Р Е Ш Е Н И Е
№ 1946
гр. Пловдив, 22 октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1255 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.95 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
”ШВАЙССЕРВИЗ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Стефан Веркович“ №3, партер, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.Д.- пълномощник, обжалва Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство с Изх.№70-00-2017#1 от 15.03.2021г., издадено от П.Х.Х.- главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив на Националната агенция за приходите (НАП), потвърдено с Решение №116 от 19.04.2021г. на директора на ТД- Пловдив на НАП, да бъде издадено удостоверение за приложимо законодателство по отношение на А.Н.Д., ЕГН **********, по искане с Вх.№70-00-2017 от 12.02.2021г. на жалбоподателя.
Претендира се отмяна на оспореното решение поради незаконосъобразност; изпращане преписката на ответника за постановяване на благоприятен акт по искането на жалбоподателя; както и присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство от 50,00 лева (листи 67, 68). На 12.10.2021г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№17859 (листи 86-88) от адвокат Д., в която се излагат съображения, подкрепящи жалбата.
Ответникът- П.Х.Х.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, чрез юрисконсулт Б.П.К.- пълномощник (листи 74), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 200,00 лева. На 11.10.2021г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№17828 (лист 85), в които се излагат съображения, подкрепящи изразеното становище. Също така, по делото е прието становище (листи 21-23) от юрисконсулт Боряна Шишкова- пълномощник (лист 24), за неоснователност на жалбата; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лв., определено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), за което е представен списък с разноски (лист 25), съгласно чл.80 от ГПК (Граждански процесуален кодекс), във връзка с чл.161, ал.1 и §2 от ДОПК.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Решение №116 от 19.04.2021г. (листи 27-31) на директора на ТД- Пловдив на НАП е получено по електронна поща от жалбоподателя на 20.04.2021г., според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 26). От своя страна, жалбата (листи 59-61) е подадена чрез директора на ТД- Пловдив на НАП на 26.04.2021г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
От жалбоподателя е подадено Искане с Вх.№70-00-2017 от 12.02.2021г. за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице А.Н.Д., ЕГН **********, за периода от 06.04.2020г. до 22.06.2020г. (листи 7-9). В искането изрично се декларира, че лицето е постъпило на работа в България на 06.04.2020г.; спрямо него се прилага законодателството на командироващата държава в рамките от един месец преди командироване; ще се запазят трудовите правоотношения между работодателя и работника през периода на командироване (изпращане). Декларирано е още, че работодателят в командироващата държава може да реши да прекрати договора със заетото лице по време на командироването; работодателят в командироващата държава може да определи ключовите аспекти на изпълняваната дейност в приемащата държава; лицето е наето с цел да бъде командировано (изпратено) и не се изпраща да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл; лицето ще бъде предоставено на разположение на друго предприятие в държавата членка, в която то е командировано. Периодът на командироването (изпращането) е от 06.04.2020г. до 22.06.2020г.; определен е размер на възнаграждението за времето на командироване (изпращане) от “10 евро чисто на час“.
Жалбоподателят декларира, че към момента на подаване на искането броят на наетите лица (без административен персонал), които полагат труда си на територията на България е 0, а броят на административния персонал, които полагат труда си на територията на България е 1, съответно броят на командированите заети лица е 12. Отразено е, че няма договори, изпълнявани в България, а 12 броя са договорите, изпълнявани в приемащата държава. Отразено е, че процентното съотношение между реализирания оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца е 100%.
Като приложения към процесното искане са представени заверено копие на Трудов договор №001 от 03.04.2020г. (листи 10-11) и заверено копие на Акт за изпращане на работник/служител в предприятие ползвател от 03.04.2020г. (листи 12-13).
Посоченият Трудов договор №001 от 03.04.2020г. е сключен между жалбоподател (работодател) и А.Н.Д. (работник/служител) за изпълнение на длъжността “заварчик“ (с код по НКПД (Национална класификация на професиите и длъжностите) 72121001), с място на работа Германия и работно място гр. Нидероршел 37355. Договорът е сключен на основание чл.107р от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл.68, ал.1, т.2 от КТ, до завършване на определена работа, със задължения, утвърдени от предприятието ползвател в длъжностна характеристика, която ще бъде връчена при постъпване на работа в предприятието ползвател. Според Акт за изпращане на работник/служител в предприятие ползвател от 03.04.2020г., Димитров се задължава да се яви на работа на 06.04.2020г. в предприятието ползвател “KD STAHL-UND MASCHINENBAU”, находящо се в Германия.
По делото е прието заверено копие на писмени обяснения от 01.03.2021г. (листи 33-36) на Апостол Любомиров Ловчев- пълномощник (лист 32) на “ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД, адресирани до ТД- Пловдив на НАП, според които дружеството е водило преговори с няколко български и чуждестранни дружества за осигуряване на временна работа на работници, но е успяло да сключи договор единствено с немската фирма “KD Stahl-Und Maschinenbau” с фирмен номер 15715228111 и ДДС номер DE254046804, Германия, който договор е прекратен през месец август 2020г., поради последиците за фирмата ползвател от епидемиологичната обстановка и спада в работата. В обясненията са изброени общо 13 изпратени работници за осигуряване на временна работа, между които и А.Н.Д.. Посочено е, че за времетраенето на сключените трудови договори работниците са осигурявани в България, но възнагражденията им са съобразени с минималните часови ставки в Германия. Посочена е спецификата на този вид предприятия за осигуряване на временна работа, като е посочено, че основната им дейност е винаги в държавата, където е седалището и адрес на управление на дружеството, поради което единствената държава в която се дължат всички данъци, такси и осигуровки е Република България. Посочено е, че за периода от регистрацията си 12.2019г. до 03.2020г. дружеството не е издавало фактури, а през месец април 2020г. е издало 6 броя фактури на обща стойност 66 200,93 лв. към “KD Stahl-Und Maschinenbau”.
Също така, по делото са приети заверени копия на Презентация от 01.03.2021г. на жалбоподателя (листи 37-38), изготвена от А.Л.; на Удостоверение за регистрация от Министерство на труда и социалната политика (лист 39), според което жалбоподателят, на основание чл.74е, ал.1, във връзка с чл.74к, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), е регистриран под №325 от 30.03.2020г. за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа; Договор за предоставяне на персонал от 02.04.2020г. (листи 40-42, 45-47), сключен между “ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД и “KD Stahl-Und Maschinenbau”; както и Приложение 1 към договора (лист 43, 44).
По подаденото от жалбоподателя искане, от страна на ответния орган е извършена проверка в ИС (информационна система) на НАП и по-конкретно на подадените СД (справки-декларации) по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и дневниците за продажбите към тях за период от м.01.2020г. до м.02.2021г. (листи 49-58), в резултат на което е прието за установено, че дружеството няма регистрирани доставки на територията на България за целия период от м.01.2020г. до м.02.2021г. включително, а за периода м.04.2020г. до м.08.2020г. има декларирани само доставки на услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС, единствено и само с контрагента в Германия - “KD Stahl-Und Maschinenbau”. Установено е още, че няма извършени доставки към български контрагенти.
След извършен анализ на представените от дружеството и служебно събраните доказателства, органът по приходите прави извод, че дружеството осъществява преобладаващо значителна част от дейността си на територията на друга държава членка Германия и не осъществява значителна част от дейността си на територията на изпращащата държава членка (България). Вследствие на това е издадено оспореното по делото Решение за отказ с Изх.№70-00-2017#1 от 15.03.2021г. (листи 17-20).
Според нарочна разписка, обективирана в решението (лист 20), същото е получено на 23.03.2021г. от А.Л..
Против процесното решение постъпва жалба с Вх.№70-00-2017#2 от 05.04.2021г. (листи 4-6), адресирана до директора на ТД- Пловдив на НАП, след което е издадено Решение №116 от 19.04.2021г. е мотивирано с прилагането на относимите за случая правни норми, а именно чл.12, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004), както и чл.14, §2 от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009), както и точка 1. от Решение №А2 от 12.06.2009г. на Административната комисия (Решение за тълкуване на чл.12 от Регламент (ЕО) №883/2004).
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореният по делото административен акт е издаден от компетентен за целта орган и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл.59, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), предвид направеното посочване в същия на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.
На следващо място, настоящият състав на съда намира, че спорът между страните се концентрира по отношение на това, кое правило следва да определи приложимото осигурително законодателство за лицето, за което е подадено искането за издаване на удостоверение А1 и налице ли са предпоставките за издаване на това удостоверение.
Следва изрично да се отбележи, че разпоредбата на чл.45 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) гарантира свободното движение на работници в рамките на Съюза, като за целта предвижда премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. От друга страна обаче, системите на социалната сигурност на държавите членки функционират на териториален принцип, като регулират събития, които възникват единствено на територията на съответната държава.
Правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на ЕС са въведени с Регламент (ЕО) №883/2004 Регламент (ЕО) №987/2009. Предназначението на цитираните регламенти е да синхронизират системите за социална сигурност на държавите членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на националните законодателства в трансгранична ситуация.
Правилата за определяне на приложимото законодателство са регламентирани в дял ІІ (чл.чл.11 – 16) от Регламент (ЕО) №883/2004, като в разпоредбата на чл.11, §1 е изведен ръководният принцип, че за едно заето лице е приложимо законодателството само на една държава членка. При наети и самостоятелно наети лица разпоредбата на чл.11, §3, б.“а“ от регламента установява, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка (“правило на заетостта“).
Изключението от това общо правило при командироване на заети лица е посочено в разпоредбата на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004, според която норма, лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
В разпоредбата на чл.14, §1 от Регламент (ЕО) №987/2009 е уточнено, че за целите на прилагането на чл.12, §1 от основния регламент (Регламент (ЕО) №883/2004), лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, при условие, че непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател.
В случая и съгласно българското законодателство към “категорията заети лица“ спадат всички осигурени лица по реда на чл.4, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съгласно чл.14, §2 от Регламент (ЕО) №987/2009, за целите на прилагането на чл.12, §1 от основния регламент е разяснено, че изразът “което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.
Основният спор по делото се свежда именно до това, дали в случая е приложимо изключението на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 от гледна точка наличието на обичайно осъществявана дейност от страна на дружеството жалбоподател на територията на Република България, при съобразяване на това с дефиницията, съдържаща се в чл.14, §2 от Регламент (ЕО) №987/2009 и респективно дали са налице предпоставките за издаване на искания формуляр-удостоверение А1. Според съображение 5 към Решение №А2 от 12.06.2009г. за тълкуване на член 12 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно законодателството, приложимо за командировани работници и самостоятелно заети работници, временно работещи извън компетентната държава (достъпно в интернет на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=uriserv%3AOJ.C_.2010.106.01.0005.01.BUL&toc=OJ%3AC%3A2010%3A106%3AFULL), “Второто решаващо условие за прилагането на член 12, параграф 1 от посочения регламент е наличието на връзка между работодателя и държавата членка, в която той е установен. Поради това да командироват работници следва да имат възможност само предприятия, които обичайно извършват дейността си на територията на държавата членка, чието законодателство остава приложимо спрямо командирования работник, като следователно се приеме, че посочените разпоредби се прилагат само за предприятия, които обикновено извършват съществена част от дейността си на територията на държавата членка, в която са установени“.
Така според точка 1, пети абзац от диспозитива на Решение №А2 от 12.06.2009г., “За да се определи, при необходимост и в случай на съмнение, дали даден работодател извършва обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата членка, в която е установен, компетентната институция в посочената държава трябва да провери всички критерии, характеризиращи дейността на този работодател, като мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броя на административния персонал, работещ в държавата членка, в която е установено, както и в другата държава членка, мястото, където са наети командированите работници, и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с клиенти — от друга, оборота за подходящ типичен период от време във всяка от съответните държави членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава. Това не е изчерпателен списък, тъй като критериите следва да бъдат адаптирани към всеки конкретен случай и да се вземе предвид естеството на дейността, извършвана от предприятието в държавата, в която е установено“.
Ето защо, в случая по отношение на съществената дейност, извършвана от дружеството жалбоподател, следва да се съобразят следните факти и обстоятелства: регистрация и седалище на предприятието; броят на административния персонал, работещ в държавата членка; мястото, където се назначават командировани работници; мястото, където се сключват по-голямата част от договори с клиенти; приложимото право към трудовите договори, сключени от предприятието с неговите работници, от една страна, и с неговите клиенти, от друга; оборотът през подходящо типичен период във всяка съответна държава членка и броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава.
Необходимо е да се съобрази, че съгласно Решение на Съда (голям състав) от 3 юни 2021г. (преюдициално запитване от Административен съд — Варна — България) — „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД/Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите — Варна (Дело C-784/19), член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) №465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година, в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка.
Съдът следва да съобрази и разпоредбата на чл.633 от ГПК, съгласно която решението на Съда на Европейските общности произнесени по отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
Няма спор по делото, че икономическата дейност на “ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД е предоставяне на работна сила за временна заетост, а за да е изпълнено второто условие за приложението на специалното правило по чл.12, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 следва значителна част именно от тези дейности да е извършвана на територията на България. В хода на административното производство, при извършена проверка в ИС на НАП и по-конкретно на подадените СД по ЗДДС и дневниците за продажба към тях за период от м.01.2020г. до м.02.2021г., е установено, че “ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД няма регистрирани доставки на територията на България за целия период от м.01.2020г. до м.02.2021г. вкл., а за периода м.04.2020г. до м.08.2020г. има декларирани само доставки на услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС единствено и само с контрагента в Германия - “KD Stahl-Und Maschinenbau”. Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, са ангажирани доказателства в обратна насока. Следователно, не се установява изпълнение на изискването - значителна част от дейността на дружеството да е извършена на територията на България и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
На следващо място, не е спорно обстоятелството,че “ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 18.12.2019г. и от 09.01.2020г. има регистрация по ЗДДС (лист 49). От доказателствата по делото се установява, че административният персонал на изпращащия търговец, който полага труд на територията на България, се състои само от едно лице.
Също така, не е спорно обстоятелството, а това се потвърждава и от приетите по делото доказателства, че А.Н.Д. не е изпратен да замества друго лице, както и че времетраенето на работа в приемащата държава членка Германия не превишава двадесет и четири месеца.
Установено е, че “ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД няма извършени доставки към български контрагенти през периода от регистрацията на дружеството до момента на проверката. А в искането за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице, от страна на дружеството жалбоподател е декларирано, че няма наети от работодателя лица, които полагат труд на територията на България. Не са налице несъмнени доказателства, че икономическата активност на “ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД е обусловена изцяло или преимуществено от сключването и изпълнението на сделки, реализирани на територията на България. Активният период от страна на дружеството жалбоподател е свързан пряко със сключения договор с немския контрагент за предоставяне на работна сила, което се превръща в основен предмет на дейност на жалбоподателя.
При това положение, настоящият състав на съда намира за неопровергана констатацията на ответника по делото, че за относимия период “ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД няма реализиран и деклариран оборот, който да обоснове в достатъчна степен извод за обичайно осъществявана от дружеството съществена дейност на територията на Република България по смисъла на чл.14, §2 от Регламент (ЕО) №987/2009, във връзка с чл.12, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004, т.е. работодателят не доказва, че обичайно осъществява дейността си на територията на страната, чието законодателство претендира да е приложимо. Респективно, оспореният по делото акт е издаден без противоречие с относимите материалноправни норми.
Предвид гореизложеното, като издадено от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на изискванията за форма на административния акт, оспореното по делото решение е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ”ШВАЙССЕРВИЗ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Стефан Веркович“ №3, партер, ЕИК *********, против Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство с Изх.№70-00-2017#1 от 15.03.2021г., издадено от П.Х.Х.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, потвърдено с Решение №116 от 19.04.2021г. на директора на ТД- Пловдив на НАП, да бъде издадено удостоверение за приложимо законодателство по отношение на А.Н.Д., ЕГН **********, по искане с Вх.№70-00-2017 от 12.02.2021г. на жалбоподателя.
ОСЪЖДА ”ШВАЙССЕРВИЗ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Стефан Веркович“ №3, партер, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/