Р Е Ш Е Н И Е
№ /20.09.2019 г., гр. ***
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Провадийският
районен съд I състав
На тринадесети
юни две хиляди и
деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Д.
Михайлов
при секретар И.В.
Като разгледа
докладваното от съдията Михайлов
гражданско дело № 197
по описа за 2019г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.Д.Г. и Д.Г.Г. правно основание чл.150 СК.
В исковата
молба се сочи, че с решение по Гр.дело № 852/2015г. по описа на Районен съд
гр.***, ответника е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 110 лв. за
детето Г., род. на ***г.
От присъждането на издръжката е изминал доста дълъг период от
време. Обстоятелствата при които е било постановено горното решение
чувствително са се променили, увеличени са цените на всички стоки и услуги.
Издръжката на всеки човек се е увеличила пропорционално на нарастването на
цените. С оглед на промените на минималната работна заплата в страната е
увеличен и минималният размер на издръжката която се присъжда като към настоящият
момент същата е в размер на 140 лв. Сумата която заплащал ответника била крайно
недостатъчна за да задоволява потребностите на дъщеря им. Дъщеря им страдала от
т.н. трета сливица и боледувала често, което налагало да се закупуват
медикаменти които са доста скъпи. От 2017г. до настоящият момент правили
съответните консултации със специалисти, които ще определят кога да бъде
извършена тонзилектомия т.е отстраняване на сливиците. Свързала се със
ответника и го уведомила, че детето често боледува и се налага закупуване на
скъпо струващи лекарства, но той категорично отказвал да й осигури повече
средства за детето освен присъдената издръжка. През септември месец дъщеря им
щяла да бъде ученичка във първи клас. Щяло да има необходимост от повече
средства за учебни пособия облекло, заплащане на обяд във училището и други
ежедневни потребности. Към настоящият момент тя била в отпуск по майчинство и
отглеждала и другата си дъщеря. Ответника работел в сферата на селското
стопанство и получавал добри доходи, нямал друго семейство или някого когото да
издържа.
С оглед възрастта на детето и неговите увеличени потребности
месечно били необходими около 400 лв., от които бащата следвало да поеме 250
лв., а останалата част от средствата и ежедневните грижи щяла да поеме тя.
Предвид на гореизложеното, счита, че притежава правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Моли съда да ги призове с ответника на съд и след като намери иска
за основателен и доказан, да постанови съдебно решение, с което да измени
размера на присъдената по гр.дело № 852/2015г., по описа на Районен съд гр.***
издръжка като я увеличи от 110 лв. на 250 лв., за детето Г., род. на ***г.,
чрез нея, нейната майка и законна представителка М.Д.Г. ЕГН **********, считано
от завеждане на делото, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.
Моли присъдената издръжката на детето да бъде привеждана по
следната сметка BG11ТТВВ94001527790249 „СЖ -ЕКСПРЕСБАНК”- титуляр - М.Д.Г. ЕГН **********
.
В законоустановения срок от ответникът Д. е постъпил
отговор на искова молба.
В него се твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства, с
които ищцата обосновава претенцията си за увеличаване на дължимата на дъщеря им
Г.Г. не отговарят на обективната истина, поради, което ги оспорва. В частност
твърди, че от датата на фактическата им раздяла с ищцата до настоящия момент,
освен дължимата издръжка, съобразно възможностите си и според желанията на
дъщеря му и на ищцата предоставял, както допълнителни финансови средства и
вещи, така и парични суми за закупуване на лекарства, за заплащане на прегледи,
вкл. и болничното лечение на Г. в МБАЛ Майчин дом - *** ЕООД. Поради това
твърди, че не отговаря на истината твърдението, че е отказал средства,
необходими за лечението на дъщеря им.
Сочи, че в депозираната искова молба не са
посочени конкретни промени в нуждите на издържаното малолетно дете, като
изискването в тази насока на чл. 127, ал. 1 от ГПК е изчерпано с общото и
формално по - своето съдържание твърдение „Обстоятелствата, при които е
постановено горното решение чувствително са се променили, увеличени са цените
на всички стоки и услуги“. Отсъства конкретика относно индивидуализиращите
изменението елементи - обективното проявление на потребността, стойността на
увеличението, неговата трайност, кое е наложило съответната промяна, предприети
ли са действия за ограничаване на разходите и др. Представените с исковата
молба писмени доказателства, а именно Удостоверение за раждане, Служебна
бележка 04/21.01.2019 г, Решение № 275/27.10.2015 г. по гр. д. № 852/2015 г. по
описа на ПРС, четири рецептурни бланки, медицинско направление, амбулаторни
листи и епикриза не изяснявали обстоятелствата в тази насока. Единственото,
което те сочели е, че дъщеря им Г. от началото на 2018 г страда от възпаление
на сливиците. Без да омаловажава или подценявам здравословното й състояние,
както от документите, така и от консултациите със съответните специалисти се
установява, че се касае за здравословен проблем, преодолим напълно и за
сравнително кратък период от време със съответното лечение и при полагане на
необходимите грижи. Още повече, че от същите не се установявал конкретен размер
на разходваните средства. Визираното било резонна последица от обстоятелството,
че именно той заплащал нужните лекарства и лечението на дъщеря им в избраното
от нейната майка лечебно заведение. Визираното се отнасяло и до представената
бележка, от която било видно, че дъщеря им посещава подготвителна група, респ.
че предстои да постъпи в учебно заведение при навършване на 7 годишна възраст.
Териториалния обхват на град ***, където се намирало училището и постоянният
адрес на Г. изключвали необходимостта от използването на транспорт за
придвижване от дома до училище и обратно, а фактът, че се касаело за общинско
учебно заведение определяло отсъствието на задължение за заплащане на
образованието.
Освен липсата на конкретни твърдения и доказателства
относно настъпило изменение в нуждите на издържаното дете, отсъствали такива и
по отношение на втората необходима предпоставка, а именно съществена позитивна
промяна във възможностите му, в качеството му на задълженото лице. Не само, че
не е нараснал дохода, който получава, но напротив същият е намалял. Единствено
вярно в твърденията на ищцата било обстоятелството, че няма задължение за
издръжка по отношение на друг низходящ. Средствата, с които разполагал се
формирали от трудовото му възнаграждение, което било непостоянно по размер и
наличието му зависело от сезонната му ангажираност, предвид обстоятелството, че
работя като водач, селскостопански машини. Не притежавал друго имущество, което
да използва, като източник на приходи.
При уважаване на исковата претенции не само,
че щял да бъде поставен пред невъзможност да покривам дори своите минимални
ежедневни потребности, но щял да бъде трансформиран в длъжник, тъй като въпреки
полаганите усиля не би бил в състояние редовно да заплаща исканите парични
средства.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание, ищеца чрез, процесуалния си представител
пледира за уважаването на предявения иск, претендират се и разноски. Ответникът
чрез процесуалния си представител, пледира за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства: Удостоверение за
раждане издадено въз основа на Акт за раждане № 2223/01.11.2012 г.; Решение №
275/27.10.2015 г. по гр.д. № 852/2015 г. по описа на Районен съд ***; Служебна
бележка № 04/21.01.2019 г.; Медицинско направление от 04.10.2017 г.; Рецептурна
бланка; Рецептурна бланка от 04.01.2019 г.; Рецептурна бланка; Рецептурна
бланка от 17.12.2018 г.; Амбулаторен лист № 000276/10.01.2019 г.; Амбулаторен
лист № 006361/20.12.2018 г.; Амбулаторен лист № 006261/17.12.2018 г.;
Амбулаторен лист № 008008/28.11.2018 г.; Амбулаторен лист № 005325/15.08.2018
г.; Амбулаторен лист № 004702/13.07.2018 г.; Амбулаторен лист №
003545/09.07.2018 г.; Амбулаторен лист № 002973/02.05.2018 г.; Амбулаторен лист
№ 001776/17.03.2018 г.; Амбулаторен лист № 000560/25.01.2018 г.; Епикриза на Г.Г.,
както и представеното в днешното съдебно заседание удостоверение за доходите на
ответника от „БД Агри“ ЕООД се установява, че: Ищцата и ответника имат едно
общо дете: Г.Д.Г., родена на ***г.. С Решение № 275/27.10.2015 г. по гр.д. № 852/2015 г. по описа
на РС ***, РС *** е прекратил сключения на 10.06.2012г. между
страните граждански брак; осъдил е бащата Д.Г.Г. да заплаща месечна издръжка в
полза на детето чрез майка му в размер на 110 лева, считано от 29.09.2015г.,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване.
От Служебна
бележка с изх. № 04/21.01.2019г., изд. от № ОУ“Иван Вазов“ гр. *** се
установява, че през учебната 2018/2019г. детето Г.Д.Г. ще бъде записана
в ПГ (6 г.).
В
Социален доклад на ДСП *** с вх. № 2791/16.05.2019 г. е посочено, че ищцата е в платен отпуск по майчинство
за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, и същата е подпомагана и от ДСП-***
по чл.7 от ЗСПД в размер на 90 лв. Ответникът работел на трудов договор към
"Кристера АД", като месечното му трудово възнаграждение било в размер
на 680 лв. като възнаграждението било плаващо всеки месец, в зависимост от
сезона и изпълнението на възложената работа.
Социалните
работници от ЗД са стигнали до заключението, че към настоящия момент за детето се полагат добри грижи,
потребностите му са задоволени. Двамата родители били категорични, че относно
детето ще направят всичко необходимо за правилното израстване, развитие и
възпитание, като се стремяли да осигурят една добра и спокойна среда.
С оглед направеното социално проучване било видно, че ищцата и
ответника са силно привързани към детето си и притежават нужния родителски
капацитет и качества, за да осигурят нормалното израстване и развитие на Г.. В
домовете на двамата родители имало добри условия за детето.
Относно размера на издръжката, считат, че е задължение и на
двамата родители да полагат грижи за детето си и като се определя размера й,
молят да бъде взета предвид възрастта на детето и постоянно нарастващите му
потребности.
Считат, че е в интерес на детето да се поддържа емоционална връзка
с двамата си родители и разширените им семейни кръгове.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл.
150 СК. За наличието на промяна в обстоятелствата по смисъла на този текст от
кодекса е достатъчно да се констатира трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142 ал.1 СК.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". По
това обстоятелство не се спори по делото, както и че ответника е баща на детето.
ПРС намира, че по делото са установи
първата от двете хипотези представляващи трайно
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК. От определяне на
първоначалния момент на издръжката на Г. са изминали близо 4 години – период,
през който са нараснали цените на стоките и услугите и детето е станало
ученичка. Във връзка с последното възникват и други разходи, като набавяне на
пособия, материали, нужни в учебния процес и др.подобни, свързани със самото
посещение на учебните занятия.
Към настоящ момент на основание
чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на ¼ от
минималната работна заплата за страната, определена с Постановление № 320 от 20.12.2018г.
за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната в размер на 560 лева от
01.01.2019г. Според това минималния размер на издръжка
от 01.01.2019г. е в размер на 140 лева.
От събраните по делото доказателства
се установи, че бащата е получил като
възнаграждение от „БД АГРИ“ЕООД, където е работел, като водач, ССМ в
с.Градинарово за периода април 2018г. до март 2019г. сумата от 21 622, 78
лева.
Видно от удостоверение по декларирани
даннни на ответника, същият е собственик на жилище от 108, 00 кв. м. и зема
500,00 кв.м., както и 2 бр.МПС, едното от които е продал през м. май 2019г.
Видно от трудов договор
№51/11/07/2017г. ответникът е бил назначен в „БД АГРИ“ЕООД, като „водач, ССМ с
основно трудово възнаграждение 662,00 лева. Отделно от това същият е страна по
договор за кредит с „Банка ДСК“ за сумата от 11 000,00 лева, както и по
договор за жилищен кредит със същата банка в размер на 44 500,00 лева.
Видно от свидетелските показания на
допуснатите свидетели по делото, и двамата родители полагат грижи за детето.
Родителите са в работоспособна възраст
и следва да си осигурят доходи, с които да задоволяват както техните
потребности, така и непрестанно нарастващите потребности на детето. Предвид
това, променените нужди на детето и възрастта му, както и с оглед социално - икономическите
условия в страната, съдът счита, че Г.Д.Г. има нужда от издръжка в размер на
300 лева като този размер следва да се разпредели между майката и бащата, като
бащата следва да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 180,00 лева,
а остатъкът до 300,00 лева следва да се дължи от майката
Предвид гореизложеното
предявения иск е основателен до размер от 180 лева, като за разликата от този
размер до претендирания от 250 лева той следва да се отхвърли. Увеличеният
размер на издръжката се дължи от подаване на исковата молба, както е поискала
ищцата – 06.02.2019г., като съдът намира, че падежа й следа да е 5-то число на
месеца, за който се дължи, както е посочено в Решение №275/27.10.2015
г. по гр. д. № 852/2015 г. по описа на ПРС.
Ищцата е претендирала и,
присъждане на разноски. От доказателствата по делото се установява, че
сторените от ищцата разноски са в размер на 300 лева адвокатски хонорар.
Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че възражението е неоснователно
предвид, че договореното между ищеца и процесуалния му представител
възнаграждение в размер на 300 лева е минималното такова според Наредбата за
размера на минималните адвокатски възнаграждения.
Ответникът на
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС
дължимата държавна такса съразмерно на увеличения размер на издръжката, в
размер на 100,80 лева, определена съобразно чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК.
Мотивиран от
горното, Провадийският районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
определената с Решение №275/27.10.2015г. по гр.д. № 852/2015 г. по описа на ПРС
издръжка, дължима от Д.Г.Г. с ЕГН ********** на малолетното си дете Г.Д.Г. с ЕГН **********, действащо чрез
своята майка и законен представител М.Д.Г. с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 110 лв. на 180 лв. считано от
предявяване на иска – 06.07.2019г., с падеж пето число на месеца, за който се
дължи издръжката до настъпване на законово основание за изменението или
прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за разликата от 180 лева до предявеният размер от 250 лева, на основание чл. 150 СК.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по
сметката на Провадийският районен съд
дължимата по делото държавна такса върху уважените размери на иска за издръжка
в размер на 100,80 лева, на основание чл. 78 ал. 6 вр. с ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати на М.Д.Г. с ЕГН **********сторените разноски по делото
съразмерно с уважената част от предявените искове в размер на 300,00 лева, на основание чл. 78 ал. 1 от .
Постановява
предварително изпълнение на решението относно увеличената издръжка.
При неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано
от влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващи и
дължимата държавна такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………