Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.03.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр. дело №13127/2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за
плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лева,
обезщетение за имуществени вреди в размер на 9545,98лева и искане по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва за забава от датата на
увреждането-15.03.2016г. до окончателното плащане на обезщетението, за вреди в
резултат от ПТП, настъпило на
15.03.2016г. в гр.София, бул.“Черни връх“, по вина на водачът на л.а.
„Хонда“, модел „Сивик“ с рег.№*******, с договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен с ответното дружество
„ЗАД Д.Б.: Ж.И. З.“АД, валиден към датата на ПТП.
В
исковата молба са изложени съображения, че вината на водача е установена с влязла в сила
присъда по НОХД№173/2017г. по описа на
СРС, 112-ти състав. Претендира се обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, подробно описани в исковата молба, в която са изложени съображения за
наличие на причинно-следствена връзка между тях и ПТП.
Ответникът „ЗАД Д.Б.: Ж.И. З.“АД е представил писмен отговор в
срок, в който не оспорва наличието на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. „Хонда“, модел „Сивик“ с
рег.№*******, валиден към 15.03.2016г., както и че са платени от
ищцата посочените в исковата молба суми, възстановяването на които се претендира
без основание поради липса на причинно–следствена връзка между направените
разходи и ПТП. Оспорва водачът на автомобила да е нарушил императивни
разпоредби на ЗДвП и да е причинил ПТП, в което са участвали три автомобила и
вина за настъпването му има и водачът МПС, застраховано при З. „А.Б.“ АД- Г.В.М.,
управлявал л.а. „Шкода“ с рег.№*******, което се установява от констативен
протокол №К217 и присъда по НОХД №173/2017г. на СРС, 112-ти състав, в която е
установено наличие на съпричиняване, изразяващо се в това, че водачът на този
автомобил е предприел забранена маневра - завой на ляво. Излага съображения, че ищцата не е претърпяла
описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди в резултат от ПТП,
а ако такива са настъпили не обуславят размерът на претендираните обезщетения,
Направено е възражение за прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди
и възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е била без обезопасителен колан.
Възразява срещу присъждане на законна лихва от датата на процесното ПТП, тъй като ищецът не е изпълнил
задължението си за представяне на банкова сметка ***ия, такава не е представена и с исковата
молба. При условията на евентуалност, счита че лихва би се дължала от
20.04.2018г., когато е депозирано заявление за плащане на застрахователно
обезщетение при ответника. Твърди, че е налице основание за търсене на
отговорност от З. „А.Б.“АД поради
възникване на регресно вземане на застрахователя на основание чл. 499, ал.7 от КЗ във връзка с 127, ал.2 от ЗЗД.
Предявява
обратни искове с правно основание чл.499, ал.7 от КЗ във връзка с чл.127, ал.2
и чл.45 от ЗЗД срещу З. „А.Б.“АД за осъждане на З. „А.Б.“АД да плати сумата от 25 500лева,
предявен частично от 108 958,43лева, обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди в резултат от ПТП, настъпило на 15.03.2016г. Излага твърдения за наличие
на съпричиняване в размер на 50% от противоправното
поведение на водача на МПС, застраховано при З. „А.Б.“ АД–Г.В.М., управлявал
л.а. „Шкода“ с рег.№*******, който
предприел забранена маневра завой
на ляво, с което допринесъл за настъпване на ПТП. В тази връзка са предявени
обратни искове в размер от 50 % от цената на първоначално предявените. Претендира
направените разноски който бъде осъден да плати по главните искове, както и
лихвите, за плащане на които бъде осъден.
С
определение от 26.04.2021г. са приети за съвместно разглеждане, наред с
първоначално предявените, обратни искове с правно основание чл.127, ал.2 във
връзка с чл. 45 от ЗЗД, тъй като в отменения Кодекс за застраховане липсва аналогична разпоредба на чл. 499, ал.7
от действащия КЗ, срещу З. „А.Б.“АД в общ размер от 25 500лева, предявени
частично от 108 958,43лева, представляваща 50% от претендираното обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, резултат от ПТП, настъпило на 15.03.2016г.
Ответникът
по обратните искове З. „А.Б.“АД в писмения си отговор излага съображения за
неоснователността им. Твърди, че вината
за настъпване на ПТП е установена с
влязла в сила присъда, в която е приет за виновен водачът на застрахования при „ЗАД Д.Б.: Ж.И. З.“АД автомобил. С присъдата
водачът на застрахования при него автомобил Г.В.М., управлявал л.а. „Шкода“ с
рег.№*******, е признат за невинен. Позовава се на чл.300 от ГПК относно
задължението на съда да съобрази тази
присъда при разглеждане гражданско-правните последици на деянието. Възразява,
че дори и да се допусне установяване на вина между двамата водачи, то тя е в
съотношение на не повече от 10 % за
застрахования при него водач. Присъединява се към възраженията на
ответника за съпричиняване от поведението на ищеца, прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди и недоказана
причинно-следствена връзка между тях и ПТП.
В
допълнителна искова молба ищцата оспорва направените от ответника възражения,
конкретизира и допълва доказателствените си искания.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
С
определение от 26.04.2021г. на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 са приети
за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства:
1.
Настъпване на ПТП на 15.03.2016г.;
2.
Наличието на влязла в сила присъда по НОХД
№173/2017г. на СРС, 112 състав, с която е признат за невинен Г.В.М. в това, че на 15.03.2016г. при управление на
МПС „Шкода“, модел „Супърб“ с рег.№******* е нарушил правилата за движение по
пътищата, в резултат от което по непредпазливост да е причинил средна телесна
повреда на ищцата;
3.
В същата присъда е признат за виновен Н.М.М. като водач на л.а. „Хонда“,
модел „Сивик“ с рег.№*******, който поради нарушение на правилата за движение по
пътищата реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а.„БМВ“, модел „Х 5“ , рег. №*******,
като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата, описана в
присъдата;
4.
Присъдата е влязла в сила на 26.03.2019г.;
5.
Наличието на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, относно л.а. „Хонда“, модел „Сивик“ с рег.№*******,
управляван от Н.М.М., валиден към 15.03.2016г. със „ЗАД Д.Б.: Ж.И. З.“АД;
6.
Наличието на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, относно л.а. „Шкода“ с рег.№*******, управляван
от Г.В.М. със З. „А.Б.“АД;
7.
На основание чл.300 от ГПК и съобразно
влязлата в сила присъда по НОХД №173/2017г. на СРС, 112 състав, приема за
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило по
вина на Н.М.М., който като водач на л.а.
„Хонда“, модел „Сивик“ с рег.№*******
поради нарушение на правилата за движение по пътищата реализирал ПТП с
насрещно движещия се л.а.а „БМВ“, модел „Х 5“ , рег. №******* и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на ищцата, описана в присъдата, тъй като съгласно посочената разпоредба
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
8.
ПРИЕМА за безспорно, че ищцата е направила
описаните в исковата молба разходи, възстановяване на които претендира като
обезщетение за имуществени вреди.
С влязла в сила
на 26.03.2019г. присъда по
НОХД№173/2017г. по описа на Софийски районен съд, НО, 112-ти състав, е признат Г.В.М.
за невинен в това, че на 15.03.2016г. около 12,10, в гр.София, при управление
на МПС "Шкода", модел "Супърб" , рег.№*******, по самостоятелно
платно на бул. "Черни връх" с посока на движение от
ул."Вежен" към основното платно за движение на бул."Черни
връх", на кръстовището, образувано от самостоятелното платно за движение и
бул."Черни връх" нарушил правилата за движение по пътищата, като не
пропуснал лек автомобил"Хонда", модел "Сивик", рег.№ *******,
движещ се по път с предимство, при условията на независимо съпричиняване с Н.М.М.,
който управлявал автомобил "Хонда" и предприел маневра по заобикаляне
отляво, спрямо посоката на движение, на навлезлия и преустановил движението
си в пътната лента лек автомобил
"Шкода" с рег.№ *******, навлязъл в пътните ленти за движение в
обратна посока и реализирал ПТП с
насрещно движещия се лек автомобил марка "БМВ", модел "Х5"
с рег.№********с водач С.В.Х., в резултат от което по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на пътничката в автомобила В.В..
С присъдата е признат за виновен подсъдимия Н.Н.М.,
който управлявал лек автомобил "Хонда", модел "Сивик", рег.№
******* по бул."Черни връх", от бул."Арсеналски" към
бул."Джеймс Баучер", като на кръстовището, образувано от
самостоятелното платно за движение и бул."Черни връх" нарушил
правилата на чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП,
която въвежда забрана за навлизане в платното за насрещно движение, при наличие
на четири и повече ленти на платното за движение, не съобразил поведението си с
наличната пътна маркировка и се движел с
несъобразена скорост, тъй като се движел по път с предимство при наличие на две
пътни ленти в неговата посока и две в обратната, при наличие на пътна
маркировка М2, за да заобиколи отляво
лек автомобил. "Шкода" с рег,№ *******, който навлязъл и
преустановил движението си в лентата за
движение, в която се намирал М.с управлявания от него автомобил, навлязъл
в пътните ленти за насрещно движение, в
резултат от което реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка
"БМВ", модел "Х5" с рег.№ *******, с водач С.В.Х., и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на пътничката в автомобила В.В.,
изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост вътреставно на типично място и
счупване на лакътния израстък /олекранон/ на дясната лакътна става, което
причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от
30 дни.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетели. Свидетелят А.П., познава ищцата от
около 15 години, тъй като живее на семейни начала с негов приятел, с който са израснали заедно. Знае за
претърпяното от нея ПТП. Имали уговорка да се видят, но му се обадили, че са
претърпели ПТП и той отишъл на място. Знае, че В. е закарана във ВМА, тъй като
имала много тежка травма на ръката. Там й
предоставили спешна помощ, след което потърсили второ мнение в УМБАЛСМ "Пирогов" от доц.С.,
който казал, че се налага спешна операция, тъй като има множество раздробявания
и я оперирал в събота, по изключение.
След изписването от болница имала оплаквания, които били физически, тъй като не можела да движи ръката
си, и психически, тъй като имала уплах след жестокия удар. Тя работи като
счетоводител, но се наложило свидетелят да поеме работата й за една година, тъй
като не можела да работи на компютър. Поради това след ПТП я виждал често, тъй
като й помагал. Първите шест месеца не можела да стои повече от половин час на
компютъра и да работи. Доколкото знае и до сега има травми, сраствания на
сухожилия, нервни окончания и други.
Доколкото знае от мъжа й, след изписването от болница й било трудно сама
да се обслужва първите седмици и трябвало той да й помага за всичко. След петия месец от операцията започнала да
ползва ръката си за около половин/един час.
Била назначена рехабилитация, която правела в "Пирогов", в
хирургията. Знае, че и към момента има
оплаквания, което е очаквано с оглед мнението на доктора, който казал, че това
ще й е за цял живот. Имала травма на носа и ходили на операция, но не знае
каква точно. Поведението й се променило
след ПТП , под стрес е при всяко шофиране. Живеят наблизо и в района на ПТП и знае, че тя не желае да
се минава през мястото на настъпването му. Видял я няколко минути след ПТП,
когато била качена в линейката.
Свидетелят С.Х.познава ищцата от 17 години и живее с
нея на семейни начала. Пряк участник е в ПТП. След него тя имала травми, била в
много силен шок, дясната й длан висяла на кожата. Якето й било скъсано и коста
излизала, имала травма и на главата. Имала кръв в областта на носа. След удара
се отворили въздушните възглавници, тъй като бил доста силен, имало дим,
миришело на изгоряло и имало всякакви предмети навсякъде. След ПТП е извикана
Спешна медицинска помощ и е закарана във
ВМА , където са установени травмите, но е настанена в "Пирогов",
където е направена операция на лакътя и дланта на дясната ръка. След това е
направена операция в Турция , в болница "Аджъбадем", в Истанбул.
Операцията на носа се наложила, тъй като имала смачкване на преградните стени
на носа и било затруднено дишането й, поради което й направили сетопластика. Приема
доста време болкоуспокояващи лекарства, ходели всеки ден на рехабилитация .
След изписването й от болница, била в тежко състояние физически и психически.
Занимава се със счетоводство и в рамките на една година не можела да извършва
никаква дейност. Две години не се била качвала на кола, возела се само отзад и не минавали през
мястото на катастрофата, въпреки че живеят наблизо. След изписване от болницата
била обездвижена, първо имала гипс, после й направили шина от специален
материал, която носела около половин година. И до сега има проблеми. Имат малко
дете и той се занимава с него, защото тя и до сега изпитва болки. Ходила и на
комисия, тъй като импланта й притиска нерва на ръката и това не може да се
оправи. През определено време носи шина, при която се обездвижва ръката за
около 15 дни и след около 2 месеца отново се носи. В момента ползва лекарства, когато я
притиснат нервите. Проблемът с носа се изразява в това, че не можела да диша.
След удара във възглавницата имала
затруднения и сплескване на носните канали. След изписване от болницата не можела да се
обслужва сама. Свидетелят я къпел, готвел, водил я до тоалетната месеци наред.
Доста време не била на себе си, не искала да излиза, плачела, не се чувствала
добре, станала затворена. Сега е значително по-добре, но й е останал белег за
цял живот, изпада си в някакви нейни състояние от преживяното.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, по която е
направено заключение, че получените в резултат от ПТП травми при ищцата се
изразяват в контузия на гръдния кош и корема, контузия на шията, счупване на
долния крайник на лъчевата кост и шиловидния израстък на лакътната кост,
счупване на горния край на лакътната кост, които са в причинно-следствена
връзка с ПТП.
-Болката по време на настъпване на увреждането е била
интензивна, както и при всяка една от оперативните интервенции, като е станала
значителна в продължение на 1-2 седмици. След това постепенно е намаляла, като
в момента ищцата чувства периодични болки при натоварване и смяна на времето,
което е нормално за описаните увреждания.
-Претърпяла е две оперативни интервенции във връзка с
травматичните увреждания. Първата операция е направена в периода
19.03-22.03.2016г. в УМБАЛСМ"Пирогов" и се състояла в наместване и
вътрешна фиксация на фрактурите на долния крайник с метални импланти. Втората
операция е извършена на 17.11.2016г. по повод оплаквания от болка и ограничено
изпъване на дясната лакътна става. По оперативен начин е махнат импланта от предишната оперативна интервенция и е зашито
намерено частично разкъсано сухожилие на триглавия мишничен мускул. Не са
установени данни за рехабилитация след тази операция, освен фактури от платена
мануална терапия.
-Понастоящем се оплаква от ограничени движения на
дясна гривнена става, изразяващо се в повдигане ръката нагоре -екстензия от 50
градуса, при норма 70 градуса, както и болки при натоварване на крайника и при
смяна на времето.
-Вещото лице не може да направи извод за съобщената
от ищцата болка и към настоящия момент,
тъй като това е субективно усещане, поради което не може да направи извод за
нивото й и промяната в динамиката й.
-Направените от ищцата разходи, според представените
документи, са били необходими за нейното лечение, с изключение на фискален бон
от аптеки „Ремедиум“, на които не се чете медикамента, а само вид бинт ползван
за превръзки при операцията, както и такса за операция септопластика и престой
в Истанбул, за която увреда няма данни да е настъпила в резултат от ПТП.
-При прегледа не са установени следи, белези и наранявания
на ищцата, характерни за механизма на ПТП, освен белези от оперативните
интервенции.
-При ПТП десния горен крайник на ищцата е бил в
съприкосновение с арматурното табло или с предната дясна врата на автомобила.
- Описана е контузия на гръдния кош при ищцата, от
което може да се направи извод, че е бил задействан предпазния колан. По
отношение нараняванията на десен горен крайник следва да се има предвид, че
предпазните колани не препятстват инерционното движение на крайниците , които
могат да получат увреждане независимо от задействането на предпазния колан.
-Посочените в исковата молба травми съответстват
на тези, описани в медицинската документация,
с изключение травмите на главата и носа,
за които е представено доказателство за извършена оперативна интервенция на
носа в Истанбул. Според вещото лице няма
данни посочената увреда на носа и операцията в Истанбул да са в причинно
-следствена връзка с ПТП.
- В медицинската документация липсват данни за
прегледи от специалист УНГ.
-Минималният възстановителен период за тази травма
при протичане без усложнения и проведено
оперативно лечение е около 5 месеца. Нормалният възстановителен период при
протичане без усложнения и проведено
оперативно лечение е 3-4 месеца.
-Няма данни да са проведени описаните в епикризите
контролни прегледи, които са необходими за нормално протичане на
възстановителния процес.
-Добрата рехабилитация е важна за по-добър краен
резултат при лечение на увреди на опорно
двигателния апарат, като са представени 24 фактури за проведена рехабилитация
на ищцата в УМБАЛСМ "Пирогов".
-След личен преглед на ищцата вещото лице прави извод,
че е в добро общо състояние, възстановена след получените травми, като е налице
леко ограничение в движението на гривнената става, както и съобщение от страна
на ищцата за болки при натоварване на засегнатите стави, които са от субективен
характер.
Приета е авто-техническа експертиза, по която е
направен извод за механизма на ПТП, който не се различава от установения по
представената присъда, поради което в тази част експертизата не следва да се
обсъжда.
-Относно обстоятелството дали ищцата е била с
предпазен колан е направено подробно заключение относно неговото принципно
предназначение, което е без значение за решаване на спора. Във връзка с
конкретния случай е направено заключение, че при правилно поставен предпазен
колан части от тялото на ищцата биха влезли в съприкосновение с елементи от
интериора на автомобила-странични облицовки, подлакътници , колонки и други. В
заключение вещото лице приема, че с оглед настъпилите травми следва да се
направи извод, че ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан .
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм/
увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Не е спорно между страните наличието на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, относно л.а. „Хонда“,
модел „Сивик“ с рег.№*******, управляван от Н.М.М., валиден към 15.03.2016г.
със „ЗАД Д.Б.: Ж.И. З.“АД. Установява се, че при
управление на същия и поради неспазване на правилата за движение по пътищата от
водача е настъпило процесното ПТП, в резултат от което е пострадала
ищцата
Установява се, че с влязла в сила присъда по НОХД
№173/2017г. на СРС, 112 състав, Н.М.М., като водач на л.а. „Хонда“, модел
„Сивик“ с рег.№*******, поради нарушение на правилата за движение по пътищата
реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а.„БМВ“, модел „Х 5“ , рег. №*******,
като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата, описана в
присъдата. Съгласно чл.300 от ГПК и
съобразно влязлата в сила присъда по НОХД №173/2017г. на СРС, 112 състав, е
прието за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесното ПТП е
настъпило по вина на Н.М.М.. Съгласно посочената разпоредба влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд и има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на
извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това
производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на
престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.
Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с
които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР №
5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г.
по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№
728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010
г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради
изложеното в цитираната задължителна съдебна практика в настоящото производство не следва да се
обсъжда механизма на настъпване на ПТП, като съдът го приема за установен
съобразно влязлата в сила присъда, относно място, време и вина за настъпването
му. Предвид изложеното се установява пасивната материално-правна
легитимация на ответника, като застраховател по предявените искове.
Съгласно чл. 45 вр.
с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от увреждането. За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни
доказателства и е приета съдебно -медицинска експертиза, от които се
установява, че в резултат от ПТП са
получени травматични увреждания при ищците.
От приетата
СМЕ се установява, че в причинно-следствена връзка с ПТП за ищцата
са настъпили травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош и корема, контузия на
шията, счупване на долния крайник на лъчевата кост и шиловидния израстък на
лакътната кост, счупване на горния край на лакътната кост, които са в причинно
следствена връзка с ПТП. Направено е заключение, че болката по време на
настъпване на увреждането е била интензивна, както и при всяка една от
оперативните интервенции, като е станала значителна в продължение на 1-2
седмици. След това постепенно е намаляла, като в момента ищцата чувства
периодични болки при натоварване и смяна на времето, което е нормално за
описаните увреждания. Претърпяла е две оперативни интервенции във връзка с
травматичните увреждания, подробно описани в заключението. Минималният
възстановителен период за тази травма при протичане без усложнения и проведено оперативно лечение е около 5
месеца. Нормалният възстановителен период при протичане без усложнения и проведено оперативно лечение е 3-4 месеца. След
личен преглед на ищцата вещото лице прави извод, че е в добро общо състояние,
възстановена след получените травми, като е налице леко ограничения в
движението на гривнената става, както и съобщение от страна на ищцата за болки
при натоварване на засегнатите стави, които са от субективен характер.
Заключението на вещото лице относно претърпените от
ищцата болки и страдания през оперативния период се потвърждават от показанията
на разпитаните свидетели, за това че възстановителният период е продължил около
6 месеца, през този период ищцата е била
възпрепятствана да води нормален начин на живот, да се грижи за семейството си.
Настъпили са и психически промени, изразяващи се в нежелание да излиза, страх
от пътуване в автомобил, нежелание да преминава покрай мястото на инцидента. Посещавала
е рехабилитационни процедури и не е
имала възможност да работи, тъй като не е можела да ползва компютър
поради болки в ръката.
В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата следва да се вземе
предвид характера на увреждането и последиците от него, посочени по-горе,
продължителността на възстановителния процес и обстоятелството, че при нея е
настъпило пълно възстановяване. Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени
вреди е в размер на 25 000лева.
По иска за присъждане обезщетение за
имуществени вреди съдът взема предвид събраните писмени доказателства и
заключението на вещото лице по СМЕ, което приема, че описаните в исковата молба
разходи, за които са представени фактури са били необходими за нейното лечение,
с изключение на фискален бон от аптеки „Ремедиум“
на стойност 120,33лева, както и такса за операция септопластика и престой в
Истанбул на стойност 3500евро, за която увреда няма данни да е настъпила в
резултат от ПТП. Съдът кредитира заключението на вещото лице и приема, че
предявеният иск следва да се уважи за сумата от 1969,80лева и да се отхвърли до
пълния предявен размер от 8958,43лева.
Направено е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата не е била с поставен или правилно поставен
обезопасителен колан. При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да се
вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по
т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №
596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о.
и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва
да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият не е извършил нарушение в правилата за движение по
пътищата.
От събраните в настоящото производство доказателства съдебно- медицинска и
автотехническата експетиза се установява, че автомобилът, в който е пътувала
ищцата е бил оборудван с обезопасителни колани, както и че ищцата е била с
поставен колан при настъпване на ПТП, в резултат от което е получила характерна
гръдна травма. Въз основа на изложените съображения
следва
да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са налице предпоставки за намаляване на обезщетението за причинените
вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради
него, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да се уважи за сумата от 25 000лева и да се отхвърли до пълния
предявен размер от 100 000лева.
Отговорността на застрахователя
произтича от застрахователния договор, поради което съгласно чл. 271, ал.5 от КЗ/отм/ увреденото лице има право на законната лихва за забава върху размера на
обезщетението, която се начислява от датата на изтичането на срока по ал. 1 на
чл.271 от КЗ според която срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да бъде по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По делото се установява, че ищцецът
е подал уведомление до ответното дружество за определяне размера и изплащане на
застрахователно обезщетение на 20.07.2018г., като липсва произнасяне по нея. Ответникът
възразява, че в молбата не е посочена банкова сметка, ***,
но липсват доказателства, от които да се установи, че
ответното дружество е уведомило ищеца за този
недостатък в заявлението. Съгласно чл. 271, ал.2 от КЗ отм, в посочения срок застрахователят трябва да определи и изплати размера на
обезщетението, или даде мотивирано становище по предявените претенции, когато
отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно
установени. Според ал.3 и ал. 4 от същата разпоредба застрахователят не може да
откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" поради това, че в заявлението не е посочена банкова
сметка, ***. 1 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства
във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят
може да изисква представянето и на документи и доказателства, изготвени от
други компетентни органи или лица. Не се
установява ответното дружество да е събирало допълнителни доказателства или да
е поискало представяне на такива от ищцата.
Предвид изложеното ответното
дружество е в забава за плащане на застрахователно обезщетение от 21.10.2018г.,
от която дата дължи лихва за забава до окончателното плащане.
По обратния иск, предявен срещу З.
"А.Б."АД, съдът приема следното:
С определение от 26.04.2021г. е приет
за безспорен факта, че с влязла в сила
присъда по НОХД №173/2017г. на СРС, 112 състав, е признат за невинен Г.В.М. в това, че на 15.03.2016г. при управление на
МПС „Шкода“, модел „Супърб“ с рег.№******* е нарушил правилата за движение по
пътищата, в резултат от което е причинил процесното ПТП и по непредпазливост да
е причинил средна телесна повреда на ищцата. Безспорно е наличието на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, относно л.а. „Шкода“ с рег.№*******,
управляван от Г.В.М. със З. „А.Б.“АД. Поради безспорно
установената липса на вина за настъпване на ПТП от страна на застрахования при
третото лице помагач водач на лек автомобил, който е участвал в ПТП, не се
установява пасивната материално-правна легитимация на З. „А.Б.“ АД по
предявения срещу него обратен иск, който следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът дължи на ищците направените по делото разноски, но такива не
са направени, тъй като ищцата е освободена от заплащането им.
Направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна
правна помощ, което следва да се уважи и да се присъди възнаграждение съобразно наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и уважената част от исковете в
размер на 1608,00лева с ДДС за правна помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден
ответника да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата за държавна такса и разноски, от които е освободена ищцата, съобразно с
уважената част от исковете, в размер на 1579лева, от които 1079 лева държавна
такса и 500,00лева възнаграждение за вещо лице.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска. Представени са доказателства за
направени разноски в размер на 960,00лева, включващи 450.00лева юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, от които следва да се присъдят
720, 00лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗАД Д.Б.: Ж.И. З.“АД с ЕИК******* да заплати на В.М.В. с ЕГН ********** на
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 25 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 15.03.2016г.,
ведно със законната лихва от 21.10.2018г. до окончателното й плащане, както
и 1969,80лева обезщетение за имуществени
вреди, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 15.03.2016г.,
ведно със законната лихва от 21.10.2018г. до окончателното й плащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за плащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 25 000,00лева до 100 000,00лева, както и искът за плащане на
обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 1969,80лева до 8958,43лева.
ОСЪЖДА
„ЗАД Д.Б.: Ж.И. З.“АД с ЕИК******* да заплати
на адв. А.Х.Д.с личен № ******* на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1608,00лева с ДДС.
ОСЪЖДА
„ЗАД Д.Б.: Ж.И. З.“АД с ЕИК******* на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса и разноски в размер на 1579,00лева.
ОСЪЖДА
В.М.В. с ЕГН ********** на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „ЗАД Д.Б.: Ж.И. З.“АД с ЕИК******* направените
разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, в размер на 720,00лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЗАД Д.Б.: Ж.И. З.“АД с ЕИК*******
срещу З. „А.Б.“АД с ЕИК ******* обратен
иск с правно основание чл.127, ал.2 и чл.45 от ЗЗД срещу З. „А.Б.“АД за
осъждане на З. „А.Б.“АД да плати сумата от 25 500лева, предявен частично
от 108 958,43лева, обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат
от ПТП, настъпило на 15.03.2016г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на З. „А.Б.“АД като третото лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: