№ 19875
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110124112 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ищеца Т. Ж. Т. срещу ответника
„Б*“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 538.97
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
недобросъвестно упражняване на правото на ответника да получи обезпечение на
предявен от него иск по т.д. № 904/2022г. по описа на СГС, VI-24 състав, с което
обезпечение, чрез наложена обезпечителна мярка „запор“ на банкови сметки на ищеца
в „О*“ АД, ответникът лишил ищеца за периода от 08.06.2022 г. до 24.04.2024 г. от
възможността да се разпорежда с парични средства в общ размер на сумата от 55
569.86 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 24.04.2024 г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 18.05.2022г. ответникът е предявил иск с правно основание
по чл.240, ал.2, вр. с чл.237, ал.2 ТЗ, вр. с чл.45 ЗЗД с искане за солидарно осъждане на
четирима от предишни членове на Съвета на директорите при ответника, сред които и
ищецът Т. Ж. Т., за сумата от 219 006.79 лева, представляваща причинени имуществени
вреди от управлението им на „Б*“ ЕАД, чийто универсален приемник е „Б*“ ЕООД, по
който иск е образувано т.д. № 904/2022г. по описа на СГС, VI-24 състав. Във връзка с
искане на ответника в това производство съдът с определение № 1690 от 19.05.2022г.
по т.д. № 904/2022г. по описа на СГС, VI-24 състав, е допуснал обезпечение на
предявения иск чрез запор на банкови сметки на ответниците по делото до пълния
1
размер на предявената сума при условие, че бъде внесена парична гаранция по чл. 391,
ал.1, т.2 ГПК в определения от съда размер от 21 900.67 лева. Срещу посоченото
определение на съда ищецът и другите ответници по т.д.№ 904/2022 г. подали частна
жалба, по която е постановено определение № 1969 от 22.07.2022г. по в.ч.гр.д. №
2052/2022г. по описа на САС, 2 с-в, с което искането за отмяна на допуснатото
обезпечение е оставено без уважение. Въз основа на издадената в полза на „Б*“ ЕООД
обезпечителна заповед от 31.05.2022г. по т.д. № 904/2022г. по описа на СГС, VI-24
състав, е образувано изп.дело № 473/2022г. по описа на ЧСИ М*, с рег. № 865, с район
на действие: ОС-Стара Загора. На 08.06.2022г. е наложен запор на банкова сметка на
ищеца в настоящото производство в „О*“ АД до размера на сумата от 219 006.79 лева,
като на 20.06.2022 г. му е връчено запорно съобщение. Към 13.06.2022г. по сметките на
ищеца е обезпечена сумата в общ размер от 54 025.00 лева, а към 03.04.2024 г.
наличните суми по сметки на ищеца в „О*“ АД са били по разплащателната сметка на
ищеца в размер на 5 569,86 лева, и по депозитната сметка на ищеца е била сумата от
50 000 лева. С решение № 1483 от 01.12.2023г. по т.д. № 904/2022г. по описа на СГС,
VI-24 състав, влязло в законна сила на 09.03.2024г., предявеният от „Б*“ ЕООД иск е
отхвърлен изцяло. На 27.03.2024г. от ответниците по т.д.№ 904/2022г. е подадена молба
с искане за отмяна на допуснатото обезпечение на отхвърления иск, по която няма
произнасяне към датата на предявяване на настоящия иск, като допуснатото
обезпечение и към момента на сезиране на съда не е отменено, така и наложените
запори върху банковите сметки на ищеца не са вдигнати. Поради недобросъвестно
упражняване на процесуални права от страна на ответника „Б*“ ЕООД в
производството по т.д. № 904/2022г. по описа на СГС, VI-24 състав, за периода
08.06.2022 г. до 24.04.2024 г., чрез налагане на запор на банкова сметка на ищеца в
„О*“ АД, посредством което ответникът лишил ищеца от възможността да се
разпорежда с парични средства в общ размер от 55 569.86 лева, с което ответникът
„Б*“ ЕООД причинил на ищеца имуществени вреди, съизмерими със законната лихва
за периода от 08.06.2022 г. до 24.04.2024 г. върху сумата от 55 569.86 лева, равняващи
се на претендираната от ищеца сума в размер на 12 538.97 лева. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В*
ЕАД. Твърди, че банковата сметка, по която е запорирана сума в размер на 50 000
лева, е депозитна, с оглед на което не е било възможно запорираната сума по тази
сметка в размер на 50 000 лева да се използва от ищеца, независимо от наложения
запор, тъй като сумата е била депозирана в банката по договор за срочен депозит,
поради което за ищеца не са настъпили вреди от налагането на обезпечителна мярка -
запор върху посочената банкова сметка, и поради това претендираните вреди не се
явяват пряка и непосредствена последица от наложената обезпечителна мярка.
Поддържа, че не са налице доказателства, че е запорирана сума е в размер на 55 569.86
2
лева по сметките на ищеца, доколкото в представеното от ищеца удостоверение от
„О*“ АД е посочено, че средствата по сметките на ищеца са недостатъчни за
обезпечаване на вземането и към 13.06.2022 г. са обезпечени 54 025 лева. Релевира
довод, че не е доказано наличието на намерение или необходимост на ищеца да
разполага с парите, блокирани по банковата сметка, респ. недоказана била вредата на
имуществото или пропуснатата полза, която ищецът е могъл да реализира, но не е
реализирал единствено поради това, че сумата е била запорирана. Излага аргумент, че
вземането не е доказано и по размер, доколкото установяването на размера на
законната лихва не е доказване на конкретни вреди, а използване на една презумпция
за размера на вредите при забава на парични плащания на договорно или деликтно
основание, но същата не би могла да се ползва за установяване на реалния размер на
вредите, тъй като няма договор или деликт. Поддържа, че постановеното решение №
1483 от 01.12.2023г. по т.д. № 904/22г. на СГС, VI-24 с-в, е влязло в сила на 09.03.2024г.
и след тази дата, съгласно разпоредбата на чл.402, ал. 1 от ГПК, ищецът в качеството
си на заинтересована страна е имал възможност да поиска отмяна на допуснатото
обезпечение, тъй като за него е възникнал правен интерес за това, а бездействието му
не следва да доведе до ангажиране на отговорността на ответника за вреди след
09.03.2024 г. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с определение № 1690 от 19.05.2022г.,
постановено в производство по т.д.№ 904/2022г. по описа на СГС, VI-24 състав, съдът
е допуснал обезпечение на предявения иск на ответника „Б*“ ЕООД (с правоприемник
В* ЕАД) срещу ищеца Т. Ж. Т., чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на
ищеца Т. Ж. Т. до размера на сумата от 219 006.79 лева; че с решение № 1483 от
01.12.2023г. по т.д. № 904/22г. на СГС, VI-24 с-в, влязло в законна сила на 09.03.2024 г.,
предявеният от „Б*“ ЕООД иск за сумата от 219 006.79 лева е бил отхвърлен изцяло;
че за процесния период от 08.06.2022 г. до 24.04.2024 г. по изп.дело № 473/2022г. по
описа на ЧСИ М*, с рег. № 865, с район на действие: ОС-Стара Загора, е бил наложен
запор върху две банкови сметки на ищеца в „О*“ АД.
Не е спорно между страните, че за периода от 08.06.2022г. до 23.04.2024г.
размерът на законната лихва върху сумата от 55569.86лв. се равнява на сумата от
12538.97лв.
Прието като писмено доказателство е извадка от системата на ОББ АД, съгласно
която за процесния период от 08.06.2022г. до 23.04.2024г. ищецът е бил титуляр на
срочен депозит в размер на 50000лв. за срок от „3х3“ – деветмесечен с автоматично
подновяване на падежната дата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация 403, ал.1 ГПК.
3
В тежест на ищеца е разпределено да докаже при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: наложена обезпечителна
мярка на банкова сметка на ищеца; наличие на някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1
ГПК, а именно: че обезпеченият иск не е бил предявен в дадения от съда срок, бил е
отхвърлен или че делото е било прекратено, както и противоправно поведение на
ответника; вреда - причиняване на имуществени вреди на ищеца в претендирания
размер, вследствие осъщественото противоправно поведение от страна на ответника;
пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени вреди, като вината се предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 от ГПК, ако искът, по който е допуснато
обезпечението, бъде отхвърлен, ответникът може да иска от ищеца да му заплати
причинените вследствие на обезпечението вреди. Ищецът по отхвърления обезпечен
иск, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, отговаря за всички преки и
непосредствени вреди, които обезпечаването на иска е причинило на ответника.
Фактическия състав на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК възниква при три
кумулативни елемента - първо, наложена обезпечителна мярка; второ, някоя от
хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК- искът, по който е допуснато обезпечението, е
отхвърлен или делото прекратено; трето, наличието на вреди, причинени от
обезпечителната мярка. Осъществяването на този фактически състав е основание за
пораждането на отговорността на ответника.
В разглеждания спор безспорно са установени фактите, относими към първите
два елемента - не е спорно, че за периода от 08.06.2022г. до 23.04.2024г. е било
наложено обезпечение – запор върху банкови сметки на ищеца за сумата от
55569.86лв., така и а обезпеченият иск е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно
решение.
Спорът по делото е фокусиран във въпроса за вида и доказването на твърдените
имуществени вреди. В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на
законната лихва за забава върху запорираното вземане.
За търсената по този ред специфична деликтна отговорност, причинителят
отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена
връзка с неоснователно допуснатото обезпечение, като вредата в хипотезата на чл.403,
ал.1, пр.1 ГПК е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху
запорираната сума за периода, като пряка и непосредствена последица от
невъзможността да бъде ползвана сумата (така и Решение № 156 от 18.12.2017 г. по т.
д. № 449 / 2017 г. на ВКС - С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 281
от 04. 10.2011 г., по гр.д.№ 1684/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС е даден отговор на въпрос …
дължи ли се обезщетение за имуществени вреди, като пропуснати ползи от законна
лихва върху сума, внесена като парична гаранция в производство по незаконно
обвинение в извършване на престъпление. Прието е, че пропуснатите ползи са
неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на предположението
за състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха засегнати блага. В
хипотезата на претендирана вреда неправомерно задържана парична сума, размерът
на тази вреда се заключава в заплащане на законната лихва по правилото на чл.86,
ал.1 ЗЗД… През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я
ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход, поради което
същият е пропуснал да реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на
обезщетяване… Същевременно в …решение по чл.290 ГПК № 101 от 05.08.2013 г., по
4
т.д.№ 1029/2012 г. на І т.о. е прието, че в хипотезата на чл.403, ал.1 ГПК, ако
наложената обезпечителна мярка е запор на вземане към трето лице, при
претенидрани вреди – законна лихва върху запорираното вземане, е необходимо
ищецът да докаже, че то съществува и е изискуемо. Съобразено гореизложеното,
както и възприетото в трайната съдебна практика разрешение по приложението на
чл.322, ал.1 ГПК/ отм./, разпоредба, аналогична на чл.403, ал.1 ГПК, израз на която е
решение № 29 от 04. 02. 1998 г., по гр.д.№ 449/97 г. на петчленен състав на ВКС и
др., според което търсената по този ред отговорност е безвиновна, обезпечителна,
но специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална
регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и
по размера на обезщетението приложение намира общото правило на чл.51, ал.1 ЗЗД
- причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в
причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение, дават
основание на настоящия съдебен състав да приеме в отговор на формулирания правен
въпрос, че вредата в хипотезата на чл.403, ал.1, пр.1 ГПК е съизмерима, като
минимален размер, със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в
пари за периода, като пряка и непосредствена последица от същото това
обезпечение.“).
В случая процесният период, в който е била запорирана сумата е от 08.06.2022г.
до 23.04.2024г., поради което дължимата законна лихва върху запорираната сума се
равнява на сумата от 12538.97лв. С оглед на което съдът намира исковата молба за
изцяло основателна.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на разноски разполага само ищецът, който е
доказал сторени разноски в общ размер на 1986.56лв. съгласно списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.403, ал.1 ГПК „В*“ ЕАД, ЕИК: *, гр.София, бул. „*и,
да заплати на Т. Ж. Т., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. Б. Ц., гр.С*, ап.5, сумата
от 12538.97лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, причинени от
неоснователно наложено обезпечение по т.д. № 904/2022г. по описа на СГС, VI-24
състав, ведно със законната лихва от 24.04.2024г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В*“ ЕАД, ЕИК: *, гр.София, бул. „*и, да
заплати на Т. Ж. Т., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. Б. Ц., гр.С*, ап.5, разноски
по делото в размер на 1986.56лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5