№ 336
гр. Перник, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четИ.десети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200848 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ч. И. С. с ЕГН:**********, адрес:
*********, депозирана чрез пълномощник- чрез адв. И. М. от ПАК, с адрес на
кантората: *********, срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-
1158-003409/18.10.2022гг. издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК
ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК ,
упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП и на основание чл. 175,
ал. 3, предл първо от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер
на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца, както и са му бил отнети 10 контролни точки на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Ч. И. С., е обжалвал наказателното постановление в
законоустановения срок. В жалбата си, депозирана срещу него е изтъкнала
доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено. Сочи, че не знаел, че се касае за бланкетна разпоредба и не е
бил запълнен с описание на съответните факти фактическият състав на
вмененото нарушение. В допълнителна молба от адв. М. се доразвиват
доводите в жалбата, като се сочи, че е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН,
респ. чл. 33, ал.2 ЗАНН, за издаване на наказателното постановление, като
само на основание изтичане на този давностен срок се моли да бъде отменено
атакуваното НП. Алтернативно, в съдебно заседание се пледира и че се касае
за маловажен случай по чл.28 ЗАНН, като са ангажирани и писмени и гласни
доказателства от страна на защитата. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично, като се
представлява от адв. М., който доразвива доводите си, изложени в жалбата. В
пледоарията си, същият моли съда да отмени издаденото наказателно
1
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да приеме,
че наказателното постановление е издадено извън срока по чл. 34, ал.3 от
ЗАНН, а именно след шестмесечния срок, така също счита и на второ място,
че съдът може да приеме и да приложи алтернативно- чл. 28 от ЗАНН, ако
приеме същото е извършване за маловажно. Моли се съдът, да приеме и
обстоятелството, че жалбоподателят се грижи за приемно дете, настанено в
неговото семейство. Също има непълнолетно дете, съпруга болна от
епилепсия и изключително тежко ще му се отрази налагането на наказанието,
както паричната глоба, така и времето, през което ще бъде лишен. Моли съда,
да приеме, че не е знаел обстоятелството, че моторното превозно средство не
е регистрирано по надлежния ред.
Административно наказващия орган, редовно призован,
представител не изпращат. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
жалбата, се моли за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата
страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес.
Допустима е. Разгледана по същество се явява основателна.
Видно от представените в кориците на делото писмени и гласни
доказателства, посредством разпита и на св. актосъставител-Д. К./макар и в
настоящата хипотеза НП да е посочено, че е било издадено след отказ за
образуване на ДП/, то същите допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото, както и заявеното в разпита на свидетеля по акта- Д. Ч.
/полицейски служител/, като съдът кредитира заявеното от двамата
свидетели, като счита, че същите дават обективни данни и са били преки
очевидци на твърдяното нарушение, видно от сходните обстоятелства,
заявени в техните разпити / св. К.- „По случая мога да кажа следното:
Движейки се по улица „Христо Ботев“ в село Студена с колегата- Д. Ч., с
патрулен автомобил, настигнахме трактор, който се движеше по ул.
„Чифлик“ с посока на движение от ул. „Христо Ботев“ към ул. Цар Самуил,
и забелязахме, че липсва регистрационен номер на трактора. Подадохме
сигнал да спре. Водачът отби, след което го спряхме и установихме, че
въпросният трактор не е регистриран по надлежния ред. Той ни каза, а и
ние по таблета установихме. Свързахме се с дежурната част и по номера
на рамата не излизаше регистрация. Управляваше го Ч. И. С.. Каза, че се
занимава с животновъдство. Тракторът е стоял доста време в двора на
негов приятел и той го взел да си върши работа. На място му съставихме
акта. Беше образувано и досъдебно производство, тъй като дойде и група.
Водачът нямаше възражения по акта и го подписа на място, и св. Ч.-„ Бях
дневна смяна с колегата Д. К. с когато извършвахме обход на село Студена и
забелязахме трактор без регистрационна табела. Не е регистриран.
Движеше се мисля по посока ул.“Чифлик“, от ул. „Христо Ботев“. Цветът
мисля, че беше червен или оранжев. Марката не мога да кажа, нямам
спомен. Последвахме трактора, спряхме го. Установихме, че не е
регистриран и няма регистрационна табела. Управляваше го, имена не мога
да се сетя, жалбоподателят. Снехме му самоличността тогава. Попитахме
2
го защо не е регистриран трактора. Същият заяви, че го е взел, или купил, не
си спомням точно, от негов познат или приятел, за да си върши работа,
някакви животни гледал. Взел го е да си върши работа и затова не го е
регистрирал. За установеното нарушение съставихме акт. На място беше
съставен Акта и му го предявихме. Беше извикан дежурен патрул, защото не
е регистриран трактора...“. Съдът намира, че заявеното от двамата
свидетели -очевидци, кореспондира с писмените доказателства по делото и
описаното в акта, и впоследствие възпроизведено в НП, поради което и им
дава вяра относно описание на фактическата обстановка. В този смисъл,
защитата също е ангажирала гласни доказателства, посредством разпита на
свидетеля- К. Г. А., относно възраженията на защитата, че водачът не е знаел,
че тракторът не е регистриран и че собственикът е трето лице, което се
твърди да е починало, а жалбоподателят, е искал за вземе тракторът за части и
затова го е изкарал от двора и на не повече от 200-300 метра е бил спрян от
полицейските служители /“Св. А.: Познавам Ч. С.. Аз даже му помагах този
ден. Не мога да ви кажа датата точно. Мисля, че тази година рано
пролетта беше случаят. Пред дома на собственика се случи това. МПС-то е
трактор, който е собственост на едно момче, което почина преди няколко
дни. Жалбоподателят не е собственик на трактора. Ч. взе трактора, за да
го ползва за части, защото не работеше добре, не палеше. Доста време
даже го оправяхме докато запали. И после не се съобразихме, че през реката
има път, обаче не знаехме дали ще може да мине, защото трактора години
не е работил. Тракторът беше в двора на В. К., собственика. Ч. е горе на
високото, в една махала, и е на километър и повече разстояние от дома на
В.. Асфалтов път има по главната улица през селото, а иначе покрай реката
няма път. Не се качихме двамата в трактора. Аз тръгнах по него с един
джип. Тръгнах по него, ако се наложи нещо, да му окажа помощ. Това беше.
По платното докато се свие за неговата махала на главната улица на 200-
300 метра. На около 200-300 метра, докато се свие до неговата махала,
точно преди да се свие за махалата, ни срещнаха полицаите. Два-триста
метра се е движил и ни спряха полицаите. Полицаите тръгнаха по нас,
спряха ни. Аз ги оставих тогава, не можех да чакам. Този трактор не помня
дали имаше табели и номера. Не съм се сетил и да погледна...“/. Съдът
намира, че показанията на този свидетел, не противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал, поради което и не намира
основание да не ги кредитира, като такива допълващи установената и приета
от съда и неоспорвана от представителя на жалбоподателя фактическа
обстановка. В този смисъл за изясняване на фактическата обстановка по
делото, допълнително са били изискани и писмени доказателства от съда от
РП-Перник, като по делото е постъпило и прието-писмо от Районна
прокуратура - Перник с рег. № 15449/20.07.2023 г., с която уведомяват съда,
че при извършена справка в регистрите на РП - Перник и Унифицираната
информационна система не са установени данни за образувано досъдебно
производство, което да е водено срещу лицето Ч. И. С. за деяние от дата 15.
От фактическа страна
Видно от приетите и кредитирани по делото писмени и гласни
доказателства, то се установява, че с акта и НП на жалбоподателя е вменено
нарушение, за това че на 15.03.2022 г. в 13:20 часа, в село СТУДЕНА на
УЛ.ЧИФЛИК, като Водач на товарен автомобил, ********* жалбоподателят,
при обстоятелства: ОБЩИНА ПЕРНИК, СЕЛО СТУДЕНА ПО УЛИЦА
ЧИФЛИК С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛ. ХРИСТО БОТЕВ КЪМ УЛ.
3
ЦАР САМУИЛ, УПРАВЛЯВА КОЛЕСЕН ТРАКТОР МАСЕЙ ФЪРГЮСЪН
MF 240S, ЧЕРВЕН НА ЦВЯТ, С НОМЕР НА РАМА *********, КАТО ПРИ
ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА ПРЕД ДОМ НОМЕР 13 СЕ УСТАНОВИЛО,
ЧЕ ВОДАЧЪТ УПРАВЛЯВА МПС. КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО
НАДЛЕЖНИЯТ РЕД, като вмененото нарушение е, че същият е извършил
следното :УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО
НАДЛЕЖНИЯТ РЕД, с което виновно е нарушил/а чл.140 ал. 1 от ЗДвП. При
възпроизведена дословна фактическа обстановка в НП, съответна и
идентична на акта, на жалбоподателя е наложено следното наказание- ЧЛ.175
АЛ.3 ПР.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв., лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца. Под описаното и вменено наказание за
описаното нарушение изрично е посочено, че основанието при което е
издаден акта и НП е –„ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДП ЗА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ.345 АЛ.2 НК Всичко - глоба в размер 200 лева. ,
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“. / като такова
впоследствие не е установено, макар и да са положени и то от съда усилия за
изискване и прилагане на такова по делото, с оглед отговор и на възраженията
на защитата/.
Съдът намира, че по така установената и приета по делото,
фактическа обстановка не се спори: същата се установява от цялостната
доказателствена съвкупност по делото- от горецитираните гласни
доказателства, от приложените към преписката писмени такива, в това число
НП и АУАН GA557177, от 15.03.2022 Г., издаден от св. К., както и от
останалия допълнително събран писмен материал- цитираното писмо от
прокуратурата, като видно от представената Заповед за компетентност, акта и
НП са били издадени от компетентни органи. Актът, видно от преписката е
бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да
направи възражения.
От правна страна
Съдът намира, че първо следва да се произнесе по основното
възражение на защитата, а именно, че са изтекли както сроковете по чл.34,
ал.3 ЗАНН, така и по чл.33, ал.2 от ЗАНН, поради което и това е
самостоятелно и достатъчно условие за отмяна на атакуваното НП, без да се
навлиза в обсъждане на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът намира, като съобрази събраната по делото доказателствена
съвкупност, че това възражение, е основателно, по следните съображения:
Видно от посоченото в НП, то се твърди от АНО, чу същото е издадено в
хипотезата на –„ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДП ЗА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ.345 АЛ.2 НК“, като обаче доказателства за това
АНО не ангажира в преписката, която е дала повод за образуване на делото.
Същевременно, съдът от своя страна, служебно изиска информация от РП-
Перник за проверка на този факт, като видно от докладваното и прието по
делото писмо, подписано от Адм. Ръководител на РП-Перник, то се
установява, че постъпило и прието-писмо от Районна прокуратура - Перник с
рег. № 15449/20.07.2023 г., че при извършена справка в регистрите на РП -
Перник и Унифицираната информационна система не са установени данни за
образувано досъдебно производство, което да е водено срещу лицето Ч. И. С.
за деяние от дата 15. Следователно, този факт, който има пряко отношение
към броенето на сроковете в производството, не само не се установява в
посочената от АНО хипотеза, но се опровергава от постъпилото писмо от РП-
4
Перник, като видно от данните по делото, то акта и бил издаден на 15.3.2022
г., като е бил връчен на жалбоподателя на място, срещу подпис / тоест същият
е бил известен на органите още към момента на съставяне на акта/, като НП е
било издадено на 18.10.2022г. издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК
ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК ,
упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП и на основание чл. 175,
ал. 3, предл. първо от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер
на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца, както и са му бил отнети 10 контролни точки на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР. Тоест не се установява прокурор
да е постановил съответно постановление и да е изпратил на АНО за преценка
дали не е било извършено административно нарушение. Тоест не само няма
данни да е издадено НП, но оттам и няма данни за връчване на такова, и за
установяване от съответен прокурор, че не са реализирани признаците на
състав на престъпление по чл.345 ал. 2, вр. ал. 1 НК НК и да е отказал за
образува ДП, както и постановлението да е било изпратено на АНО за
преценка за налагане евентуално на адм. наказание. Няма такива данни по
делото, като АНО, носи тежестта на адм.нак. орган е да докаже, че в срок е
издал атакуваното НП, което последният не е сторил, а такива доказателства в
изисканата служебно от съда информация опровергават и позоваването, че
НП е издадено на база отказ или прекратяване да се образува ДП. Поради
което и основателни са възраженията на защитата, че не може да се прецени
дали е спазен срокът за издаване на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.
2 от ЗАНН при констатиране на признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. След като съдът изиска такава
информация и установи, че няма подобни данни в РП-Перник, то следва да се
приеме, че не е приложима, а и няма как съда да прецени и откога да брои
времето, визирано в цитираната разпоредба, като самият АНО го е поставил в
тази невъзможност. В този смисъл, отделно от това, следва да се приеме, че е
основателно възражението, че сроковете /общите такива/ по ЗАНН, визирани
в чл.34, ал.3 от ЗАНН, също са изтекли, тъй-като НП е издадено извън
давностния шестмесечен срок за това. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
императивно регламентира шест месечен срок за издаване на обжалваното
НП № 22-*********/18.10.2022г. - датата на извършване на нарушението,
респ. на издаването на АУАН, тъй като действително по силата на
препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН при изчисляване на сроковете е
приложима разпоредбата на чл. 183 от НПК, но не тази по чл. 183, ал. 2 от
НПК, касаеща броенето на сроковете в дни, а приложима в случая е
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НПК, касаеща броенето на сроковете в
месеци, тъй като разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН касае изтичането на
шест месечен срок. След като НП е било издадено на 18.10.2022г. - след
изтичане на шест месеца от съставянето на АУАН, съставен на 15.03.2022г., и
6-месечният срок за издаване на наказателно постановление е изтекъл на
15.09.2022г., който ден е присъствен, а обжалваното НП № е издадено на
18.10.2022г., за което по делото не се спори, а е видно и от събраните
безспорни доказателства в преписката. Следователно, се налага извод, за
основателност на възраженията на защитата, че НП е издадено след
изтичането на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. "В т. 1 на Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ОС от HK на ВКС и II колегия на ВАС
5
изрично е прието, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. След като
регламентираният в цитираната разпоредба-срок е давностен, то с изтичането
му се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение и има
за последица невъзможност да се образува, респективно прекратяване на
образуваното административно наказателно производство. Давността е
свързана с преклудиране възможността на бездействие на даден органи и
стимулиране на същите да извършват срочно дадените им в закона и вменени
компетенции, което в случая, не е било изпълнено и следователно е
достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, като издадено извън
законовите срокове за това. /В тази връзка следва да се посочи, че в
съответствие с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, когато се установи, че
деянието за което е образувано административно наказателно производство
съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. Видно от доказателствата в настоящия
случай, тази хипотеза не се доказа, като и броенето на сроковете по общата
разпоредба на чл.34, ал.3 ЗАНН, доведе до извод, за изтичане на същите.
В случая се касае за вменено деяние, което едновременно с
признаците на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, вр. чл. 140, ал.
1 от ЗДвП осъществява и обективните признаци на престъплението по чл.
345, ал. 2 от НК. Разграничителният критерий при конкуренция между
наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато
едно и също общественоопасно деяние е криминализирано като
престъпление, но съществува и като административно нарушение, каквото е и
управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния
ред, е степента на обществената опасност на конкретното деяние. Затова в
хипотезата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН изводът на прокурора, че липсва елемент
от обективната или от субективната страна на деянието принципно не
изключва възможността деецът да бъде наказан за същото деяние по
административен ред за извършено от него административно нарушение. В
този случай обаче наказателното постановление ще бъде издадено на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН - въз основа полученото постановление за
прекратяване на наказателното производство или за отказ такова да бъде
образувано. Същевременно е необходимо този акт да бъде ясно
индивидуализиран с номер, дата, посочване на номера на прокурорската
преписка, по която е постановен, както и номера на досъдебното
производство в случай, че такова е било образувано, което не е надлежно
сторено по делото. Издаването на наказателно постановление едновременно
въз основа на АУАН и въз основа прокурорски акт в хипотезата на чл. 36,
ал.2 от ЗАНН, както в случая, макар и акта да не е посочен, като основание, то
видно от съдържанието на НП именно тази хипотеза, то доказателства в този
смисъл не са събрани по делото. Макар и изложите пороци, да сочат на
изтичане на 6-месечния давностен срок за издаването на НП, установен в чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, то макар и това само по себе си да е основание за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно, съдът намира че
следва в допълнение да се произнесе и по възраженията в жалбата и
алтернативното искане и по същество за незаконосъобразност на атакуваното
НП, като защитата твърди несъставомерност на деянието и от субективна
страна.
Съдът намира и това възражение на защитата за основателно, по
следните съображения:
6
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, от правна страна намира следното:
В конкретния случай не се доказва субективната страна на
вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя
неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е
така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна,
следва деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под
отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на
вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо.
Основателни са и възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя за несъставомерност на вмененото му нарушение поради
недоказване на всички елементи от състава на административното
нарушение, а именно вината. Доказателствената тежест в
администаритвонаказателното производство лежи върху АНО.
В случая жалбоподателят е наказан като водач на МПС, което не е
негова собственост, за което АНО не е вписал и в акта и в НП, достатъчно
данни, като такива възражения се навеждат едва в съдебната фаза, като АНО
не е оборил по никакъв начин и цитираните по-горе гласни доказателства за
собствеността на трактора, като нещо повече, не става ясно дали е имало рег.
табели това превозно средство и е била прекратена регистрацията, или просто
не е било въобще регистрирано, като видно от акта и НП проверката е била
извършена по номер на рама. Различни са съобразно наредбата и
възраженията в този смисъл на защитата са основателни за запълване на
бланкета в коя хипотеза е бил жалбоподателя от посочените, като това пряко
рефлектира и на правото му на защита, като отделно от това АНО е не
доказва, че същият ако не е собственик / АНО не оборва този факти/, лицето-
водач, може да не е знаело посочените обстоятелства досежно регистрацията
на МПС-то, като както твърди св. А., и изкарал трактора от двора на
собственика, и едва на 200-300 метра е бил спрян от полицейските служители,
като тракторът е бил дълго време извън движение и не е бил годен за
нормална употреба, а жалбоподателят е искал да го ползва за части, и тези
възражения остават необорени от АНО, в чиято доказателствена тежест е да
стори това.
Както вече се посочи, събраните по делото доказателства в
съдебното производство дават основание за извод, че част от изложените в
обстоятелствената част на наказателното постановление фактически
обстоятелства, относими към елементите от състава на
административнонаказателната норма, са отразени неточно и непълно. При
описание на нарушението в акта и наказателното постановление е отразено
твърдение, че –„на 15.03.2022 г. в 13:20 часа, в село СТУДЕНА на
УЛ.ЧИФЛИК, като Водач на товарен автомобил, ********* жалбоподателят,
при обстоятелства: ОБЩИНА ПЕРНИК, СЕЛО СТУДЕНА ПО УЛИЦА
ЧИФЛИК С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛ. ХРИСТО БОТЕВ КЪМ УЛ.
ЦАР САМУИЛ, УПРАВЛЯВА КОЛЕСЕН ТРАКТОР МАСЕЙ ФЪРГЮСЪН
MF 240S, ЧЕРВЕН НА ЦВЯТ, С НОМЕР НА РАМА *********, КАТО ПРИ
ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА ПРЕД ДОМ НОМЕР 13 СЕ УСТАНОВИЛО,
7
ЧЕ ВОДАЧЪТ УПРАВЛЯВА МПС. КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО
НАДЛЕЖНИЯТ РЕД, като вмененото нарушение е, че същият е извършил
следното :УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО
НАДЛЕЖНИЯТ РЕД...“, тоест така не е ясно чия е била собствеността на
трактора към процесния момент, като ясно е единствено, че жалбоподателят е
бил наказан в качеството си не на собственик, а на водач на трактора, тоест
същият е собственост на лице, различно от жалбоподателя, както и че не е
регистрирано по надлежния ред, но не е посочено дали се касае за хипотезата
на чл.143, ал. 10 или напр. на чл.143, ал.15 от ЗДВП, което също пряко
рефлектира на правото на защита на жалбоподателя. Посочената норма
предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Следователно,
адресат на произтичащото от горепосочената норма задължение да
регистрира придобитото превозно средство е собственикът /за втората
разпоредба, като за първата също ГФ е следвало да уведоми собственика и
той лицето на което го предоставя- като тези хипотези нито са описани, нито
е ясно какво точно е имал предвид АНО тоест основателно е възражението,
че и бланкетът не е запълнен/. Субект на нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1,
вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е водачът, който управлява нерегистрирано моторно
превозно средство, т. е., законът предвижда наказване както на собственика,
така и на всяко друго лице, което управлява чужд, нерегистриран автомобил.
Независимо от това, обстоятелството дали нарушителят е наказан като
собственик или не, е релевантно за реализиране на отговорността му и следва
да намери точно отражение при описание на нарушението, тъй като е пряко
относимо към доказването на субективната страна на състава и предполага
ангажирането на различен обем доказателства във всяка от двете хипотези,
като надлежни доказателства и описание дори и на тези факти в НП липсват,
което е на отделно основание причина за отмяна на атакуваното НП поради
незаконосъобразност и необоснованост.
В заключение съдебният състав приема, че наказателното
постановление освен горното не отговаря и в пълна степен на изискванията
в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като е нарушено правото на жалбоподателя да научи въз основа
на какъв акт обжалваното от него наказателно постановление е издадено,
какви са фактите, приети за установени от наказващия орган и кои са
доказателствата, които ги установяват, за да може да проведе съответна
защита срещу тях. Нарушенията не могат да бъдат санирани в съдебното
производство тъй като това предполага изменение на обстоятелствата на
нарушението, което е недопустимо. Отделно и доводите на пълномощника в
насока субективната страна на нарушението също са основателни, но не
следва да се обсъждат, предвид констатираните по-горе нарушения в
процесуален аспект.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
8
Водим от всичко дотук изложено, съдът намира че атакуваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Само следва да се маркира, че съдът не намира за приложим
института на чл. 28 ЗАНН за подобен тип важни обществени отношения.
Разноски:
При този изход на спора - отмяна на НП, право на разноски възниква
за въззиваемата страна, като същата е направила надлежно искане в тази
насока и такива по реда на чл.63д ЗАНН. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН
страните в производствата пред районния съд имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят
е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е
поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и
съдействие и пълномощно - стр.18 от делото, е видно, че същият, е доказал
заплатено адвокатско възнаграждение, като видно от представен договор за
правна защита и съдействие по делото-стр. 18 от делото, същото е заплатено в
брой и е в размер на 500 лева. Поради това и с оглед изхода на делото, на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от
бюджета на органа, издал НП. В случая обаче то е определено В минималния
размер от 400 лева, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1
от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и предвид възражението за прекомерност,
направено от другата страна в съпроводителното писмо към преписката,
съдът счита, че на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН следва да присъди именно
поискания размер на разноските, като същият е близо до минималния такъв
предвиден в Наредбата / 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.;/ и като взе
предвид, че освен посоченото наказание са били наложени и други
кумулативни такива и защита е имала активно процесуално поведение,
ангажирала е допълнителни доказателства по делото, като АНО е станал
повод и за отлагане на делото за едно заседание, то съдът намира, че не
следва да намалява така определения и заплатен хонорар.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-1158-
003409/18.10.2022г. издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Ч. И. С. с
ЕГН:**********, адрес: *********, като жалбата е била депозирана чрез
пълномощник- чрез адв. И. М. от ПАК, с адрес на кантората: *********,
срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-1158-
003409/18.10.2022г, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДВП и на основание чл.
175, ал. 3, предл първо от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 /шест/ месеца, както и са му бил отнети 10 контролни точки на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
ОСЪЖДА ОД МВР - Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1,
9
да заплати на Ч. И. С. с ЕГН:**********, адрес: *********, сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща направени от него разноски в съдебното
производство пред РС - Перник за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10