Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
Гр. Разград, 31 май 2023 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ….. разгледа докладваното от съдията дело № 51 по
описа за 2023 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Р. М. У. от гр. З. против Уведомително писмо изх.
№ 02-170-6500/2048 от 06.02.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ (ДФЗ), с което по същество е отказано оторизация и изплащане на
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за Кампания 2021 по подадено от
него Заявление за подпомагане с УИН 17/070621/20623.
В жалбата и по същество се твърди, че административният акт е незаконосъобразен,
като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и норми, в
противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това
се иска от съда да отмени оспореният отказ, като върне преписката на
административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по
приложението на закона. Претендира се и заплащане на разноските по
производството.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител заявява, че тя е неоснователна и недоказана. По
същество развива доводи, че оспореният акт е валиден и законосъобразен
административен акт, като постановен в съответствие с процесуалния и
материалния закон, при наличието на фактическите и правни основания за това,
поради което моли съда да отхвърли предявената жалба, ведно с произтичащите от това законни
последици. Претендира и за заплащане на
разноските по производството. Възразява за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение и моли съдът да го определи в
минималния размер.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, който подлежи на
самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по
следните фактически и правни съображения:
Между страните няма спор по фактите. Те сочат, че със Заявление УИН 17/070621/20623
от 05.05.2021 г. (л. 75 – л. 85) Р. У. е
кандидатствал за подпомагане по реда и при условията на Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба №
4). Той е посочил, че ще отглежда 180 броя пчелни семейства в собствения си пчелин
стар № 7331-0858, нов № **********, находящ се в землището на с. Брестовене,
обл. Разград и ще добива мед от тях при спазване на правилата за биологично
производство. Към тази дата производството е било в период на преход, за което
е приложил Сертификационно писмо № BG-BIO-19-1090-2020-EU,
издадено от ОСП „Маком сертифициране” на 30.09.2020 г. (л. 37) с период на
валидност от 30.09.2020 г. до 30.09.2021г. и Сертификационно писмо № BG-BIO-19-1090-2019-EU,
издадено от ОСП „Маком сертифициране” на 13.09.2019 г. (л. 36) с период на
валидност от 13.09.2019 г. до 30.09.2020 г., както и Договор за контрол и
сертификация на биологично производство, преработка и търговия с биологични
продукти между него и „Маком сертифициране” ООД, гр. Велико Търново № 1090/ 04.07.2018
г. ( л. 29 - л. 30). При попълване на таблицата (л. 78 - л. 81) е посочен
грешен код за дейността БП 15 (биологично пчеларство), вместо БПП 6 (биологично пчеларство в преход), без да са
изяснени причините за това.
С Писмо изх. № 02-170-6500/7305 от 30.11.2021г. на заместник- изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” (л. 31) жалбоподателят е уведомен, че следва да
представи сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените
пчелни продукти с правилата на биологично производство, издадени най-късно до
31.12.2021 г. В изпълнение на указанията той е представил на административния
орган Сертификат за съответствие № BG-BIO-19-1090-2021 от 19.07.2021г. (л. 38-
л. 39) и Сертификат за съответствие № BG-BIO-19-1090-2021-2 от 29.10.2021 г.(л.
40), издадени от „Маком сертифициране”
ООД.
При тези факти, с Уведомително писмо изх. № 02-170-6500/7801 от
22.12.2021г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ „Земеделие” земеделският производител (ЗП) е
уведомен, че е одобрен за подпомагане по направление „Биологично пчеларство” от
мярка 11 „Биологично земеделие” за пчелини и пчелни семейства.
В последствие, след повече от една година, с процесното Уведомително писмо (УП) изх. №
02-170-6500/2048 от 06.02.2023 г. (л. 47- л.48) на заместник изпълнителния
директор на ДФЗ е отказано оторизация и изплащане на финансово подпомагане в
размер на 8 801,10 лв. Според
отразеното в таблицата към него ( л. 49- л. 51) субсидията е отказана поради
„Неспазване на базови и други изисквания“ (колона 9). В обясненията е посочено,
че това е санкция за неспазени базови и други изисквания, съгласно чл. 13 и чл.
19, ал. 2 от Наредба № 4 и/или раздел ІІІ „Намаления при неспазване на базови
изисквания и изисквания по управление на подпомаганите дейности за направленията по Наредба №4“, т.3.2.1.
„Базови изисквания“ от Методиката по Мярка 11 „биологично земеделие“.
Неспазените базови и други изисквания се установяват чрез извършени
административни проверки, въз основа на предоставена информация от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона
за
прилагане на Общата организация на
пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и/или чрез проверки на място.
Това писмо е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Съдът
намира, че то е валиден административен акт, като постановен в писмена форма от
компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на
ДФ"Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и
представлява същата. Според § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по
правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 20а,
ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. В случая, със Заповед № ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. 56- л. 57) изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал своите правомощия на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ В. К.- издател на оспореното УП.
Този акт обаче се явява незаконосъобразен, като издаден при допуснато
съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК въвежда императивното изискване
в административния акт да се посочат фактическите и правни основания за
издаването му. В УП липсва ясно, точно и пълно описание на фактическите
основания за постановяването му, както и на конкретните правни основания.
Излагането на мотиви е от съществено значение, тъй като само по този начин
както адресатът на акта, така и съдът при провеждане на съдебен контрол, ще
могат да разберат каква е действителната воля на административния орган, кои са
конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни
предоставените му властнически правомощия. От една страна те очертават предмета
на доказване в хода на съдебното производство, а от друга страна те определят и
рамката на съдебния контрол. Правомощието на съда се свежда до проверка за
законосъобразност на административния акт,
при която следва да прецени правилно ли е приложен закона по отношение
на фактите, възприети и посочени от административния орган и обосновали крайния
му извод. Недопустимо е да се преценява
законосъобразността на един административен акт от гледище на други фактически и
правни основания по издаването му, различни от тези, които са посочени в него. Недопустимо
е и едва в съдебното решение да се излагат съображения, с които се
конкретизират, изясняват, допълват или поправят неговите мотиви. Това би довело
до неправомерна подмяна на волята на административния орган от една страна и
накърняване на правата на адресатите на този акт от друга страна. Липсата на мотиви е съществено нарушение, което съставлява
самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
В казуса, фактическите и правни основания за постановяване на отказа за оторизация
и изплащане на заявеното финансово подпомагане са изложени в табличен вид,
включително и в разясненията по колони на самата таблица. Те обаче са неясни, абстрактни и по
същество неотносими към спора.
Едва след подаване на жалбата е изготвено становище (л. 59- л. 60) от
административния орган, в което се сочи, че след извършената проверка в
регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация
на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз е установено, че всички
180 броя пчелни семейства са в състояние „в преход“, а неправилно са заявени от
Р. У. с код БП 15 (биологично пчеларство). Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.
1, т. 4 от Наредба № 4 финансова помощ не се предоставя или се намалява, когато
кандидатът отбележи грешен код на биологичната дейност по приложение № 1 срещу
дадено пчелно семейство в заявлението по чл. 6, ал. 2, който не съответства на
информацията от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на
Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Както изложените там фактически констатации, така и посоченото правно
основание, не се съдържат в административния акт, или в друг документ, към
който той препраща и който е изготвен в хода на административното производство
и е приложен към преписката. Съдът намира за недопустимо съображенията на административния
орган да се излагат за първи път след издаване на административния акт, едва в
изготвено становище по повод неговото оспорване.
Действително според Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, не
съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, стига обаче това
да съответства на целите, които законодателят е преследвал с въвеждане на
изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и да позволява
на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден
актът, и да организират защитата си срещу него.
В случая изготвеното становище, макар и да изхожда от административния
орган, не може да се възприеме като документ, с който се допълват мотивите на
акта. Напротив, с него за първи път се сочат, както фактическите констатации,
така и правните основания, въз основа на които е отказано изплащането на
субсидията. Жалбоподателят не е имал възможност да се запознае с тях и да
организира ефективно и адекватно своята защита.
Няма спор между страните, че жалбоподателят е посочил грешен код при
попълване на заявлението за подпомагане, като вместо БПП 6 (биологично пчеларство в преход) е посочил БП
15 (биологично пчеларство), но липсват доказателства, които да установяват, че административният
орган е оказал необходимото съдействие и е извършил проверка дали заявеният от
земеделския производител код за биологична дейност не е в резултат на
техническа грешка, като му даде възможност да я отстрани.
Наред с това административният орган не е изложил и съображения дали приема
допусната грешка за „очевидна“ по смисъла на чл. 4 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за
прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за
развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 227, 31 юли 2014
г.). Според цитираната разпоредба заявленията за помощ, заявленията за
подпомагане или исканията за плащане и всички удостоверителни документи,
представени от бенефициера, могат да бъдат поправяни и коригирани по всяко
време след подаването им в случай на очевидни грешки, признати от компетентния
орган въз основа на цялостна преценка на конкретния случай и при условие че
бенефициерът е действал добросъвестно. Компетентният орган може да признае
очевидни грешки само ако те могат да бъдат непосредствено установени при
техническа проверка на информацията, съдържаща се в документите, посочени в
първа алинея. В този смисъл е и даденото легално определение в § 1, т. 5а от ДР
на Наредба № 4.
На следващо място, според разпоредбата на
чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 поисканата финансова помощ не се
предоставя или се намалява в случаите, когато кандидатът отбележи грешен код на
биологичната дейност по приложение № 1 срещу даден парцел, пчелно семейство или
животно в заявлението си, който не съответства на информацията от регистъра по
чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите
на земеделски продукти на Европейския съюз. Следователно, в условията на
алтернативност са уредени две възможности за административния орган - да не
предостави финансова помощ или да я намали. В случая е налице пълен отказ,
който следва изрично да бъде мотивиран, за да се прецени дали административният
орган е упражнил правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, в съответствие с принципа за
съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Подобни мотиви също липсват в
обжалваното УП.
Въз основа на така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че
оспореното УП е издадено при неправилно приложение на процесуалния и
материалния закони, поради което следва да се отменени и преписката да се върне
на ответника за ново произнасяне.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника
следва да се присъдят направените деловодни разноски от жалбоподателя, които са
своевременно предявени и доказани в размер на 410 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така Разградският
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо изх. № 02-170-6500/2048 от 06.02.2023 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е отказано оторизация и
изплащане на финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за Кампания 2021
по Заявление за подпомагане с УИН 17/070621/20623, подадено от Р. М. У. от гр.
З., обл. Р.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане
на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на Р. М. У. от гр. З., обл. Р. сумата
от 410 (четиристотин и десет) лева - дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ:/п/