Р Е Ш Е Н И Е № 260180/17.11.2020г.
гр. Ямбол, 17.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Е.В. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 3124/
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова
молба, вх. № *** г. предявена „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***,
адрес гр.П.,ул.***,чрез *** Р.С. Ч., срещу К.Ж.С. ***.
Ищецът твърди, че на 27.06.2019 год. депозирал заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 647,04
лв. – стойността на консумирана ел.енергия за периода от 20.07.2018 г. до
19.03.2019 г., както и сумата от 21,15 лв. – лихва за забава за периода от
05.09.2018 г. до 26.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
По предявеното заявление било образувано частно гр.
дело № *** год. по
описа на ЯРС, и била издадена заповед
за изпълнение.Заповедта за изпълнение била
връчена на ответника по реда
и условията на чл.47,ал.5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал
искова молба за установяване със сила на
присъдено нещо, че е носител на
правата на вземания за посочените
суми.
В исковата молба
се посочва, че ищеца в качеството си на краен снабдител,съгласно разпоредбата
на чл.98а Закона за енергетиката,продавал електрическа енергия на клиентите си
при публични известни общи условия.По силата на чл.7,т.1 ОУ ищцовото
дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обекта на
ответника,обект с ИТН ***,находящ се в гр.С.,обл.Я.,ул.“***,като за ответника бил открит клиентски номер
***. Същия от своя страна,съгласно чл.11,т.1 ОУ,се задължил да заплаща всички
свои задължения,свързани със снабдяването с ел.енергия,в сроковете и по
начините,определени от същите в чл.18,ал.1 и ал.2.
В изпълнение на
задълженията си по ОУ за периода 20.07.2018 г.-19.03.2019 г. ищцовото дружество доставило на обекта на К.Ж.С. ел.енергия
на обща стойност 647,04 лв.,която не била платена.Поради забава в плащанията на
главницата,ответника дължал законна лихва в общ размер на 21,15 лв. за периода
05.09.2018 г.-26.06.2019 г.Законната лихва се дължала за всяка една от
фактурите отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство.Срока за плащане на фактурата бил посочен
в същата,като издадените фактури,техния падеж и период,както и размера и
периода на дължимата лихва за забава били подробно описани в препис-извлечение
от клиентската сметка на ответника.
С оглед
на което ищеца предявява иск за установяване
на вземането им за сумата
647,04 лв. – стойността на консумирана ел.енергия за периода от
20.07.2018 г. до 19.03.2019 г., както и сумата от 21,15 лв. – лихва за забава
за периода от 05.09.2018 г. до 26.06.2019 г.,заедно
със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на
заявлението-27.06.2019 год.
до изплащане
на вземането.
Иска се присъждане на
разноските както в заповедното производство,така и в исковото производство.
В с.з. исковете се поддържат от
процесуалния представител.
В срока
по чл.131 ответника е депозирал отговор на исковата
молба,чрез назначения му особен представител
адв.А.П.-ЯАК. Иска е оспорен по основание
и размер,като се счита,че същия е недоказан и неоснователен.Твърди се,че не са
представени никакви доказателства в тази насока,че ответницата дължи посочените
суми.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователен .
В с.з. ответника се
представлява от особен представител,чрез който оспорва предявените искове и
пледира за тяхното отхвърляне.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представените по делото фактури се установява,че за периода 20.07.2018 г. до 19.03.2019
г. са на стойност 647,04 лв.,които са начислявани на ответника,като клиент на ищцовото дружество,както и сумата от 21,15 лв.-мораторна лихва за периода 05.09.2018 г.-26.06.2019 г.
По искане на ищцовото дружество от община-С. са изискани и представени
заверени копия на данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ *** г. и акт за
частна собственост № *** г. за имот,находящ се в гр.С.,ул.***,собственост
на Община-С. с ЕИК :***,които са приети от съда като неоспорени от страните. От
същите се установява,че декларацията по чл.14 ЗМДТ с вх.№ *** г. е подадена от
Община-С. в качеството им на собственик на имота съгласно посочения по -горе акт
за частна собственост №*** г. за имот,находящ се в
гр.С.,ул.***.
От представеното
удостоверение,на основание извършена справка от община-С.,се установява,че в
общинско жилище с адрес гр.С.,ул.“*** са пребивавали три лица-ответника К.Ж.С.
за периода 04.07.2002 г.-15.04.2008 г.,С. Т. К. за периода 09.07.2002
г.-15.04.2008 г. и В. И. Ч. за периода от 14.06.2004 г.-15.04.2008 г.,като
договорните отношения с лицата били прекратени със Заповед № *** от 14.04.2008
г. на ***на Община-С.,считано от 15.04.2008 г.
От извършената
справка от особения представител на ответника в имотния регистър на Б. се
установява,че по ЕГН-то на ответника не е установено същата да е собственик на
посочения по-горе недвижим имот в гр.С.
От назначената по
делото съдебно-техническа експертиза,неоспорена от страните се установява,че в процесния период 20.07.2018 г.-19.03.2019 г. до процесния обект е доставяна ел.енергия. Общото количество
доставена ел.енергия за процесния период по ИТН ***
била в размер на 2220 KWh,от които 1456 KWhпо дневна
тарифа и 764 KWh по нощна
тарифа. През процесния период консумираната
ел.енергия от клиентски номер *** с абонат К.Ж.С. *** била измервана и
регистрирана от СТИ с номер ***като електромера бил с отчитане на място.
Отчетените от ответника показания съвпадали с показанията фиксирани като ново
показание и респективно старо показание във посочените фактури,копия от които
били приложени към настоящото гражданско дело.Пресметнатите количества
ел.енергия съвпадали с фактурираните. Електромера който имал фабричен номер № ***
бил еднофазен,двутарифен,статичен,марка „***“.
Произведен бил през 2008 г.,като през същата година преминал първоначална
проверка.като в периода 26.11.2010 г.-06.11.2019 г. преминал съответните
проверки в лаборатория и бил със срок на валидност до 11.2025 г.В системата и
по-специално в мрежите за ниско напрежение,чиито собственик бил ЕВН Б.,Електроразпределение
–Юг,се използвали основно два вида отчети на електромери.Стандартен,посредствомотчетник и дистанционен,при който данните от
електромерите се подавали директно,без използване на отчетник,в технически
център,находящ се в гр.П..В процесния
случай,електромерът бил с отчитане на място,чрез отчетник.Прекъсването на
захранването се извършвало единствено физически на място,т.е. не било налице
автоматизирано прекъсване на захранването,поради неплащане.
От назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза,неоспорена от страните се установява,че за
периода 20.07.2018г.-19.03.2019г. консумираната от ответника ел.енергия и
предоставените до обекта мрежови услуги били в размер на общо 647,04 лв.,за
което били издадени процесните фактури.Посочените
фактури били осчетоводени редовно,съгласно изискванията на Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.Размерът на обезщетението за
забава било в размер на законната лихва,изчислено върху задължението по
непогасените фактури,за периода от датата,следваща падежа на плащане,до датата
,предхождаща подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда-26.06.2019 г. ,била
в общ размер на 21,15 лв. Стойността на
консумираната от обекта на ответника ел.енергия и мрежови услуги била формирана
и фактурирана вярно и съобразно решенията на ДКВР за съответните ценови
периоди.
Не се спори относно издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните
суми, видно и от приложеното ч.гр.д. №*** г. на ЯРС.
Издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК е връчена на ответника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79
ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени. Съгласно чл. 98а ал.1 от ЗЕ крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично
известни общи условия.В случая
вземането на ищеца произтича от сключени между страните общоизвестни Общи
условия на договорите за продажба на ел. енергия, като съгласно чл.1 т.4 от ОУ от които потребител на ел.енергия
за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на ищеца, което ползва енергията за
домакинството си. С оглед на това ответникът като потребител на ел.енергия за
битови нужди дължи заплащане на кредитора, тъй като е
страна по договор при общи условия.Не се спори, че ответникът
е бил присъединен към електроразпределителната мрежа и ползвател на ел.енергия и като такъв е бил страна по
договора,като такива
оспорвания с отговора на исковата молба не са направени от особения
представител на ответника. Не е спорно, че ищецът е доставил ел.енергия на стойност, посочена във фактурите за
процесния период в обекта на ответника,
за който е отредена измервателна точка, клиентски номер и е монтиран изправен електромер със същите показания
като фактурираните. Отчетените показания и
пресметнатите количества ел.енергия в.лице установило,че съвпадат с
фактурираните.
Съгласно чл. 11 т. 3 от ОУ клиентът е длъжен да уведоми
писмено ЕВН ЕС в тридесетдневен
срок за всяка
промяна, свързана с подадените от него:
лични данни, адресната регистрация, данни на фирмата,
промени в собствеността, промени по начина
на ползване на обекта, наложени
временни ограничения върху ползването на обекта,като в тази насока няма данни
ответника да е уведомил ищеца за промяна в местоживеенето си. От приложената и
приета от община-Стралджа декларация по чл.14 ЗМДТ и акт № *** за частна
общинска собственост се установява,че имота е собственост на община-С. От
представеното удостоверение се установява,че в общинското жилище с адрес гр.С.ул.***са
пребивавали три лица,сред които и ответника,като договорните отношения били
прекратени със Заповед № *** г. на *** на община-С.,считано от 15.04.2008 г.
Самия факт,че договорните
отношения за имота са прекратени със Заповед № *** г. на *** на община-С.,считано
от 15.04.2008 г.,не означава,че същия не продължава да се ползва,като в тази
насока липсват доказателства,че ответника и другите две лица са напуснали имота
след прекратяването на договорните отношения от собственика му.Фактът,че
ответника не е намерен на адреса е правноирелевантен
в настоящия случай,като от значение е,че се извършва потребление на ел.енергия
в същия. Вътрешните отношения между ответника и другите две лица ползватели на
имота са извън предмета на делото.За потребената
от тях енергия плащане
на кредитора дължи страната по договора, която
има право да претендира платените
суми от третите
лица съобразно уговореното с тях или по правилата
на неоснователното обогатяване.
Възражението на особения
представител на ответника
за това, че последния не е собственик на имота и няма
нищо общо със същия бе
направено извън преклузивния срок по чл.131 ГПК, поради
което съдът счита, че не
следва същото да бъде разглеждано. Дори да се приеме,
че възражението на особения предснтавител на ответника
следва да се разгледа, съдът
намира същото за неоснователно, тъй като не
се обори твърдението на ищеца, че ответникът
е негов клиент на посочения адрес.
Не е необходимо, ответникът,
за да е клиент
на ищеца да притежава нотариален
акт и да е собственик на посочения недвижим имот. В случая ответникът К. С. има открит
клиентски номер, който е с място на потребление гр.С.,обл.Я.,ул.***. Независимо, че липсват доказателства
за това на
какво основание същият обитава този адрес – дали
е собственик или ползвател, съдът
приема, че е клиент и дължи плащане на сумите
по фактурите. По делото, както
и по това образувано за заповедното
производство са налице удостоверение за настоящ
и постоянен адрес, който
съвпада с адреса на мястото на
потребление и която регистрация по настоящ ш постоянен адрес не може да
бъде извършена от никой, освен
от самото регистриращо се лице. Т.е. съдът приема,
че посредством регистрацията по настоящ и постоаянен адрес на ответника, която
съвпада с адреса на място на
потребление се потвърждава обстоятелството, че същият е клиент
на ищцовото дружество. При положение, че
е клиент и липсват доказателства да е изплатил претендираните суми за доставената
му ел.енергия, съдът счита, че
искът е основателен и следва да се
приеме, че ответникът дължи на ищеца тяхното
заплащане.
Падежите на вземанията са настъпили и те са изискуеми. Не се твърди от
ответника, че сумите са платени.
Също така в.лице по ССЕ е
установило,че стойността на консумираната от обекта на ответника ел.енергия и
мрежови услуги била формирана и фактурирана вярно и съобразно решенията на КЕВР
за съответните ценови периоди. Не се твърди от ответника, че сумите са платени
до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Дължима е и законната лихва върху главницата, тъй
като се касае до забава на парично задължение, възникнала преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При основателността
на главния иск, основателен е и акцесорният за мораторна лихва,която е изчислена от в.лице по неоспорената и приета СЧЕ,като същата
се равнява на 21,15 лв.. Поради това искът следва да се
уважи в претендирания размер.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските по настоящото дело е основателно и следва да се
уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК ,като дължими
са и разноските, направени в заповедното производство.
Водим от горното
ЯРС,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Ж.С. ***, ЕГН **********,
дължи на ЕВН България Електроснабдяване” АД- гр.П., ЕИК***, адрес гр.П.,
ул.”Христо Г.Данов” № 37, сумата 647,04 лв.-главница, представляваща стойността
на ел.енергия, доставена за периода от 20.07.2018 г.-19.03.2019 г. за обект на
потребление: гр.С.,обл.Я. ул..*** с ИТН ***и клиентски номер ***, както и обезщетение за забава в размер на 21,15 лв. за периода
05.09.2018 г.-26.06.2019 г., и законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2019 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА К.Ж.С., ЕГН ********** да заплати на ”ЕВН България Електроснабдяване”
АД- гр.П. направените по делото разноски в размер на 885,00 лв. и разноските, направени в заповедното
производство, в размер на 75 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: