Решение по дело №129/2021 на Районен съд - Свиленград

                               Р Е Ш Е Н И Е

№       ......                   28.04.2021 г.                         град Свиленград

        

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД ,трети наказателен състав, на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в състав:

                                                                           Съдия: Добринка Кирева

 

     секретар: Жаклин Арнаудова, прокурор:............... като разгледа докладваното от съдията  АНД № 129 по описа на Районен съд – Свиленград  за 2021г.

          Производството е по реда на чл.  59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

         Образувано е по жалба от Д.К.П. с ЕГН ********** ***   срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №4296442, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП.

          В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се развиват  съображения в подкрепа наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му . Отделно от това се оспорва извършеното нарушение.Жалбоподателят, моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград, жалбоподателят, редовно призован,не се явява .За него се явява адв.Д.Т.,която подържа жалбата. Излага допълнителни мотиви към нея. 

          Претендира разноски по делото.Не представя списък на разноските.     

          Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото и не представя становище по жалбата.

         Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

           Свиленградският Районен Съд, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

            На 25.08.2020г. в 11,23 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 656 движение на лек автомобил марка „Фолксваген Голф", с регистрационен номер Х 6998 КР по път I-8 при км.365+500  ,находящ се в общ.Свиленград до бензиностанция Евроойл при кръстовището с бул.България в посока на движение от гр.Любимец към метанстанция със скорост от 65 км./ч. – над разрешената за движение въведено с пътен знак ограничение от 50 км/ч. и е посочено превишение от 15 км/ч.

         От извършената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установило, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на  Д.К.П..

          Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил вписан жалбоподателят .

          В описателната част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 62 км./ч. – превишаване с 12 км/ч. /и двете стойности след приспадане на допустимата грешка от 3км.в час./.

          За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство № TFR1-M 656 /клип 12925/  , а за място на нарушението – път I-8 при км.365+500  ,находящ се в общ.Свиленград до бензиностанция Евроойл при кръстовището с бул.България в посока на движение от гр.Любимец към метанстанция.

         Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на дата 15.01.2021г. според отбелязването върху  справката за нарушител/водач, като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

         В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 25.08.2020година, когато е установено нарушението, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 25.08.2020година, времето (07.30 часа до 11.30 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – път I-8 при км.365+500  , за ограничението на скоростта е отбелязано общото ограничение на скоростта от 50км/ч,както и отбелязано,че е въведено с пътен знак - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

 ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 2 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 6998 КР в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 65 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 15  км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., /въведена с пътен знак В26 и също така общо ограничение от 50 км/ч. съгласно протокола/, като превишението е 12 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 11.23 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (12 км/ч -след приспадане на допустимата грешка), наред с отразена и реално измерената, 65 км/ч./преди приспадане на допустимата грешка/.

 От представения Протокол № 6-52-19/11.10.2019 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

 В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) №10.02.4835.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

 В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед  с рег №8121з-172 от 29.02.2016г.на  Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.

  По АНПр е налична снимка на разположението на полиц.автомобил през проц.ден.

          Изложената  фактическа обстановка е  установена от приложените към АНП  писмени доказателства.

        С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от собственика на автомобила към датата на извършеното нарушение, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената,като обаче не става ясно дали същата е въведена за общото ограничение предвидено в чл.21,ал.1 от ЗДвП ,или такова с пътен знак В26,съгласно чл.21,ал.2 от ЗДвП,доколкото от протокола се установява,че е въведено ограничение с пътен знак В26 от 50км/ч ,както и че важи общото ограничение  от 50км.в час за населено място. Отделно от това има неяснота относно мястото на твърдяното нарушение,тъй като в ЕФ същото е посочено - път I-8 при км.365.500  ,находящ се в общ.Свиленград до бензиностанция Евроойл при кръстовището с бул.България в посока на движение от гр.Любимец към метанстанция,а в Протокола съставен по чл.10 е посочено място за контрол- път I-8 при км.365+500  ,което безспорно създава неяснота,къде точно е било извършено твърдяното нарушение.

            По отношение на приложения снимков материал от заснет на 25.08.2020година клип с техническо средство № TFR1-M 656  съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.

         На това място следва единствено да бъде отразено  законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

         При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

       Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на  чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач –връчено на 15.01.2021г. и датата на пощенското клеймо от 26.01.2021г. за подаване на жалбата, поради което е процесуално допустима.

        Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения: 

       В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 2, вр.чл. 21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ.

        Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административно-наказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, както и твърдените за осъществени съществени елементи от административно-наказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 2, вр.чл. 21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП, и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.

Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.

Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че към датата на връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).

Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и е регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща проверка, както се установява от приетите доказателства от АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено нарушението. 

ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се прилага към АНП.

От приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело извън населено място, при предвидено в нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50 км/ч,въведено с пътен знак /В26/.

        Същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението има ограничение от 50 км/ч ,въведено с пътен знак В26, като  е посочено и  че важи  общото правило за ограничение на скоростта от 50км/ч.въведена в разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП,а също така е отбелязано,че се отчита скоростта  по път I-8 при км.365+500  . Надлежното оформяне на протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния случай съдът констатира противоречия в отбелязванията му спрямо ЕФ, които се отразяват върху вида на нарушението:

         Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено ограничението на скоростта за контролирания пътен участък – дали важи общото ограничение на скоростта според категорията на ППС и мястото на движение или максимално допустимата скорост на движение на водача е сигнализирана с пътен знак.

        Последното е в основата за правилното квалифициране на административното нарушение което в настоящият случай ,съдът е в обективна невъзможност да прецени,какво е то,дали  такова по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

        От описанието на деянието в ЕФ може да се заключи, че е извършено евентуално нарушение е по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, но не и по ал. 1 от същата норма.От друга страна пък данните от посочения Протокол, приложен към АНП, сочат две невъзможни хипотези-въведено общо ограничение/ чл.21,ал.1 от ЗДвП/,както и едновременно с това и ограничение на знак В26/чл.21,ал.2 от ЗДвП/т.е. налице е несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ и от друга страна – в документите, приложени в АНП, което поставя в невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. 

       Констатира се и друго нарушение, доколкото в Протокола мястото на контрола където е използвана системата  е посочено– ПП I-8 при км.365+500 , а в ЕФ е посочено,че нарушението е извършено  на път I-8 при км.365.500  ,находящ се в общ.Свиленград до бензиностанция Евроойл при кръстовището с бул.България в посока на движение от гр.Любимец към метанстанция. Това нарушение безспорно нарушава правото на защита на въззивника, доколкото не става ясно къде точно е извършено нарушението дали  на ПП I-8 при км.365+500 или на път I-8 при км.365.500,  съответно за всяко едно от посочените места дали важи общото правило или има въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26,тъй като се касае за две различни места и от там правилната правна квалификация.

        Тези несъответствия между описаното нарушение в ЕФ и в документите по АНП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

          В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваният електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Относно  разноските в настоящото производство :

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски от страна на адв.Т..

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.

От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лева .

         Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:

                                  Р Е Ш И :

 ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №4296442, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на Д.К.П. с ЕГН ********** ***      на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

        ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85     ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д.Я.Т. ***, сумата в размер  на 300 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД №129/2021г. по описа на РС Свиленград.

 

             Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок  от съобщаването му на страните.   

                 

 

                                                                                  Съдия:......................