Р Е Ш Е Н И Е
№ 1644
гр. Пловдив, 04 октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XVIII състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Русев адм. д. № 1449 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145-178 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ „******“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. ***, обл. ***, ул. „***“ № 2,
представляван от управителя А.О.В., чрез адв. З.Д., против решение рег. №
3286р-7409/15.02.2021 г., издадено от
директора на Главна дирекция „Национална полиция“ /ГД „НП“/ при
Министерство на вътрешните работи /МВР/, с което е възобновено производството
по издаване на разрешение № 20190481628/26.11.2019 г. да търгува с
пиротехнически изделия на търговски обекти: - гр. ***и гр. ***, бул. ***и
отменено издаденото разрешение за търговия с пиротехнически изделия за посочените
търговски обекти.
В жалбата са наведени доводи за нищожност
на оспорения акт, тъй като административният орган е обосновал наличието на
предпоставките по чл.99 ал.1 т.1 и т.2 от АПК, а съгласно разпоредбата на
чл.102 от с. к., възобновяването на производството по чл.99 ал.1, може да бъде
извършено в тримесечен срок от влизане в сила на издадения административен акт.
Сочи се също така, че предвиденият в чл.102 от АПК тримесечен срок за
възобновяване на административното производство е изтекъл на 26.02.2020 г. –
преди постановяване на процесното решение. Твърди се, че срокът по чл.102 от АПК е преклузивен и неговото изтичане преклудира възможността на
административния орган да възобнови производството по издаване на акта, поради
което, оспореното решение, като постановено извън срока по чл.102, след
изтичане на времевата компетентност на органа, го прави нищожно. Излагат се
доводи и в насока липсата на ново обстоятелство по смисъла на чл.99 т.2 от АПК,
тъй като промяната в нормативен акт не представлява ново обстоятелство. Иска се
от съда да прогласи решението за нищожно и се претендират разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата по доводи,
изложени в представените по делото писмени бележки.
Ответната страна – директор на Главна
дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи, редовно
призован, не се явява и не се представлява. На 13.09.2022 г. по делото е
представена писмена защита от процесуалния му представител юриск. Розенова, с
която се оспорва жалбата и се излагат доводи за неоснователността й. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Със заявление вх. № 328600-51976/24.10.2019
г. (л.77) по описа на ГД „НП“, ЕТ „***“ е сезирал директорът на ГД „НП“ - МВР,
с искане за издаване на разрешение за търговия на пиротехнически изделия на
обекти: - магазин в гр. Асеновград, ***и магазин в гр. ***, ***, като към
депозираното заявление са приложени всички изискуеми документи, съгласно
разпоредбата на чл.42 от ЗОБВВПИ. На 05.11.2019 г. търговецът подава ново
заявление с вх. № 328600-54007 (л.78), с приложени към него документи. Във
връзка с подаденото заявление на ЕТ „***“ е издадено Разрешение за търговия с
пиротехнически изделия за двата обекта с № 20190481628/26.11.2019 г., като
следва да се отбележи, че по административната преписка не се представят
справки и резултати от извършени в тази връзка проверки и проучвания, както и
липсва самото разрешение.
С цитирания административен акт за
обекти: - магазин в гр. Асеновград, ***и магазин в гр. ***, ***, е разрешена
търговия с пиротехнически изделия.
На 15.02.2021 г., на основание чл.99 т.1
и т.2 във връзка с чл.100 от АПК, е издадено оспореното в настоящето
производство решение рег. № 3286р-7409/15.02.2021 г. за възобновяване на
производство по издаване на разрешение № 20190481628 от 26.11.2019 г., валидно
до 25.11.2024 г. на ЕТ „***“ да търгува с пиротехнически изделия на сочените
обекти.
С оспореното пред настоящата инстанция
решение, административният орган е възобновил производството по издаване на
разрешение № 20190481628 от 26.11.2019 г., като е отменил същото. Мотивите за
издаване на процесното решение, посочени от административния орган са следните:
В издаденото разрешение и двата търговски
обекта са преместваеми, а ЕТ „***“ не разполага с търговски обект, въведен в
експлоатация като строеж по смисъла на ЗУТ. С писмо вх. №
328600-22233/13.05.2020 г. от Дирекция за национален и строителен контрол
/ДНСК/, ГД „НП“ е уведомена за настъпила промяна в нормативната уредба по
отношение на чл.56 ал.1 от ЗУТ (изм. ДВ, бр.25/2019г.) в насока, че
„преместваемите обекти“ по чл.56 ал.1 от ЗУТ не представляват „строежи“ по
смисъла на §5 т.38 от ДР на с. з., като е посочена и легалната дефиниция на понятието „преместваем
обект“, дадена в §5 т.80 от ДР на ЗУТ (последно изм., ДВ, бр. 16/2020 г.). В
тази връзка е посочено, че ДНСК счита, че за преместваемите обекти не може да
бъде издадено разрешение за ползване на обекти или друг заместващ го документ
по реда на ЗУТ за нуждите на чл.17 ал.1 т.2 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/.
Според мотивите в оспореното решение,
издаденото Разрешение № 20190481328 от 26.11.2019 г. представлява влязъл в сила
административен акт по смисъла на АПК, който не е бил оспорен пред съд. При
издаването му съществено е нарушено изискването за законосъобразността му –
чл.35 ал.3 от ЗОБВВПИ, която норма указва, че складовете за съхранение на
взривни вещества и търговските обекти и/или складове за съхранение на
боеприпаси и пиротехнически изделия трябва да отговарят на техническите правила
и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение
на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно Закон за устройство
на територията. В тази връзка, от страна на компетентния административен орган
е прието, че това обстоятелство е основание за възобновяване на производството
по издаване на разрешение № 20190481328 от 26.11.2019 г. за търговия с
пиротехнически изделия за двата обекта, стопанисвани от едноличния търговец.
Административният орган се е позовал и
на чл.100 от АПК, съгласно който, възобновяването на административното
производство може да се извърши по инициатива на административния орган, издал
акта – в случая ГД „НП“.
В тази връзка, на основание чл.154 ал.1 т.2
от ЗОБВВПИ е извършена проверка на обектите на ЕТ „***“ в гр. *** и в гр.
Асеновград. В резултат на извършената проверка на посочените обекти е
установено, че преместваемите обекти се поставят всяка година, в средата на м.
декември, и биват премахнати до средата на м. януари, като книгите за
приход-разход се зануляват; през останалото време обектите не извършват
търговска дейност.
Извършените проверки са удостоверени с
Разпореждане на полицейски орган № УРИ 432р-20865/13.11.2020 при I РУП при ОД на МВР – *** (л.56) и № УРИ
239р-22782/13.11.2020 г. (л.59) при РУ – Асеновград към ОД на МВР – ***, като
със същите актове са дадени указания на търговеца, в едномесечен срок обектите
да бъдат въведени в експлоатация като строежи по реда на ЗУТ и да отговарят на
изискванията за физическа защита на строежите за тази дейност.
С докладна записка рег. № 3286р-53324/27.11.2020
г. началник СКОС-ООП ГД „НП“ (л.49) до директора на ГД „НП“ е предложено, след
едномесечения срок да бъде извършена нова проверка на обектите и при
констатиране на нередности, на основание чл.41 ал.1 т.1 от ЗОБВВПИ, с оглед
промяна на обстоятелствата, да започне процедура по чл.99 т.1, 2 и 5 от АПК за отнемане/прекратяване, ако са
налице основанията по чл.102 от АПК.
През м.01.2021 г. са извършени отново
проверки на двата обекта, за което са съставени констативни протоколи (л.47),
като следва да се посочи, че по административната преписка липсва този за извършена
в Асеновград проверка, и в тази връзка, на 29.01.2021г. ПИ първа степен „КОС“ е изготвил докладна
записка рег. № 3286р-4629 (л.34), с която е предложил на директора на ГД „НП“,
поради открити нови обстоятелства от съществено значение, имащи отношение към
издаденото от ГД „НП“ разрешение № 20190481328 от 26.11.2019 г., валидно до
25.11.2024 г. на ЕТ „***“ да търгува с пиротехнически изделия, да се възобнови производството за отмяна на
цитираното разрешение за преместваеми търговски обекти.
Поради тази причина, административният
орган е мотивирал процесното решение, че установеното с допълнителните проверки
в периода 03.12.2020 г. - 12.01.2021 г. представлява открити нови
обстоятелства, които са от съществено значение за издаване на акта, и при
решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на
страната в административното производство по смисъла на чл.99 т.2 от АПК.
В оспорения административен акт е извършен
и анализ на значимостта на обществените отношения, предмет на правната уредба
на ЗОБВВПИ.
Към административната преписка, освен
цитираните по-горе актове и документи, издадени от ответната страна, са
приложени още: - кореспонденция между директора на ГД „НП“ и директорите на ОД
на МВР в страната; между началници на полицейски управления в гр. *** и гр.
Асеновград с директора на ОД на МВР – ***; кореспонденция между ГД „НП“ и ДНСК
– София; докладни записки и становища на различни длъжностни лица; търговски
документи относно едноличния търговец; документи представени от последния във
връзка с издаване на разрешителното.
В хода на съдебното производство не се
представят нови доказателства.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен акт е връчен на
жалбоподателя на 18.02.2021 г., жалбата е депозирана чрез административния
орган до съда на 26.04.2021 г., поради което съдът намира, че същата е подаден
от лице, имащо правен интерес – адресат на акта, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима за разглеждане по същество
на основание чл.128 ал.1 т.2 от АПК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт, счита жалбата за основателна.
Оспореното решение е издадено на основание
чл.99 и следв. от АПК, което налага да бъдат дадени разгледани няколко въпроса.
Разпоредбата на чл.99 от АПК, предвижда, че влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а, ако актът не
е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал.
Производството по глава VII – възобновяване на
производството по издаване на административен акт, чл.99 – 106 от АПК
представлява процесуален способ да бъде преразгледан влязъл в сила и получил
стабилитет индивидуален административен акт, който акт не съответства на
изискванията за законосъобразност. Инициативата за възобновяване на
производството е на административния орган, съответния прокурор или омбудсман,
както и на страна в производството (чл.100 от АПК). Възможността обаче за
възобновяване не е безсрочна, разпоредбата на чл.102 от АПК предвижда два срока
– кратък - тримесечен и по-дълъг – едногодишен, като сроковете са преклузивни.
Пропускането на тези срокове има за
последица саниране на унищожаем административен акт и погасяване на
възможността за отмяна на влязъл в сила административен акт. С изтичането на
сроковете по чл.102 от АПК отпада компетентността на административния орган,
която в случая е специална материална и времева.
Според разпоредбите на ЗОБВВПИ, издаденото
разрешение за търговия с пиротехнически изделия не подлежи на оспорване по
административен ред, поради което, компетентен да постанови неговата отмяна е
органът, който го е издал – директор на ГД „НП“ или оправомощено от него
длъжностно лице.
Установи се, че е издадено разрешение №
20190481328 от 26.11.2019 г. от заместник директора на ГД“НП“ – МВР - София,
валидно до 25.11.2024 г., с което е разрешено на ЕТ „***“ да търгува с
пиротехнически изделия на два обекта: в гр. ***, *** и в гр. Асеновград, бул.
„Васил Левски“ № 8. С решение рег. № 3286р-7409/15.02.2021 г., издадено от
заместник-директор на ГД „НП“, оправомощен със Заповед № 3286з-762/21.02.2020
г., издадена от директор на директора на ГД „НП“ – МВР – София (л.39),
разрешение № 20190481328 от 26.11.2019г. е отменено.
Предвид изложеното, съдът намира, че
материално компетентен в смисъла на чл.38 ал.4 от ЗОБВВПИ да издаде акт във
възобновеното производство е заместник-директор на ГД „НП“ – издателят на
процесното решение.
Липсва обаче времевата компетентност
предвид следните съображения: - както се установи, административният орган е
обосновал наличието на предпоставките по чл.99 т.1 и т.2 от АПК за
възобновяване на административното производство по издаване на разрешение №
20190481328 от 26.11.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.102 от АПК, възобновяването
на производството по чл.99 т.1 може да бъде извършено в тримесечен срок от
влизане в сила на издадения административен акт. По делото липсват
доказателства за датата на връчване на издаденото разрешение на жалбоподателя.
В тази връзка, предвид твърдението, че същото не е оспорено, от една страна, а
от друга, актът е благоприятстващ за адресата му, то съдът намира, че
разрешението е влязло в сила на 26.11.2019 г. Следователно, предвиденият в
чл.102 от АПК тримесечен срок за възобновяване на административното
производство е изтекъл преди постановяване на процесното решение, издадено на
15.02.2021 г. Срокът по чл.102 от АПК е преклузивен и неговото изтичане
преклудира възможността на административния орган да възобнови производството
по издаване на административния акт. Следователно, оспореното решение е
постановено извън срока по чл.102 от АПК, след изтичане на времевата
компетентност на органа, поради което решението се явява нищожно.
Предвид изложеното, съдът намира
възражението на жалбоподателя в тази насока за основателно и като такова,
следва да бъде уважено.
На следващо място, решението е мотивирано и
с предпоставката по чл.99 т.2 от АПК - когато се открият нови обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които
при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат
известни на страната в административното производство. В случая се касае за
факти и обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували към
момента на издаване на административния акт, но не са били известни на
страните; тези факти да са нови и да не са били включени във фактическия
материал при издаване на акта. Откриването на същите обаче е обстоятелство,
осъществило се след издаване на административния акт. Разпоредбата на чл.102
ал.2 от АПК предвижда, че възобновяване на производство по чл.99 т. 2 - 7 от АПК може да се извърши в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството,
служещо за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно
от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието
предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за
възобновяване е влизане в сила на акта. От фактите по случая се установява, че
твърдяното ново обстоятелство – законодателната промяна на чл.56 ал.1 от ЗУТ, е
възникнало с изменение - ДВ, бр. 25/2019 г., в сила от 26.03.2019 г.
Законодателната промяна е обнародвана в ДВ, като узнаването на същата от
административния орган се предполага от 26.03.2019 г. Следователно, безспорно
от 26.03.2019 г. е изтекъл преклузивният тримесечен срок по чл.102 ал.2 от АПК.
Към датата на издаване на оспореното решение е изтекъл и преклузивният
едногодишен срок от възникване на твърдяното основание – 26.03.2019 г.
Не може да се приеме, че писмо, вх. №
328600-22233/13.05.2020г. на ДНСК представлява възникване на основанието по
смисъла на чл.102 ал.2 изр.1 от АПК за възобновяване на производството.
Коментираното писмо има уведомителен характер, доколкото със същото ДНСК уведомява
ГД „НП“, че за преместваемите обекти не може да бъде издадено разрешение за
ползване на обекти или друг заместващ го документ по реда на ЗУТ за нуждите на
чл.17 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ, предвид изменението на Закона за устройството на
територията.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
производството по издаване на решение рег. № 3286р-7409/15.02.2021 г. е
образувано след изтичане на преклузивните срокове по чл.102 от АПК, респ.,
издаденият индивидуален административен акт е нищожен, при липса на материална
и времева компетентност.
На следващо място, съдът намира за
необходимо да отбележи, че промяната на нормативната уредба не представлява
ново обстоятелство по смисъла на чл.99 т.2 от АПК. Правното значение на един
факт може да бъде променяно от правните норми, на които законодателят е придал
обратно действие. В случая обаче, налице е само детайлизиране на понятията.
Обстоятелството, че „преместваемите обекти“ не представляват „строежи“ по
смисъла на §5 т.38 от ЗУТ не е ново обстоятелство, възникнало след
законодателната промяна на ЗУТ /ДВ, бр.25/2019 г./. Видно от първата редакция
на ЗУТ – ДВ, бр. 1/2001 г., в сила от 31.03.2001 г., е включен чл.56, който, в
съответната тогава редакция, указва, че върху поземлени имоти могат да се
разполагат преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности –
павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане
(спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за
събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), които не са трайно
свързани с терена. С поредното изменение на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от
26.11.2012 г./ в §5 е създадена нова т.80, в която е дадена легална дефиниция
на понятието „преместваем обект“ - това е обект, предназначен за увеселителна, търговска
или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и
от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството,
без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото,
от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя.
При съпоставка на легалната дефиниция с
тази в §5 т.38 от ЗУТ на понятието „строежи“, се установява, че още през 2012
г. има ясно дефиниране на двете понятия и безспорно „преместваемите обекти“ не
представляват „строежи“.
Следователно, твърдението на
административния орган, че „преместваемият обект“ не е „строеж“ е ново
обстоятелство, е неправилно и незаконосъобразно и в противоречие с
горепосочените законови норми.
За да бъде прието наличието на ново
обстоятелство от значение за постановяване на разрешението за търговия с
пиротехнически изделия, административният орган се е позовал на твърдяната
законова промяна в нормата на чл.56 от ЗУТ, която регламентира преместваемите
търговски обекти, а също и извършени в периода 03.12.2020 г. – 12.01.2021 г. проверки,
които са установили, че обектите в гр. Асеновград и в гр. ***, са преместваеми
и не отговарят на законовите изисквания в чл.3 ал.3 от ЗОБВВПИ. Съдът намира
този извод на административния орган за неправилен, незаконосъобразен и
постановен в противоречие със събраните в хода на административното и съдебното
производства доказателства.
Относно твърдяното ново обстоятелство, че
обектът е „преместваем“, следва да се посочи, че безспорно се установи, че
административният орган е имал информация още към момента на издаване
разрешението за търговия с пиротехнически изделия - 26.11.2019 г.,
следователно, и по отношение на това обстоятелство е изтекъл преклузивният
тримесечен срок за възобновяване на производството по издаване на
административния акт.
Не представлява ново обстоятелство и
констатацията, установена в хода на извършените проверки в периода от
03.12.2020г.– 12.01.2021г., при които е констатирано, че обектите в гр.
Асеновград, ***и в гр. ***, *** са преместваеми. Данни, че същите са преместваеми
и не съставляват „строеж“ се съдържат в представените по делото, като
приложения към заявлението на едноличния търговец за издаване на разрешение за
търговия в пиротехнически средства, документи, вх. № 328600-51976/24.10.2019
г., от чийто опис се установява, че е наличен сертификат за преместваеми
павилиони за съхранение на взривоопасни вещества; копие от становище на ДНСК;
скици на обектите; паспорт на складовете за съхранение, в които е посочено, че
същите не попадат в хипотезата на чл.151 от ЗУТ. Горното се подкрепя и от
цитираните по-горе докладни записки на длъжностните лица при служба „КОС на ГД
на „НП“ – МВР – София от 2020 и 2021 г. В сертификата за преместваеми павилиони
за съхранение на взривоопасни вещества е посочено, че те представляват рамкова
конструкция от студено валцовани, заварени стоманени профили, четири заварени
контейнерни ъгли, минерална вата, гофрирана ламарина.
Следователно, фактът, че обектите на ЕТ „***“
в гр. *** и в гр. Асеновград, на посочените по-горе адреси, са преместваеми, е
бил известен на административния орган още към момента на издаване на разрешение
№ 20190481328 от 26.11.2019 г. **********/13.02.2017 г. за търговия с
пиротехнически изделия, противно на изложеното в мотивната част на оспореното
решение – след извършване на проверките в периода 03.12.2020 г. – 12.01.2021 г.
При така установеното, настоящият съдебен
състав приема, че в случая липсва възникване на нови обстоятелства по смисъла
на чл.99 т.2 от АПК, които да са от значение за постановения административен
акт и, които не са били известни на административния орган при издаване
разрешението за търговия с пиротехнически средства. Отделно от това, и по
отношение на тази законова предпоставка е изтекъл предвидения в закона
преклузивен срок за възобновяване на административното производство.
Разпоредбата на чл.102 ал.2 от АПК, предвижда, че възобновяване на производство
по чл.99 т.2 - 7 от АПК може да се извърши в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството,
служещо за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не
по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на
основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на
срока за възобновяване е влизане в сила на акта. От фактите по случая се
установява, че твърдяното ново обстоятелство – законодателната промяна на чл.56
ал.1 от ЗУТ, е възникнало с изменение - ДВ, бр. 25/2019 г., в сила от
26.03.2019 г. Законодателната промяна е обнародвана в ДВ, то узнаването на
същата от административния орган се предполага от 26.03.2019 г. Следователно,
безспорно от 26.03.2019 г. е изтекъл преклузивният тримесечен срок по чл. 102,
ал. 2 от АПК. Към датата на издаване на оспореното решение е изтекъл и
преклузивният едногодишен срок от възникване на твърдяното основание –
26.03.2019 г. Относно твърдяното ново обстоятелство, че обектът е
„преместваем“, административният орган е имал информация още към момента на
издаване разрешението за търговия с пиротехнически изделия - 26.11.2019 г.,
следователно и по отношение на това обстоятелство е изтекъл преклузивният
тримесечен срок за възобновяване на производството по издаване на
административния акт. Нещо повече, посочената норма е материална и следователно
има действие за напред – ex nunk, освен, ако няма изрично предвидено обратно
действие, което се допуска в изключителни случаи. Такова обратно действие по
отношение на действащите разрешителни не се предвижда в закона, поради което
разпоредбата е неприложима по отношение на същите.
Предвид гореизложеното, жалбата се явява
основателна и на основание чл.172 ал.2 предл. първо от АПК обжалваното решение
рег. № 3286р-7409/26.11.2019 г., издадено от заместник директора на Главна
дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи следва да
бъде обявено за нищожно.
При този изход на делото и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, и наличие на
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78 ал.5
от ГПК, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя. Съобразно
разпоредбата на чл.8 ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения същите се констатираха в размер на 550.00
(петстотин и петдесет) лева, представляващи – 50.00 лв. заплатена държавна
такса и 500.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Административен съд – ***,
XVIII състав, на основание чл.172 ал.2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА
на решение рег. № 3286р-7409 от 15.02.2021г., издадено от директора на Главна дирекция „Национална
полиция“ при Министерство на вътрешните работи, с което е възобновено
производството по издаване на Разрешение № 20190481628 от 26.11.2019г. ЕТ „******“,
ЕИК ********* да търгува с пиротехнически изделия на търговски обекти: - гр. ***и
гр. ***, бул. ***и е отменено издаденото разрешение за търговия с пиротехнически
изделия за посочените търговски обекти.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи
да заплати на ЕТ „******“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. ***, обл. ***, ул. „***“ № **, представлявано от управителя А.О.В., сумата
от 550.00 лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14–дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/