, на сравнително близко разстояние едни от други,
винаги при нужда може да разчита на тяхната помощ. В подкрепа на този извод е и
факта, че сестрата на ищеца и нейния съпруг от момента на задържане на ищеца в
Полша полагат трайно грижите за децата, като същите са били настанени именно в
тяхното семейство на основание
разпоредбите на ЗЗДет. Емоционалната връзка
между децата и техния баща, както и между децата и близките на бащата не е била
прекъсвана, въпреки раздялата на родителите и децата се чувстват спокойни,
както когато се намират при баща си, така също и когато гостуват на своите баба
и дядо по бащина линия и при неговите близки.
Към настоящия момент
майката на децата също се намира на територията на Република България, като
трайно пребивава в гр.София, в жилище, наето под наем, като изразява желание да
отглежда децата при себе си. Същата активно учи български език, като е
придобила сертификат за съответно завършено ниво на владеене на езика. Същата си
е закупила лек автомобил, с помощта на който се придвижва в страната и
упражнява трудова дейност. От изготвените Социални доклади от Дирекция
„Социално подпомагане“-Възраждане и Лозенец и Доклад от Център за обществена
подкрепа към Института по социални дейности и практики във връзка с оценка на
родителския капацитет на М.Х. се установява, че майката има необходимия
родителски капацитет да осигури подходяща семейна среда и да полага грижа за
своите деца, като разполага с добри жилищни условия.
В същото време обаче от
изготвените по делото съдебно-психологическа и тройна съдебно-психологическа
експертиза се установява, че евентуално предоставяне на родителските права на
майката, би променило неминуемо средата, навиците, организацията в ежедневието
на децата, а от там и наличната в момента установена зона на комфорт –
физически и емоционален. С оглед безспорно установеното по делото
обстоятелство, че по отношение на М.Х. е налице влязла в сила на 15.11.2021
год. присъда, по силата на която е осъдена на две години и четири месеца
„лишаване от свобода“ и липсата на информация относно произнасяне по молбата й
от 30.01.2022 год. за помилване, налага извода, че при евентуално предоставяне
упражняването на родителските права над децата на майката, при евентуалното й
задържане за изпълнение на влязлата в сила присъда, децата биха се оказали поставени в
изключително неблагоприятна за тях семейна и емоционална среда. При
съществуваща сериозна и непосредствена вероятност майката да бъде задържана за
изтърпяване на наложено й наказание „лишаване от свобода“, пред настоящия
състав не бе установено по какъв начин ще бъде гарантирано бъдещото осигуряване
на така необходимите на детето П.специализирани здравни, психологически и
социални грижи, а също и спокойствието –
емоционално и физическо и на детето Г.. В тази връзка следва да бъде съобразено
и обстоятелството, че доколкото майката е норвежки гражданин е възможно при
задържане на майката, децата да бъдат изведени от познатият им роднински и
социален кръг, като бъдат лишени от необходимите им грижи, и накърнено
чувството им за сигурност и емоционален баланс, което би могло да се отрази
негативно и на постигнатия до момента напредък в развитието на детето П..
Въпреки, че това е само една
хипотетична възможност, доколкото същата не може да бъде изключена по
категоричен начин към настоящия момент, то същата следва да бъде отчетена и
съобразена именно с оглед защита в максимална степен интересите на децата.
Следва да бъде отбелязан
и факта, че по делото липсват конкретни данни за близки роднини на майката,
които при евентуална нужда биха могли да я подпомагат в отглеждането на децата
или да поемат непосредствените грижи в случай, че тя не е в състояние да ги
изпълнява по посочените по-горе причини. Въпреки, че се споменава, че
родителите на ищцата и нейните две по-големи дъщери биха могли да дойдат в
страната, от тяхна страна липсва заявена готовност в случай на нужда да поемат
грижите по отглеждане и възпитание на
децата по начин, който да гарантира в максимална степен тяхното
спокойствие.
В тази връзка съдът
съобрази и обстоятелството, че през последните няколко години, с оглед така
стеклите се обстоятелства, децата трайно са пребивавали в гр.Шумен, в Република
България, като са си изградили свой
стереотип на поведение, своя среда и всяка една промяна, за неясно какъв период
от време, би могла да доведе до ненужен стрес у тях и до излишно напрежение и
объркване. Съдът намира, че понастоящем на децата са осигурени подходящи битови условия, храна, материална
издръжка, съответстващи на възрастта им, образование и лечение, полагат се
необходимите грижи за отглеждането и възпитанието им, адекватно се реагира на
потребностите им, децата се чувстват сигурни и спокойни, имат изграден стереотип
на живот и се отглеждат при подходящ за възрастта им режим. Въпреки, че до
момента на постановяване на съдебното решение те са били настанени в
семейството на свои близки по бащина линия, доколкото контактът с техния баща и неговите родители не е бил
прекъсван, то предоставянето на родителските права на бащата и определяне на
местоживеене на децата при него няма да доведе до ненужен стрес и няма да бъде възприета от децата като промяна
в статуквото и в условията им на живот и
дейност.
Съдът намира, че децата имат нужда да контактуват
и с двамата си родители, като с оглед възрастта в която се намират особена
важна за тях е фигурата на тяхната майка. В същото време обаче съществуващата сериозна
опасност за децата, непосредствено след като бъдат подложени на рязка промяна в
начина им на живот, и преди да са успели да се адаптират към новата среда, при евентуално задържане на майката, да бъдат
едновременно лишени от грижите и на двамата си родители, и да попаднат в
ситуация на сериозен риск, като грижите за тях да се наложи да бъдат поети от
социалната система на Норвегия, а не от биологичните им родители и разширеното
семейство. С оглед на изложеното въпреки, че съдът съобразява, че за правилното
личностно развитие на децата е необходимо те да осъществяват връзка с тяхната
майка, която понастоящем им липсва, тъй като е значима за тях фигура, и
роднините по майчина линия от разширеното
семейство, отчита, че тази връзка
следва да се осъществява по безопасен и сигурен за тях начин, предвид
уязвимостта им – с оглед ниската възраст на децата и специалните потребности на
детето П..
С оглед ниската и деликатна възраст на децата, все
още далеч от възрастта, когато ще придобият самостоятелността да преживяват без
особени травми промени в битието си, една съществена и рязка промяна в начина
им на живот не би им се отразила благоприятно и би довела до ненужен стрес и
притеснение за всяко едно от децата, поради което съдът намира, че изложеното
по-горе решение в най-пълна степен отговаря на техните интереси. В същото време
децата са на възраст, в която по принцип адаптивните им ресурси са твърде
ограничени и е необходимо установеният стереотип да не се сменя прекалено
често.
При преценка на този въпрос съдът съобрази и
обстоятелството, че срещу бащата също е налице повдигнато обвинение и
образувано дело по ЗЕЕЗА в СГС, което би могло да приключи с неблагоприятен за
него изход. В същото време обаче, съобразявайки обстоятелството, че към
настоящия момент същото е спряно, а при
евентуално неблагоприятно развитие по същото, децата в Република България могат
да разчитат изцяло на разширеното семейство на бащата, при което междувпрочем живеят и в момента, се налага извода, че
техните интереси биха били защитени в много по-голяма степен. Следователно
независимо от неясния съдебен статус и на двамата родители, в случай на
неблагоприятно развитие на обстоятелствата, рискът за децата би бил значително
по-малък, в случай, че родителските права над тях бъдат предоставени на
бащата, респективно бъде определено
местоживеене на децата при него.
Следователно много по-благоприятна за развитието на децата и за тяхното
емоционално и физическо съзряване би се оказала средата при техния баща, а не тази при тяхната майка, доколкото
последната крие риск за тяхното правилно емоционално и психическо съзряване и
за тяхното спокойствие и сигурност.
При преценка моралния облик
на родителите съдът намира, че въпреки наведени и от двете страни доводи в тази
насока, по делото липсват доказателства за прояви от тяхна страна, които да
водят до извода за неморално и порочно поведение, което от своя страна да дава
лош пример във възпитанието на децата или да крие риск за тяхното развитие.
Независимо от изложените сведения в тази насока по отношение и на двамата
родители, съдът намира, че поведението им е обяснимо, с оглед ситуацията, в
която е бил поставен всеки един от тях – задържане на бащата в Посолството на
Република България в Полша, респективно невъзможност на майката да контактува с
двете деца по един нормален и без ограничения начин. Същото е човешки разбираемо и логически
обяснимо от поведението на родител, който има желание да се грижи за децата си
и да контактува с тях по най-добрия за последните начин.
От изложеното се налага извода, че въпреки, че не
може да се направи извод, че майката на децата е неспособна да се грижи за тях
и че същата има неморално поведение, което по някакъв начин да застрашава
живота и здравето на децата, към настоящия момент ответникът по първоначалните
искове е родителят, който е в състояние да предостави на децата сигурна и
стабилна среда за тяхното отглеждане и възпитание.
При преценка на въпроса за жилищно – битовите
условия на всеки един от родителите съдът съобрази заключението на изготвените
по делото социални доклади, от който се установява, че всеки един от родителите
е в състояние да предостави на децата подходящи битови условия за отглеждане и
възпитание, като разполага с подходящо жилище, трудови доходи и финансови
възможности.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав
намира за справедливо и съответстващо на интересите на децата родителските
права върху тях да бъдат предоставени на техния баща, да бъде определено
местоживеене на децата при него на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №29, вх.4, ет.3,
ап.50, а на майката да бъде определен подходящ разширен режим на лични контакти
с децата.
При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че доколкото децата са малолетни, на сравнително ниска възраст, то контакта с тяхната майка, би им оказал положително въздействие и би спомогнал за тяхното правилно възпитание и израстване. При преценка на този иск съдът съобрази обстоятелството, че определените мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез постановените мерки трябва да се осигури възможност на всяко едно от тях да общува максимално пълноценно и с двамата си родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към детето си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на самото дете. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, Решение №385 от 23.01.2014 год. на ВКС по гр.дело №2537/2013 год., IV г.о., ГК и др. Интересът на детето налага осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо че същите не полагат за него съвместни грижи в едно домакинство. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права не е лишен от тях и също следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи. От материалите по делото се установява, че контактите на децата с майката имат видимо положителна роля за малолетните, доколкото децата ги чакат с нетърпение и са видимо доволни от контакта с ответницата. И двете деца са на възраст, в която се установяват и укрепват отношенията на доверие и емоционална привързаност между родител и дете. Режимът на лични отношения следва да е по-разширен, поради изградената в резултат на досегашните мерки добра основа за общуване с децата, като същото следва да бъде подпомагано и благоприятствано и от бащата.
В тази връзка съдът намира, че на ответницата
следва да бъде определен един сравнително разширен режим на лични контакти по
отношение на всяко от децата, който ще спомогне за продължаване и поддържане на
контактите на децата с нея и задълбочаване на емоционалната близост между тях.
Съдът намира, че с оглед всичко изложено по-горе и най-вече с оглед възрастта
на децата следва да се определи следния режим на лични контакти: всяка първа и
трета седмица от месеца, от 17.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя, с приспиване,
30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, през всяка четна календарна
година /2022, 2024 и т.нат./
- през Коледните празници,
включително Нова Година, а през
всяка нечетна календарна година /2023, 2025 и т. н./ – по време на Великденските празници, като при определения режим за времето на двете ваканции
майката следва да връща
децата на бащата в последния ден на ваканцията, не по-късно от
17.00 часа.
С оглед на изложеното съдът намира, че така
определения режим на лични контакти ще даде възможност на децата да контактуват
и с двамата си родители, отговаря в максимална степен на степента на тяхното
възрастово, физическо и емоционално развитие и ще допринесе за поддържане на
емоционалните контакти на всяко от децата с всеки един от тях.
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът
съобрази възрастта на всяко едно от децата, обичайно необходимото за дете на
същата възраст, нуждата от средства за
храна, облекло, средствата, необходими за неговите специфични потребности,
доходите на родителите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна
възраст. От материалите по делото, от изявленията на ищеца и от изготвените по
делото социални доклади се установява, че бащата на децата работи по трудов и
граждански договор към „***“ ЕООД, като получава месечно възнаграждение в
размер на 1000 лева.
В същото време видно от представените по делото
Трудов договор №3/08.06.2021 год. и Справка за приети и отхвърлени уведомлеН.по чл.62 от КТ с вх.№22388213270077/23.06.2021
год. майката на децата работи като технически сътрудник към „***“ ЕООД, като
получава основно трудово възнаграждение в размер на 2000 лева. В същото време
работи и по трудов договор във фирма ***АС, от където получава трудово месечно
възнаграждение в размер на 41667 норвежки крони /равняващо се на около 8000
лева/.
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на
чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от
Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с
оглед на описаните нужди на всяко едно от децата от издръжка и очертаното
фактическо материално състояние на техните родители, съдът намира, че ежемесечната
издръжка по отношение на всяко от децата следва да бъде в размер на 400 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между
родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата от страна на бащата
и евентуално получаваните от него месечни помощи за дете. Имайки в предвид
изложеното относно доходите на майката, представените доказателства за други
задължения и разходи от нейна страна, съдът намира, че същата следва да участва
в издръжката на всяко едно от децата със сума в размер на 250 лева, който
размер е съобразен с възможностите й и няма да затрудни нейната собствена
издръжка. За разликата до пълН.предявен от ищеца
размер исковете за издръжка следва да
бъдат отхвърлени. Останалата част от издръжката в размер на 150 лева следва да
се поеме от бащата, доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на децата. При определяне размера на издръжката
съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, а съгласно Постановление на МС №37 от 24.03.2022 год., считано от
01.04.2022 год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за
страната в размер на 710 лева.
Така определеният размер на издръжката е дължим,
считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, платима на 01-во число на текущия месец, до
настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.
При преценка на началната дата, от която се дължи
издръжката съдът съобрази обстоятелството, че в исковата молба е направено
искане за присъждане на издръжка, считано от датата на депозиране на исковата
молба. В същото време обаче, доколкото
по силата на попосочените съдебни решения децата са били настанени в
семейството на свои близки по бащина линия и бащата не е осъществявал преките
грижи по тяхното отглеждане през този период от време, то издръжката се дължи
именно от влизане на решението в сила, а не от датата на депозиране на исковата молба.
По отношение на
претенцията на страните за заплащане на разноски съдът намира, че такива не им
се дължат. Правилото за присъждане на
разноски,
съобразно изхода на спора не
може да намери
приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК пред първата инстанция. Това разрешение
следва от характера на производството
на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото
производство, в него не се решава
със сила на пресъдено нещо
спор за съществуването
или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че
липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец
и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото
за защита по най-добрия начин
на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва
и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода
на спора. Доколкото предявените искове в настоящото производство представляват спорна съдебна администрация, което е образувано именно поради липсата на съгласие на
родителите по чл.127, ал.1 СК и причина за образуване на съдебното
производство е поведението
и на двамата родители, то разноските
следва да бъдат понесени от тях така,
както са направени. В подкрепа на изложеното е и константната практика на ВКС
по идентични казуси и по-конкретно Определение №385/25.08.2015 год. по ч.гр.д.
№3423/2015 год. на ВКС, I г.о..
В същото време ответницата следва да бъде осъдена
да заплати държавна такса върху определеН.размер на
издръжката по отношение на всяко от децата в общ размер на 720.00 лева.
Доколкото, въпреки дадената на ответната страна
възможност да заплатят в 7-дневен срок, считано от 29.04.2022 год. сумата от 130.00
лева, представляваща депозит за присъстващия на делото преводач, както и 1400.40
лева, представляваща допълнително възнаграждение за вещите лица по изготвената
и приета от съда тройна съдебно-психологическа експертиза, посочените суми не са
били внесени от страната, то същата следва да бъде осъдена със съдебното
решение в посочения смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските
права върху децата П.А.Х., с ЕГН********** и Г.А.Х., с ЕГН********** на бащата Ч.А.Г.,
с ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв.И. Г.Т. от ШАК,
като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
майката М.Х., род на 03.07.1968 год., с адрес: Норвегия, гр.Берген, ул.“***“
№45, 5305, Флорваг, съдебен адрес:***-5, Адвокатско
дружество Д., А. и съдружници, чрез адв.Д.Б.от САК с всяко от децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 часа
в петък до 19.00 часа в неделя, с приспиване, 30 дни през лятото, когато бащата
не е в платен годишен отпуск, през всяка четна календарна
година /2022, 2024 и т.нат./
- през Коледните празници,
включително Нова Година, а през
всяка нечетна календарна година /2023, 2025 и т. н./ – по време на Великденските празници, като при определения режим за времето на двете ваканции
майката следва да връща
децата на бащата в последния ден на ваканцията, не по-късно от
17.00 часа.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата П.А.Х., с ЕГН********** и Г.А.Х.,
с ЕГН********** при техния баща Ч.А.Г., с ЕГН********** на адрес: ***.
ОСЪЖДА М.Х., род на 03.07.1968 год. да заплаща месечна
издръжка на малолетните си деца П.А.Х., с ЕГН********** и Г.А.Х., с ЕГН**********
чрез техния баща и законен представител Ч.А.Г., с ЕГН********** в размер на по 250 лева /двеста и петдесет лева/
месечно по отношение на всяко едно от децата, считано от датата на влизане на
решението в сила до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи
правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
платима на първо число от месеца, за който се отнася.
ОСЪЖДА М.Х., род на 03.07.1968 год. да заплати в полза
на държавата и по сметка на ШРС сумата
от 2250.40 лева /две хиляди двеста и петдесет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка,
допълнително възнаграждение за преводач и за вещите лица по изготвената и
приета от съда тройна съдебно-психологическа експертиза, както и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: