№ 178
гр. Пазарджик , 26.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и шести
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500583 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274,ал.І,т.2 от Гражданския процесуален кодекс.
С определение №260335 постановено на 28.05.2021г. по гр.дело №450 по описа на
Велинградския районен съд за 2020г. производството по делото е прекратено поради
недопустимост на предявеният евентуален иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 274,ал.1 от ГПК е постъпила частна жалба от ищцата в производството с
твърдения,че определението е неправилно. Твърди,че съдът не е съобразил
обстоятелството,че предявеният положителен установителен иск е при условията на
евентуалност, което изключвало произнасянето по него при уважаване на предявения като
основен отрицателен установителен иск. На следващо място, съдът не е съобразил и
обстоятелството ,че предявеният като евентуален иск давало възможност на ищцата в
рамките на допустимите от закона срокове да премине от единия вид защита към другия.
Искането е обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно.
Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид доводите и съображенията, изложени в
частната жалба и като разгледа,и прецени приложените доказателства по делото приема ,че
частната жалба e подадена по реда на чл.274,ал.І,т.2 от ГПК-срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт,от процесуално легитимирано за това лице,имащо интерес от обжалването,в
преклузивният едноседмичен срок.Частната жалба е процесуално допустима .Разгледана по
същество е неоснователна.
Относимите обстоятелства са следните:
В исковата си молба против Н. ИВ. ИВ. и Р.С. П. ищцата Й. М. ИВ. твърди,че с ответника
Н. ИВ. ИВ. придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху
ливада в местността „О. , с площ от 0.5 дка на основание правна сделка -покупко-продажба,
1
обективирана в Нотариален акт № 97, том IV дело № 1648/1996 год.. След прекратяването на
брака им с влязло в законна сила решение на 17.05.2014 г., постановено по гр. дело
10515/2013 год. по описа на Софийския градски съд, II Брачен въззивен състав, станала
индивидуален собственик на ½ ид. части от него. Евентуално, в случай на оспорване на
вещно-транслативния ефект на правната сделка, се позовава на придобиването на спорните
идеални части на оригинерно основание - продължително, явно, спокойно и несмущавано
давностно владение, установено на 27.11.1996 год.Посочва, че със строително разрешение от
13.08.1997 год., издадено от община Велинград, в имота е била изградена сглобяема сграда
върху бетонни основи. В течение на годините били направени редица други подобрения в
имота - ограда, навеси, чешма и др. До раздялата им с ответника, ползвали имота заедно, а
след това всеки от тях е упражнявал своите права поотделно.Твърди , че в началото на месец
юни 2020 година узнала, че бившият й съпруг се разпоредил с имота. При справка в имотния
регистър констатирала, че на 04.06.2020 год. с нотариален акт № 59, том I, per. № 402, дело
№ 58/2020 год. на нотариус Г.К.Х., с район на действие Районен съд Велинград, вписан в
Службата по вписванията, при PC Велинград, ответникът И. продал на ответника Р.П.
придобития по време на брака им недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 70648.174.10, съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-18-794 от 11.11.2019 год. на изпълнителния директор на АГКК,
с адрес: гр. С., местност „О.“, област Пазарджик, с площ 502 кв. м, с трайно предназначение
на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, категория на земята:
десета, легитимирайки се с нотариален акт № 88 том II peг. № 3781 дело 267 от 24.08.2018
год. на нотариус М.Р., с район на действие Районен съд, Велинград. Твърди, че сделката,
извършена с този нотариален акт не е породила вещно-транслативен ефект, тъй като
продавачът по нея не е бил собственик на продавания имот, тъй като го е продал вече през
1996 год. на същия купувач, съответно и със следващата сделка, осъществена с нотариален
акт № 59 том I per. № 402 дело № 58/2020 год. на нотариус Г.К.Х., не са прехвърлени
правата, описани в нея. Твърди , че двете сделки не са произвели действие по отношение на
ищцата и не могат да й се противопоставят, като собственик на ½ от имота, поради липсата
на титул на правото на собственост при извършването на всяка една от тях.Правата,
прехвърляни с нотариални актове № 88, том II, peг. № 3781 дело 267 от 24.08.2018 год. на
нотариус М.Р. и № 59, том I, peг. № 402, дело № 58/2020 год. на нотариус Г.К.Х. не можели
да й бъдат противопоставени и не произвеждали действия по отношение на нея, но
вписването им в имотния регистър, пораждало правния интерес да предяви отрицателни
установителни искове срещу ответниците, с които да бъде установено със сила на присъдено
нещо, че Н.И. не е придобил право на собственост, както и че вторият ответник Р.П. също не
е придобил право на собственост и без основание бил вписан като собственик в
кадастралните регистри на с. С..Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда
да постанови решение, с което да установи по отношение на Р. СЛ. П., че не е собственик на
ливада в местността „О.“, с площ от 0,5 дка, десета категория, представляваща поземлен
имот с идентификатор 70648.174.10, с площ 502 кв.м, съгласно кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-794 от 11.11.2019 год. на
2
Изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи: ПИ с идентификатор 70648.1.490,
ПИ с идентификатор 70648.1.174.11, ПИ с идентификатор 70648.1.131.448 и ПИ с
идентификатор 70648.1.174Д с трайно предназначение на територията-земеделска, начин на
трайно ползване-ливада, с номер по предходен план 174010, тъй като праводателят му Н.
ИВ. ИВ. не е придобил права по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 88, том
II, per. № 3781, дело № 267/24.08.2018 г.
При условия на евентуалност е направено искане, при заявено от страна на ответниците
оспорване на нотариален акт № 97 том IV дело № 1648/1996 год. на нотариус при PC
Велинград, да бъде признато по отношение на тях, че ищцата е собственик на 1/2 от
описания недвижим имот на основание давностно владение, осъществено в периода
27.11.19S6 - 27.11.2016 година.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците с отговор на исковата молба оспорват допустимостта и
основателността на исковите претенции.
При така заявеното от ищцата ,в мотивите на обжалвания съдебен акт
,първоинстанционният съд е приел,че за ищцата е налице правен интерес да предяви
отрицателен установителен иск,съобразявайки разрешенията дадени в в т.1 на ТР №8/2012г.
от 27.11.2013г. по тълкувателно дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС .
По отношение на предявения в условията на евентуалност положителен установителен иск
за собственост спрямо същите ответници, за същият имот и на същото основание, с което е
обоснован правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, а именно
притежавано от ищцата вещно право, възникнало на основание придобивка давност,
първоинстанционният съд е прием, че искът е недопустим.Съдът е съобразил,че при
отрицателния установителен иск за собственост, ищецът изобщо отрича правото на
ответника, поради което последният трябва да изчерпи в същия процес всички основания, на
които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за
собственост, претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно
определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.
При отхвърляне на иска се признава правото на собственост на ответника върху заявеното с
исковата молба право. Налице е идентитет между отрицателен установителен иск и
положителен установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно
материално право. Това прави предявения положителен установителен иск недопустим.
Същият е допустим в случаите на разлика в обем на спорното материално право по двата
иска. Тогава спорът за разликата може да бъде предявен за разглеждане като положителен
установителен иск, стига да са налице всички условия за допустимост, в самостоятелно
производство или чрез насрещен иск. В конкретният казус правото на собственост върху
процесиите 1/2 ид. части от ПИ с идентификатор 70648.174.10 е включен в предмета на
първоначалния отрицателен установителен иск и предявеният евентуален положителен
установителен иск се явява недопустим,и производството в тази му част следва да се
3
прекрати.
Определението е правилно.
С предявяването на положителен установителен иск се цели защита на спорно право,като се
твърди и иска установяване със сила на присъдено нещо,че ищецът притежава това право.За
предявяването на положителен установителен иск,законът-чл.124,ал.І от ГПК въвежда като
абсолютна процесуална предпоставка наличието на правен интерес. За да е налице правен
интерес от предявяването на такъв иск,следва чрез него ищецът да защити свое право. При
уважаването на иска правните последици следва да рефлектират в правната сфера на ищеца
като запазят имуществото му.
В практиката на ВКС, обективирана в решение № 530 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1560/2009
г. на първо г. о., решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г. на второ г. о. и
решение № 68/18.06.2019 г. по гр. д. № 3931/2018 г. на второ г. о., е прието, че да се
отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен
установителен иск относно същото право, предявен от ответника по отрицателния
установителен иск.Отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочено
право формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, че именно ответникът по
този иск е носител на правото. От гореизложеното следва, че след като отхвърлянето на
отрицателен установителен иск за собственост формира сила на пресъдено нещо между
страните по спора, че ответника по иска е носител на отричаното от ищеца вещно право, то
липсва правен интерес и е недопустимо ответник по предявен отрицателен установителен
иск за собственост да предяви насрещен отрицателен установителен иск за собственост на
същото право. По аргумент на изложеното , следва да се приеме,че е недопустимо при
условията на евентуалност ищеца да съедини за разглеждане по предявения от него
отрицателен установителен иск за собственост и положителен установителен такъв за
същото материално право.
Евентуалният положителен установителен иск е насочен към разрешаване на същия правен
спор, който вече е въведен като предмет на делото, и търсената с него защита може да се
постигне с първоначално предявения отрицателен установителен иск. В този смисъл
изложените от жалбоподателката доводи са изцяло несъстоятелни.
Предявяването на отрицателния установителен иск изключва наличието на правен интерес
от евентуалния иск ,тъй като с решението по отрицателния установителен иск между
страните ще се установят със сила на присъдено нещо действителните права на ищцата от
спорния имот.
Обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,Пазарджишкият окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260335 постановено на 28.05.2021г. по гр.дело №450 по
описа на Велинградския районен съд за 2020г.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5