Р Е Ш Е Н И Е № 56
Гр.Сливен, 17.12.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Кина Иванова , като разгледа
докладваното т.дело № 46 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 464
ал.1 ГПК и цена- 2 045 157, 53 евро .
В исковата молба ищецът твърди, че с решение № 1851/ 2014г на Шанхайска Арбитражна Комисия,
образувано по иск на „Жун Син Пауър“ ООД,
срещу „Ма'аншан Кинве Електроник Технолоджи Ко“ / Maanshan Kinve Electronic Technology Co., със седалище и адрес на управление
Народна Република Китай, гр. М., Провинция А.. и „СИУС” ООД, двамата ответници били осъдени, в
качеството им на солидарни длъжници, да заплатят на ищеца : 1/ 31 780 000 китайски юана, дължими от
заемателя и поръчителя, в качеството им на солидарни длъжници по силата на
договор за заем от 25
Постановеното от
компетентния арбитражен съд решение
влязло в сила и било изпълняемо съобразно
Закона за арбитраж на КНР.
Твърди, че с
решение по т. дело № 2312/ 2015 СГС, постановено по реда на чл. 238 и чл. 239
от ГПК и в съответствие с чл. 51 от ЗМТА и НюЙоркската
конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, било
признато и допуснато изпълнението на арбитражно решение № 1851/2014 г. на Шанхайска Арбитражна
комисия, като „Ма'аншан
Кинве Електроник Технолоджи Ко“ и
„СИУС“ ООД били осъдени да му заплатят
солидарно следните суми: 5 349 595,38
евро, представляваща равностойността на. 31 780 000 китайски юана, дължими от
двамата ответници като солидарни длъжници по договор за заем от 25.08.2013 г.,
лихва, в размер на 2% върху главницата за периода от 25.08.2014 г до
окончателното изплащане и разноски -173
958 юана
Въз основа на постановеното по т. дело № 2312/
След образуване на изп.дело №450/2017г, били уведомени, в качеството им
на кредитор, вписал възбрана върху имота на вторият ответник и длъжник„СИУС“
ООД, че срещу него е образувано друго изпълнително дело, с взискател първият
ответник „Пи енд Пи Груп“ ООД, а именно изп. дело № 460/
В
молбата за образуване на изп.дело № 460/2018г , „Пи енд Пи Груп“ ООД твърдял, че с договор за покупко- продажба и прехвърляне на вземания от 24.05,2016
г. и сключен към него анекс от 10.01
Ответникът„Пи
енд Пи Груп“ ООД твърдял, че вземането по този изпълнителен лист е напълно
идентично с цедираното по договора за покупко-продажба и прехвърляне на
вземания от 24.05.2016 г. и сключеният към него анекс от 10.01.2017 г. Твърдял, че като цесионер и частен
правоприемник на цедента „СВ Модулпродукшън
ГмбХ“ ООД, на основание чл. 429 от ГПК се ползва от
издаденият в полза на австрийското дружество изпълнителен лист и явява
легитимиран взискател с право да поиска образуване на изпълнително дело срещу
длъжника „СИУС“ ООД
Твърди, че вземането на взискателя „Пи
енд Пи Груп“ ООД по изп. дело № 460/
2018г на ЧСИ Г.Г., не съществува тъй като произхожда
от нищожен договор за покупко- продажба и прехвърляне
на вземания, сключен на 24.05.2016 г. между „СВ Модулпродукшън
ГмбХ“ ООД и
„П&П Груп“ ООД . Към датата на
прехвърляне на вземането -24.06.2016г, в
полза на цесионера „ПиендПи
Груп“ООД, цедента „СВ Модулпродукшън“
ООД /с предходно наименование “СЪН ВЕЛЮ“ ГмбХ/ не е бил носител на вземането,
нито на част от него. С цесия на настоящи и бъдещи вземания от дата
15.04.2011г, с която по силата на приложимото австрийск право, „СВ Молулпродъкшън“
ГмбХ“ООД,
прехвърлило в полза на австрийската банка Обербанк
АГ, клон Бергбау,
всички свои бъдещи и настоящи вземания в рамките на своята търговска
дейност към всички свои клиенти. Видно от извлечение от счетоводния регистър на
„СВ Молулпродъкшън“ ГмбХ от
30.06.2015 г.,, било направеното
отбелязване на настъпилото прехвърляне на вземането по отношение на процесиите
фактури. В същото изрично било отбелязано, че
„всичко е цедирано на Обербанк
съгласно цесия на настоящи и бъдещи вземания от 15.04.2011 г“.
Ищецът твърди, че въз основа на писмена молба,
на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК и
удостоверение издадено от ЧСИ М.М., че оригинала на
издаденият по т. дело 2312/ 2015 на СГС
изпълнителен лист е приложен към изп. д. № 450/
Счита, че правния му интерес за предявяване на настоящи
иск възниква още от момента на присъединяването на новия взискател, а не едва
от момента на разпределението, поради което искът може да се предяви и преди да
е извършено разпределението, като считано от последното тече краен срок за
предявяването на иска. Това било така, защото присъединилият се взискател имал
същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният и
извършените до присъединяването изпълнителни действия ползвали и присъединилия
се взискател. С присъединяването по реда на чл. 456 от ГПК на кредитор с
изпълнителен лист във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател
срещу същият длъжник, се целяло удовлетворяването на встъпилия кредитор от същия
имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия изпълнителен
процес. Защитата на конкуриращия взискател, какъвто бил ищеца, се изразявала
в предявяването на отрицателен
установителен иск по чл. 464 от ГПК срещу длъжника „СИУС“ ООД и привидния
кредитор „Пи енд Пи Груп“ООД, черпещ правата си от нищожен договор за цесия и
издаден въз основа на него изпълнителен лист.
Твърди,
че изп. д. № 460/ 18 на ЧСИ Г.Г., е образувано по искане на взискателя „Пи енд
Пи Груп“ ООД на база на нищожен договор за покупко-
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 24.05.2016г., по което изп.дело
предстояло да бъдат продадени недвижимите имоти на длъжника „СИУС“ ООД - ПИ №
000136 и ПИ № 000137, ведно с
изградената фотоволтаична
електрическа централа
Твърди, че „СВ Молулпродъкшън“ ГмбХ“ООД, в
качеството си на праводател на
взискателя изп. дело № 460/ 2018 г, никога не е имал валидно възникнало вземане
срещу длъжника „СИУС“ ООД.
Видно било от представената цесия
на настоящи и бъдещи вземания от 15.04.2011 г., че праводателят
на „СВ Модулпродукшън“ ГмбХ“
преди сключване на втората цесия, легитимираща „Пи енд Пи Груп“ ООД като
взискател, прехвърлил вземанията си и
спрямо „СИУС“ ООД на трето лице -
австрийската банка Обербанк АГ, клон Бергбау. Затова счита, че
Обербанк АГ е единственият носител на
материално право срещу ответника „СИУС“ ООД и единствена може да иска заплащане
на 2 045 157,52 евро , с левова
равностойност 4000 000 лв.
Счита, че
последващото прехвърляне на едни и същи вземания е невалидно, тъй като
„СВ Модул продукшън“ ГмбХ“ООД
не е бил носител на правото на собственост върху прехвърляното в полза на „Пи
енд Пи Груп“ ООД вземане. Това се установявало и от доклад за фактите и
обстоятелствата на д-р Й.Щ., който бил синдик на дружеството. Докладът бил представен
от синдика до областния съд в Рид им Инкрайс, в който
по дело № 17S27/17b било открито производство по несъстоятелност на „СВ Модул продукшън“ ГмбХ. На стр.5-6 от
представеният от този доклад, подробно било
изяснено , че договора за цесия, с който се легитимирал като взискател „Пи енд
Пи Груп“ ООД „категорично следвал във времето цесията с (неатакуем)
облигационен и разпоредителен характер в полза на“ Обербанк
АГ.“ Синдикът ясно посочвал, че съгласно чл. 1394 от Общия граждански кодекс,
правата на приобретателя са идентични с тези на прехвърлителя
по отношение на предоставеното вземане, както и че в Коментара на Швиман към Общия граждански кодекс, се съдържа обширно
изложение на съдебна практика по въпроса
за многократната цесия. Ако дадено вземане било многократно прехвърляно,
независимо от това, за кое прехвърляне първо
бил уведомен длъжникът, принципно била действителна само първата цесия.
Според синдика, вземанията на
праводателя на първият ответник „СВ Модул продукшън ГмбХ“ по фактури от вторият ответник „СИУС“ ООД, които били предмет на висящи съдебни дела в България(включително и тези, обхванати от
изпълнителния лист, издаден по в.т.дело № 197/17г. на БАС, били
валидно прехвърлени на Обербанк АГ.
Тъй като в приложение 5 към експертизата
Цеентмайер (с ефективна дата 13.06.2015 г.), се
съдържала счетоводна отметка в полза на Обербанк АГ,
била налице разпоредителна сделка, а с това и конкретната обезпечителна цесия в
полза на Обербанк АГ била правновалидна.
Синдикът посочвал ясно пред съда по несъстоятелността, че вземането не е
прехвърляно на първия ответник „Пи енд Пи Груп“ООД и че Обербанк
АГ е титуляр на вземането. Тъй като прехвърлителят по първата цесия от 15.04
Моли за постановяване на съдебно
решение, с което се признае за установено, че не съществува вземането на
кредитора и първи ответник „Пи енд Пи Груп“ООД,
предявено от него по изп. д. № 460/ 2018
на ЧСИ Г.Г., с молба за образуване на
изпълнително производство с вх. № 7955/ 08.03.2018 год., против длъжника и
втори ответник „СИУС“ ООД, в общ размер на 2 045 157, 53 евро, с левова
равностойност 4 000 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума, считано от 30 04.2014 г. до окончателното
изплащане, за което на 16.11.2017 год. е издаден изп. лист по в. т. дело № 197/
Първият ответник „Пи енд Пи
Груп“ООД е подал отговор на исковата молба в законния срок, чрез упълномощен
представител.
Счита исковата молба за нередовна, а ищецът не е представил
доказателства за своята правосубектност и представителна власт.
Оспорва надлежната представителна власт на процесуалният представител на
ищеца, чийто законен представител положил подписа си в адв.пълномощно, което не е написано на родния му китайски
език.
Оспорва допустимостта на предявения
отрицателен установителен иск и качеството на кредитор на ищеца.
Оспорва твърдението на ищеца, че иска може да бъде предявен и преди изготвяне на
разпределението. Като
форма на защита искът по чл. 464 ГПК спирал разпределението. Исковата защита била
срещу незаконосъобразно резпределение, а по
процесното изп.дело, по което ищецът се присъединил, такова не било извършвано.
Затова счита, че иска е преждевременно предявен и недопустим. За да обезпечи
предявения отрицателен установителен иск, законодателят предвидил с
разпоредбата на чл. 464 ал.1 ГПК спиране на изпълнението с оспорено вземане,
като сумата не се предавала на взискателя от съдебния изпълнител, независимо,че
разпределението влязло в сила. Законодателят предвидил срок за предявяване на
иска- месечен, считано от разпределението. В противен случай, сумата се
предавала на взискателя. Искът бил установителен, тъй като сумата се задържала
по сметката на ЧСИ, а в зависимост от изхода на делото - щяла да бъде предадена
на взискателя при отхвърляне на иска или да бъде разпределена между останалите
взискатели при уважаване на иска. Ищецът
имал правен интерес да предяви иска след срока по чл. 464 ал.1 ГПК, когато
сумата не е предадена от ЧСИ на взискателя с оспорено вземане, например при
наложено обезпечение-спиране на изпълнението. При изпащане обаче на сумата от
ЧСИ на взискателя с оспорено вземане, исковата защита на взискателя била
осъдителен иск.
Твърди,
че ищеца се легитимира като кредитор на „Сиус“ООД
по силата на арбитражно решение на нелегитимен арбитраж, признато и допуснато до
изпълнение с неприсъствено решение на съда,
т.е. налице бил един привиден кредитор, който оспорвал вземането на
взискател, придобил същото на базата на редовно постановено осъдително решение
на БАС и извършена цесия на вземането.
Оспорва, че към 2014г е съществувал арбитраж с
наименование „Шанхайска арбитражна комисия“, която да е разгледала абр.дело и да е постановила арб.решение
№ 1851/2014г. От направена справка по т.д № 2312/2015г на СГС, се установило,
че задължението на „Сиус“ООД към ищеца е възникнало
по силата на договор, датиран от 25.08.2016г, без достоверна дата, по
силата на който, „Сиус“ООД
встъпвал безвъзмездно в чуждо задължение, при положение, че още към
03.06.2013г, била вписана възбрана от ЧСИ А.А.върху
имота на дружеството. Последвало постановяване на арб.решение
№ 1851/2014г на Шанхайска Арбитражна Комисия, като в хода на арб.дело, „Сиус“ООД било
призовано на незнайно как станалия
достояние на ищеца съдебен адрес в
Китай. Арб.решение № 1851/2014г на ШАК било признато и допуснато до
изпълнение с неприсъствено решение по т.д. № 2312/2015 на СГС. Въпреки че
ищецът се снабдил с изп.лист по това дело, не предприел действия по
удовлетворяване на вземането си, а поискал спиране на изп.дело № 460/2018г. на
ЧСИ Г.Грозева, като обезпечителна мярка
на предявен иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД, по който било образувано т.д. № 101/2017г на
СлОС. След като обезпечението не било допуснато, предварителния договор бил
развален. Последвала обезпечитена мярка по настоящото
дело, като определената парична гаранция от 400 000 лв. била внесена от трето
лице, сключило договор за наем на централата при наличието на друг действащ
такъв.
Твърди,
че не е изпълнено изискването на чл. ІV от Конвенцията за признаване и
изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, сключена на 10.06.1958г, в гр.
Ню Йорк, по която двете държави били страни. Тази разпоредба предвиждала
решението, чието признаване и допускане на изпълнение се иска, да бъде
представено пред съда по екзекватурата в оригинал или надлежно заверен негов
препис. В случая това изискване не било изпълнено по отношение на абр.решение на ШАК. То не било представено в оригинал, а
липсвал документ, удостоверяващ автентичността на подписа на посочения в
решението арбитър. Не бил представен в
оригинал и договора, съдържащ арбитражна клауза, а решението било постановено
от нелегитимен арбитраж, което
означавало, че не за изпълнени изискванията на чл.ІV, ал.1 б.“б“ от
Конвенцията.Тези обстоятелства не били проверени от съда по т.д. № 2312/2015г ,
доколкото същия постановил неприсъствено решение.
Освен това, дружеството-ищец не било
направило никакви инвестиции в България, още по-малко, свързани със „Сиус“ООД, за да има каквито и да било основания за встъпва
в неговите задължения.
Твърди, че след направени справки от
Международната търговска камара на Германия и Австрийската търговска камара –
Шанхай относно дружеството - ищец, се установили смущаващи факти, които отново
поставяли под съмнение правосубектността на ищеца, който бил със спряла дейност
от 2015г и не е имало никакви арбитражни производства.
Затова счита, че са касае за симулативно
водено арб.дело. Нямало как ищеца да е дал заем на
свързано с него трето лице в размер на 31 780 000 китайски юана, сума с която никога
не е разполагало. Твърди, че не е имало повод, нито основание, свързаното на свой ред с тези дружества – „Гуо Хаиронг“ да задължава „Сиус“ООД да встъпва в несъществуващо задължение с предмет-
несъществуваща престация, която била “реализирана“ в България от „Мансан Кинве Електорик
Технолоджи“.
Дори да се приемело, че съществува арбитраж с наименование ШАК, по
своето естество арб. производство било исково,целящо
да реши със СПН граждански спор, като не се урежда от ГПК. Черпел силата си от
договорната воля на страните. Ако арб.процедура не
била уредена в арб.договор, арбитрите действали по
установена от тях процедура. Но във всеки случай те следвало да обезпечат
равното участие на страните в производството.В случая, с арб.
производство липсвали доказателства, че решението е постановено в процес, който
е надлежно учреден и проведен. Затова не
можело да се направи извод, че арб.решение обвързва
страните, така както ги обвързва съдебното решение и не било постановено в
процедура, осигуряваща им равно право на защита.
Тъй като не са били страна в производството по т.дело. № 2312/2015г на
СГС, счита за допустими направените възражения, свързани с проведеното пред СГС
производство по екзекватура.
Счита по същество иска за неоснователен.
Твърди, че договора за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от
24.05.2016г не е нищожен и поражда правни последици.
Тъй като ищецът се позовавал на нищожност на този договор цесията, с която те придобивали вземането,
следвало да го докаже.
Твърди, че прехвърлените вземания
към тази дата 24.05.2016г са били в патримониума
на прехвърлителя „СВ Модулпродукцион”
ООД, но дори да не са били, това не
водело до нищожност на договора за цесия, а било въпрос на проявление на
неговото действие. Нито немската, нито българската съдебна практика не
изключвали възможността да се прехвърли вземане, което все още не е възникнало.
Счита за неоснователна тезата на ищеца, че договора за цесия, бил последващ по отношение
на договора за цесия от 15.04.2011 г., с който „СВ Модулпродукцион
ГмбХ” ООД, прехвърлил своите настоящи и бъдещи
вземания, на ОбербанкАД, клон Бергбау, поради което нямало как тези вземания да се
прехвърлят с договора , сключен на 24.05.2016г.
Твърди, че договорът за цесия от 15.04.2011г е нищожен,тъй като с него
се прехвърляли бъдещи вземания, които не били в достатъчна степен
индивидуализирани. Дори да се приемело, че този договор не е нищожен, то искът
отново бил неоснователен, тъй като този договор бил сключен като обезпечение на вземания на
банката, за които ищецът нито доказал, че съществуват, нито доказал в какъв
размер са.
Счита, че в договор за цесия от 24.05.2016г, с
оглед принципа на договорната автономия, се съдържала уговорка в т.7, която
препращала към немското право. Затова били неотносими всички аргументи на
ищеца, основани на австрийското право/правото по националност на прехвърлителя/, както и на българското право. Затова били и
неоснователни аргументите на ищеца, че договор за цесия е нищожен поради липса
на предмет, на основание. чл. 26 ал.2 ЗЗД.
Освен това, за да имала цесията действие спрямо длъжника и третите лица,
цедентът трябвало да съобщи на длъжника
за прехвърляне на вземането. В случая, по делото не било доказано надлежно
уведомяването на длъжника от стария кредитор за цесията от 15.04.2011г, което
било пречка този договор да породи действие по отношение на ответниците. На длъжника било съобщено
единствено прехвърлянето на вземането, извършено с договор , сключен на
24.05.2016г, което водело до извода, че иска е неоснователен и на това
основание.
Ищецът е подал допълнителна ИМ в срока по чл. 372 ГПК.
Оспорва всички възражения на ответника, направени с ОИМ.
Твърди, че представеният лиценз за извършване на стопанска дейност е
идентичен с удостоверенията за регистрация, издавани от Българския ТР, като в КНР те се издавали от Дирекция „Пазарен Надзор“.
Оспорва твърдението, че иска е преждевременно заведен. Счита, че е
налице правен интерес от предявяването
му и този интерес възниквал от момента на присъединяването им като взискател.
Оспорва твърдението на ответника за липса на качество на кредитор. Счита, че е недопустимо в настоящия процес,
който касае съвсем различно правоотношение, да бъде оспорвано установено с
влязъл в сила акт вземане. Арб. решение № 1851/2014г на ШАК било признато и
допуснато до изпълнение от СГС по т.д. № 2312/2015, а въз основа на издадения
по същото дело изп.лист било образувано изп.дело № 450/2017г. на ЧСИ
М.Минкова., с длъжник „Сиус“ООД.
Счита, че оспорването на решението на СГС за признаване и допускане на
изпълнение на абр.решение на ШАК и издадения въз
основана на него изп.лист, е недопустимо в това производство, чийто обхват се
разграничава единствено до проверка за законосъобразността на допуснатото
обезпечение.
По същите съображения, изложени в исковата молба, счита че договора за цесия от 24.05.2016г е нищожен
на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД, поради липса на предмет.
Ответникът „Пи енд ПИ Груп“ООД е подал допълнителен отговор на ИМ в
срока по чл. 373 ГПК.
Заявява, че поддържа всички възражения против допустимостта на процеса и
липсата на правосубектност на ищеца и надлежното му представителство. Твърди,
че с ДИМ не се доказва активната процесуална легитимация на ищеца и неговата
правосубектност по отечествения му закон. Продължава да твърди, че ищеца не
съществува в правния мир на КНР и е налице разминаване в наименованието му.
Поддържа възражението си, че иска е недопустим, а ищеца няма качество на
кредитор. Тъй като иска бил
установителен, ищеца трябвало да докаже правния си интерес, свързан с формалното му качество на взискател, и с
наличие на възникнало, ликвидно и изискуемо негово вземане против техния
длъжник, което да е конкурентно.
Твърди, че цесията от 15.04.2011г. представлява
едностранно изявление и не отразява постигнатото съгласие между „СВ Модул продукшън ГмбХ“ООД и Обербанк за прехвърляне на вземания. За е налице правно
валиден договор, следвало да е подписан и от двете страни.
Дори да се приемело, че
представеният документ по естеството си представлява договор за цесия,
то в случая не се касаело за уреденото в § 1392 от Общия граждански законник на
Австрия „пълно“ прехвърляне, не вземане. В случая от съдържанието на документа
ставало ясно, че не се касае за института на така наречената. „неоповестена“ на
длъжника или на трети лица глобална цесия за обезпечение, който не намирал пряка уредба в Общия граждански законник на
Република Австрия, но бил развит за целите на търговския и н банково-кредитния
оборот и съответно е обширно третиран в съдебната практика на Върховния съд на
Австрия.
Основните характеристики на този правен
институт били следните:
1/ цесията била дадена за обезпечение. За разлика от
„пълната“ цесия, цесията за обезпечение проявявала водеща гаранционна/
обезпечителна функция. С оглед това в практиката на Върховния съд на Република
Австрия ,било прието, че за действителността на договора за цесия за
обезпечение е необходимо спазване/наличие на „модус“ (законово уредени
начини/форма за валидно прехвърляне и придобиване на права), който практиката
извеждала от нормите на съответно приложимия § 452 от Общия граждански законник
на Австрия (ABGB) /този текст бил титулуван „ символично предаване “ и третирал
учредяване на залог върху движима вещ, която обективно не може да бъде
предавана/. При това било изяснено, че при цесията за обезпечение този „модус“
е актът на оповестяване на прехвърлянето на вземането, който може да се прояви
или чрез отбелязване в търговските /счетоводните книги, или чрез съобщаване на цесията на длъжника,
поради което сделката пораждала действие не от момента на консенсус между
цедент и цесионер, а от момента на съответното и отбелязване в търговските
/счетоводните/ книги на цедента или от момента на получаване на съобщението за
цесията от длъжника .
2/
цесията за обезпечение била глобална — с глобална цесия се прехвърляли
множество както съществуващи към момента вземания на цедента, така и негови
бъдещи такива. При глобална цесията за обезпечение следвало да се държи сметка
за „модуса“ - акта на оповестяване на прехвърлянето на вземането, с оглед
действието на договора за цесия. При това следвало да се има предвид, че при
цедиране за обезпечение на бъдещи вземания, които още не са възникнали и не са
отбелязани в книгите на търговеца, било практически невъзможно отбелязването на
цесията в търговските /счетоводните книги и като възможен и достатъчен акт на
оповестяване на прехвърлянето на вземането се приемало именно съобщаването за цесията на длъжника.
3/ сделката била известна единствено на
цедента и цесионера и страните по нея не я свеждали до знанието нито на
длъжника нито на трети лица. Съгласно договора от 15.04.2011г. между „СВ Модулпродукшън“ ГмбХ“ООД и Обербанк АГ била уговорена именно неоповестена на длъжника или на трети лица
глобална цесия за обезпечение. Това състояние се потвърждавало и в
по-нататъшните отношения между страните (напр. в споразумението за
предоговаряне на кредита на „СВ Модулпродукшън ГмбХ“ООД, Обербанк изрично
декларирала, че и за напред ще държи дадената и в обезпечение глобална цесия
неоповестена.
Тъй като учредената с договора от 15.04.2011г.
глобална цесия за обезпечение не е била
оповестявана и е държана прикрита от длъжника и от трети лица, в този период не е било изпълнено изискването
за „модус“ - изискуема форма на прехвърлянето, която предопределя действието на
цесионния договор по отношение на длъжника и на
третите лица.
Твърди, че договор за цесия на настоящи и бъдещи вземания от
15.04.2011г. към никой момент не е бил приложим / не е породил
правно действие / по отношение на вземанията на „СВ Модулпродукшън“
ГмбХ / с предходна фирма „Сън Велю“ ООД / от „СИУС“
ООД. От приложеното към настоящия отговор споразумение между синдика адв. д-р
Щ.и „Пи енди Пи Груп „ООД от 02.03.2018г. , било е видно,
че на заседанието на Комитета на кредиторите от 07.02.2018г„ в което и Обербанк АД също
била представена, бил обсъден отказът да се атакува цесията на
въпросните вземания на „СВ Модулпродукшън ГмбХ“ООД в полза на „Пи енд Пи Груп“ООД . В това заседание
Комитетът на кредиторите взел решение за
отказ от атакуване (на цесията) и с това правно валидно, окончателно потвърди
вземането на „Пи енд Пи Груп“ООД срещу „СИУС“ ООД. В същия ден Ландгерихт Рийд, като компетентен
съд по несъстоятелността, оправомощил синдика адв.
д-р Щрассер, да изпълни това решение. В последствие,
на 02.03.2018г. било сключено писмено
споразумение между синдика адв. д-р Щ.и „Пи енд Пи Груп “ООД , като в точка III. било уговорено, че срещу
плащане в размер на 200 000 евро, синдикът се отказва от атакуване на цесията
на въпросните вземания и с това правно валидно потвърждавал вземането на „Пи
енд ПИ Груп“ООД срещу „СИУС“ ООД. В
точка V от същото споразумение било установено, че „гаранционната
(обезпечителна) цесия на Обербанк не е предявявана
(съобщавана на длъжника) и претендирана към никой момент и по начало
представлява просто една латентна (несъобщена/непредявена) цесия за
обезпечение. С писмо от 13.04.2018, синдикът адв. д-р Щ.писмено потвърдил своевременното постъпване на сумата
от 200 000 евро.
Твърди, че е налице
решение на съда по несъстоятелността, с което е потвърден отказът от
атакуване на цесията, в т.ч. и с оглед приетото с мнозинство съгласие на
членовете на Комитета на кредиторите. Обербанк АГ одобрила правно валидно отказа от атакуване на
цесията и с това и прехвърлянето на вземането на „Пи енд Пи Груп“ООД . С това
глобалната цесия на Обербанк спрямо „СИУС“ ООД била
окончателно погасена.
Счита,
глобалната цесия никога не била правно обвързваща в случая „СИУС“ ООД,
което следвало от действията на управление
и разпореждане на Обербанк АД. За ефективно цедиране
и даване на цедираните вземания като обезпечение било необходимо да се
осъществи точка II от Договора за глобална цесия от 15.04.2011г. Там се казвало:
„Цедираните на Банката вземания, съответно поръчки ще удостоверявам на Банката
в ... периоди, специфицирани по имена и адрес на третите задължени
лица/възложител и, дата и номер на фактура/поръчка, дата на падежа и сума по
фактура/стойност на поръчка, както и по искане на Банката чрез
представянето/прилагането на всички отнасящи се до визираните вземания
документи (копия на фактури и т.н.т.). Удостоверяването се извършва чрез
предаването на регистри/ листи с откритите позиции (несъбрани вземания и -
неизпълнени задължения) от финансовото счетоводство.“
Твърди,
че при разрешаването и продължаването на кредити Обербанк
АД многократно се отказвала от ефективно
предявяване на цесия и от предаване на листите с откритите позиции (несъбрани
вземания и неизпълнени задължения). Едва
след откриване на производството по несъстоятелност, Обербанк
АД обявила глобалната цесия и я съобщила на третите задължени лица. Това било
потвърдено с писмо от 01.09.2017г. от г-н д-р Щ. до адвоката на несъстоятелния
длъжник, в което се посочвало кои са длъжниците вследствие на глобалната цесия
и на кои е съобщена. Видно било от това писмо, че глобалната цесия не е била предявявана
спрямо „СИУС“ ООД и не било извършвано съобщаване на третото лице -длъжник. С
това вземанията спрямо „СИУС“ ООД никога не били обхващани от глобалната цесия. С това
окончателно се установявало и чрез австрийския съд по несъстоятелността, че в
случая на „СИУС“ ООД не е имало никаква глобална цесия. Такава цесия не
фигурирала и сред декларираните от Обербанк АД в производството по несъстоятелност.
Вторият ответник “СИУС“ООД не е подал
отговор, нито допълнителен отговор на исковата молба .
В
с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен.
В с.з. първият ответникът „Пи & Пи
Груп“ООД, ред. призован се представлява от процесуален представител, които оспорва
предявения иск, по съображенията, изложение в отговорите на исковата молба. Моли
да се отхвърли и претендира разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК. Подробни
съображения развива в писмена защита .
В
с.з. вторият ответник „Сиус“ООД, ред.
призован, не се представлява от законен
или упълномощен представител.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ищецът „Жун Син Пауър“ ООД, Нанкин /Nanjing Rong Xin Power Co.Ltd/ е
чуждестранно юридическо лице- дружество с ограничена отговорност, регистрирано
в Народна Република Китай, с лиценз за извършване на стопанска дейност, със
седалище: икономическа зона Дзяннин Биндзян, гр.Нанкин, провинция Дзянсу, с юридически представител Ц.Я.,
регистриран капитал от 1 000 000 китайски юана и с предмет на
дейност:обработване и продажби на монокристален
силиций, производство и продажби на монокристални
силициеви панели.
Първият ответник „Пи & Пи Груп“ ООД/ РР GmbH/ с фирмен № 15909 е също
чуждестранно юридическо лице, със седалище и адрес на управление Федерална
Република Германия, Тростберг 83308, ул.“Вешхаузен“1, представлявано от управителя Барбара Панитц, вписано в
търговския регистър при Районен съд Трайунщайн
под № ТРБ 15909.
Вторият ответник „Сиус“ООД е местно
юридическо лице, вписано в ТР с ЕИК- ****, със седалище и адрес на управление :
гр.София, район „Средец“, ул.“Хан Аспарух“№53, ет.1, представлявано от
управителя Гуо Хаиронг–
гражданин на Народна Република Китай/, със съдружници: Гуо
Хаиронг от Китай и Хелмут
Клаус Панитц от Германия.
С решение № 1851/ 2014г на Шанхайска Арбитражна
Комисия, образувано по иск на „Жун Син Пауър“ ООД, „срещу „Ма'аншан Кинве Електроник Технолоджи Ко“ / Maanshan Kinve Electronic Technology Co.,
със седалище и адрес на управление Народна Република Китай, гр. М., Провинция А..
и вторият ответник „СИУС” ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, били осъдени, в качеството им на солидарни
длъжници, да заплатят на „Жун Син Пауър“ ООД,
сумите :
1./ 31 780 000 китайски юана, дължими
от заемателя и поръчителя, в качеството им на солидарни длъжници по силата на
договор за заем от 25
2. / 27 940 000 китайски юана - дължима главница по договори
за заем и 3 813 600 китайски юана - дължима лихва от 25.08.2013 г. до
24.08.2014
3. /лихва в размер на 2% за всеки месец
забава върху дължимата сума от 31 780 000 китайски юана, за периода от
25.08.2014 г. до окончателното изплащане на тази сума;
4./ разноски, в размер на 173 952
китайски юана, представляващ присъдени на доверителя ми разноски по арбитражното
производство.
С
неприсъствено решение от 08.12.2015г по т. дело № 2312/ 2015г по
описа на СГС, постановено по реда на чл.
238 и чл. 239 от ГПК , е признато и допуснато изпълнението на арбитражно
решение № 1851/2014 на Шанхайска Арбитражна комисия, по силата на
което „Ма'аншан Кинве Електроник Технолоджи Ко“ и „СИУС“ ООД
са осъдени да му заплатят солидарно на дружеството-ищец следните суми: 5 349 595,38 евро, представляваща
равностойността на. 31 780 000 китайски юана, дължими от двамата ответници като
солидарни длъжници по договор заем от 25.08.2013 г., за лихва, в
размер на 2% върху главницата за периода от 25.08.2014 г до окончателното
изплащане и разноски -173 958 юана.
С определение № 3026/28.04.2015г по т.дело № 2312/ 2015г на
СГС, е допуснато обезпечение на
предявеният от „Жун Син Пауър“ООД
иск срещу „Сиус“ООД и Ма'аншан
Кинве Електроник Технолоджи Ко“
искове с правно основание чл. 51 ал.3 ЗМТА вр. с чл.119 от ЗМЧП за признаване и допускане на изпълнение на
решение на ШАК № 1851/2014, чрез налагане на възбрана върху ПИ №000136 и ПИ № 000137, находящи се в с.Оризаре,
общ.Твърдица, обл.Сливен, ведно с построената върху
тези имоти фотоволтаична централа.
Въз основа на издадената по т. дело № 2312/
С влязло в сила решение
№2071/18.10.2018г по т.д. № 952/2018г
по описа на СГС, е признато и допуснато изпълнение на територията на Република България на същото арбитражно решение № 1851/2014 г. на Шанхайска Арбитражна
комисия, по отношение на „СИУС“ ООД , в
частта, с която е осъдено да
заплати на „Жун Син Пауър“ООД,
Нанкин, лихва в размер на 2% за
всеки месец забава върху дължимата сума
31 789 000 китайски юана, за периода от
25.08.2-14г до погасяването й.
Ответникът „Сиус“ООД
е длъжник и по изп.дело
- №
460/2018г по на ЧСИ Г.Г., с рег. № 915 и район на действие СлОС, образувано по молба на „Пи & Пи Груп“ ООД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 16.11.2017г по т.дело. №
197/2017г по описа на БАС, договор за цесия
от 24.05.2016г и анекс към него от 10.01.2017г.
На
03.04.2018г дружеството -ищец било уведомено от ЧСИ Г.Г.
, че по изп.дело № 460/2018г е насочено принудително изпълнение чрез опис,
насрочен за 09.05.2018г, на възбранения в негова
полза недвижим имот, представляващ ПИ №000136 и ПИ № 000137, ведно с находящите се в тях фотоволтаична централа.
С молба от 04. 04.2018г
, подадена от ищеца „Жун
Син Пауър“ ООД по изп.дело № 460/2018г на ЧСИ Г.Г., е поискал да бъде присъединен като взискател. Към молбата е приложено удостоверение с изх. №
02931/04.04.2018г., издадено от ЧСИ М.М.за образуваното изп.дело №
450/2017г въз основа на изпълнителен лист, издаден по т.д. № 2312/2015г на СГС.
С разпореждане от 10.04.2018г, на основание
чл. 456 ГПК, ЧСИ е постановил
присъединяване на „Жун Син Пауър“ООД като взискател по
изп.дело № 460/2018г на ЧСИ Г.Г., със сумите, описани
в удостоверението, издадено от ЧСИ М.М..
С молба от 08.05.2018г, „Жун Син Пауър“ООД е поискало спиране на изп.производство по изп.
дело №460/2018г въз основа на
обезпечителна заповед от 04.05.2018г, издадена по ч.т.дело. № 33/2018г на СлОС.
Обезпечителната заповед е издадена съгласно определение на съда от 13.04.2018г по ч.т.д. № 33/2018г на СлОС, с което е допуснато
обезпечение на бъдещ иск, който е настоящия предявен иск, чрез спиране на
изпълнението по изп.дело № 460/2018г на ЧСИ Г.Г..
Изп. дело № 460/2018г е спряно с
разпореждане на ЧСИ с разпореждане от 08.05.2018г, на осн.
чл. 432 т.1 вр. с чл. 397 ал.1 т.3 ГПК.
До момента на спирането, принудително изпълнение не
е осъществено спрямо възбранените
имоти и разпределение не е изготвено от ЧСИ, респ. не е предявено на страните.
Производството по
т.дело № 212/2014г по описа са Окръжен Съд-Бургас, е било образувано по
предявен иск на „СВ Модулпродукшън ГмбХ“ООД, със седалище и адрес на управление Република
Австрия, с предишно наименование “Сън Велю“ООД против „Сиус“
ООД за заплащане на сумата 2 045157.52 евро, с левова равностойност 4 млн.лева,
С решение № 158/28.04.2015г по т.дело № 212/2014г по описа на БОС, искът е бил изцяло отхвърлен.
С решение №90/11.092017г по в.т.дело № 197/2017г на
Апелативен съд-Бургас, е отменено изцяло решенето на първоинстанционния съд и е поставено осъждането на „Сиус“ООД
за заплати на „СВ Модулпродукшън ГмбХ“ООД,
със седалище и адрес на управление Република Австрия, с предишно наименование “Сън
Велю“ООД сумата 2 045157.52 евро, с левова равностойност 4 000 0000 лв, формирана като сбор от сумата 800 000 евро, с
левова равностойност 1 564 664 лв,
представляваща цена на доставени 8 броя централи токопреобразуватели
с обща мощност 4 000 МW и 1 245 157.52 евро, с
левова равностойност 2 435 336
лв, като част от общо 3 600 000 евро, с
левова равностойност 7 040 988лв, представляваща цена на доставени
соларни модули PI 230-235 PI WATT „Sun value“, с обща мощност 4 000 КW, ведно с
обезщетение в размер на законната лихва върху тези суми, считано от депозиране
на исковата молба в съда – 30.04.2014г до окончателното изплащане, както и
сумата 240 300лв, представляваща съдебно-деловодни разноски за две
инстанции.
С определение
№ 443/04.07.2018г по т.дело № 587/2018г на ВКС, решението на въззивния
съд е допуснато до касационно обжалване.
С решение №
22/02.07.2019г по т.дело № 587/2018г на ВКС, е
оставено в сила.
Въз основа на издадения по в.т.д. № 197/2017г на
БАС изпълнителен лист е образувано изп.дело № 460/2018г по описа на ЧСИ Г.Г..
Взискател по делото е „Пи & Пи Груп“ ООД, който е подал молба за образуване на изпълнително
производство до ЧСИ Г.Грозева с вх.№ 7955/08.03.2018г, като се легитимира като такъв с договор за
покупко-продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 24.05.2016г със “ СВ Модубпродукшън ГмбХ“ООД и
анекс от 10.01.2017г.
Присъединен взискател по същото дело е ищеца въз
основа на молба от 04.04.2018г и
разпореждане на ЧСИ от 10.04.2018г.
Видно от договора да цесия от 24.05.2016г, страните признават, че „Пи & Пи Груп“
ООД, има вземане спрямо “ СВ Модубпродукшън “ ГмбХ“/ООД в общ размер на сумата 3 857 215.40
евро, а “ СВ Модубпродукшън“
ГмбХ“/ООД има
вземане спрямо „Сиус“ООД в размер на
2 896 026.73 евро по доставка и услуги и 512709.99 евро- по заем.
В §2 от договора, страните се съгласяват, че “СВ Модубпродукшън ГмбХ“/“ ООД продава на „Пи & Пи Груп“ ООД, който купува вземания на цена от 3 857 215.40 евро, която сума се прихваща с вземането по
изпълнителен лист по дело № В205582015г на Районен съд- Кобург.
Съгласно §7 от договора, по отношение на
евентуалните спорове е приложимо немското право, като е уговорен и компетентния
съд – Траунщайн в Горна Бавария.
На 10.01.2017г, страните подписват анекс към
договора от 24.05.2016г, като в §1 уредили,
че вземанията на Австрийското дружество „СВ
Модулпродукшън ГмбХ“ “ООД
спрямо „Сиус“ООД са подробно индивидуализирани, както
следва: 1/ 200 000лв- по запис
на заповед от 30.01.2013т ,ведно със законната лихва от 01.02.2013г до
окончателното изплащане и разноски в размер на 40 000лв, за които суми е
била издадена заповед по чл. 417 ГПК и
изп.лист по ч.гр.дело № 16185/2013г на РС-Пловдив; 2/200 000лв, дължими по запис на заповед от 14.02.2013г, ведно
със законната лихва от 21.02.2103г и
разноски в размер на 60 000лв, за които суми е била издадена заповед по
чл. 417 ГПК и изп.лист по ч.гр.дело № 313282013г на РС-Пловдив; 3/ сумата, предмет на спора по в.т.д. № 197/2017г на БАС, а именно: 2 045157.52 евро, с левова
равностойност 4 000 0000 лв, формирана като сбор
от сумата 800 000 евро, с левова равностойност 1 564 664 лв, представляваща цена на доставени 8 броя централи токопреобразуватели с обща мощност 4 000 МW и
1 245 157.52 евро, с левова равностойност 2 435 336 лв,
като част от общо 3 600 000 евро, с левова равностойност
7 040 988лв, представляваща цена на доставени соларни модули PI 230-235 PI WATT „Sun value“, с обща
мощност 4 000 КW, която доставка била отразена в позиция 1 от
данъчна фактура № RE080871/02.07.2012г, ведно със законната лихва,
считано от 30.04.2014г, до окончателното изплащане, което вземане към него момент е било предмет на висящо
съдебно производство; 4/ 512709.99
евро- заем.
В хода на
въззивното производство по т.д. № 197/2017г на БАС, по отношение на „СВ Модулпродукшън ГмбХ“ООД, / тогава
все още с наименование „Сън Велю“/, е открито
производство по несъстоятелност с решение от 25.07.2017г на Областния
съд Рийд им Иннкрайз по
дело № 17S27/17b, а за
синдик е назначен адв. д-р Й.Щ..
В производството по несъстоятелност кредиторите на
несъстоятелния длъжник са предявили своите вземания и са изготвени списъците на
приетите от синдика вземания.
Със заявление от 05.09.2017г, , кредиторът Обербанк АД
предявява своите вземания в
производството по несъстоятелност в общ размер на сумата 1 610 699.89
евро. Посочва, че вземането произтича
от четири договора за банков кредит,
като вземанията са обезпечение със залог върху движими вещи и вписана ипотека.
В това заявление кредиторът Обербанк
АД за първи път се позовава на споразумение
за глобална цесия от 15.04.2011г.
Тъй като вземанията на банката са били приети от
синдика и удовлетворени напълно чрез извършена продажба на имущество и оборудване, със заявление до Областния съд Рийд им Иннкрайз от 12.02.2019г,
тя прави пълно оттегляне на предявеното вземане поради неговото погасяване
. Следва заличаването й от списъка на предявените вземания и от комитета на кредиторите.
Видно от
извлечение от търговския регистър към областния съд Рид им Иннкрайс, е
признато правото на привилигировано увовлетворяване на
кредитора Обербанк АД, а вземането му съгласно
писмо от 12..02.2019г е оттеглено в резултат на пълното му погасяване.
С писмо от 12.02.2019г, банката уведомява
Синдика Д-р Щрасер, че при сключената между Обербанк АД и длъжника „СВ Модулпродукшън
ГмбХ“/“ ООД/н/ глобална цесия , се касае за цесия за
обезпечение, която не е оповестявана на фирмата, поради което спрямо „Сиус“ООД
става дума за една скрита цесия.
На 02.03.2018г, в производството по
несъстоятелност, е сключено писмено споразумение между Синдика д-р Щ. и „ Пи & Пи Груп“
ООД / одобрено от съда по несъстоятелността с решение от
28.03.2018г/, по силата на което, синдикът прави отказ от оспорване на каквото и да е правно основание на договора за изкупуване и
прехвърляне от 24.05.2016г,
сключен между „СВ Модулпродукшън ГмбХ“ ООД като прехвърляща страна и „Пи & Пи Груп“ ООД, в качеството му на цесионер,
срещу заплащане на сумата от 200 000 евро, която според писмо на синдика
от 13.04.2018г е постъпила по сметката на масата на несъстоятелността.
В споразумението от 02.03.2018г,„ страните са приели,
че обезпечителната цесия в полза на Обербанк АД не е
оповестявана в нито един момент и продължава да бъде единствено „мълчалива“
обезпечителна цесия.
В споразумението се споменава и за изготвена по дело № 1Нс 38/14 на Окръжен съд-Матигфофен експертиза на Мартин Зентмайер,
съгласно която, по приложение №5.- извлечение от дебиторска сметка, е посочена забележката:всичко цедирано на Обербанк съгласно
цесия от 15.04.2011г.
Видно от представената по делото в превод на
български език „цесия за настоящи и бъдещи вземания от 15.04.2011г“, тя
представлява едно отправено предложение от „Сън Велю“ООД до Обербанк АГ, в
което в т.1 се казва, че прехвърлянето на вземани служи не само за гарантиране
на кредити, отпуснати от банката със споразумение от 14.04.2011г, но и за вече
съществуващи и отпуснати в бъдеще парични и авалови
кредити.
В пункт 2 е уредено, че прехвърлянето на
вземания, ще бъде удостоверено на банката на периоди,
посочени по имена и адрес на третото задължено лице/възложител, дата и номер на
фактура/поръчка, падеж и сума на фактурата/поръчката, а при поискване от
банката- чрез прилагане на всички документи, касаещи прехвърлените вземания/
копия на фактури и т.н., като удостоверяването се извършва чрез предаване в
счетоводството на описи/открити позиции от финансовото счетоводство.
В пункт 4 е уговорено, че е приложимо австрийското право.
Настоящият съд издири приложимото чуждо материално
право, относимо към договора за цесия, а
именно австрийското право.
Предоставената информация касае разпоредби от Общия
Граждански Кодекс на Република Австрия за
прехвърляне на вземанията/ цесия/,
чиито разпоредби се прилагат и
спрямо глобални цесии/ прехвърляне на повече вземания/ и прехвърляне
на бъдещи вземания. Посочено е , че глобалната цесия се характеризира с това, че
по-голямата част от вземанията се прехвърляли едновременно и
това често се случвало с цел обезпечение. Тя била допустима, ако вземанията са
индивидуализирани в достатъчна степен. Такъв бил случая, когато може да се
установи, че тя е вписана в споразумението за прехвърляне на вземания.
От издиреното чуждо право и наличната кореспонденция със Синдика Д-р Щрасер, се установи,
че
цесията на настоящи и бъдещи вземания, както и глобалната цесия са
възможни съгласно австрийското законодателство и приложими в гражданския оборот.
Тази цесии имат изцяло обезпечителен характер.
Установи се също, че цесията за настоящи и
бъдещи вземания от 15.04.2011г не е била съобщена на длъжника “Сиус“ ООД, с което е останала една негласна или още
“скрита“, „мълчалива“ цесия.
Видно от писмо на Синдика от 01.09.2017г,
банката е оповестила цялостната цесия въз основа на наличния списък с отворени
позиции и е свела до знанието на длъжниците и третите задължени лица, между
които не фигурира „Сиус“ООД. От това писмо става
ясно, че синдикът е бил помолен да изиска от счетоводството на несъстоятелния
длъжник и предостави на банката съответните фактури, за което изразява готовност да съдейства.
От кореспонденцията, водена в производството по
несъстоятелност, приложена по настоящото дело, се установява, че за да създаде
необходимият съгласно австрийското законодателство режим за ефективна
обезпечителна цесия, в счетоводството на „Св Модулпродукшън ГмбХ“/“ООД /н/, трябва да е поставено така нареченото “авизо“,
което според синдика е поставено.
По делото са
представени два списъка с неплатени позиции на длъжника/ т.2 от делото/. Единият е към 31.12.2012г, в който не
присъства такова авизо, а другият е от
дата 30.06.2015г, в който е посочено: „според
глобална цесия от 15.04.2011т, всичко цедирано на Обербанк.“
Въпросът за глобалната цесия от
15.04.2011г е обсъден от Синдика и в доклад за фактите и обстоятелствата,
изготвен по делото за несъстоятелност на длъжника „СВ Модулпродукшън
ГмбХ“ООД.
В този доклад е обсъдено предложението
на „ПИ & ПИ Груп“ООД за заплащане на
сумата от 200 000 евро срещу отказа на синдика да се откаже от оспорване
на договора за покупко-
продажба и прехвърляне на вземания от 24.05.2016г.
Обсъдени са приложенията към експертизата на Цеентмайер, представляващи извлечения от списъка с открити
позиции на длъжника „СВ Модулпродукшън“ към две дати: 31.12.2012г, където нямало
отметка за цесия в полза на „Обербанк“АГ по силата на
глобалната цесия от 15.04.2011г и към 30.06.2015г, където имало вписана счетоводна отметка:
всичко е прехвърлено на Обербанк АГ съгласно глобална
цесия от 15.04.2011г“. Синдикът е заключава, че договорите за цесия, с които са
прехвърлени вземания в полза на „ПИ & ПИ Груп“ ООД от 16.11.2015г,
25.11.2015г и 24.05.2015г следват във времето цесията в полза на Обербанк
АД.
В същия доклад Синдикът се позовава на коментара на Швиман
към общия граждански кодекс на Австрия, по въпроса за многократната цесия, а именно,
че ако дадено вземане бъде многократно прехвърлено, независимо от това, за кое
прехвърляне първо е бил уведомен длъжника, принципно е действителна само
първата цесия.
Синдикът е приел в доклада си, че вземанията на „СВ
Модулпродукшън ГмбХ“/“ООД
по фактури от „Сиус“ООД, които са предмет на висящи в
България съдебни дела, са валидно прехвърлени на Обербанк
АД. Тъй като в приложение 5 към експертизата на Цеентмайер/
с ефективна дата 13.06.2015г/ се съдържала счетоводна отметка в полза на банката, според синдика е налице
правновалидна конкретна обезпечителна цесия в полза на „Обербанк“
АД.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на анализ и преценка на събраните по делото писмени
доказателства, ценени като допустими, относими и неоспорени от страните, в т.ч.
и съдържащите се по приобщените множество дела: изп.дело № 460/2018 на ЧСИ Г.Г., т.дело №2312/2015 по описа на СГС , т.д. № 212/2014г по описа на БОС и всички
приложени към него производства.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е отрицателен установителен, с
правно основание чл. 464 ал.1 ГПК и
цена- 2
045 157, 53 евро .
Той е процесуално
допустим, поради следните съображения:
Искът по чл.
464 ал.1 ГПК е правен способ за защита на всеки от взискателите в
изпълнителното производство срещу включване в разпределението по чл. 460 ГПК на
вземане на друг взискател към общия длъжник и цели да защити всеки от
взискателите срещу включване в разпределението на недължимо вземане на друг
взискател срещу длъжника.
С него се цели
отричане на съществуването на вземане при конкуренция между взискатели.
Ищец е взискател по изп.дело или присъединен взискател, а ответници са
длъжникът и друг всискател по същото изпълнително
дело.
Тъй като искът е установителен, абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост е наличие на правен интерес от
предявяването му.
Константна е съдебната практика/ определение
№123/19.03.2018г по ч.гр.дело № 668/2018г на ВКС, трето гр.о и други/, че от
момента на присъединяване по изпълнителното дело като всискател,
за ищеца съществува правен интерес от този иск, тъй като присъединилият се взискател
има същите права като първоначалния/ арг. от чл. 457
ал.1 ГПК/
С присъединяване на кредитор с изпълнителен лист
или удостоверение, че изпълнителния лист
е приложен по друго дело, във висящ изпълнителен процес, образуван от друг
взискател, се цели удовлетворяването на
встъпилия кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено
изпълнението във висящия изпълнителен процес.
Защитата на конкуриращия взискател е чрез
предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК, насочен срещу длъжника
и привидния кредитор, като с него се оспорва съществуващото между тях
правоотношение и се атакува привидното изпълнително основание, обуславящо
качеството на кредитор на последния.
Предявяването на този иск е обусловено от наличието
на правен интерес да се отрече съд сила на пресъдено
нещо съществуването на вземането на конкуриращия го при удовлетворяване на
вземането му друг взискател.
Исковата защита е допустима независимо дали е
изготвено разпределение или не. Правният интерес възниква още от момента на
присъединяване на новия взискател, а не от момента на разпределението, поради
което искът може да се предяви и преди да е извършено разпределението, като
считано от извършено разпределение тече крайния 1-месечен срок за предявяване
на иска. Този срок е от значение единствено за вида на иска- установителен или
осъдителен, доколкото срокът е предвиден като времева граница и след изтичането
му, съдебният изпълнител изплаща сумата на взискателя.
Исковата защита е
допустима без оглед на това дали иска е предявен преди или след изтичане
на 1-месечния срок.
В
първия случай , когато срокът е спазен, сумата не се предава на взискателя, а
искът е установителен.
Във
втория случай, когато този срок не е спазен, защитата следва да се осъществи с
осъдителен иск, поради изплащане на сумата на взискателя с оспореното вземане.
По изложените съображения, съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че искът е недопустим и предявен преждевременно, тъй като не е
изготвено разпределение по изп.дело.
По
изп.дело № 460/2018г по описа на ЧСИ Г.Г. не е
изготвено разпределение, а изпълнителното производството е спряно, така че при
всички случаи е спазен едномесечния преклузивен срок по чл. 464 ал.1 ГПК за предявяване на
иска.
Ищецът има качество на присъединен взискател по
изп.дело № 460/2018г на ЧСИ Г.Г., с вземане, установено по своето основание и размер, което е достатъчно
за надлежната му активна легитимация в производството по чл. 464 ГПК.
Предмет на спора и на исковия процес е отричаното
субективно материално притезателно право на ответника
и първоначален взискател по изп.дело 460/2018г- „Пи & Пи ГРуп“ООД.
При отрицателен установителен иск, след като ищецът
изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса
всички основания, на които то е могло да се породи, т.е. в негова тежест е да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на своето вземане по основание и размер.
Принадлежността на материалното право,
залегнало в титула на ищеца за образуване на изпълнително дело, е извън
предметния обхват на настоящото дело.
Предмет на отрицателния установителен иск е оспореното вземане на ответника „Пи &Пи
Груп“ООД, поради което, съществуването на вземането на ищеца, в качеството му
на присъединен взискател по същото изпълнително дело, не подлежи на пълно и
главно доказване, както подлежи правото, предмет на настоящия спор.
Достатъчно е от събраните доказателства да се
установи, че ищецът е действително взискател по изпълнителното дело,
конституиран като такъв на валидно правно основание и че неговото вземане съществува, което е
установено по делото.
По отрицателния установителен иск е разместена
тежестта на доказване. В тежест на ответника,
чието вземане е оспорено, е да докаже, че неговото съществуване по основание и
размер, а заедно двамата ответници следва да докажат, че помежду им съществува
правоотношение, обуславящо оспореното вземане.
Ищецът може
без ограничения да се позовава на всякакви
възражения, които изключват, унищожават или погасяват оспорваното притезание, включително основано на факти, настъпили преди
издаване на изпълнителното основание / чл. 464 ал.2 ГПК/, като твърдяната
нищожност на договора за цесия от 24.05.2016г.
Ищецът се
легитимира като взискател на общия длъжник „Сиус“ООД с решение на Шанхайска Арбитражна Комисия,
което е допуснато и признато за
изпълнение от българския съд/СГС/, чието решението е влязло в сила.
Предмет на решението на чуждестранния арбитраж е
съществуване на вземане на ищеца спрямо
общия длъжник „Сиус“ООД , произтичащо от договор за заем
от 25.08.2013 г, което вземане стои извън предмета на настоящия иск.
Производството за признаване или допускате
изпълнение на чуждестранно решение, е
уредено в чл. 117и чл. 124 КМЧП като особено исково производство, по което със
сила на пресъдено нещо се решава спора дали
чуждестранното решение следва да бъде зачетено- признато или изпълнено. В това
производство съдът не навлиза в разглеждането на спора по същество, тъй като е
разрешен от чуждия съд или арбитраж, и това е извън обхвата на неговата
проверка. Съдът проверява единствено наличието на формалните представки за признаване
и/или допускате на изпълнение на територията на нашата страна на поставения от
чужд съд решение, от чиито последици на територията на Република България ще се
ползва страната, сезирала компетентния български съд/СГС/. Тези формални
предпоставки са уредени в чл. 119 КМПЧП,
а материалните – в чл. 117 КМЧП.
Целта на
производството по признаване на чуждестранно съдебно решение са правните
последици и действие на постановеното признаване спрямо всички. Това решение, след влизането му в сила, се ползва със сила на пресъдено
нещо и изпълнителна сила.
Дали в
това производство е имало пропуски при събирането на доказателства, като не са
били приложени оригинали на арбитражното решение, договора за заем и дали е
водено симулативно арбитражно производство и пр., са възражения, които не могат да бъдат преразглеждат в настоящото
производство.
Безспорно, оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо, обвързващата сила на арбитражното решение е ограничена до лицата , участвали в
това производство, а ответника „Пи & Пи Груп“ООД не е между тях, но
по изложените по-горе съображения, съдът намира за неоснователни неговите
възражения във връзка с воденото пред СГС производство по екзекватура/
липса на представени оригинални документи, водено симулативно
арбитражно производство, липса на търговски взаимоотношение между двамата
солидарни длъжници и пр./
Неоснователно
е и възражението на ответника „Пи & Пи Груп“ ООД, че иска е
недопустим поради недоказаната активна
процесуална легитимация на ищеца като чуждестранно юридическо лице и неговата правосубектност по отечествения му закон.
Съдът издири приложимото чуждо право относно
регистрацията на търговските дружества на територията на Народна Република
Китай – Закон за дружествата на КНР и Наредба за регистрацията на дружествата
на КНР, а Закона за дружествата на КНР
бе представен и от ищеца/ приложение към т.1 от делото/
Съгласно чл.
2 и чл. 4 от Наредба за регистрацията на дружествата на КНР, ООД трябва първо
да бъдат регистрирани, след което получават бизнес-лиценз да предприятието като
юридическо лице. Регистриращият орган е
администрацията за управление на промишлеността и търговията.
По делото е представен лиценз за извършване на
стопанска дейност на ищеца, с нотариално заверено съдържание от 03.01.2019г,
извършено от Нотариус при Нотариална кантора Джуншан,
гр.Нанкин, провинция Дзянсу, КНР, който лиценз не може да бъде издаден, ако дружеството
не е регистрирано по отечествения закон./ приложение към т.първи на делото/
Видно от чл. 6 от Закона за дружествата на КНР, за учредяване на дружеството следва да се
подаде заявление за учредителна регистрация пред регистриращото ведомство./виж
приложенията към т.1 на делото /
Съгласно
чл. 7 от същия закон, регистриращият орган издава лиценз на дружествата,
наречен“ Лиценз за извършване на стопанка дейност“ и датата на издаване на този лиценз се счита
за дата на учредяване на дружеството.
Според чл. 7 ал.2, лицензът съдържа
информация за наименованието, регистрирания капитал, предмет на дейност и имената на юридическия представител, като всички
тези задължителни реквизити фигурират в
представения по делото лиценз за извършване на стопанска дейност, което е
достатъчно за доказване на правосубектността на
китайското дружество-ищец по отечествения му закон.
По делото е представена и справка към 29.12.2018г, за регистрирано предприятие при
Дирекция „Пазарен Надзор“ при район Дзянин,
гр.Нанкин, видно от която, дружеството- ищец има регистрационен №
91320115663766891М, има досие с № 320121007342, одобрено наименование № 320100М365159,
дата на учредяване - 27.07.2007г и дата на подновяване – 24.01.2018г./ приложение към т.първи на делото/
Що се отнася до положения в адв. пълномощно от
10.05.2018г, подпис на упълномощител, такъв е налице, изписан на китайски език/ т.1, стр.13 от делото/. Въпреки че текста на пълномощното е написан на
два езика- на български и английски език, а упълномощителят/
законен представител на дружеството – ищец/ е китайски гражданин, съдът намира, че вероятно владее английски език, щом се е подписал.
Съдът счита, че несъответствието между езика на
текста в пълномощното и езика, на който
е положен подписа на упълномощителя не влияе на
валидността на упълномощаването. Щом упълномощителят се е съгласил да положи подписа си в
пълномощно, което не е написано на родния му език, той носи риска от това свое процесуално действие.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Оспореното вземане,
предмет на предявения иск, е това на
ответника „Пи & Пи Груп“ООД към „Сиус“ООД,
който се легитимира за носител на това
вземане с договор за покупко- продажба и
прехвърляне на вземания от 24.05.2016г.и анекса от 10.01.2017г,
по силата на който, е придобил вземането на „СВ Модулпродукшън
ГмбХ“ООД спрямо „Сиус“ООД, присъдено с решение по в.т.дело № 197/2017 на
БАС.
Безспорно е,
че цедираното с договора от 24.05.2016г вземане, индивидуализирано в анекса от
10.01.2017г, е идентично с вземането, за
което е образувано изп.дело № 460/2018г на ЧСИ Г.Г.,
по което ищецът е присъединен взискател, с вземане срещу същия длъжник, но произтичащо
от друго основание.
Ищецът оспорва придобитото чрез договора за цесия
от 24.05.2016г вземане на ответника „Пи & Пи Груп“ООД , като твърди, че този договор е
нищожен поради липса на предмет, тъй като към датата на прехвърляне на
вземането, то вече е било цедирано в полза на друг
кредитор -Обербанк АГ, с цесия за настоящи и бъдещи вземания от 15.04.2011г
Позовава се на коментара на Швиман
към общия граждански кодекс на Република Австрия по въпроса за многократната цесия,
а именно, че ако дадено вземане бъде многократно прехвърлено, независимо от
това, за кое прехвърляне първо е бил уведомен длъжника, принципно е
действителна само първата цесия. И тъй като цесията от 24.05.2016г била
втора по ред, се явявала недействителна.
От издиреното приложимо чуждо право/ австрийското/, се
установява, че цесията на настоящи и
бъдещи вземания, както и глобалната цесия са възможни съгласно австрийското
законодателство и имат изцяло
обезпечителен характер .
Съгласно чуждото право, глобалната цесия се характеризира с това, че
по-голямата част от вземанията се прехвърлят едновременно и това често се случвало с цел обезпечение. Тя
е допустима, ако вземанията са индивидуализирани в достатъчна степен. Такъв е случая, когато може да се установи, че
тя е вписана в споразумението за прехвърляне на вземания.
Освен че вземанията трябва да са индивидуалидирани в достатъчна степен, съгласно пункт втори
от представената цесия за настоящи и бъдещи вземания от 15.04.2011г, удостоверяването на прехвърлените на банката
вземания се извършва чрез предаване на
описи /отрити позиции от финансовото счетоводство.
Видно от документа, наречен “ цесия за настоящи и
бъдещи вземания от дата 15.04.2011г“, няма белезите на договор/споразумение/ , а има характер на
едностранно писмено изявление, отправено от „СВ Модулпродукшън
ГмбХ“ООД до „Обербанк АД“.
В документа
е обективирано единствено предложение до
банката за учредяване в нейна полза на цесия с предмет всички настоящи и бъдещи
вземания на „СВ Модулпродукшън ГмбХ“ООД/“Сън
Велю“ООД към трети лица, възникнали в рамките на търговската му дейност, с цел
обезпечаване на кредитни задължение на
дружеството към банката.
Предпоставките, при които предложението за цесия се
превръща в споразумение за цесия са посочени изрично в документа, а именно: „с
получаване на това споразумение в банката, то важи като мълчаливо прието
сключено , освен ако банката не декларира друго.“
Не са представени доказателства по делото на коя
дата предложението за цесия е достигнало до Обербанк
АД и кога е прието.
Страните не спорят, че цесията за настоящи и
бъдещи вземания както и глобалната цесия
е приложима в гражданския оборот на
Република Австрия и има обезпечителен характер. Не спорят и за приложимото чуждо право, както и че пораждането на правно действие на цесията е обусловено от прилагане на мерките за публичност, заложени
в §452 от Австрийския граждански кодекс, които са вписване в счетоводството или
уведомяване на длъжника.
Видно от приложената писмена кореспонденция, водена
между Синдика д-р Щ. и кредиторите в
производството по несъстоятелност, за да се създаде необходимия режим на ефективна цесия , в
счетоводните регистри на „СВ Модулпродукшън ГмбХ“ООД трябва да има отбелязване, така нареченото
„авизо“. Ако третото задължено лица/ длъжника/ не бъде уведомено от банката,
цесията остава негласна., което означава, че глобалната /обезпечителна/ цесия не
е преминавала в пълноправна цесия.
Според съдържанието на документа, наречен“ цесия
за настоящи и бъдещи вземания от дата
15.04.2011г“, цесията е с цел да обезпечи вземанията на банката, произтичащи от
предоставени кредити на „СВ Модулпродукшън ГмбХ“ООД, но след приемане на предложение за сключване на
договор, като цедираните на банката
вземания ще бъдат удостоверени от „СВ Модулпродукшън ГмбХ“ООД чрез посочване на индивидуализиращите ги белези/
номер на фактура, падеж, сума и пр./, като удостоверяването става чрез
предаване на регистрите от финансовото счетоводство.
Тези
регистри са били изискани от банката с писмо от
01.09.2017г , а синдикът е обещал да съдейства за тяхното предаване.
Цесията е
счетоводно отразена при несъстоятелния длъжник, като към дата 30.06.2015г, в
списъка с неизплатени позиции е вписана
счетоводна отметка: „всичко е прехвърлено на Обербанк
АД съгласно глобална цесия от
15.04.2011г.“
Безспорно е установено по делото, че цесията не е
била съобщавана от банката на длъжника и
че е останала една негласна, латентна
цесия като средства за
обезпечение, т.е. никога не е преминала
в пълна цесия.
Тъй като в производството по
несъстоятелност банката е била напълно удовлетворена, нейното вземане е
погасено чрез плащане, с което се
погасяват и дадените обезпечения, в т.ч. и имащата обезпечителен характер цесия за
настоящи и бъдещи вземания от 15.04.2011г.
Съдът приема, че несъобщената на длъжника цесия от 15.04.2011 г, е погасена поради пълното удовлетворяване на кредитора Обербанк АД, в производството по несъстоятелност.
С
погасяването на вземането, се погасява и
дадено обезпечение, което е станало именно в производството по несъстоятелност.
Макар цесията от 15.04.2011г да е отразена в счетоводството на длъжника, не е
произвела действие, тъй като кредиторът е бил напълно удовлетворен в
производството по несъстоятелност, поради което не се е стигнало до реализирането
й, дори не се е наложило да бъде
съобщавана на длъжника.
Затова тази
“ скрита“, латентна или неоповестена на длъжника цесия не е породила правно
действие по отношение на вземанитяа на „СВ Модулпродукшън ГмбХ/ с предишно наименование „Сън Велю“ / от длъжника “Сиус“ ООД , в нито един момент, с което е окончателно погасена.
Едва след
откриване на производството по несъстоятелност, Обербанк
АД обявява глобалната цесия и я съобщава на третите задължени лица, като в
писмо от 01.09.2017г се посочва на кои длъжници е съобщена, от което е видно, че не е била съобщаване на „Сиус“ООД
, т.е. вземанията на банката спрямо „Сиус“ООД не са
обхванати от глобалната цесия, тъй като
цесията не фигурира сред декларираните от банката в производството по
несъстоятелност. С писмо от 12.02.2019г,
Обербанк АД уведомява Синдика, че се касае за цесия
за обезпечение, която не е оповестявана на „Сиус“ООД
и става дума за една скрита цесия.
Не без значение е факта, че в
производството по несъстоятелност, е сключено споразумение на 02.03.2018г,
между Синдика д-р Щ. и „ Пи & Пи Груп“ ООД / одобрено от съда
по несъстоятелността с решение от 28.03.2018г/, по силата на което,
синдикът прави отказ от оспорване на
каквото и да е правно основание на
договора за изкупуване и прехвърляне от 24.05.2016г, сключен между „СВ Модулпродукшън ГмбХ“ ООД като
прехвърляща страна и „Пи & Пи Груп“
ООД,, в качеството му на цесионер, срещу заплащане на сумата от 200 000евро.
С това споразумение страните
окончателно потвърждават, че единствено
правно валидното действие има договора за цесия от 24.05.2016г. В същото споразумение отново е коментирано, че
цесията от 15.04.2011г не е съобщена на длъжника, с което е останала
неоповестена, латентна цесия за обезпечение. Това означава, че тази цесия никога
не е преминавала в същинска или пълна цесия, т.е. нейното действие и правни
последици спрямо длъжника въобще не са
настъпили Освен това, е и напълно погасена, което прави цесията от 24.05.2016г правнообвързваща
.
По тези съображения съдът намира иска
за неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора, разноски не се дължат на
ищеца, а на ответниците, като само първия от тях претендира такива съгласно
списък в размер на сумата 910лв,
платена за превод на чуждоезични документи.
Тъй като за превод е платена сумата 900лв, а не
910лв, съдът присъжда като разноски сумата, която действително е платена на
преводача, а разликата от 10 лв страната може да поска да й бъде върната
На основание чл. 77 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СлОС сумата 162 лв , която
дължи за извършени по делото преводи на документи от немски и английски на
български език, платена от бюджетните средства на съда.
Освен това, на основание чл. 77 ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден за заплати на ЕТ“ Мирта- Любомира Стефанова“
сумата 816лв за извършени до момента преводи на чуждоезични документи, която
сума не е заплатена на преводача, въпреки многократните
напомнителни писма.
Общата дължима сума е 840лв, но тъй
като по делото са налични от внесените от ищеца 24 лв, дължи разликата от 816лв.
Мотивиран
от гореизложеното , съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ЖУН СИН ПАУЪР“ООД, Нанкин, със седалище и адрес на
управление: Народна Република Китай, икономическа зона Дзяннин
Биндзян, гр.Нанкин, провинция Дзянсу, с юридически представител Ц.Я., иск с правно основание чл. 464 ал.1 ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че не съществува вземане на „Пи &Пи Груп“ ООД/ РР GmbH/ с фирмен № 15909, със
седалище и адрес на управление Федерална Република Германия, Тростберг 83308, ул.“Вешхаузен“ №
1, представлявано от управителя Барбара Панитц, предявено от
него по изпълнително дело №
460/ 2018 по описа на ЧСИ Г.Г., с рег. № 915 и район на действие СлОС, с молба за
образуване на изпълнително производство с вх. № 7955/08.03.2018год., против
длъжника „СИУС“ ООД, ЕИК- ****, със седалище и адрес на управление : гр.София,
район „Средец“, ул.“Хан Аспарух“№53, ет.1, представлявано от управителя Гуо Хайронг , със съдебен адрес:***, произтичащо от договор за цесия от 24.05.2016г и анекс
от 10.01.2017г, в общ
размер на сумата
2 045 157, 53 евро, с левова равностойност 4 000 000 лв.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 03.04.2014 до окончателното изплащане, за което по в.
т.дело № 197/2017г. на БАС е издаден изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изп.дело № 460/2018г на ЧСИ Г.Грозева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЖУН СИН ПАУЪР“ ООД, Нанкин, със седалище
и адрес на управление : Народна Република Китай, икономическа зона Дзяннин Биндзян, гр.Нанкин,
провинция Дзянсу,
с юридически представител Ц.Я., да заплати на „Пи &Пи
Груп“ООД, с фирмен № 15909, със
седалище и адрес на управление Федерална Република Германия, Тростберг 83308, ул.“Вешхаузен“ №
1, представлявано от управителя Барбара Панитц, със
съдебен адрес:***5, чрез адв.И.Д. сумата 900лв,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЖУН СИН ПАУЪР „ООД, Нанкин, със седалище и адрес на
управление : Народна Република Китай, икономическа зона Дзяннин
Биндзян, гр.Нанкин, провинция Дзянсу, с юридически представител Ц.Я., да заплати по сметка на Сливенски
Окръжен Съд сумата 162 лв, представляваща разноски по делото .
ОСЪЖДА „ЖУН СИН ПАУЪР „ООД, Нанкин, със седалище и адрес на
управление : Народна Република Китай, икономическа зона Дзяннин
Биндзян, гр.Нанкин, провинция Дзянсу, с юридически
представител Ц.Я., да заплати на ЕТ“МИРА-ЛЮБОМИРА СТЕФАНОВА“,
ЕИК-****, със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, представляван от Любомира Стефанова Сотирова, сумата от 816лв за извършени по делото преводи на
чуждоезични документи.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: