№ 1529
гр. Варна , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20203100502968 по описа за 2020 година
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 267105/21.09.2020г. на ВРС,
подадена от "КНМ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв.
Д.Я. от ВАК, срещу решение №260293/14.09.2020 г. по гр.д. № 17326/2019г.
по описа на ВРС, 7 състав, с което е отхвърлен предявения от "КНМ ГРУП"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София иск срещу К. Д. Т. , ЕГН
********** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
1034.89 лева, представляваща получена и неотчетена от ответника сума
представляваща продажна цена по договор за цесия от 23.10.2014г. сключен
между "КНМ ГРУП" ЕООД и „Интейк“ ЕООД, по който ответникът е
действал като пълномощник на продавача, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.10.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 284, ал. 2
ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Поддържат се доводите изложени пред ВРС. Твърди се, че
1
първоинстанционния съд е възприел превратно установената по делото
фактическа обстановка. Неправилен е извода на ВРС, че възражението за
недействителност на процесното тристранно споразумение на основание
чл.40 от ЗЗД е недоказано. Излагат се доводи, че как е постъпил ответника с
получените клиентски средства не е предмет на настоящия спор, като
същественото е, че той не ги е предал на упълномощителя си. С въззивната
жалба се излага, че адвокат И.Г. е бил юрисконсулт по трудов договор в
"КНМ ГРУП" ЕООД по време на подписване на процесния договор за цесия,
което обосновава забрана той да представлява ответника в процеса. С оглед
горното, налице е възпрепятстване на доказването по смисъла на чл.161 от
ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият К. Д. Т. , чрез
пълномощник адв. П.Г., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него
мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и
при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът "КНМ ГРУП" ЕООД се представлява от управителя П.К. и адв.
Д.Я., които поддържат жалбата и молят да бъде уважена. В представената в
съдебно заседание от управителя К. писмена защита по същество се излагат
доводи за основателност на иска. Претендират се направените по делото
разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна се представлява от адв. П.Г., който оспорва въззивната
жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с
присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба,
подадена от "КНМ ГРУП" ЕООД срещу К. Д. Т. за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1034.89 лева, представляваща неотчетена и
получена ответника от името и за сметка на ищеца "КНМ ГРУП" ЕООД цена
2
по договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между цедента "КНМ ГРУП"
ЕООД, действащ чрез ответника, и цесионера „Интейк“ ЕООД, ведно със
законната лихва считано от датата на исковата молба - 23.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че по договор за цесия от 18.08.2014г., сключен между
"КНМ ГРУП" ЕООД и Т.Я.С., той е придобил вземане от 1134.89 лева,
представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена ел.
енергия за периода 28.08.2011г. до 23.02.2012г. за обект с абонатен №
**********, за което е издадена фактура № **********/28.02.2012г. С
договор за цесия от 23.10.2014г. на свой ред "КНМ ГРУП" ЕООД е цедирало
горепосоченото вземане на „Интейк“ ЕООД срещу сумата от 1034.89 лева.
Твърди се, че продажната цена по тази цесия е заплатена изцяло на ответника,
действащ като пълномощник на ищеца "КНМ ГРУП" ЕООД. Излага, че
получената цена по цесията не е отчетена на упълномощителя. Позова се, че
ангажираното от ответника тристранно споразумение от 23.10.2014г. е
нищожно поради заобикаляне на закона. Твърди се нижощност и поради
противоречие с добрите нрави, обосновано с нееквивалентност на
престациите. Навежда се, че споразумението се явява недействително поради
договаряне на страните по него и пълномощника на ищеца във вреда на
представлявания – чл.40 ЗЗД.
Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва между страните да е
възникнало облигационно правоотношение по договор за поръчка. Оспорва
да е получавал цената по цесията като пълномощник на ищеца. Евентуално
възразява, че с допълнително споразумение от 23.10.2014г., сключено между
"КНМ ГРУП" ЕООД, „Интейк“ ЕООД и Т.Я.С. е изменен договора за цесия
между двете дружества. С това допълнително споразумение страните са
преуредили отношенията си в следния смисъл: „Интейк“ ЕООД е заместило в
дълг "КНМ ГРУП" ЕООД спрямо първоначалния цедент Т.Я.С. за цената по
договора за цесия от 21.08.2014г. и е поело ангажимент за събиране на дълга.
Ответникът се позова, че е разполагал с представителна власт да договоря от
името и за сметка на "КНМ ГРУП" ЕООД, сключвайки тристранното
споразумение. Позовава се, че съгласно цитираното тристранно
споразумение ответникът е предал на „Интейк“ ЕООД получената по-рано
цена на вземането в размер на 1034.89 лева.
3
С определение от 13.02.2020г. ВРС е приел за съвместно разглеждане
направеното в условията на евентуалност възражение за прихващане на
вземането на ищеца, предмет на исковата претенция с насрещно вземане на
ответника за сумата от 1256.61 лева, частично вземане от цялото в размер на
7008. 58 лева и представляваща задължение на ищеца, като длъжник по изп.д.
№ 2380/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 895 образувано въз основа на
изпълнителни листи издадени по ч.гр.д. № 13520/2014г. и ч.гр.д. №
13522/2014г. по описа на ВРС за разноски на взискателя във вид на
адвокатско възнаграждение по изп.дело.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеният по първоинстанционното дело договор за
прехвърляне на вземане от 18.08.2014г., сключен между Т.Я.С. като цедент и
"КНМ ГРУП" ЕООД като цесионер, първата е прехвърлила на втория
вземанията си от длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД на стойност
1134.89 лева за платена без основание стойност на коригирана потребена ел.
енергия за периода 28.08.2011г. до 23.02.2012г. за обект с абонатен №
**********, за което е издадена фактура № **********/28.02.2012г., за цена
от 1034.89 лeвa, която се съгласяват да бъде платена в срок от шест месеца.
Съгласно договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., "КНМ
ГРУП" ЕООД, действащо чрез пълномощника си К.Т. прехвърля на „Интейк“
ЕООД вземанията си от длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД на
стойност 1134.89 лeвa за платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия, което вземане е придобито от абоната Т.Я.С. по
силата на договор за цесия от 18.08.2014г., за цена от 1034.89 лeвa, която
цена страните са се съгласили, че е изплатена изцяло в брой от цесионера на
цедента.
С тристранно споразумение от 23.10.2014г., сключено между Т.Я.С.,
"КНМ ГРУП" ЕООД, двамата чрез адв.Тодоров, и „Интейк“ ЕООД, чрез
управителя Т.Д., страните са приели, че цената за прехвърляне на вземането,
дължимо от “Енерго-Про Продажби“ АД на стойност 1034.89 лева, предмет
на договора за цесия от 18.08.2014г., не е заплатена, като падежът настъпва на
4
18.02.2015г. Прието е, че към датата на споразумението “КНМ Груп“ ЕООД е
в невъзможност да заплати посочената цена в срок до 18.02.2015г., както и да
образува гражданско дело срещу длъжника „Енерго Про Продажби“ АД,
поради което са приели “Интейк“ ЕООД да замени “КНМ Груп“ ЕООД, като
длъжник към физическото лице и да му заплати цената за първоначално
прехвърленото вземане. В замяна "КНМ ГРУП" ЕООД се задължава да
прехвърли в полза на “Интейк“ ЕООД вземането, получено по договора за
цесия с физическото лице бевъзмездно. В споразумението е уговорено още,
че „Интейк“ ЕООД ще финансира воденото съдебно дело за своя сметка, ще
назначи юрисконсултите на "КНМ ГРУП" ЕООД в дружеството на трудов
договор и ще им заплаща отделно възнаграждение. Със споразумението адв.
К.Т. в качеството си на пълномощник на "КНМ ГРУП" ЕООД предава на
„Интейк“ ЕООД сумата от 1034.89 лева.
С пълномощно от дата 04.07.2014г. "КНМ ГРУП" ЕООД е
упълномощило К.Т. да представлява упълномощителя като завежда и води
дела, да получава пари или други ценности, да го представлява пред
търговски дружества, вкл. и пред „Енерго Про Продажби“ АД, да се
разпорежда с всички вземания на "КНМ ГРУП" ЕООД, при условия, каквито
пълномощникът намери за добре, да извършва всякакви правни и фактически
действия на управление и разпореждане с всички вземания на
упълномощителя "КНМ ГРУП" ЕООД, да получава плащания, да получава
всякакви суми по свободно избрана банкова сметка, да договаря сам със себе
си както и с други лица, които адвокатът също представлява, при каквито
условия прецени, без ограничение в срока.
С определение от 02.02.2017г. е прекратено производството по гр. дело
9151/2016г. по описа на ВРС и е постановено да се предаде на ищеца
„Интейк“ ЕООД, внесената по сметка на ВРС от първоначалния ответник
„Енерго Про Продажби“ АД искова сума 1134.89 лева главница, ведно с
мораторна лихва.
За доказване твърденията на ищеца за недействителност на
тристранното споразумение от 23.10.2014г. по първоинстанционното дело са
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.К..
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
5
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Предвид наведените от ищецa твърдения в исковата молба, претенцията
му намира правно си основание в нормата на чл.284, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.99 от
ЗЗД. Предявеният иск е за изпълнение на договорното задължение на
ответника да даде отчет по договор за поръчка на доверителя "КНМ ГРУП"
ЕООД. В случая, не е представен нарочен договор за поръчка, а пълномощно,
чийто едностранен характер не изключва възможният му каузален характер. В
процесното пълномощно е предвидено правомощие на упълномощения
/довереник/ да получава от и за сметка на упълномощителя /доверител/,
финансови средства на втория. Ето защо от съдържанието на въпросното
пълномощно, се установява наличието на мандатно правоотношение между
"КНМ ГРУП" ЕООД и ответника.
От съдържанието на договора за прехвърляне на вземане от 18.08.2014г.
се установява, че ответникът е действал от името и за сметка на "КНМ ГРУП"
ЕООД, като е придобил вземане на Т.Я.С. от “Енерго-Про Продажби“ АД в
размер на 1134.89 лева за цена от 1034.89 лева. Същото вземане в размер на
1134.89 лева е предмет и на договора за цесия от 23.10.2014г., по силата на
който е прехвърлено от "КНМ ГРУП" ЕООД (представлявано от ответника) в
полза на “Интейк“ ЕООД. В договора от 23.10.2014г. е записано, че
цесионера е получил от цедента цената за прехвърляне на процесното вземане
6
в размер 1034.89 лева. Цесионерът е представляван от пълномощник К.Т.,
поради което на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за последния е възникнало
задължение да предаде сумата на "КНМ ГРУП" ЕООД.
Въззивният съд съобразява и обстоятелството, че на 23.10.2014г. е
подписано тристранно споразумение, с което са преуредени отношенията на
страните по договорите за прехвърляне на вземане от 18.08.2014г. и от
23.10.2014г. Видно от удостоверителната част на споразумението е, че
ответникът като пълномощник на "КНМ ГРУП" ЕООД е върнал на “Интейк“
ЕООД получената по-рано цена за прехвърляне на вземането в размер на
1034.89 лева. След като е налице връщане на полученото от довереника по
договора за цесия от 23.10.2014г., съответно ответникът не държи
претендираните суми, то няма какво да бъде предадено на доверителя, като
отчет по поръчката, респективно липсва основание средствата да бъдат
предавани на ищеца.
Въззивният съд намира доводите на "КНМ ГРУП" ЕООД за нищожност
на тристранното споразумение на основание чл.26 от ЗЗД, поради
заобикаляне закона и противоречие на добрите нрави с оглед явната
нееквивалентност на престациите, съответно за недействителност на
споразумението на основание чл.40 от ЗЗД, защото представителят, е
договарял във вреда на представлявания, за неоснователни. В конкретния
случай не е налице нееквивалентна размяна и то в такъв размер, че
полученото от представлявания довереник да е незначително по стойност в
сравнение с даденото от него. Въззивният съд отчита обстоятелството, че
срещу задължението да прехвърли безвъзмездно придобитото вземане в полза
на “Интейк“ ЕООД, доверителят "КНМ ГРУП" ЕООД е освободен от вече
породеното задължение да плаща цена по договора за цесия сключен с Т.Я.С.
и да води и финансира съдебен процес за установяване и събиране на
прехвърленото вземане, които две задължения като стойности, са изцяло
съпоставими. Изложеното обуславя извода, че не е налице нееквивалентност
на престациите до степен, накърняваща справедливостта като морален
принцип. Не установи и твърдението, че тристранното споразумение е
нижожно поради заобикаляне на закона.
Въззивният съд намира за необосновано и възражението за
7
недействителност на тристранното споразумение на основание чл.40 от ЗЗД.
Ищецът "КНМ ГРУП" ЕООД не установи наличието на фактическия състав
на чл.40 от ЗЗД. Недоказани останаха твърденията му, че му е нанесена вреда.
Това е така защото с подписването на тристранното споразумение
положението му не се е влошило, а се е запазило. Необосновани са и доводите
му за безвъзмездност на тристранното споразумение. Това е така, защото
уговореното в тристранното споразумение по същество съставлява новация
на облигационни отношения, чрез встъпване в дълг, при което "КНМ ГРУП"
ЕООД ЕООД, се освобождава от задължение да заплати на физическото лице
Т.Я.С. цената за придобиване на вземането му, като тежестта за това
преминава върху “Интейк“ ЕООД.
Необоснован е доводът във въззивната жалба, че ответникът е
възпрепятствал доказването по смисъла на чл.161 от ГПК чрез
упълномощаването на адвокат И.Г. да го представлява по делото. Адвокат Г. е
упълномощен да представлява ответника по първоинстанционното дело през
2019г., депозирал е молба по делото на 19.03.2020г. (л.113, дело ВРС), а
искането за разпита му като свидетел е направено в съдебно заседание на
01.06.2020г. Преди ВРС да се произнесе по искането за допускане на адв. Г.
като свидетел по делото, това искане е оттеглено от пълномощника на ищеца.
Предвид гореизложеното, не може да се приеме, че ответната страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
Гореизложеното обуславя извода за неоснователност на предявения иск.
Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционния съд, е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение №260293/14.09.2020 г. по гр.д. №
17326/2019г. по описа на ВРС, 7 състав.
ОСЪЖДА "КНМ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.София да заплати на К. Д. Т. , ЕГН **********, от гр. Варна, сумата от 300
лева (триста лева), представляваща разноски за въззивна инстанция, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9