№ 269
гр. Горна Оряховица , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20204120101999 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Еос матрикс“ ЕООД твърди, че ответникът ИЗЗ. К. АБ. е сключил с
„БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД договор за потребителски кредит № CREX-
14028650/17.10.2016 г., по силата на който дружеството му предоставило целеви
кредит за закупуване на смарт телефон „Huawei P9 Lite” в размер 500 лв. Твърди, че
дружеството е изпълнило задължението си да предостави сумата в деня на подписване
на договора, а за ответника възникнало задължение за погасяването на кредита на 12
месечни вноски, всяка от 50,83 лв. Сочи се, че ответникът не е погасявал месечните
вноски и към края на срока на договора – 20.10.2017 г., останала дължима цялата
главница от 500 лв. Счита, че ответникът дължи и обезщетение в размер на законната
лихва, което претендира за периода от 20.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.10.2020 г. в размер от 129,48 лв.
Ищецът твърди, че по силата на протокол № 24 от 11.05.2017 г. към рамков договор за
цедиране на задължения от 02.06.2015 г. е придобил от „БНП Париба Пърсънъл
файненс“ ЕАД вземанията му по договора за кредит, сключен с ответника. Твърди, че
първоначалният кредитор го упълномощил да уведоми ответника за цесията. Твърди,
че изпратил уведомително писмо до ответника за извършване на цесията, но то било
върнато в цялост с отбелязване, че получателят се е преместил. Сочи, че съгласно
1
условията в договора, писмото се счита връчено. Позовава се и на връчване на
уведомлението с исковата молба. Моли за постановяване на решение, с което да се
приеме за установено съществуването на вземанията на ищеца по договор за
потребителски кредит № CREX-14028650/17.10.2016 г., сключен между „БНП Париба
пърсънъл файненс“ ЕАД и ответника, както следва: 500 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 29.10.2020 г. до окончателното й изплащане и 129,48 лв. –
обезщетение за забава в плащането за периода от 20.12.2017 г. до 29.10.2020 г., за
които е издадена заповед № 287/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1682/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Претендира се присъждане на сторените в заповедното и исковото производство
разноски и се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Ответникът ИЗЗ. К. АБ. признава сключването на договор за потребителски
кредит № CREX-14028650/17.10.2016 г. с посоченото от ищеца съдържание, както и
получаването сумата от 500 лв. от дружеството за закупуване на телефон. Оспорва да е
надлежно уведомен за цесията. Развива съображения, че вземането не може да е
предмет на договора за цесия, защото не е било нито възникнало към деня на
сключване на договора – 02.06.2015 г., нито е било изискуемо към тази дата или към
момента на подписване на анекс № 1А към Протокол № 24/11.05.2017 г. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото
производство.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са положителни установителни искове положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземания по договор за
потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение. Уважаването им, с
оглед твърденията на ищеца и възраженията на ответника, е предпоставено от
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: възникнало
между ответника и „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД правоотношение по договор
за потребителски кредит № CREX-14028650/17.10.2016 г. с твърдяното от ищеца
съдържание; изпълнение на задължението на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД
да предостави сумата по кредита – 500 лв., както и че „БНП Париба Пърсънъл
файненс“ ЕАД е прехвърлило вземането по процесния кредит на ищеца, за което
ответникът е уведомен.
Първата от посочените предпоставки не е спорна между страните, а и се
установява от представения договор за потребителски кредит № CREX-
2
14028650/17.10.2016 г., съгласно който „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД
предоставило на ответника ИЗЗ. К. АБ. кредит в размер на 500 лв. за закупуване на
смартфон „Huawei P9 Lite”, срещу задължението за връщане на сумата, ведно с
договорна лихва, на 12 месечни вноски – до 20.10.2017 г. В чл.3 от условията по
договора било уговорено, че в случай на забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
Съгласно чл.13 от договора кредиторът имал право незабавно след сключване на
договора или по всяко друго време да прехвърли правата си на избрано от него трето
лице без да е нужно съгласие на кредитополучателя, а с подписването на договора,
кредитополучателят приема същото за уведомление по чл.99 ЗЗД.
Изпълнението на задълженията на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД да
предостави сумата от 500 лв. чрез плащане на продавача на стоката също не е спорно
между страните. Признанието на ответника, преценено по реда на чл.175 ГПК, се явява
подкрепено от писмените доказателства – уговорката в чл.1 от условията по договора,
фактура № **********/17.10.2016 г. и от заключението по задача № 1 на приетата
съдебно-счетводна експертиза.
С получаването на сумата, за ответника възникнало задължението за връщането
й при уговорените в договора условия – на 12 седмични вноски от по 50,83 лв.,
включващи и договореното възнаграждение за кредитора. С доклада по делото на
ответника бе възложено в тежест, с оглед твърденията на ищеца, установяването, че е
погасил задължението за връщане на заетата сума, като му бе указано на основание
чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за това. Той нито въведе твърдения за
плащане, нито от събраните доказателства такова се установи. При липса на наведени
насрещни твърдения за факт, за чието установяване ответникът носи тежест за главно
доказване, съдът следва да кредитира заключението по задачи № 2 и 3 на експертизата,
установяващи по данни от „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и ищеца, че
ответникът не е извършвал никакви плащания по кредита. Тъй като не е платено и не
се твърди погасяването му по друг начин, задължението на ответника да заплати
главницата от 500 лв. по договор за потребителски кредит № CREX-
14028650/17.10.2016 г. съществува.
Спорът по делото е концентриран върху въпроса кой е кредиторът по това
вземане и в частност придобил ли го е ищецът по силата на противопоставим на
ответника договор за цесия. От рамков договор от 02.06.2015 г. се установява, че „БНП
Париба пърсънъл файненс“ ЕАД се съгласило да прехвърля възмездно на ищеца чрез
отделни протоколи свои вземания, индивидуализирани в анекси (Глава I и чл.4.1.1. на
договора), като промяната на страната по правоотношението настъпва на датата на
3
цедиране – датата, на която протоколите са подписани от всички страни (чл.4.2.1.,
чл.4.2.3 и определението на „дата на цедиране“ в Глава II). Посочените договорни
условия определят съглашението като рамково, т.е. определящо предварително
условията по договори, които страните в бъдеще възнамеряват сключат, и правят
ирелевантно, че към 02.06.2015 г. вземането на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД
не е било възникнало. Неоснователността на възражението на ответника в тази връзка
допълнително следва и от това, че бъдещи вземания могат да бъдат предмет на цесия
на общо основание. Такава цесия поражда действие от възникване на вземането, което
в случая е безспорно. По тези съображения и с оглед естеството на вземането, липсата
на забрана в закона за прехвърлянето му и спазването на изискването на чл.26, ал.1
ЗПК (чл.13 от договора), вземането на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД от
ответника по договора за кредит може да бъде предмет на цесия.
От представените протокол № 24 от 11.05.2017 г. към договора и Анекс А 1 към
протокола е видно, че кредиторът на ответника прехвърлил на ищеца по реда,
предвиден в рамковия договор, вземанията си по договор за потребителски кредит №
CREX-14028650/17.10.2016 г., в т.ч. и вземането за главница от 500 лв. Без значение е
дали към 11.05.2017 г., когато цесията е породила действие съгласно условията на
рамковия договор, вземането е било изискуемо. Нито законът забранява прехвърляне
на вземания, които все още не са изискуеми, нито страните по цесията са предвидили
такова условие в договора (а и да бяха, ответникът не би могъл да черпи възражения от
правоотношението между трети). С посоченото и предвид даденото от цесионера
писмено потвърждение, ищецът е станал титуляр на вземането на „БНП Париба
пърсънъл файненс“ ЕАД от ответника за заплащане на главицата по договора за
кредит.
За да породи цесията действие по отношение на длъжника, до него следва да е
достигнало волеизявлението на кредитора му за прехвърляне на вземането, както
предвиждат чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на
ОСГК на ВС; Решение № 156/30.11.2015 г. по т.д. № 2639/2014 г., II Т.О. на ВК;
Решение № 137/02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., III Г.О. на ВКС). Следва да бъде
акцентирано на това, че функцията на уведомлението е както да посочи на длъжника
кое негово задължение е прехвърлено, така и кой е новият му кредитор. По това
съображение не би могло да се приеме, че уговорката на чл.13, in fine в договора
съставлява надлежно уведомление.
Цедентът може да упълномощи цесионера да извърши съобщението до
длъжника, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на
чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (в същия смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009
г. на II Т.О. на ВКС; Решение № 96/17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017 г. на IV Г.О. на
4
ВКС; Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II Т.О. на ВКС). В случая
цедентът „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е упълномощил ищеца от негово име
да уведоми всички длъжници по вземания, прехвърлени съгласно рамковия договор, в
т.ч. и процесното, и в обема на тази представителна власт ищецът е изпратил на
ответника писмо изх.№ 2133/13.04.2020 г. с такова съдържание. Не е спорно, а и от
представеното известие за доставяне се установява, че уведомлението не е получено от
длъжника. Няма никакво значение дали в случая е приложима уговорената в чл.7 от
договора фикция, след като ответникът е получил исковата молба, ведно с
приложенията, в т.ч. уведомлението и пълномощните. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на това
уведомление, макар и с исковата молба, следва да бъде съобразено от съда по аргумент
от чл.235, ал.3 ГПК (Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II Т.О. на
ВКС; Решение № 126/30.10.2020 г. по т.д. № 2042/2019 г. на II Т.О. на ВКС и др.).
Посоченото е приложимо и в производството по чл.422 ГПК, тъй като съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция по същество (приетото в
т.9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС). С оглед изложеното ответникът е уведомен за цесията от цедента „БНП Париба
пърсънъл файненс“ ЕАД чрез неговия пълномощник – ищеца и възраженията му в
обратен смисъл са неоснователни.
Така ответникът дължи на ищеца заплащане на 500 лв. – неплатена главница по
договор за потребителски кредит № CREX-14028650/17.10.2016 г., сключен с „БНП
Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и искът за установяване на съществуването на това
вземане се явява основателен. Поради забавата в плащането на задължението след
падежа му, ответникът дължи и обезщетение в размер на законната лихва (чл.3 от
договора и на общо основание – чл.86, ал.1 ЗЗД). Такова обезщетение се претендира за
периода от 20.12.2017 г. до 29.10.2020 г., а заключението по задача № 4 от
експертизата установява размера му на 145 лв. Претенцията на ищеца в заповедното и
в настоящото производство е в по-нисък размер – 129,48 лв., поради което тя следва да
бъде уважена изцяло.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се
присъдят направените разноски в заповедното и в исковото производство. От негова
страна е направено такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски
в заповедното производство в размер на 25 лв. за заплащане на държавна такса и
разноски в исковото производство от общо 225 лв. (25 лв. за дължимата държавна
такса съобразно чл.72, ал.1 ГПК и 200 лв. за възнаграждение за вещо лице), които суми
5
му се следват за заплащане от ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК , че ИЗЗ. К. АБ.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.С*************** дължи на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
Район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6,
представлявано заедно и поотделно от управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В. сумата от
500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № CREX-14028650/17.10.2016 г., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс“
ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата от 29.10.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 129,48 лв. /сто двадесет и девет лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащането в
размер на законната лихва за периода от 20.12.2017 г. до 29.10.2020 г., за които е
издадена заповед № 287/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 1682/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА ИЗЗ. К. АБ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.С*************** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“,
ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано заедно и поотделно от
управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В. сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса в заповедното
производство и сумата от 225,00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса и депозит за вещо лице в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6