РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 11.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА П.
при участието на секретаря
ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ
ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 224 по описа за 2019
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното дело е
образувано по искова молба, уточнена с вх.№1780 на В.С.И. с ЕГН: ********** и
адрес: ***, подадена чрез адв. С.Г., срещу Държавен фонд „Земеделие”,
представляван от Изпълнителния директор с административен адрес: гр. София
1618, бул. Цар Борис III № 136, с искане да му бъде присъдено обезщетение за имуществени
вреди в размер на 15080 /петнадесет хиляди и осемдесет/ лева, причинени от
Заповед № 03-РД-3381ж/15.05.2018 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”
за спиране на плащането по Договор № 709/10.04.2017 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ при условията на Националната програма по
пчеларство за тригодишния период 2017-2019 г., отменена с Определение №
602/13.09.2018 г. по адм.д.№ 277/2018 г. по описа Административен съд Ловеч
като незаконосъобразен акт. Сумата от 15080 лева се претендира, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2018 г. - датата на издаване
на Определение № 15969/12.12.2018 г. по адм.д. № 15182/2018 г. 5-членен състав
на Върховния административен съд, което е довело до влизане в сила на
Определение № 602/13.09.2018 г., постановено по адм.д. № 277/2018 г. по описа
Административен съд Ловеч, до окончателното й изплащане.
Ищецът сочи, че претендираните имуществени
вреди се изразяват в извършеното плащане, значително по-късно от 15.10.2017 г.
- повече от една година и половина от договорения срок. В резултат на това лошо
/закъсняло/ изпълнение, дължащо се на издадената Заповед за спиране на
обработването на подаденото заявление, ищеца твърди, че са настъпили сериозни
имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с
отменената Заповед.
Излага, че поради неплащане на посочените
суми в срок и поради самофинансирането, което извършил до този момент, е
изпаднал в недостиг на средства, което му попречило да продължи ефективно
дейността по отглеждане на пчели, довело до причиняване на преки вреди и
пропуснати ползи, изразяващи се в следното:
1.Поради нетретиране
на пчелните семейства с препарат за борба с вароатозата, през 2018 г. отпаднали
26 кошера - унищожени пчелните семейства в тях. Загубата му от това възлиза
/или за тяхното възстановяване са необходими/ по 120 лв. пазарна цена за 1 бр.
кошер, което включва: 1 бр. отводка, включваща пчела-майка, недоразвито пчелно
семейство, четири пчелни пити и около 1 кг пчелен мед - вреди в размер на 3 120
лв.; 2. Във всеки кошер е имало по 30 пчелни пити по 2 лв.
всяка една от тях. Същите били унищожени от развилия се пчелен молец, което
донесло загуба за ищеца общо в размер на 1 560 лв.; 3.От същите 26 бр. кошери
пропуснат да реализира продукция от пчелен мед средно по 20 кг от 1 бр. кошер -
общо 520 кг по средна пазарна цена от 15 лв. за 1 кг или общо на стойност 7 800
лв.; 4.Пропуснал да реализира продукция от прашец от 26 бр. кошери средно по 4
кг. от 1 бр. кошер, по 20 лв. пазарна цена за 1 к. - общо продукция от прашец в
размер на 2 600 лв.
Ицещът твърди, че за отпадането на
посочените 26 бр. кошери допринесла и невъзможността да закупи и възобнови
пчелите-майки, което довело до отслабване на пчелните семейства и тяхното
загиване. И заедно с нетретирането с посочения по-горе препарат, е в пряка и
непосредствена причинна връзка с отпадането на тези кошери.
Общият размер на причинените
вреди и пропуснатите ползи за ищеца по горните пунктове възлиза на 15 800 лв.
Ищецът счита, че посочените вреди са пряк
резултат от издадената Заповед № 03-РД-3381ж/15.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”, с която е било спряно плащането по Договор №
709/10.04.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията
на Програмата, което довело до недостиг на средства за правилното отглеждане и
полагане на грижи за пчелните семейства.
В съдебно заседание ищеца лично и чрез процесуалният си
представител, поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като
основателна и доказана в посочения размер, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски. В писмена защита са изложени подробни
съображения в този смисъл.
Ответната страна Държавен фонд „Земеделие”
гр.София, чрез
надлежно упълномощеният си процесуален представител оспорва изцяло предявения иск по чл.1 от ЗОДОВ, като неоснователен и недоказан. В постъпилия
писмен отговор вх. № 2368 ответника твърди, че
искът е недопустим, т.к. в случая не се касае за спор за изпълнение
на облигационни задължения, за да се търси закъсняло изпълнение, алтернативно
неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в
размер на 200 лева и платения депозит за вещо лице. В писмена защита излага аргументите си за неоснователност
и недоказаност на предявеният иск.
Участващият по
делото прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за неоснователност
и недоказаност на исковата претенция, предвид събраните доказателства и съдебните експертизи с искане да бъде
отхвърлена.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, като по представените пред съда писмени доказателства
няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Назначена
е Комплексна съдебна ветеринарно медицинска и икономическа експертиза, както и допълнителна
ветеринарно
медицинска такава. Към настоящото дело е приобщено приключилото адм.д. № 277/2018 година по описа на Административен
съд Ловеч, чийто предмет е бил
законосъобразността на Заповед № 03-РД-3381ж/15.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна се установява, че с Определение № 602 от 13.09.2018 година по
адм.д. № 277 по описа на АдмС Ловеч за 2018 година е отменена като
незаконосъобразна Заповед № 03-РД-3381ж/15.05.2018 г. на Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие” за спиране на плащането по Договор № 709/10.04.2017 г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на Националната
програма по пчеларство за тригодишния период 2017-2019 г., влязло в сила с
Определение №15969/12.12.2018г. по адм.д. № 15182/2018г. по описа на ВАС,
петчленен състав.
По настоящото дело не подлежи на
установяване и преценка законосъобразността на заповедта, тъй като същата е
отменена с влязъл в сила съдебен акт по предвидения от закона ред.
Според данните по делото ищецът В.С.И.
е подал Заявление за плащане с УИН: 11/011216/49096 от 07.08.2017г. във връзка
с Договор № 709 от 10.04.2017г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
при условията на „Националната програма по пчеларство за тригодишния период
2017-2019г.“.
В Раздел 5. „Притежавани пчелини
и местоположение на инвестицията“ от подаденото заявление са посочени: Пчелин
peг. № 5733-0165, находящ се в с. Български извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч -
50 бр. пчелни семейства и Пчелин peг. № 5731-0277, находящ се в с. Галата, общ.
Тетевен, обл. Ловеч - 100 бр. пчелни семейства.
Със
заявлението ищецът е кандидатствал за подпомагане по следните мерки: По мярка Б
„Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата“. Като
в Раздел 7. „Специфични мерки и дейности“ от подаденото заявление, са описани
документите, които следва да представи съгласно мярка Б, а именно: фактура за
закупуване на препарати, касов бон или банков документ, копие от заверен
ветеринарен дневник на пчелина, в който третирането трябва да е отразено с дата
на третиране, доза на приложения препарат и брой на третирани пчелни семейства.
По
мярка Д „Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Европейския
съюз“ за дейностите: а)закупуване на нови кошери за подмяна на стари негодни
кошери и/или за увеличение на пчелина; б) поддържане или увеличаване броя на
пчелните семейства: документите, които следва да представи съгласно Раздел 7 от
заявлението: копие от договор за закупуване на отводки от пчелини, регистрирани
в ОД „Земеделие“ - обект на инвестицията, с цена в лева или евро, срок и начин
на доставка; копие на фактура; копие на банков документ, доказващ плащане от
страна на ползвателя към всяка фактура; копие на приемателно-предавателен
протокол за извършена доставка; копие на ветеринарно-медицинско свидетелство за
здравословно състояние; копие на сертификат за произход от развъдна организация
и копие от ветеринарномедицински дневник с отразен брой новозакупени пчелни
семейства; в) закупуване на пчелни
майки: документите, които следва да представи съгласно Раздел 7 от заявлението:
копие от договор за закупуване на пчелни майки от пчелини, регистрирани в ОД„Земеделие“
- обект на инвестицията, с цена в лева или евро, срок и начин на доставка;
копие на фактура; копие на банков документ, доказващ плащане от страна на
ползвателя към всяка фактура; копие на приемателно-предавателен протокол за
извършена доставка; копие на ветеринарно-медицинско свидетелство за
здравословно състояние; копие на сертификат за произход от развъдна
организация.
Според т.3 от Раздел 8. „Общи
декларации“ от Заявлението, ищецът В.С. декларира, че Заявлението за плащане
включва извършени инвестиции/разходи в съответствие с вписаните мерки и
дейности по сключен договор с ДФЗ.
Съгласно т.2 от Раздел 8. „Общи
декларации“ от Заявлението, ищецът е декларирал, че е запознат, че няма да
получи за финансиране разходи, извън периода на пчеларската програма - 01
август 2016г. до 31 юли 2017г.
Видно от Таблица на разхода -
Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата по Мярка
Б от Раздел 10. „Извършени инвестиции/разходи по мерки и дейности“ от
Заявлението са извършени разходи за пролетно третиране през 2017г. на 100 бр.
пчелни семейства с 200 броя чекмайт плюс - ленти, с активно вещество - кумафос,
за сумата в размер на 1200 лева. Закупени съгласно Фактура и стокова разписка
на 09.05.2017г. Според ветеринарномедицинския дневник на пчелина в с. Галата,
същите са третирани на 15.05.2017г.
Според Таблица на инвестицията по
закупуване на нови кошери за подмяна на стари и/или за увеличение на пчелина по
Мярка Д, дейност 1 от Раздел 10. „Извършени инвестиции/разходи по мерки и
дейности“ от Заявлението е извършена инвестиция - закупуване на кошери -
Лангстрот - Рут комплект /3 корпуса, дъно и капак/ - 50 бр. на единична цена 96
лв./бр.
Съгласно Таблица на инвестицията
поддържане и увеличаване на броя на пчелните семейства по Мярка Д, дейност 2 от
Раздел 10. „Извършени инвестиции/разходи по мерки и дейности“ от Заявлението е
извършена инвестиция - закупуване на 50 бр. отводки на единична цена 132
лв./бр.
Видно от Таблица на инвестицията
закупуване на пчелни майки по Мярка Д, дейност 3 от Раздел 10. „Извършени
инвестиции/разходи по мерки и дейности“ от Заявлението е извършена инвестиция -
закупуване на 100 бр. пчелни майки на единична цена 18 лв./бр.
Ищецът е подал Заявление за подпомагане с УИН:
11/191217/51458 от 15.12.2017г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
при условията на „Националната програма по пчеларство за тригодишния период
2017-2019г.
Съобразно Раздел 6 от подаденото
заявление, декларира, че притежава: Пчелин peг. № 5733-0165, находящ се в с.
Български извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч - 50 бр. пчелни семейства и Пчелин
peг. № 5731-0277, находящ се в с Галата, общ. Тетевен, обл. Ловеч - 100 бр.
пчелни семейства.
Видно е от Таблица на разхода - Борба срещу
агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата по Мярка Б от
Заявлението, че ще извърши разходи за пролетно третиране през 2018г. на 150 бр.
пчелни семейства с 150 броя чекмайт плюс - ленти, с активно вещество - кумафос,
за единична цена 10 лв./бр.
Съгласно Мярка Б от Раздел 9.
„Специфични декларации по мерки и дейности“ от Заявлението, ищецът декларира:
че ще закупи одобрени от БАБХ препрати за пролетното и/или есенно третиране на
пчелните семейства.
Видно от
ветеринарно-медицинския дневник на пчелина в с. Галата, същите са третирани на
01.09.2017г., а в с. Български извор на 02.09.2017г., като тези третирания не
са финансирани от ДФЗ.
Както се посочи по-горе със Заповед №
03-РД/3381ж от 15.05.2018г. на изп.директор на ДФЗ е спряна обработката на
Заявление за плащане с УИН: 11/011216/49096 от 07.08.2017г. във връзка с
Договор № 709 от 10.04.2017г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
при условията на „Националната програма по пчеларство за тригодишния период
2017-2019г.“. Същата е отменена като незаконосъобразна с Определение № 602 от
13.09.2018г. по адм.д. № 277/2018г по описа на АдмС - Ловеч, влязло в сила с
Определение №15969/12.12.2018г. по адм.д. № 15182/2018г. по описа на ВАС,
петчленен състав.
На дата 23.04.2019г. след
възобновяване на обработката на заявката за плащане, на ищеца е заплатена
сумата в размер на 7 639,17 лева от заявени 9 240 лева. В тази връзка е Писмо
изх. № 01-6500/2253 от 03.05.2019 г., с което ищецът бил уведомен за плащането.
По делото е изискана и постъпила
от ЗАД Алианц България цялата преписка по застрахователна полица №76090171400000001/ 05.10.2017
година.
За изясняване на спора от
фактическа страна поискане на ищеца е изслушан като свидетел д-р М. –
регистриран ветеринарен лекар, с който
ищецът има сключен договор. Според свидетелят ищецът е спазвал профилактичната
програма при отглеждане на пчели, като поне два пъти в годината - пролетен и
есенен, е извършвал преглед, а при ищеца това се е случвало и по-често.
Установява, че кошерите в с.Галата са 100, а в с.Български извор са били 50
кошера.Твърди, че ищецът се е грижил много добре за пчелите. Пояснява че ароатозата
е кърлеж по пчелите, личимо е и няма пчелно семейство в България, което да няма
вароатоза, но се третира. Пролетно и есенно основно се третира профилактично,
но при необходимост повече и по-често.Според свидетеля, че ако има съмнение за
вароатоза собственика не трябва да информира Агенцията по храните, а трябва да
се направи третиране, няма задължение да уведоми доктора. Излага, че тази
болест е възможно толкова да зарази пчелите и те да погинат, което зависи от
самия пчелар дали е третирал или не е. Свидетеля не може да се сети в
конкретния случай, да му се е обадил ищеца, че има такива заболявания. Сочи, че
задълженията му по договора, сключен с ищеца е пролетен и есенен преглед за
американски гнилец. Според свидетеля,
ако се намали броя на пчелните
семейства, би следвало да се отрази, като в животновъден обект 5733-0165 в
с.Български извор не е отразено никъде, но по принцип самия собственик при
промяна на броя на пчелните семейства или независимо какъв вид животни има, е
длъжен да уведоми практикуващия и официалния лекар.
Свидетелят счита, че за да се
докажат от какво са умрели пчелите, трябва да се направят лабораторни
изследвания, нов случая не са направени. Счита, че пчелите са погинали от
метеорологичните условия. Заявява, че не е забелязал друга причина освен
метеорологичните условия, поради което не са правили лабораторни изследвания.
Изключили са американски гнилец в случая, който търси дори и самата Агенция по
храните, което е основната цел на пролетните и есенните прегледи и самите
третирания дали са извършени. Като това било по преценка на самия пчелар.
Тогава свидетелят не е имал съмнение, че причината за погинването на тези
кошери е от метеорологичните условия. Излага,
че може би преди две или три години е бил извикан от ищеца и му е било съобщено
за умрели пчелни семейства. Отишъл е на място и е установил, че е имало
поразени кошери, които са били около 20. Пояснява, че има много скъпи препарати
на пазара, но има и не чак толкова скъпи, има и биологични. Визира оксалова и
мравчена киселина, лентите Check Mite. Установява, че пчеларят си избира
препаратите, с които да си третира пчелините и по тази програма получава
средства. Използването на тези лентички било въпрос на преценка и на
контаминираност на района, в зависимост колко паразити е имало в района и дали
има наблизо други пчелини. Счита за възможно от друг пчелин, самите кошери на
ищеца да бъдат опаразитени, тъй като пчелите ходят навсякъде и минават от кошер
в кошер.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като обективни,
тъй като са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на
доказателствата по делото, още повече, че същият е поел наказателна отговорност по чл.290 от НК.
По искане на ищеца по делото е изслушана и
приета съдебно-икономическата експертиза за установяване размера на твърдяните причинени
вреди, което заключение съдът по отделни
пера, описани в заключението. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение,
като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на
останалите доказателства по делото.
По искане на страните за изясняване на
делото от фактическа страна по делото е изслушана и приета ветеринарно
медицинска експертиза и допълнителна такава. Съдът кредитира приетите и неоспорени
заключения, като компетентни, обективни и безпристрастно дадени, съответстващи
на останалите доказателства по делото. Действително ПП на ищеца оспори допълнителната ветеринарно
медицинаска експертиза, с доводи, които са необосновани. Това, че експерта мотивирано
не ангажира категорично
становище относно конкретната причина за смъртността на пчелните семейства, тъй
като от представените по делото доказателства няма достатъчно данни за загиване
на пчелите, вкл. поради липса на водени записи в дневниците изискуеми по силата
на действащото законодателство, за да се изведе категоричен извод, не поставя
под въпрос достатъчната компетентност на вещото лице, както се твърди от ищеца,
а ангажираните доказателства в тази връзка.
За да изготви заключението вещото лице
е проверило в Агенцията по храните -
Ловеч и официално е пуснало запитване към директора на Агенцията по храните -
Ловеч регистриран ли е редовно обекта на ищеца, които са два. Какви
задължителни, официални проверки са извършени, както от официалния лекар д-р е Т.
/този който работи към Агенцията по храните - Ловеч/, така и от частно
практикуващия лекар - д-р М.. Направен е оглед на място.
Според експерта ако има съмнение
от страна на пчеларя по Закона за ветеринарномедицинска дейност,
трябва да се обърне към ветеринарния лекар, да го извика, да констатира
заболяване има ли, няма ли и да се предприемат необходимите мерки. Профилактичните
действия са без ветеринарен лекар съгласно Наредба № 11 за профилактика, размножаване,
третиране на някой заразни болести по пчелите. Там пролетно и есенно време
пчелите се третират.
При огледа експерта е попитал ищеца има ли
дневник, изискуем с Наредбата, при което ищецат е отговорил, че не е чувал за
такъв дневник и до сега никой небил му казал. Според експерта няма
законосъобразни доказателства относно отглеждане, полагане на грижи,
подхранване на пчелните семейства, като в тази връзка пояснява при изслушването
в съдебно заседание, че има предвид
това което го казва
Наредбата – дневникът. С пояснението, че в Наредбата си има ред, какво трябва
да съдържа този дневник. Вещото лице е поискало да му се даде този дневник, но такъв
не е даден. Експерта пояснява, че Ветеринарномедицинският дневник се води от
ветеринарния лекар и е различен от дневника на собственик, който собственика
трябва да го попълва. Пояснява, че дневника на собственика трябва да се завери
и от официалния лекар, като проверките са една след друга. Първо е стопанина,
след това е частно практикуващия доктор и след това е официалния лекар. При
проверка се заверява дневника, ако няма проверка не се заверява. Дневник на
пчеларя се заверява от друго лице, когато се извършва официален контрол, който
е два пъти - есенно и пролетно и който е задължителен, а другия е при
необходимост. При проверка от
стопанина, ако има съмнение за заболяване на пчелите, той трябва да най –напред
да уведоми Дирекцията по безопасност на храните, със заявление или собствено
ръчно писмено написано. Задължително пчеларя трябва да уведоми и ако има
промяна в броя на
пчелните му семейства. В случая вещото
лице не може да каже защо са унищожени кошерите.
Според експерта частният
ветеринарен лекар е много компетентен, но когато
собственика разбере, че някакво живото е болно, както в случая, че са отпаднали
11 броя кошера, единственото законово нещо при тях е да уведоми писмено Областна
дирекция по безопасност на храните, че има такива проблеми с кошерите. В случая
не са представиха данни и вещото лице приема, че няма такова уведомяване.
Експерта дава заключение, че е имало
достатъчно лентички Check Mite, но остават 25 броя кошери, за които изчислява,
че препаратът не е бил достатъчен. В тази връзка при изслушването експерта
пояснява, че първо прави извод, че е имало достатъчно лентички Check Mite, а
след това, че не са, тъй като ищеца казва, че част от кошерите са му отводки. И
когато се слага лентичка в отводката, тя е един брой, а когато се слага в
големия кошер, когато има силно и здраво семейство, там се слагат 2 лентички и
по тази причина е изчислила, че лентичките са достатъчни, за да стигнат за тия
кошери. Първият извод за наличието на достатъчен брой лентички Check Mite е за
по-малкото брой пчелин в с.Български извор, а вторият извод, че не е достатъчен
броят им като включва и двата пчелина.
Според заключението до 2012 г.
съгласно записките водени в „Пчеларски бележник” се вижда ясно, че е отразявано
състоянието и дейностите по поддържане и отглеждане на всеки кошер по отделно,
като след тази година записите са обединени в едно. Относими към делото са
година 2017 и 2018 г.
Тъй като не е представен образец
на дневник от ДПчП, и доколкото в чл.3, ал. 2 от Наредба № 11 от 2 април 2015г.
се изисква като информация: от собственика или ползвателя: а)броят на пчелните
семейства през годината; б) новозакупените и продадените пчелни семейства,
роеве и пчелни майки; в)отпаднали и умрели през годината пчелни семейства; вещото
лице приема, че има част от информация за водене на такъв дневник.
По отношение полаганите грижи за
пчелина – ищецът установява, че към дати 08.02.2018 г. и 09.02.2018 г. пчелите
в 26 бр. кошера от двата пчелина са загинали. Стр. 13-249 в тетрадката „Не
наименована” пчелин 5731-0277 е отбелязано - На 03.05.2018 г. „Беше топло,
отворих умрелите семейства за дезинфекция на питите, но всички пити бяха
изядени от молци, бяха останали само паяжини и бели пашкули.” - Грижата за
питите се състои в незабавно прибиране и обезпаразитявне на същите с делиция или
други разрешени препарати за целта, за да не се развие пчелен молец.
От прегледа на двата броя
тетрадки, едната наименована „Пчеларски бележник”, другата „Не наименована” с
отразени записи за пчели се разбира че същите се водят но са непълни, на места-некоректни,
и не точни както е цитирано по-горе.
Според заключението на вещото лице - след
запознаване със записите в двата броя тетрадки, едната наименована „Пчеларски
бележник”, другата „Не наименована” с отразени записи за пчели, липсват записки
за уведомяване на РВЛ след установяване на паразитната болест Вароатоза и номер
на протокол от лабораторен анализ за потвърждаване на заболяването.
Според допълнителното заключение на вещото
лице не са налице достатъчно писмени доказателства за установяване на причите,
довели до унищожаване на 26 бр. пчелни семейства и пчелните пити в 26
многокорпусни кошери, описани в исковата молба лист 3 от адм.дело 224/2019 г./,
поради неспазване разпоредбите на законодателството и не водене на необходимите
записи в дневници по чл.5 от Наредба № 10/01.04.2015 г. за периода 2017-2018 г.,
а данните от предоставените ветеринарномедицински дневници за двата пчелина
/приложение 1, т. 1 стр.3 - умрели пчелни семейства от незаразни болести - 11
бр. § приложение 1, т.2 , стр. 4 - умрели пчелни семейства от незаразни болести
- 15 бр./ са противоречиви с причините посочени исковата молба.
Според експертното заключение Пчелин с регистрационен № 533-0165 с.
Български извор,общ. Тетевен, е третиран с препарати съгласно изискванията на
действащото законодателство. За Пчелин с регистрационен № 531 – 277 с. Галата,
общ. Тетевен, обл. Ловеч не са налични
достатъчно писмени доказателства за отговор на въпроса, тъй като не са водени
необходимите записи в дневниците по чл.5 от Наредба № 10/01.04.2015 г.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.203
от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение
за вреди, причинени им от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на
Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица.
Според чл.7 /Изм. - ДВ, бр. 43
от 2008 г./ от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и
чл.2 ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите.
При проверка на допустимостта на
иска, който е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съдът намира, че са налице
положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищцата да иска от
съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт на
Изпълнителния директор на ДФЗ, срещу Държавен фонд „Земеделие“ – юридическо
лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Държавен фонд
„Земеделие“, т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу
пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ. Исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, подлежат на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. Ищецът обвързва
настъпването на вреди с административен акт, незаконосъобразността на който е
обявена с влязъл в сила съдебен акт. Не
сочи на недопустимост на иска доводът в отговора на исковата молба, че
изпълнителния директор на фонда е действал като орган, компетентен по закон и в
неговото задължение да извърши плащането на субсидията, съгласно чл.20а от
Закона за подпомагане на земеделските производители в качеството му на директор
на Разплащателната агенция, а не като страна по сключен договор, която дължи на
другата страна изпълнение по него. Настоящият адрес на ищеца е в с.Галата, община Тетевен,
област Ловеч с оглед на което и при прилагане на чл.7 от ЗОДОВ следва, че
делото е подсъдно на АдмС – Ловеч, като искът е предявен при спазване правилата
за родова и местна подсъдност.
Разгледан
по същество, предявеният иск е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно чл.203 ал.2 от АПК, за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи отговорността на държавата, тъй като сочи
изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана.
По силата на общата препращаща
разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Според чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
В тази връзка съдът е дал указания на ищеца и ответника относно разпределянето
на доказателствената тежест с определение от 16.07.2019 г. по настоящото
дело.
От релевираните в исковата молба
фактически обстоятелства, на които се основава искът и неговият петитум, следва
да се приеме, че се търси отговорност на Държавата за вреди, причинени от
административен орган, при и по повод административна дейност, с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на
отговорността на държавата, респ. общината за дейността на администрацията,
визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се включват следните кумулативни елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав неможе да се реализира отговорността на държавата /общината
по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване на
наличие на всички три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за присъждане на вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се
докажат от ищеца. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното
длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване
имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е
засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в
претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се
разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ
отговорността се приема за обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение за вреди изисква отмяната на административния акт по съответния
ред, съобразно чл.204, ал.1 от АПК.
В случая се доказва наличието на
първите два елемента от фактическия състав, предвиден в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С
Определение № 602 от
13.09.2018г. по адм.д. № 277/2018г по описа на АдмС - Ловеч, е отменена
като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/3381ж от 15.05.2018г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е спряна обработката на Заявление за плащане с
УИН: 11/011216/49096 от 07.08.2017г. на ищеца във връзка с Договор № 709 от 10.04.2017г.
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на „Националната
програма по пчеларство за тригодишния период 2017-2019г.“. Със същото
определение съдът е постановил на основание чл.173, ал.2 от АПК връщане на
преписката на административния орган за продължаване на административното
производство по обработка на Заявление за плащане с УИН 11/011216/49096 по
Договор №709/10.04.2017г., подадено от ищеца като ЗП. Определението на Ловешкия
административен съд е оставено в сила с с Определение №15969/12.12.2018г. по
адм.д. № 15182/2018г. по описа на ВАС, петчленен състав. Отменения като незаконосъобразен административен акт представлява
правопораждащ правото на обезщетение юридически факт от категорията на
юридическите действия.
Видът на незаконосъобразния акт,
вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в
АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от
него, понятието „административна дейност” е посочено изрично както в
съдържанието на правната норма на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, така и в нейното
заглавие: „Отговорност за дейност на администрацията”. Определяща е дейността
на органа – негов издател. Административният характер на дейността по издаване
на индивидуалния административен акт, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди от незаконосъобразните актове като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Налице е следователно незаконосъобразен акт, издаден
от административен орган, по административен ред, т.е. първите два елемента от
фактическия състав са налице.
Не се доказват обаче другите два
от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав за ангажиране
отговорността на държавата -
настъпването на имуществени вреди и наличието на пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразна административна дейност с настъпването на
вредите. Според изложеното в исковата молба, ищецът е увреден от закъсняло
плащане, дължащо се на издадената Заповед за спиране за него са настъпили
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена причинна връзка със
заповедта. Твърденията са, че поради неплащането на посочените суми в срок и
поради самофинансирането, което извършил до този момент, е изпаднал в недостиг
на средства, което му попречило да продължи ефективно дейността по отглеждане
на пчели. Поради нетретиране на пчелните семейства с препарат за борба с вароатозата,
през 2018г. отпаднали 26 кошера - унищожени пчелни семейства, като във всеки
кошер имало 30 пчелни пити, унищожени от развилия се пчелен молец. Твърди също, че за отпадането на
посочените 26 бр. кошери допринесла и невъзможността да закупи и възобнови
пчелите-майки, което довело до отслабване на пчелните семейства и тяхното
загиване. И заедно с нетретирането с посочения по-горе препарат, е в пряка и
непосредствена причинна връзка с отпадането на тези кошери.
Тези твърдения останаха
недоказани. От събраните по делото доказателства и заключението по
ветеринарномедицинската експертиза и допълнителната такава се установи, че за
редовно регистрираните си два пчелина, за които са спазени изискванията на
чл.137а от Закона за ветеринарномедицинската дейност за сключен договор с регистриран ветеринарен
лекар /свидетеля д-р А.М./, ищецът не е водел дневници по чл.5 от Наредба №10
от 01.04.2015г. за условията за регистрацията и реда за за идентификация на
пчелните семейства, издадена от
Министерството на земеделието и храните, обн. ДВ. бр.27 от 14 Април
2015г. за периода 2017-2018 г. Вместо това са правени записи в два броя
тетрадки, едната наименована „Пчеларски бележник”, другата „Не наименована”.
Като данните от предоставените ветеринарномедицински дневници за двата пчелина
/приложение 1, т. 1 стр.3 - умрели пчелни семейства от незаразни болести - 11
бр. § приложение 1, т. 2 , стр. 4 - умрели пчелни семейства от незаразни
болести - 15 бр./ са противоречиви с причините посочени исковата молба. В тази
връзка за Пчелин № 5731-0277, с. Галата,
съгласно Ветеринарно-медицински дневник на 01.09.2017г. са третирани с ленти
Чек Майт - 2 бр./пчелно семейство 15.03.2018г. са третирани с ленти Чек Мейт -
2 бр./пчелно семейство; -15.05.2018г. - 15 бр. пчелни семейства незаразни
болести.
Според Дневник на пчелина: 01.09.2017г.
са третирани с ленти Чек Мейт - 2 бр./пчелно семейство; 09.02.2018г. -15
семейства за загинали от вароатоза. Медът в питите е непокътнат; 03.05.2018г. -
пчелните пити от умрялото семейство са унищожени от молци; 15.05.2018г. са
третирани с ленти Чек Мейт - 1 бр./пчелно семейство 15.05.2018г. - преглед на
пчелина от д-р А.М.01.06.2018г. - възстановяване на пчелните семейства.
За Пчелин № 5733-0165, с.
Български извор според Ветеринаро-медицински
дневник: -02.09.2017г. са третирани с ленти Чек Мейт - 1 бр./пчелно семейство
10.03.2018г. са третирани с ленти Чек Мейт - 1 бр./пчелно семейство; -15.05.2018г.
- 11 бр. пчелни семейства от незаразни болести. Според Дневник на пчелина:
02.09.2017г. са третирани с ленти Чек Мейт - 1 бр./пчелно семейство
25.09.2017г. - медна пита от пчелин 5731-0277 за подхранване 09.02.2018г. -11
семейства за загинали; 10.03.2018г. са третирани с ленти Чек Мейт - 1
бр./пчелно семейство 30.04.2018г.; - пчелните пити от умрялото семейство са
унищожени от молци; 15.05.2018г. - преглед на пчелина от д-р А.М.; 01.06.2018г.
- възстановяване на пчелните семейства.
Според записаното пчелните семейства са третирани и през
пролетта и есента. Като видно от заявлението за плащане през 2017 и заявлението
за подпомагане през 2018, ищецът е кандидатствал за финансово подпомагане само
за пролетно третиране. Наред с това се установява разминаването с посочването
на датата на установяване смъртността на пчелните семейства. Във
ветеринарно-медицинския дневник е 15.05.2018г., докато в дневника на пчелина е
посочена като дата 09.02.2018г., при което остава неяснота защо питите от
кошерите, на заразените пчелни семейства не са прибрани, а са оставени вътре, за
да бъдат унищожени от молци.
Отделно, според заключенията на
ветеринарният експерт и уточненията в съдебно заседание се установи, че условията
през есента, зимата и пролетта не са благоприятни за развитие и намножаване на
пчелен молец, което да доведе до унищожаване на пчелните пити в корпусите на 26
бр. кошери. Сочи, че като една от често срещаните причини за загиване на пчелни
семейства неправилното захранване на пчелите в могокорпусни кошери през пролетно есенния сезон особено на
по-слабите пчелни семейства /като отводки/ и неблагоприятните метеорологични
условия през зимата и пролетта, в която връзка са и показанията на свидетеля
д-р М.. Според показанията на последния, за да се докажат от какво са умрели
пчелите, трябва да се направят лабораторни изследвания, но не са направени.
Счита, че пчелите са погинали от метеорологичните условия. Свидетеля заявява,
че не е забелязал друга причина освен метеорологичните условия, поради което не
са правили лабораторни изследвания, като са изключили американски гнилец в
случая, търсен от Агенцията по храните, което е основната цел на пролетните и
есенните прегледи и самите третирания дали са извършени. Като това било по
преценка на самия пчелар. Тогава свидетелят не е имал съмнение, че причината за
погинването на тези кошери е от метеорологичните условия.
Видно от
доказателствата и според заключението на вещото лице д-р К. - след запознаване
със записите в двата броя тетрадки, едната наименована „Пчеларски бележник”,
другата „Не наименована” с отразени записи за пчели, липсват записки за
уведомяване на регистриран ветеринарен лекар /РВЛ/ след установяване на
паразитната болест Вароатоза и номер на протокол от лабораторен анализ за
потвърждаване на заболяването.
Според представената от ищеца тетрадка „Не
наименована” на дата 09.02.18 г. /на стр.2-238/ е отбелязано, че „ 11 бр.
семейства са загинали и се наблюдава
същата гледка както в пчелин 5731-0277, пчелите са в малко кълбо,
загинали, по хитина на пчелите в долната част на тялото под люспата около
пръстените се наблюдават червеникави акари”, като липсва запис за незабавно
уведомяване на обслужващия пчелина регистриран ветеринарен лекар и номер на
протокол от лабораторен анализ от акредитирана лаборатория за доказване на
болестта Вароатоза. Ако причината за загиване на пчелните семейства е Вароатоза
в пчеларските дневници/тетрадки/ не са отразени предприетите мерки от страна на
пчеларя за установяван на причината за смъртта на пчелите в съответствие с
законовите изисквания, нънедени с чл.4,
т.2 във връзка с чл.6, ал.2 от Наредба № 11 от 02.04.2015г. за профилактика,
ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите, издадена от
министъра на земеделието и храните, обн. ДВ. бр.27 от 14 Април 2015г., в сила
от 14.04.2015 г..
В тетрадката „Не наименована”
пчелин 5731-0277 /стр. 12-248/ е отбелязано - Запис от 04.10.2017 г. - „са
клинично здрави”, като не се разбира кои
пчелни семейства са клинично здрави - във всички кошери ли? И ако е така, как
на 08.02.2018 г. 15 бр. пчелни семейства са загинали от вароатоза при клинично
здрави пчелни семейства?
С оглед вида на твърдените
вреди, подлежи на доказване от страна на ищеца правото му на финансово
подпомагане, съответно че във визирания период ответникът е изпаднал в забава в
изплащането му, както и причинна връзка на вредите с отменения административен
акт.
Законодателят подробно е регламентирал
дейността по отглеждане на пчелите
Относимият нормативен регламент, който следвада се съобразява собственика
при отглеждане на пчелите, обхваща Закона за пчеларството, Закона за ветеринарномедицинска
дейност и издените на основание на чл.117, ал.2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност Наредби.
Според чл.1 от Наредба № 11 от
02.04.2015г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни
болести по пчелите и по легалната дефиниция на §1, т.1 и т.3 от ДР от горната наредба: вароатозата
и акарозата са паразитни заболявания.
С разпоредбата на чл.2, ал.1 от
Наредба №11, е регламентирано че установените
случаи на болестите по чл.1, т.1 подлежат на задължително регистриране и
обявяване при условията и по реда на Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина
за обявяване и регистрация на заразните болести по животните(ДВ, бр. 6 от 2006
г.). По силата на чл.4, т.2 собствениците
или ползвателите на пчелни семейства са длъжни: да уведомяват незабавно
обслужващия ги регистриран ветеринарен лекар /РВЛ/ за промени в здравословното
състояние на пчелните семейства и да осигуряват достъп до пчелина за прегледа
им. Текста на чл.6 изисква при съмнение
за заразни и паразитни болести РВЛ взема проби, които изпраща в акредитирана
диагностична лаборатория, придружени с писмо по образец, утвърден от изпълнителния
директор на БАБХ. Според чл. 13, ал.1 от Наредба №23 от 2005г. след лабораторно
потвърждаване на диагнозата акароза се вземат проби от останалите семейства в
пчелина, както и от пчелините, намиращи се в радиус 5 км от него. Алинея 2 от
същото разпоредба указва, че болните пчелни семейства се третират с
ветеринарномедицински продукти (ВМП), регистрирани за употреба във
ветеринарната медицина, след консултация с РВЛ. Официалният ветеринарен лекар
поставя под възбрана пчелните семейства в район с радиус 5 км от заразения
пчелин за срок от шест месеца. През този период ветеринарният лекар извършва
ежемесечни прегледи на поставените под възбрана пчелни семейства. Съгласно
чл.18, мерките за предпазване от болестта вароатоза: На всички пчелни семейства
в страната се извършва профилактично третиране с регистрирани ВМП с акарицидно
действие. Препоръчва се регистрираните ВМП да се редуват, за да не се създава
резистентност на акарите към тях. Третирането се извършва пролет и есен, в
периодите, когато не се получава стоков мед.
Съгласно чл.23 от Наредба №
11/2015г.: Вземане на проби за лабораторно изследване на заразните и
паразитните болести се извършва при съмнение за наличие на някое от
заболяванията по чл. 1. т. 1 съгласно указания, одобрени от изпълнителния
директор на БАБХ. Изследването на пробите се извършва в акредитирани
диагностични лаборатории. Резултатите от лабораторното изследване се
потвърждават от Националната референтна лаборатория, акредитирана за
диагностика на болести по пчелите.
Съгласно § 1 от ДР от Наредба №
11/2015г. 1. „Акароза“ е паразитно заболяване по възрастните пчели, причинено
от микроскопичен акар Acarapis woodi, който паразитира в трахеите им. 3.
„Вароатоза“ е паразитно заболяване по пилото и възрастните пчели, причинено от
ектопаразита Varroa destructor, който смуче хемолимфа.
Според Наредба № 23 от 14
декември 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните
болести по животните, Раздел II, чл.6. (1) обявените заразни болести по приложения № 1, 2 и 3 се
регистрират в месечните и годишните отчети на регионалните
ветеринарномедицински служби за предходния месец и се изпращат в ЦУ на НВМС.
Чл.7 от Наредба № 23 предвижда,
че мерките за ограничаване и ликвидиране на заразните болести, посочени в
приложение № 1, се налагат и отменят по предложение на генералния директор на
НВМС със заповед на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра
на вътрешните работи /ал.1/, издадена след представяне на протоколи за констатиране
възникването или ликвидирането на заразна болест по образец съответно по
приложение № 4 и приложение № 5 /ал.2/. Протоколът за констатиране възникването
на заразна болест се съставя от ветеринарен лекар от съответната РВМС в срок 24
часа след получаване на резултатите от лабораторния анализ, който потвърждава
такава болест/ ал.3/. Протоколът по ал.3 се съставя в 4 еднообразни екземпляра,
един от които се съхранява от съставителя, а останалите се изпращат на ЦУ на
НВМС, съответната регионална ветеринарно медицинска служба и кмета на
съответната обшина /ал.4/.
Съгласно чл.22, ал.2 от Наредба №
47 от 11.11.2003 г. за производство и предлагане на пазара на елитни и племенни
пчелни майки и отводки; (рояци) и реда за водене на регистър: Здравословното
състояние на пчелните семейства в пчелините по чл. 2. ал. 2 се проверява най-малко
двукратно през годината чрез клинични прегледи от ветеринарен лекар - през
пролетта до 15 април и през есента до 15 октомври. Лекарят взема проби на 10 %
от основните семейства (включително съмнителните за заболявания и/или умрели
семейства) за определяне на здравословния статус. Пробите се изпращат за
изследване в специализирана лаборатория на БАБХ за сметка на собственика на
пчелина. Ал.3 от същия член гласи: Резултатите от клиничните прегледи и
лабораторните изследвания се отразяват във ветеринарномедицинския дневник на
пчелина.
Горепосочените разпоредби
предвиждат конкретни процедури, които собственикът на пчелин е длъжен да
изпълни при съмнения на епизотии или проява на масов подмор на пчелните
семейства. От една страна ищецът не представя доказателства за изпълнението им
като собственик на пчелин /протоколи от оторизирана лаборатория, свързани с установяване на
причините за загиване на пчелните семейства/. От друга, ангажираните от него
писмени и гласни доказателства чрез показанията на регистрирания ветеринарен
лекар – свидетеля д-р М. е заключенията по ветеринарномедицинската експертиза,
не налагат извод, че действително причината за погиването на пчелните семейства
се дължи на заразно заболяване по пчелите.
По отношение твърденията на
ищецът, че е възстановил пчелните семейства, се дадоха указания в съдебно
заседание да представи документи за закупуване на сочените 26 броя отводки -
фактура, платежно нареждане, договор за закупуване на отводките, сертификат за
произход декларация за съответствие и качеството на производство на пчелни
отводки, ветеринарно - медицинско свидетелство и приемно - предавателен
протокол, като по делото не се представиха такива.
В тази връзка е представено единствено
Удостоверение от Ф.Й.М.от 24.08.2020г., в което се сочи, че ищецът е закупувал
от него пчелни майки, като не става ясно кога са закупени, колко броя и при
липса на съпътстващи документи не може да се установат тези факти.
Отделно, според показанията на ветеринарният доктор, обслужващ обекта причината за отпадане на кошерите се дължи на
метеорологичните условия. Същият установява, че има съставен протокол от
застрахователите Алианц България, че пчелите са погинали, но не са изплащани
обезщетения. Въпреки, че според съдържанието на Застрахователна полица № 76090171400000001 от
05.10.2017, същата покрива природни бедствия и болести. Видно от постъпилото
по делото Писмо вх.№3091/14.08.2020 година на АдмС - Ловеч на ЗАД Алианц
България - гр.София на 26.06.2018г.,ищецът В.С. е подал уведомление за щети на
пчелни семейства, причинени от природни бедствия и диви животни. Представен е
констативен протокол от 20.04.2018г. от ветеринарен лекар, че е установена
смъртност, поради влошени метеорологични условия и ниски температури за сезона,
като не е посочена конкретна дата. Съгласно подадената от ищеца информация,
смъртността е била установена при ветеринарен преглед на 15.05.2018г., след
което е възстановил пчелните семейства. Сочи се още, че не е спазен и срока за уведомяване.
На 04.07.2018г. е извършен оглед на място от вещо лице, но към тази дата не
можело да се констатира нито смъртта, нито причините довели до смъртта на
застрахователните обекти.
Не само в писмото от
застрахователя, но и в представените в съдебно заседание от ищеца дневници на
пчелина и ветеринарно-медицинския дневник се констатира разминаване в датите по
отношение на това кога е настъпило отпадането на 26 броя кошери. Дори в
исковата молба не е посочена точна дата, кога е станало събитието или поне кога
е установено.
Така установено с
доказателствата и заключенията по ветеринарномедицинската експертиза за Пчелин
№ 5731-0277, с. Галата, съгласно Ветеринарно-медицински дневник на 01.09.2017г.
са третирани с ленти Чек Майт - 2 бр./пчелно семейство 15.03.2018г. са
третирани с ленти Чек Мейт - 2 бр./пчелно семейство; -15.05.2018г. - 15 бр.
пчелни семейства незаразни болести.
Според Дневник на пчелина: 01.09.2017г.
са третирани с ленти Чек Мейт - 2 бр./пчелно семейство; 09.02.2018г. -15
семейства за загинали от вароатоза. Медът в питите е непокътнат; 03.05.2018г. -
пчелните пити от умрялото семейство са унищожени от молци; 15.05.2018г. са
третирани с ленти Чек Мейт - 1 бр./пчелно семейство 15.05.2018г. - преглед на
пчелина от д-р А.М.01.06.2018г. - възстановяване на пчелните семейства.
За Пчелин
№ 5733-0165, с. Български извор според Ветеринаро-медицински
дневник: - 02.09.2017г. са третирани
с ленти Чек Мейт - 1 бр./пчелно семейство 10.03.2018г. са третирани с ленти Чек
Мейт - 1 бр./пчелно семейство; - 15.05.2018г.
- 11 бр. пчелни семейства от незаразни болести. Според Дневник на пчелина:
02.09.2017г. са третирани с ленти
Чек Мейт - 1 бр./пчелно семейство 25.09.2017г. - медна пита от пчелин 5731-0277
за подхранване 09.02.2018г. -11 семейства за загинали; 10.03.2018г. са
третирани с ленти Чек Мейт - 1 бр./пчелно семейство 30.04.2018г.; - пчелните
пити от умрялото семейство са унищожени от молци; 15.05.2018г. - преглед на пчелина
от д-р А.М.; 01.06.2018г. - възстановяване на пчелните семейства.
Видно е, че пчелните семейства са
третирани и през пролетта и есента. Като видно от заявлението за плащане през
2017 и заявлението за подпомагане през 2018, ищецът е кандидатствал за финансово подпомагане само
за пролетно третиране. Наред с това се установява разминаването с посочването
на датата на установяване смъртността на пчелните семейства. Във
ветеринарно-медицинския дневник е 15.05.2018г., докато в дневника на пчелина е
посочена като дата 09.02.2018г., което повдига въпроса, защо питите от
кошерите, на заразените пчелни семейства не са прибрани, а са оставени вътре,
за да бъдат унищожени от молци.
С оглед на гореизложеното не
става ясно, от какво са погинали пчелините семейства от лошите метеорологични
условия или от болест. Ищецът не ангажира доказателства, които да обуславят установена
по надлежния ред епизоотия, която е засегнала съответно част или всички пчелни
семейства.
Следва да се съобрази, че
съобразно чл.8, ал.1 от Наредба № 15 от
31 октомври 2016 г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната
програма по пчеларство за периода 2017 - 2019 г. финансовата помощ е в размер
на процент от одобрените за подпомагане разходи,определен в програмата. Алинея
2 от същият правен текст, регламентира, че финансовата помощ за извършване на
дейностите по чл. 4, т. 1, 3, 4 и 5 се предоставя под формата на еднократни
плащания, а за дейностите по чл. 4, т. 2 и 6 - под формата на междинни и
окончателни плащания. Според ал.3 междинното плащане е допустимо за обособена
част от извършена дейност/етап по одобрено заявление за подпомагане, като за
дейността по чл.4, т.2 - след извършване на пролетно и/или есенно третиране на
всички пчелни семейства в стопанството на кандидата по чл.14. Анализа на
приложимото право сочи, че отпускането на финансова помощ е обусловено от
проверка на условията за допустимост, дори и заповедта за спиране да не е била
издадена.
Както се посочи по-горе, доколкото
е налице незаконосъобразен акт, издаден от административен орган, по
административен ред, се покриват първите два елемента от фактическия състав на
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Не се доказват обаче другите два
от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав за ангажиране
отговорността на държавата - настъпването на имуществени вреди и наличието на
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност с
настъпването на вредите. Според изложеното в исковата молба, ищецът е увреден
от неполучено в срок до 45 дни от подаване на заявлението за плащане финансово
подпомагане.
Съгласно чл.37, ал.1 Наредба № 15
от 31 октомври 2016 г. за условията и реда за прилагане на мерките от
Националната програма по пчеларство за периода 2017 - 2019 г. в срок до 45 дни
от подаване на заявлението за плащане почл. 35, ал. 1 и не по-късно от 15 октомври
на текущата финансова година ДФ „Земеделие“: 1.извършва административни
проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства,
свързани със заявлението за плащане; 3. одобрява или мотивирано отказва
плащането въз основа на установените фактическо съответствие и съответствие по
документи между одобреното заявление за подпомагане и извършените разходи; 4.
изплаща одобрената финансова помощ по представена от ползвателя собствена
банкова сметка.
Съгласно ал.3, т.2 от същия член:
срокът по ал.1 може да бъде удължен в следните случаи: със заповед на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в случай че по дадено заявление е
необходимо становище на държавни органи или на други институции, както и когато
в резултат от проверките по ал. 1 са събрани документи и/или информация, които
създават съмнение за нередност и/или за функционална несамостоятелност.
Съгласно чл.38, ал.1 от Наредба
№15 от 31.10.2016г. размерът на плащанията се изчислява въз основа на приетите
за допустими и реално извършени разходи. Следователно не е налице задължение за
органа за изплащане на средства по всяко подадено заявление за подпомагане. Очакването
на лицето, че ще му бъде изплатена субсидия не може да ангажира отговорност по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Съгласно изискванията на чл.1, ал.1 ЗОДОВ следва да са налице
преки и непосредствени вреди. Изплащането на средства по заявления за плащане
се извършва, съобразно нормативно предвидените изисквания и ред, и по
заявления, одобрени по съответния ред. Обстоятелството, че заповедта за спиране
е отменена няма как да ангажира отговорност за вреди, тъй като не е изтекла
предвидената процедура за одобрение или отказ. В конкретния случай процедурата
по подаденото заявление за плащане не е приключила с отмяната на заповедта за
спиране от съда, тъй като преписката е върната на органа за продължаване
административното производство по обработка на заявлението за плащане.
Не се доказва наличието на пряка
причинно следствена връзка между неполучаването на финансово подпомагане от
ищеца във връзка с заповедта, незаконосъобразността на която е обявена с
представеното влязло в сила съдебно определение и настъпването на
претендираните вреди и пропуснати ползи, произтичащи от факта, че ищецът не е
имал финансова възможност да закупи препарати за борба с вароатозата през
2018г., което е довело до отпадането на 26 пчелни семейства и по този начин е
пропуснал да реализира продукция от пчелен мед и прашец. Претенцията е за
пропуснати ползи, като вероятността от настъпването на вредите следва да е
несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването
на който не са получени и няма да бъдат получени твърдяните доходи. В случая
това не е така. Всеки един пчелар следва да полага дължимата грижа за кошерите
си, която не се поставя в зависимост от това дали ще му бъде отпуснато
финансово подпомагане.
Сам по себе си факта на
обявяване незаконосъобразността на заповедта за спиране, формирана по
заявлението, не обосновава извод за
правото на ищеца на финансово подпомагане по която и да е от схемите и мерките,
за които е кандидатствал.
Освен липса на причинна връзка
между твърдените вреди и отменения акт, не се доказват и вреди за ищеца от
неполучено в срок финансово подпомагане.
Имуществена вреда представлява
отрицателна последица от увреждане, която засяга неблагоприятно имуществените
права и защитените от правото блага на увредения. Пряка и непосредствена е тази
вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на
компетентния административен орган, а обезщетението обхваща претърпяната загуба
или пропусната полза.
Имуществената вреда, а именно
погиването на 26 пчелни семейства, в резултат на нетретирането им срещу болести
не се подкрепя със събраните по делото доказателства.
Въпреки наличието на отменен като
незаконосъобразен административен акт, издаден от административен орган, по административен ред,
то със събраните в хода на съдебното дирене доказателства и доказателствени
средства не се доказва наличието на останалите предпоставки за ангажиране отговорността
на ответната страна, а именно ищецът да е претърпял имуществени вреди в пряка причинно
- следствена връзка с незаконосъобразният акт.
Както бе посочено по-горе съгласно
материалноправна разпоредба на чл.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Първият и основен елемент от фактическия състав на
обезвредата по чл.1 от ЗОДОВ е наличие на вреди за гражданин или юридическо
лице. Правилата на исковото производство изискват вредите да се сочат по вид и
характер - имуществени или неимуществени, загуби или пропуснати ползи, в
исковата молба. Фактическите основания на исковата претенция, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба определят предмета на доказване в исковия
процес и в крайна сметка обективните предели на силата на присъдено нещо, с
която се ползва съдебното решение. Доказателствената тежест в исковото
производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите
и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които
черпи права.
Отмененият административен акт
следвада да бъде свързан в причинна връзка с реално причинени вреди на ищеца,
които не са настъпили по негова изключителна вина, а ако има виновно поведение,
при отчитане на съпричиняването. Твърденията в исковата молба се свеждат до
това, че с отменената заповед ищецът е претърпял имуществени вреди, като
доказателства за това не са представени по делото. Принципът на
състезателността в исковия процес – чл.8 ал.2 от ГПК, приложим на основание чл.144
от АПК, задължава страната да посочи фактите, на които основава исканията си и
да представи доказателства за тях. По делото не са ангажирани доказателства,
установяващи незаконосъобразен акт, който непосредствено е довел до причиняване
на вреди на ищеца, в какво се изразяват тези вреди, основанието и размера им. За
ищеца не са настъпили вреди конкретно от Заповед № 03-РД-3381ж/15.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” за спиране на плащането по Договор № 709/10.04.2017 г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на Националната
програма по пчеларство за тригодишния период 2017-2019 г.
В заключение, съвкупният анализ на събраните
по делото доказателства, обосновава извода, че не са налице всички изисуеми
елементите от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт
и причинена вреда /имуществена и неимуществена /в причинна връзка между същите,
поради което не може да се реализира отговорността на ответника по този ред,
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. С
оглед цялостната неоснователност на иска не следва да обсъжда размера на
неимущуствените вреди. Неоснователността
на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на
лихва.
Искането на процесуалният
представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски е
своевременно и основателно предвид крайния изход на спора, поради което и на
основание чл.144 от АПК чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да
бъде уважено в доказания размер. С оглед
изхода на спора и настъпилата законодатела промяна, на основание чл.144 от АПК
вр. чл.78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.10, ал.3 /ДВ, бр.94 от 2019г./ и ал.4 /ДВ, бр.94 от 2019г./ от ЗОДОВ, във
връзка с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, като взе
предвид, че по делото са проведени седем открити съдебно заседания, следва да
се осъди ищецът да заплати в полза на ДФ Земеделие разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 200 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, във връзка
с чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.1 ал.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Ловешкият
административен съд, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.С.И. с ЕГН: **********
и адрес: *** иск срещу Държавен фонд „Земеделие”, представляван от
Изпълнителния директор, за сумата от 15080 /петнадесет хиляди и осемдесет/ лева,
претендирано обезщетение за имуществени вреди от отменената като
незаконосъобразна Заповед № 03-РД-3381ж/15.05.2018 г. на Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие” за спиране на плащането по Договор № 709/10.04.2017 г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на Националната
програма по пчеларство за тригодишния период 2017-2019 г., отменена с
Определение № 602/13.09.2018 г. по адм.д. № 277/2018 г. по описа
Административен съд Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 12.12.2018 г. - датата на издаване на Определение № 15969/12.12.2018 г. по
адм.д. № 15182/2018 г. 5-членен състав на Върховния административен съд, което
е довело до влизане в сила на Определение № 602/13.09.2018 г., постановено по
адм.д. № 277/2018 г. по описа Административен съд Ловеч, до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.С.И. с ЕГН: ********** и
адрес: *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, представляван от
Изпълнителния директор с административен адрес: гр. София 1618, бул. Цар Борис
III № 136 сума в размер на 200 /двеста/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: