РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. гр. Хасково, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640201208 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Аква 3“ ООД, град Хасково, чрез адв. А. Т.
от АК – Хасково срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, с който на основание чл. чл. 179, ал. 3,
вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на
дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция –
„имуществена санкция” в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.
139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е предоставена възможност да се
освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14 – дневен срок
от получаване на издадения електронен фиш заплати компенсаторна такса по
чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 70 лева при спазване на чл.
189е, ал. 3 и 4 от Закона за движението по пътищата. В подадената жалба се
релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакувания
електронен фиш, като издаден необосновано и в противоречие с материалния
1
закон, като излага конкретни съображения в подкрепа наведените доводи,
основаващи се на факта, че за всички притежавани от дружеството моторни
превозни средства били заплащани винетни такси, като по отношение на
процесното, била допусната техническа грешка при изписване на
регистрационния номер. Били допуснати и процесуални нарушения при
издаване на електронния фиш, като липсвала ясното в него и кое е
санкционираното лице, като се излагат и конкретни съображения в подкрепа
наведените доводи. Възразява се по отношение на средството за извършване
на нарушението и субективния момент, а така също издателят на електронния
фиш следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят бил
маловажен. Моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен
фиш да бъде отменен, а в полза на дружеството – жалбоподател – присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството -
жалбоподател, редовно призовано, се представляват от адв. А. Т. от АК –
Хасково, която заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива
конкретни съображения за нейната основателност, включително позовавайки
се на по – благоприятен за нарушителя закон – чл. 10а, ал. 3б от Закона за
пътищата.
Издателят на електронния фиш - Агенция „Пътна инфраструктура”,
чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт П. С. - Г.
оспорва жалбата и в хода по същество и представени писмени бележки
развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност възразява за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП на 30.06.2022 г., когато е постъпила в ОД на МВР -
Хасково, предвид разпределението на доказателствената тежест и предвид
представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт,
подадена е от лице, легитимирано да атакува издадения електронен фиш,
поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
2
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 05.11.2020 г. в 09:34 часа, било установено и заснето с техническо
средство – устройство № 2831, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на Път I – 5, км. 300+026 пътно превозно средство - лек
автомобил марка ,,***, модел ,,****” с регистрационен номер ****.
Видно от представената Разписка за електронни винетки на ,,Аква 3”
ООД за лек автомобил марка с регистрационен номер **** е закупена винетка
№ ******, категория К3, годишна със срок на валидност 30.01.2020 г. до
31.01.2021 г. От изисканата в хода на съдебното производство и представена
Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установява, че
автомобилът с регистрационен номер ***** /стар регистрационен номер/ е
регистриран на името на М. Н. Н., а видно от приложеното и прието като
писмено доказателство Свидетелство за регистрация, част I, ППС ,,***”,
модел ,,****” с регистрационен номер ***** е регистрирано като собственост
на ,,Аква 3” ООД, представлявано от Б. З. Б. Въз основа на тези констатации,
е издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, като за собственик, на
когото е регистрирано процесното МПС, било вписано „Аква 3“ ООД, град
Хасково. В описателната част на електронния фиш е вписано установено
нарушение № В36АА67F1AB835AAE05303F160A50B2 с ППС ,,***, модел
,,****” с регистрационен номер **** с обща максимална технически
допустима маса 2515, брой оси 2 в община Хасково по Път I – 5, км. 300+026,
нарастващ километър.
Представено с административнонаказателната преписка и прието като
писмено доказателство е Заявление за промяна на допусната техническа
грешка при деклариране на данни относно регистрационния номер на пътното
превозно средство, включително на държавата, в която е регистрирано, или
неговата категория по реда на чл. 10а, ал. 3б от Закона за пътищата.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе. По отношение на приложения снимков материал – FC 11, ID
3
474935 и OC1R FC 11, ID 474935 с техническо средство – устройство №
2831, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на Път I – 5, км.
300+026 съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на
правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено
принципното законово положение, че снимковият материал или разпечатки,
съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвени
с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищат, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него, а според чл. 139, ал. 6 ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. По силата на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба
в размер 300 лв. Според чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, при установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите,
в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е
вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. В ал. 2, т. 1 на цитираната
норма е предвидено, че ако собственикът на пътното превозно средство е
4
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция по чл.
179, ал. 3 – в размер 300 лв. Следователно, деянието, за което на дружеството
- жалбоподател е наложена административна санкция е обявено от закона за
наказуемо.
Най – напред, необходимо е да бъде отбелязано, че, електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение по чл. 139, ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 на
Закона за движението по пътищата за неизпълнение на задължение по 10, ал.
2 от Закона за пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, но при условие, че са изпълнени изискванията за това. Съгласно чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП, при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал.
2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", а според ал. 2, в 14-
дневен срок от получаване на електронния фиш лицето може да заплати
таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата при спазване изискванията на
чл. 189е, ал. 3 и 4 или да поиска анулиране на електронния фиш на основание
ал. 3 с молба до председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". В конкретния случай съставеният електронен фиш за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата формално не отговаря на изискванията на
закона относно вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и не
съответства на утвърдения със Заповед № РД-11-4 от 23.01.2020 г. на
Предеседателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”
образец. Нарушението не е описано достатъчно ясно, доколкото макар да са
5
вписани дата и място – конкретен участък от пътя, то липсват твърдения с
описаното моторно превнзо средство /надлежно описано/ да е било
осъществявано действие по управление, в каквото именно действие се
осъществява изпълнителното деяние по приложената наказваща норма на чл.
179, ал. 3 ЗдвП, без значение дали след това е приложена презумцията по
187а, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП или не по отношение на собственика. Такива
твърдения не могат и не следва да се извличат по тълкувателен или логически
път от съда въз основа на други такива, напр. за място на нарушението – път
от републиканската пътна мрежа и по този начин необходимото съдържание
да бъде запълвано едва в рамките на контрола за законосъобразност. Това се
явява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото е
довело до накърняване правото на защита в аспекта, привлеченият към
отговорност субект да е в състояние да разбере всички факти от състава на
нарушение, за което се цели да бъде ангажирана отговорността му.
Въпреки наличието на основание за отмяна на санкционния акт на
процесуално основание, за пълнота на изложението, следва да бъде
отбелязано, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в ел.
фиш относно обективната страна на деянието, проверени от съда с допустими
по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен начин в
частта относно вида на моторното превозно средство, включително и общата
технически допустима, датата, часа и мястото на което е било засечено по път
5 км. 300+026, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за този
регистрационен номер на била налице заплатена винетна такса. По делото е
изпълнено изискването по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата да създаде
доклад за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към който
автоматично се прилага статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи. Тези доклади, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение /при лип
сана твърдения за такова действие/ по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство –
част от системата, като при самото засичане не се установява да са допуснати
6
нарушения, от естество да разколебаят показанията, а оттам и фактическите
изводи на контролните органи.
Изложеното, ако твърдения за движение /управление/ на ППС бяха
включени в санкционния акт, би обосновало извод за осъществяване от
обективна страна признаците на състава на административно нарушение по
чл. 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движение по пътищата,
както правилно иначе деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. За да се приеме деянието за довършено
от обективна страна, не се изисква настъпването на допълнителни вредни
последици. Настъпването или липсата на такива последици подлежи на
преценка при индивидуализацията на наказанието, ако такава възможност е
предвидена и не е определящо само по себе си за съставомерността му.
Достатъчно е да е налице обективно проявена дейност по управление на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата като анализът на цитираните разпоредби и
доказателствата по делото биха затвърждили извода за формалната
съставомерност на деянието от обективна страна към датата посочена в
санкционния акт. В конкретната хипотеза, доколкото отговорността е
ангажирана не на водача, не следва да бъдат обсъждани дали са налице и
други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса
осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушение, а именно
тези обосноваващи, респ. изключващи субективния момент, тъй като
отговорността на собственика на превозното средство е обективна и
безвиновна.
В случая от писмените доказателства, сочещи, че е била налице
електронна винетка за превозно средство с рег. № *******, годишна, с период
на валидност на винетката съвпадащ с процесния, закупена от «Аква 2» ООД,
наред с други такива за приетажаваните от дружеството моторни превозни
средства от една страна, а от друга, че макар такъв регистрационен номер да
фигурира, като издаден за МПС от Република България, то е собственост на
съвсем различно лице, може да доведе до извода, че е платена такса в пълен
размер за периода, в който попада процесното управление и се отнася за ППС
с рег. № ******, но неправилно е посочена комбинацията от букви и цифри
7
на регистрационния номер и разликата е между буквата „*“ и „*“ в края.
Действително, с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние негативните последици от неправилното деклариране на
изискуемите данни са в отговорност на водача на превозното средство, а в
такъв смисъл е и новата разпоредба на чл. 10а, ал. 3а от ЗДвП, но първо тази
отговорност следва да се разбира, че по вид е имуществена, а не
административнонаказателна и визираните последици не могат да се
приравняват на виновно извършване на административно нарушение. В
конкретния случай, волята жалбоподателят да закупи и заплати в полза на
бюджета електронна годишна винетка именно за притежавнаия от
дружеството автомобил – с рег. № *** е обективирана преди датата на
деянието. Извод, който не се променя, а напротив – потвърждава се от факта,
че заявлението за корекция е подадено след съставяне на процесния ел. фиш и
неговото връчване, тъй като именно по време на тези действия е формирано
знание у органите на управление на юридическото лице, че е допусната – от
него или от трето лице, както в случая, техническа грешка при посочване
регистрационния номер на моторното превозно средство. В случая грешката е
допусната по отношение само на един от символите в регистрационния номер
на превозното средство, поради което е налице и хипотеза по чл. 10а, ал. 3б
от Закона за пътищата. Действително както бе посочено, отговорността при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното
превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната
такса е на собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани
данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса,
с изключение обаче на случаите на корекция по ал. 3б. Именно такава
хипотеза е налице, доколкото при издаване на електронна винетка е допусната
техническа грешка при деклариране на не повече от три символа, поради
което следва да се извършва корекция от съответните длъжностни лица след
заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или
ползвателя, каквото е подадено и не е необходимо да се изчаква за
проинзасянето от съда такова на административния орган. Отделно, според,
текста на цитираната норма, когато се установи, че в Република България
съществува пътно превозно средство с идентичен на първоначално
8
декларирания във винетката регистрационен номер, заявителят представя
доказателства за заплатената от него винетна такса. Това изискване също е
удовлетворено от представнеите доказателства – фактура и платежно
нареждане за заплащане на електронните годишни винетки за притежаваните
от юридическото лице винетки, поради което промяната в данните на
електронната винетка би имало действие от момента на издаването й и има
срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално
издадената. Без съмнение, след извършване на деянието, за което е издаден
процесният ел. фиш, но преди влизане в сила на санкционния акт е последвал
закон, който е по – благоприятен за нарушителя, без значение, че се отнася за
период на валидност на винетката, който е изтекъл, то това е станало по
причина късното връчване на санкционния акт, то на основание чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН следва да бъде приложен и електронния фиш - отменен, доколкото
следва да се приеме, че с реализиране на хипотезата на чл. 10а, ал. 3б от
Закона за пътищата е отпаднал с обратно действие и друг обективен признак
от състава на нарушение, за което е издаден електронния фиш, а именно да не
е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
В обобщение е необходимо да бъде отбелязано, че кумулативно
дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на
процедурата по установяване на този вид нарушения не са удовлетворени в
процесния случай, поради което се налага като краен изводът за
основателност на подадената жалба. Атакуваният с нея електронен фиш е
незаконосъобразно издаден, с оглед на което същият ще следва да бъде
отменен, след като не бе установено надлежно документиране и описание на
нарушението, а същото за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано,
че не бе и доказано и от обективна страна с оглед наличието на хипотеза по
чл. 10а, ал. 3б от Закона за пътищата, изключваща отговорността.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващият
орган/издателя на електронния фиш следва да бъдат възложени направените
от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен
по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са
действително сторени. В случая обаче, е отправено искане на другата страна
за намаляването му, поради прекомерност, което изисква съдът да вземе
отношение дали размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на
9
делото. Преценката е, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а по
своята правна сложност не се отличава от други аналогични случаи, а в
съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя се е явил, пледирал е
обстойно, а е представил и подробна писмена жалба. Изложеното обосновава
тезата за необходимост размерът на разноските, които следва да бъдат
присъдени да бъде определен съобразно минимално установения относно
възнаграждението на упълномощения адвокат по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - 400 лева, който в случая е съобразен.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Аква 3“
ООД, ЕИК“ *********, със седалище и адрес на управление: град Хасково,
ул. „***** представлявано от Б. З. Б. сумата в размер на 400.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
10