Решение по дело №1562/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   2023        Година  2021,  28.10.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 29.09.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА и при участието на прокурора КАЛОЯН Д., като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1562 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ЕТ“СИЛА-А.Й.“ с адрес в град Пловдив чрез адв.Т. срещу Решение №260455/13.04.2021г. по АНД №5984/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII  н. състав, с което е потвър­дено Наказателно постановление/НП/ №527998-F536398/28.07.2020г. на Директо­ра на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на ЕТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 16 825,86 лв. за извършено нарушение по чл.78 ал.4 ЗДДС. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на ТД на НАП - Пловдив сумата в размер на 120 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, като се развиват доводи, че е постановено при необсъждане на всички събрани по делото доказателства и се настоява за отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив не изразява становище по нейната допустимост и основателност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неос­нователна.

Настоящият състав установи, че с оспореното пред ПРС НП №527998-F536398/28.07.2020г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, на ЕТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 16 825,86 лв. за това, че като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател/възложител по договор за изпълнение на СМР от 27.01.2017г., развален на 03.01.2019г./, не е извършил корекция на ползван данъчен кредит в размер на 16 825,86 лв. и като не е сторил това в законоустановения срок от 01.02.2019г. до 14.02.2019г., вкл. за данъчен период м.01.2019г., обстоятелството е довело до определяне на декларирания от търговеца ДДС за внасяне за м.01.2019г. в по-малък размер - нарушение по чл.78 ал.4 ЗДДС.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на ЕТ на вмененото му нарушение на ЗДДС, а от друга, че наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказ­ващия орган.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно зако­носъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поот­делно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената факти­ческа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстан­ция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Във връзка с единственото изложено в касационната жалба конкретно възражение, а именно, че решението на ПРС е постановено при необсъждане на всички събрани доказателства, е достатъчно да се посочи, че в оспореното решение не само, че са обсъдени всички събрани по делото доказателства/сви­детелски показания, писмени доказателства – декларация, договор за цесия, кре­дит­но известие, справка-декларация по ЗДДС, отчети на сметка, протокол от извършена проверка/ но и именно въз основа на тях съдът е достигнал до извод за извършено от ЕТ нарушение. Констатирано е сключването на договор за СМР с възложител ЕТ“СИЛА-А.Й.“, развалянето му на 03.01.2019г., неиз­вършването на корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 16 825,86 лв. в законоустановения срок от 01.02.2019г. до 14.02.2019г. вкл. за данъчен период м.01.2019г., в т.ч. определянето на декларирания от търговеца ДДС за внасяне за м.01.2019г. в по-малък размер. Констатирана е също така и липсата на издаден протокол по чл.66 ППЗДДС с данъчна основа 84 128,30 лв. и ДДС в размер на 16 825,86 лв., съответно неизпълнение на задължението за включване на същите в Дневника за покупки и СД по ЗДДС за данъчен период м.01.2019г. или най-късно до 14.02.2019г. Обсъден е също така и договорът за цесия, като е прието по отношение на него, че не касае изпълнение на задължения за деклариране на промените относно ДДС, възникнали от договора за СМР.

Независимо от гореизложеното, с оглед събраните писмени и гласни дока­зателства, настоящият съдебен състав приема и че съставеният АУАН е съобра­зен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възраже­ние във връзка с констатираните нарушения съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против ЕТ, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като валидно, до­пус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав

 

Р      Е      Ш      И

           

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260455 от 13.04.2021г., постанове­но по АНД №5984 от 2020 година по описа на Районен съд – Пловдив, VII н. с. 

           

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                       2.