№ 253
гр. Стара Загора, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20225500900185 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по чл. 422 във вр с чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК
вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Н. Д., с
ЕГН ********** от *** срещу Е. ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***
В исковата молба се твърди, че на 10.06.2018г. ищецът е вписан като
съдружник в ответното търговско дружество „ Е. „ ООД с дял от капитала в
размер на 175лв. За периода от приемането до освобождаването му като
съдружник, същият е изпълнявал добросъвестно своите задължения и
възложените задачи от общото събрание и управителя до 2020г„ когато взел
решение да преустанови участието си в дружеството. Участвал е в дейността
на дружеството с лични средства и труд. Освободен е като съдружник с
Решение на Общо събрание на Дружество „Е.“ ООД от 30.11.2020 г., на което
Общо събрание е гласувано единодушно от съдружниците да му бъде
изплатен ликвидационен дял в размер на 50 000 лв., съобразно баланса към
месеца на освобождаването му 31.12.2020г.
На 15.12.2020 г. в изпълнение на взетите решения от общото събрание
на съдружниците между Дружеството -длъжник „ Е.“ ООД и ищеца П. Н. Д. е
подписано споразумение с нотариална заверка на подписите, с което страните
1
са удостоверили постигнатото съгласие на напускащият съдружник да бъде
заплатена сумата от 50 000 лв. представляваща неговият ликвидационен дял ,
която сума следва да бъде изплатена в срок до 12.02.2022 г.
На 22.12.2020г. в ТР към АВ е вписано обстоятелството, че ищецът е
освободен като съдружник от ответното търговско дружество.
Тъй като след датата на падежа - 12.02.2022г. ответното търговско
дружество не е изплатило на ищеца уговорената сума, с оправданието за
липса на средства, ищецът депозирал заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на подписаното между страните
споразумение от 15.12.2020г., в което страните са удостоверили пред
нотариус волята си и са положили подписите си. По образуваното ч.гр.д. №
649/2022г. по описа на PC Стара Загора е издадена Заповед за изпълнение по
чл.418 от ГПК, с която съдът е разпоредил, ответното търговско дружество да
заплати на П. Д. дължимата сума в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.02.22г датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1000 лв. държавна
такса. В срока, даден от съда, ответното дружество направило възражение по
така издадената заповед, за което е връчено на ищеца съобщение за
предявяване на иск по чл.422 от ГПК.
Предвид поведението на ответното търговско дружество и с оглед на
подаденото възражение за ищеца възниква правен интерес от завеждане на
искова претенция против ответното дружество по реда на чл.422 от ГПК за
установяване на вземането.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.422 от ГПК моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че търговско
дружество „Е.“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от управителя Д.З.Л., дължи на ищеца П. Н. Д. с ЕГН
********** от ***, сумата в размер на 50 000 лв, (петдесет хиляди лева) ,
представляваща дължима сума по споразумение от 15.12.2020г. с нотариално
удостоверяване на подписите с per. № 6821/15.12.2020г. по описа на ***а,
нотариус с рег.№ *** на НК, с район на действие PC-София, отразяваща
ликвидационният му дял към датата на напускане му като съдружник в
дружеството, съобразно проведеното ОС на съдружниците на търговското
2
дружество на 30.11.2020г., ведно със законната лихва от 17.02.2022г. датата
на подаване на заявлението по чл.417от ГПК в съда до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 337 от 18.02.2022г. пo ч.гр.д. № 649/2022г. по описа на
PC Стара Загора.
Претендира разноските по ч.гр.д. № 649/2022г. по описа на PC-Стара
Загора в размер на 1000 лв. за държавна такса, съгласно издадената Заповед за
изпълнение № 337 от 18.02,2022г. по ч.гр.д. № 649/2022г. по описа на PC
Стара Загора.
Претендира направените пред настоящата инстанция съдебни и
деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
Посочва банкова сметка, по която да бъде платена претендираната сума:
IBAN *** , BIC *** , *** с титуляр ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът на основание чл. 237 ГПК
заявява, че признава иска и моли, ако ищецът желае, да бъде прекратено
съдебното дирене и съдът да се произнесе с решение съобразно признанието.
Допълнителна искова молба не е постъпила.
В съдебно заседание, проведено на 29.09.2022 г. пълномощникът на
ответното дружество е направил искане съдът да постанови решение по реда
на чл. 237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, когато
ответникът е признал иска, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното
дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното
твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното
правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска
от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене
и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане
за това /чл. 237, ал. 1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с
решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си
доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решение си
само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
3
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Предявеният иск е допустим,
ответникът е направил изрично изявление за пълно признание на
претендираните вземания и това признание е неоттегляемо по аргумент от чл.
237, ал. 4 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание, съдът намира, че искът е основателен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски в размер на 5 000 лв., включващи 1000 лв. -
заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 649/2022 г. по описа на РС-Стара
Загора; 1000 лв. – държавна такса по т.д. № 185/2022 г. по описа на ОС-Стара
Загора и 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на търговско
дружество „Е.“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от управителя Д.З.Л., че дължи на ищеца П. Н. Д., с ЕГН
**********, от ***, сумата в размер на 50 000 лв, (петдесет хиляди лева) ,
представляваща дължима сума по споразумение от 15.12.2020г. с нотариално
удостоверяване на подписите с peг. № 6821/15.12.2020г. по описа на ***а,
нотариус с рег.№ *** на НК, с район на действие PC-София, отразяваща
ликвидационният му дял към датата на напускане му като съдружник в
дружеството, съобразно проведеното ОС на съдружниците на търговското
дружество на 30.11.2020г., ведно със законната лихва от 17.02.2022г. датата
на подаване на заявлението по чл.417от ГПК в съда до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 337 от 18.02.2022г. пo ч.гр.д. № 649/2022г. по описа на
PC Стара Загора.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. *** представлявано от управителя Д.З.Л. да заплати на П. Н. Д., с ЕГН
**********, от ***, сума в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева),
представляваща направени разноски, включващи както следва: 1000 лв. -
4
заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 649/2022 г. по описа на РС-Стара
Загора; 1000 лв. – държавна такса по т.д. № 185/2022 г. по описа на ОС-Стара
Загора и 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение, което да бъде извършено по
следната банкова сметка: IBAN ***, BIC ***, *** с титуляр П. Н. Д., с ЕГН
**********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото
постановяване с приложен препис.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
5