Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260450
гр.Пловдив 30.11.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен
състав,в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ
РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа
докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1594/2020г. по описа на ПОС,за да се
произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №4707/10.12.2019г. по гр.д.№10584/2019г.
по описа на РС-Пловдив,IV гр.с-в от ответника
Т.Т.,с която е допусната делбата на следния недвижим имот,а именно:ПИ №1334 от
кв.55 по плана на гр.****,одобрен със Заповед №РД-02-14-2293/2000г. и РП
№6360/1957г. с площ 627кв.м.,който имот съответства на ПИ №247 от кв.55 по КРП
на гр.**** от 1957г. при граници на поземления имот:ПИ 1335;ПИ 1333;ПИ 1332 и
улица при квоти,както следва: за М.В.К. ¼ ид.част и за Т.И.Т. ¾
ид.части.Жалбоподателя счита,че е самостоятелен собственик на процесния имот и
моли иска за делба по отношение на съделителя М.К. да се отхвърли.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от другия съделител,с който счита решението за правилно и
законосъобразно и моли същото да се потвърди,а въззивната жалба да се остави
без уважение.
Делото е върнато от ВКС с решение,с което са
обезсилени решенията на РС-Пловдив и ОС-Пловдив и са дадени указания за произнасяне
на съда по отношение само на този имот,като в останалата част решението за
делба е влязло в сила по отношение на останалите имоти.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по
делото доказателства,установи от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените и приети като доказателства по
делото писмени документи става ясно,че страните по делото са били съпрузи от
1995г. до 2014г.,когато с влязло в сила решение
е бил постановен развод между тях.През 2006г. жалбоподателя е придобил
½ ид.част от процесния имот по силата на дарение от сестра си М. И. Т. и
е станал индивидуален собственик на тази ½ ид.част,а на 10.04.2013г. е
бил обявен за собственик и на останалата ½ ид.част от имота по силата на
нотариален акт за обстоятелствена проверка за осъществено владение върху имота
в продължение на повече от десет години.При така създаденото фактическо
положение тази ½ ид.част от имота,която е придобита по време на брака
между страните по делото въз основа на обстоятелствената проверка е станала
СИО,която след прекратяването на брака помежду им е преминала в обикновена
съсобственост между тях и същата част подлежи на делба,като и двамата
съделители притежават по ¼ ид.част от тази ½ ид.част от
имота.Останалата ½ ид.част от имота е собственост на жалбоподателя
индивидуално,тъй като същата е получена по дарение от сестра му и така неговите
ид.части стават ¾ от целия имот,а на въззиваемата е ¼ ид.част.
Първоинстанционния съд е допуснал делбата при
посочените квоти-за М.В.К. в размер на ¼ ид.част и за Т.И.Т. в размер на
¾ ид.части от имота,поради което решението се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Пред настоящата
инстанция са претендирани разноски,но такива не следва да се присъждат,тъй като
в процеса и двете страни са и ищци и ответници и разноските следва да останат
за тяхна сметка така,както са направени.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №4707/10.12.2019г. по
гр.д.№10584/2019г. по описа на РС-Пловдив,IV гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО
е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на
съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: